Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.04.2009 06:57 - Стресът от мизерията - убива. Самоубийците не са слаби, понякога не намират друг начин
Автор: avangardi Категория: Други   
Прочетен: 4167 Коментари: 6 Гласове:
1

Последна промяна: 16.04.2009 07:10


Шестима избраха въжето пред мизерията

 image

Стресът от безпаричието ги отказал от живота

Кризата убива. Първи на живота си посегнаха брокери и банкери в САЩ, които от милионери осъмнаха бедни като църковни мишки. Германският милиардер Адолф Меркле (94-и по богатство в света) се хвърли под влака заради финансов крах. У нас първи жертви паднаха строителни предприемачи, които предпочетоха въжето пред борчовете. В Габрово обаче самоубийствата са придобили мащабите на епидемия.

 

Загубата на работа, безпаричието, нелечими болести и влошени взаимоотношения с близките са сред най-честите причини, които подтикват жителите на Габрово и областта към самоубийства. Това сочат наблюденията на психотерапевта Росица Тодорова.
Несигурността, постоянно променящите се условия на живот, страховете от несигурното и неясно бъдеще са други фактори, водещи до трудно преодолими стресови ситуации и склонност към самоубийство, допълва тя. От началото на април в района около града на ковача са регистрирани 7 случая. На 6 от тях местните балканджии станаха неволни свидетели за кратък отрязък от време между 1 и 10 април. Струпването на този вид злощастни събития е необичайно за региона. Сухите статистически данни на регионалния център по здравеопазване в Габрово за последните 24 месеца показват тенденция на понижаване на случаите на самоубийства в Габровско към края на миналата година. През 2007-а изпаднали в отчаяние габровци са направили 7 опита да сложат край на живота си, а 13 са преминали в отвъдното по своя воля. Следващата 2008 г. констатираните опити са 9, а самоубийствата - 6. Мрачната класация по брой хора, прекрачили прага към оня свят доброволно, се води от Габрово, където за последните 2 години са се самоубили 19 души. След областния център Севлиево е вторият град в региона, където са регистрирани голям брой случаи. Там през този период от този свят окончателно са си тръгнали по своя воля 11 човека. В останалите два града на областта Трявна и Дряново случаите на самоубийство са най-малко - около 2 годишно.
Най-често отчаяни хора посягат на живота си като се тровят с медикаменти или се самообесват, а по-рядко скачат от високи сгради или се хвърлят под колелата на минаващи влакове, сочат наблюденията за региона. Фаталните месеци, през които досега в Габровска област са регистрирани най-много самоубийства, са юни и юли. Наблюденията от началото на 2009 година сочат тревожна промяна. "Пролетта е сезонът, когато много от нас изпадат в меланхолия и депресивни състояния, които провокират крайни и неадекватни решения", обяснява психотерапевтът Росица Тодорова. При нея най-често за помощ се отбиват хора, изпаднали в криза заради немотията и липсата на перспективи за развитие.
Наличието на неблагоприятна и често пъти враждебно настроена социална среда, стресът, неприемливите условия за живот, чувството за непълноценна реализация и безизходицата обаче са само част от причините, подтикващи хората към самоубийства, казва още психоложката. Нейните наблюдения показват, че преди да пристъпи към самоубийство, всеки от тези хора е давал някакви индикации за намерението си, но те не са били разбрани от околните. "Представете си човек, попаднал в затруднена ситуация. Какво прави той - споделя проблема с близки и приятели. Това се случва веднъж, втори път, на третия или четвъртия хората, с които е споделил, казват - стига толкова, всеки има проблеми, и кръгът се затваря. Този изпаднал в беда човек се затваря в себе си, вдълбава се в проблема, трудно намира изход вън от него и не знае какво да прави", казва Росица Тодорова. Нейната практика сочи, че българинът не обръща сериозно внимание на психическото си състояние. Когато човек е потиснат 6-7 месеца и не може да се справи сам, е нормално да потърси специализирана помощ, но много малко се решават на тази стъпка, признава психотерапевтката. Много често вместо "Добър ден", хората, потърсили помощта й, прекрачват прага на кабинета с израза "Абе, аз не съм луд, ама дойдох". Тодорова смята, че преодоляването на манталитета на българина да не търси помощ от специалисти, когато е изпаднал в депресивни състояния, е едно от нещата, които трябва да се направят в близко бъдеще, за да се ограничи до минимум броят на суицидните постъпки.
Петър Симеонов


Емо история: Самоубийците не са слаби, просто понякога не намират друг начин

imageСамоубийството се случва, когато болката премине всички граници, то не е избор. Човек не иска да умре, но вече не иска и да живее. Това, от което истински се нуждае е помощ. Самоубийството е един вик за помощ. Трябва да престанем да запушваме ушите си.

90% от хората в определен момент от живота си са мислили за самоубийство. На повечето само им е хрумвало. Други са отделили на тези мисли дни, дори месеци, но не са предприели нищо повече. Мисълта за самоубийство не означава, че някой е лош човек, или луд, или слаб. Той просто страда прекалено много и често не желае да умира, но не намира друг изход. Защото всичко си има някакви граници. Никой не може да вдигне безкрайно голяма тежест. Никой не може да понесе безкрайно много мъка сам. Тук изобщо не става въпрос за воля.

Глупаво е да си мислим, че определена причина не е достатъчен довод за самоубийство. Никой не знае какво става в душата на другия.
Наивно е да вярваме, че той/тя няма да го направи. Не него/нея може би му трябва съвсем малко. Всичко може да бъде повод. Дори това, че си изпуснал автобуса. Дълбоката, истинската причина често пъти не излиза наяве. Особено, ако е станало твърде късно.

Думите "На мен това няма да ми се случи" са абсурдни. Може да се случи с ваш познат или роднина, дори с човек, за когото никога не бихте предположили.
В статия на news.bg от миналия месец прочетох, че в България се извършват средно по седем опита за самоубийство на ден. Три от тях завършват със смърт. А колко от опитите изобщо не са регистрирани..?

Знаете ли, че един разговор е способен да предотврати самоубийство? Едно разглеждане на проблемите, изслушване и искрена подкрепа... Болката в душата е толкова човешка, колкото това да те боли корем. Способни ли сме да проявим разбиране? Да помогнем?
Едно от най-важните правила, за които съм чела е че не бива да оставяме такъв човек сам. Не и ако се съмняваме, че е способен да посегне на живота си. Трябва да се опитаме да поговорим с него, да спечелим доверието му. Ако бездействаме, не направим нищо или се отдръпнем уплашени, това означава, че сме го убили ние.
Друго правило е да не упрекваме и да не съдим. Целта е да предразположим човека отсреща да се отвори към нас, а не да затвърдим мнението му, че е безсмислен или живота му не струва.

Особено тъжен факт е, че самоубийството е реакция на сегашна ситуация, която по-късно няма да е същата или ще се приема по различен начин. Но след като веднъж сте мъртъв, няма как да разберете това. Проучвания сочат, че често тези, които са опитали да сложат край на живота си и са спасени, няколко дни или седмици по-късно се радват, че са живи... Самоубийството не е въпрос на личен избор.




Гласувай:
1



1. boristodorov56 - Винаги има изход от всичко. Алте...
16.04.2009 07:56
Винаги има изход от всичко.
Алтернативата е в самите нас.
Всичко ни спира - но нищо не може да ни ограничи.

И все пак -
какви са изводите?
цитирай
2. mmmmmmmmm - И
16.04.2009 09:54
сезоните помагат зо това.По-лабилните хора не издържат на натрупванията - мрачно време,житейски пробелеми и прибягват до такова решение.
Много тъжно и много жалко.
цитирай
3. eleonoraknyazheva - Молете се да не сте
16.04.2009 10:18
на тяхно място.
И аз си мисля, че човек не се решава на такова нещо просто така...
цитирай
4. pegas08 - Авангарди, малко закъснявам за коментар,сори!
18.04.2009 08:12
Бих казал по повод на поста, че не само жалко, вопиющо е дори, да има само три коментара за тази тргедия. А иначе е..." добър християнин, не пропуска литургия..."Нека завърша с апел;"Българи, търсете изход!". О,времена, о, нрави!
цитирай
5. анонимен - не съдете самоубийците
03.06.2010 15:20
Затова,преди да наругаем поредният самоубиец,нека спрем и се замислим дали сме прави да го съдим.Ние помагаме ли на близките си хора?Защото когато няма с кого да споделиш,животът се превръща в бреме.Когато се чувстваш ненужен и отхвърлен,не намираш друг изход.И алтернатива има,но само за някои.Други нямат този късмет.
цитирай
6. анонимен - трябва да помагаме на хора........
04.06.2011 00:20
Много е тъжен факта,че идва момент,когато се чувстваш безполезен и ненужен и няма кой да ти помогне,да ти даде съвет или просто да те прегърне без да те съди!Аз също съм изпадала в подобна ситуация,затворих се с дни,не исках да виждам никого,мислех че ще е по-добре ако ме няма бях много отчаяна,но с помоща на Бог и надеждата,която той ми даваше се спасих!Искам да кажа на всички,които се чувстват така,че винаги има изход и не трябва да се отказват да се борят,защото колкото и лошо да изглежда положението и колкото и самотни и ненужни да се чувстват,не трябва да забравят,че има хора които ги обичат и са готови на всичко за тях!Колкото и самотни и неразбрани да се чувстваме понякога никога не сме сами просто не даваме вузможност на другите да ни разберат и подкрепят..........
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 8305621
Постинги: 1978
Коментари: 10400
Гласове: 95675
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031