Горан БЛАГОЕВ

Той просветлява символично душите на всички българи със спомена за делата и саможертвата на нашите предци. За първи път подобен “пламък на паметта” унас е запален десет години след злополучния Ньойски договор ­ по случай 1000 г. от Симеоновия Златен век и 50 г. от Освобождението, чествани през май 1929 г. Тогава във Велики Преслав е осветен “свещеният огън на българските царе”. В нощта срещу 11 май в новоосветената църква “Св. Св. Кирил и Методий”, съградена върху руините на средновековен храм, с прахан и кремък запалват пламък в голямо кандило. На сутринта след тържествената литургия в присъствието на цар Борис

9 Декември 2008

Стефан Галибов  

„Абе, какво си се вторачил в тия къртичини под „Света София”? Какво ще стане от тях? Какво ще може да се покаже?”, си спомня архитект Васил Китов скептицизма на колегите си, когато се захванал с проекта за отваряне на пространствата на различните археологически пластове под основите на древния храм. Базиликата „Света София” е от малкото днешни сгради, които могат да се похвалят, че са преживели цялата история на българската държава и дори повече. Многократно разрушаван и построяван наново, християнският храм пази спомените си като отражение на всичко, което  щеше да преживее човек, ако беше възможно да съществува непрекъснато в продължение на 15 века. И ако най-интересното място при хората се намира вътре в тях, в характера и мислите им, то при една сграда истинските разкрития започват под повърхността на основите, в подземията, където са скрити и най-ранните спомени и загадки, където се намира  сърцето й. През последните години сърцето на „Света София” бавно е  размразявано от екип археолози, които извършват своебразна архитектурна психоанализа като връщат църквата в детството и дори още по-назад в момента преди раждането й. Сега църквата е почти  готова с възстановяването на спомените си и няма търпение да започне разказа си…

Демократичните промени след 10 ноември 1989 година заварват църквата „Света София” в едно доста окаяно състояние. Забравена и полузаспала, подобна на апатичния дух на цялата нация от последните години на социализма, втората по старост в столицата раннохристианска базилика е затворена в началото 80-те години като официално е обявено, че предстои реставрация на интериорите. Както се случва с повечето важни културни забележителности (Градската минерална  баня например) в България, църквата вместо да бъде възстановена, е затворена зад табела , която ограничава достъпа на всеки, който би желал да я види.  През 1990 година екип от учени от БАН я заварва непокътната, така, както са я оставили преди 10 години. „Света София” е в пълен батак и изобщо не е пипана от реставраторите, пълна с боклуци, скелета и прах. „През цялото време без изобщо да се работи висеше един надпис пред входа”, спомня си архитект Васил  Китов. „Тогава се реши, че това не може да продължава безкрайно и ми беше възложено да събера екип и оправим батака, като изработим проект за експониране на базиликата и на това, което се намира в основите й”. По това време само се гадаело какво ще се открие отдолу.

В началото на 21 век архитектът Васил Китов успява да изготви реалистичен план за влизане под основите на „Света София”. Проектът скоро получава  и финансово одобрение и така започва преустройството на античния некропол в добре осветени катакомби. До тях обаче се слиза постепенно и внимателно, като се спазва хронологията и реда на стъпалата, за да не се пропадне внезапно. Само така  се стига  до сърцето на нашия 19-вековен  паметник, кръстен на Божията премъдрост – „Света София”. Църквата  е построена върху античния некропол на града, където са погребани първите христиански мъченици в края на 2 век. По-късно с утвърждаването на християнството като официална религия на римската империя, „Света София” е разширявана поне три пъти. През 6 век църквата е така пострадала от постоянните набези на хуни и готи, че император Юстиниан заповядва базиликата да се изгради отново и да бъде, посветена  на Божията премъдрост - Св.София. След 809 г. когато хан Крум включва Средец в държавната територия на България, особено след покръстването и през цялото българското средновековие храмът продължава активно да се използва предимно като градска съборна църква и  място за погребения. По време на Второто българско царство (12-14 век) тя придобива статута на катедрална митрополитска църква и дава името си на града — София.

В рамките на Османската империя православният храм  е превърнат в джамия, чието минаре се срутва при две големи земетресения. След второто през 18 век, турците се изплашват от  природното бедствие, което смятат за знамение от християнския бог, който според тях е много разгневен. Затова спират да идват на това прокълнато място. Храмът е превърнат в склад за стока чак до Освобождението, което е посрещнато в бъдещата столица  именно със звън от камбана, закачена на клоните на голямо дърво пред „Света София”. В памет на този велик момент църквата нарочно е оставена  без специална камбанария.

За кратко към края на 19 век сградата е била използвана дори като наблюдателната кула на столичната пожарна команда. И понеже  базиликата е в много тежко състояние, тогавашните  енорияши настояват за премахване на древните останки и за строителство на нова църква на същото място. Това се случва преди да се построи храмът “Св. Александър Невски” и другите големи църкви в София. И колкото и да е парадоксално, Светият синод дава разрешение да се премахне старата “Света София” и да се изгради нова голяма църква. Ако това се беше случило, най-вероятно древните предхристиански гробници щяха да са безвъзвратно разрушени и загубени, сърцето в основите на базиликата  щеше да е извадено и окончателно  умъртвено. За щастие Българската академия на науките предприема акция за археологическо проучване на “Света София”  и непосредствено прилежащия терен и така базиликата е спасена в оригиналния си вид от 6 век.

Първото съвременно възстановяване и основна реконструкция на храма приключва през 1930 г. Пет години по-късно се извършва системно проучване и реставрация под ръководството на професор Богдан Филов  и архитект Александър Рашенов. През 1955 г. храмът, както и другата по-стара от нея сграда, оцеляла от римската епоха на Сердика, ротондата „Св. Георги“ са обявени за паметници на културата. По-късно „Света София” е възстановена като трикорабна кръстокуполна базилика с три масивни олтара. През 80-те и 90-те години на 20 век след като църквата отново е реставрирана и консервирана с образ най-близък с късноантичния и средновековен оригинал, а на южната й фасада е изграден главният официален мемориал на Република България - Паметникът на незнайния войн („Вечният огън“), най-неочаквано под нея и в непосредствена близост са открити още няколко гробници и катакомби. Това дава ход на сложен и дългогодишен архитектурно-исторически проект за подробно изследване, реставрация и експонация на целия християнски култов комплекс.
От 1994  до 1999 се извършва първия етап на реставрационния проект над кота нула  в самата базилика. След това тази част е върната на”Светия синод”, на богомолците и  на цялата наша общественост. После започва работата по структурите, лежащи  под кота нула. Те са извършени от колектив на Музея за история на София под ръководството на Косьо Шалганов. Работи се при неимоверно трудни условия, защото тук не може да се приложи каквато и да е повдигателна механизация. „Имайте предвид, че пръстта беше догоре. Това не е бетонна плоча, това е армирана настилка”, обяснява архитект Китов. Цялото това пространство е разкопано внимателно, прецизно и пръстта е извличана на ръка кофа по кофа. Къртовски труд.

Първоначално проект за експониране на скритите под основите на “Света София” старини е изготвен в 2001 г.  Окончателният архитектурен план за експониране на всичко под кота нула е изготвен до 2005 година.  Този проект е приет от Института за паметници на културата без забележки, с една препоръка - да бъде проучена възможността за интегриране на евентуалната археология, на която ще се попадне в бъдеще извън обхвата на базиликата в новите катакомби - музей. Това се отнася до всички артефакти, открити  северно и западно от базиликата като се планира разширяване на археологическите разкопки. Работата по консервацията на това, което е запазено отдолу  продължава до първата половина на 2006 г. и е преустановена поради липса на средства.

През 2008 година най-сетне се отпуска значителна сума за продължаване на консервационно - реставрационните работи под базиликата. „През следващата година имаме  сериозно обещание за една значителна сума да бъде отпусната с надеждата, че в обозримо бъдеще това, което има тук като дадености ще може да  бъде представено на хората по  съвременен и достоен начин”, казва архитект Китов.

Днес до пространството около древния некропол под базиликата се слиза по подвижни стълби и се крепи на временни  подпори. Има проект за цялостна бетонна плоча над изровените пространства. Засега  са направени 40% от плочата, която трябва да укрепи подземния музей. Пространството към абсидата от гробница 16 вече е разчистено и бетонната плоча е налице. В останалите пространства още се мотаят останки от реставрационните работи. Предстои да се извършат цял букет от електрически инсталации, състоящ се от  11 - 12 електропроекта, сред които има и  оборудване за специално режисирано художествено осветление. „За изготвянето му е ангажирана една от  трите най-добри фирми в света”, обяснява архитект Китов. „Така че човек като слезе тук - да получава истинско  преживяване …” Необходимо е и да се изгради и добра вентилация, защото въздухът в подземията недостига. Не се налага допълнително отопление или охлаждане– температурният  режим  в катакомбите е постоянен- и през лятото и през зимата се поддържа еднаква постоянна температура. Първоначално до тези нива под църквата не е имало достъп навсякъде, защото некрополът не е вграден съзнателно в  основите на базиликата. Сегашните отвори са избивани едва през последните години, за да стане възможно да се върви  на едно ниво под целия под на църквата, а не да се налага  посетителят да се качва непрекъснато до най-горе и после да слиза до най-долу само, за да премине от една гробница до друга.

Истинската трудност пред екипа на Васил Китов е не просто да се изровят някакви старини, а да бъде осигурен достъп до тяхното първично месторазположение в естествената им среда, така че да не се пренасят в музей.  „В момента вече сме стигнали дотам, че около 95% от всичко, което има като площ под базиликата е достъпно, макар и някъде да се налага да се внимава доста и човек да излиза накрая, окичен в дреха от паяжини и прах”.
Независимо от плановете за стабилни, непреносими стълби, пасарелки и платформи за минаване, в момента слизането в своеобразните катакомби под базиликата е истинско приключение в стил Индиана Джоунс и това го прави неповторимо изживяване. На всяка крачка човек очаква да изскочи скелет или да го уцели стрела. А ако случайно изостанеш много от основната група, рискуваш да останеш на тъмно, когато изгасят централното осветление. Това може да те превърне в истински забележителен експонат от по-ново време за следващия тур на поредната група… Предвижда се само около 5% от общата площ на подземието да остане недостъпно за широката публика. Там ще продължат да работят специалистите.

Какво ще може да се види в подземията

Гробниците от сердикийския некропол от 2 век. Материални останки от всички църкви, които са предходни на днешната базилика - тоест от 4-те църкви, които са били на мястото на днешния храм. На практика от всички предишни църкви има запазени интересни, декоративни, художествени, значими останки.  Например - от разширението на първата църква е запазен  мозаечен килим, с 80 кв. м . площ. От третата и от  четвъртата църква има съхранени по-малки фрагменти от раннохристиански символи, изобразени  също върху мозайки. Към средата на екскурзоводния маршрут има изкусно изписана гробница.  На определени места са предвидени малки пространства, на които ще бъдат изложени различни експонати от цялостния археологичен комплекс на древна Сердика. Всичко това ще бъде експонирано на фона на стени, естествено изсечени при прокопаването на тунела, виещ се между гробници, останки от църквата в различни епохи и археологически експонати, разкрити на различни нива под земята. „Това не са съвременни зидове, правени днес, а единствено укрепени  стени от гола пръст и камъни от преди много векове. Не искаме да привнасяме нищо изкуствено, защото то би развалило общото впечатление, че се намираш на едно автентично място. Има много спорове между колеги в кои времена какви преустройства са били направени. Аз нямам самочувствието да казвам кое как е било със сигурност и затова прецених, че е по-добре да оставим всичко в  този вид, в който сме го намерили или поне максимално близко, така че и следващите поколения учени да имат шанса да открият своите хипотези. Дори не направихме  допълнителна фугировка в кирпичените тухли. Само почистихме от прахта. Единственото, което си позволихме да измажем е привнесеното от екипа на проф. Рашенов, като едно сигниране на 20 век.”

По отношение на горната част на църквата, най-големите трудности на архелозите не са свързани с технически или материални проблеми. „Трябваше да се противопоставим на искането на духовниците базиликата да бъде  измазана из основи отвътре. Те искаха това нещо да бъде направено от гледна точка на едно евентуално бъдещо осъвременено изписване на храма. Нашата философия беше, че тази постройка преживяла няколко земетресения през последните 1500 години, не търпи  радикални нови преустройства, които биха унищожили автентичния дух на мястото.” Екипът решава дори да остави многото кърпежи в мазилката, за да не изкривяват впечатленията на посетителите.

Според архитект Китов има три основни неща, които трябва да бъдат направени горе, в храмовото пространство. Ще се промени отоплителната инсталация, за да изчезнат грозните петна от радиатори. „Действат много зле на стената - от конвекцията се получават напрашавания и потъмнявания върху повърхността”.Трябва да се почистят основно опушените стени в храма и да се сменят восъчните свещи с електрически (както е навсякъде в цивилизования свят), за спре и за в бъдеще този много вреден за сградата процес. Предвижда се да бъде изградена добра информационна система, така че човек , както в един музей на съвременно ниво, да може да  слуша в слушалки обясненията на специалиста, без да пречи на когото и да било. Чак, когато всички тези неща бъдат  направени, „Света София” ще може да разказва освен на специалистите и на всички нас - обикновените посетители своята история. Дано световната финансова криза в комбинация с уникалната българска  политическа и управленска некадърност на всички нива не замразят отново за десетилетия сърцето на една от най-старите църкви на Балканите.