Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.05.2019 14:26 - Аз каракачанина.
Автор: techno1 Категория: История   
Прочетен: 3774 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 21.05.2019 12:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

                                   
                                                      
                                     АЗ  КАРАКАЧАНИНА

image



    Тази статия е още един опит за бегъл преглед на произхода на каракачаните, разселването и надеждите им.

    Антрополозите, и не само те, са доказали, че каракачаните са най-древното гръцко племе. Те търсят корените в неолита. Тогава, южните Балкани са били обитавани от коренно население - пеласгийци, доста по-късно в северните части на балканите се настаняват и траките. Общо взето, в онези далечни времена, тези народи са били в една езикова група с различни диалекти.
    Според различни изследвания, последният от големите катаклизми в нашите земи се случва в периода около 8500 до 9500 година пр.н.е. Този катаклизъм е бил библейският потоп, когато в резултат на земетресения и изригвания потъва и остатъкът от древна Атлантида. Някои учени считат, че потопът е бил около 5500 година пр.н.е. В резултат се разкъсват земни пластове, създават се нови територии, а други потъват.

Темата за Атлантида е доста дълга, затова ще я синтезирам. Още повече, че съвременната наука разглежда по съвсем друг начин развитието на човечеството.

Древните антланти владеели технологии, непознати дори и сега - култура, образование, технически постижения и др. Те били духовно извисени - със силно развити окултни способности. В по-късни периоди от развитието на Атлантида, са владеели части и от днешна северна Африка, западните крайбрежия на Европа и други. Единствените сведения, които са останали за човечеството, относно Антлантида, са трудовете на Платон - диалозите „Тимей“ и „Критий“ и четива от духовните науки.
     В тези диалози се разказва историята на древногръцкия философ и законодател Солун, пресъздадена от неговият родственик Платон, след няколко поколения. И двамата са били на посвещение в древното Египетско светилище Саис. Там жрецът им разказва за годините преди потопа и колко могъщи са били тогава гърците и как единствено те са победили добре организираната и мощна армия на атлантидите. Без да навлизаме в митологията, обяснението ми е следното.

    Атлантида се е развивала, защото там са пристигнали небесни хора със своите висши знания. Обучили са, образовали и посветили и част от местните хора. Първоначално живеели отделно от простосмъртните и не се женили за тях. Предполага се, че атлантите са прототип на митологичните Богове. Антлантида е била огромна и небесните хора се ограничавали в нейните граници. Но настъпили и лоши времена, няколко катастрофални земетресения и потъвания на острова. След смаляването, до размерите на днешна Европа, в едно с Мала Азия, местните посветени, заедно с царете им, предприели набези към континента. Завзели и подчинили огромни територии в континентална Европа и Африка. В този дълъг период от 25 000 до 9 000 година пр.н.е., не малка част от посветените, а също и хора от извън нашия свят, по една или друга причина, предавали знанията си и на хора от Средиземноморието, т.е. на древните гърци-пеласгийци. Гърците, до такава степен усвоили и усъвършенствали познанията, че в един момент те се превърнали в основен опонент на атлантите. Те, единствени от древните, останали непокорени.

                             Дошъл обаче и последният катаклизъм.
      Посветените знаели, че този момент ще настъпи и започнали методична подготовка за спасение на хората. Древните атланти познавали до съвършенство корабоплаването, както и летателните апарати. Успели успешно да изселят част от населението на Атлантида към днешен Египет, Памир и към западните крайбрежия на Европа. Хора от Средиземноморието също потърсили спасение в далечен Памир, в Египет и в планинските части на древна Гърция. Много загинали в потопа. Хората, които обитавали високите части на планинска Гърция оцелели. Това били с по-ниско положение в житейската йерархия. Продължили живота си като скотовъдци навътре в планините.

      Изминали векове, хиляди години, тези местни хора, наречени по-късно пеласгийци, населили огромни територии в Пинд, Епир, Тесалия, Пелопонес, Крит, Малоазийският бряг и островите. Ето това е нашият корен.

            
     Минават хиляди години, пренаселва се регионът, започва ново преселение и част от гръцките племена, на етапи, отново се завръщат по земите си.

     Как така и защо точно тук се връщат? Според мен, в онези времена, в далечен Памир, в едно с гърците, се установили и част от посветени от атлантите хора. Те съхранявали знания и памет. Естествено е да се върнат там, където е бил коренът им. В онези времена, водещо е било духовното начало, а не материално-сетивното.


     Една много малка част от изселелите се в Памир гърци остава в тази далечна земя и околностите ѝ. Доказателство за това са походите на Александър Македонски в Средна Азия и Индия. По време на походите за водачи и помощници са използвали гръко-говорящи местни хора. На връщане, преминавайки през планините на път за Индия, отново Александър Македонски се среща с тези хора и ползва услугите им.


      Искам да отбележа, че нещата, описани по-горе от мен, са хипотетични, т.е. много от тях са недоказани или неприемливи за съвременната наука. Считам, обаче, че могат да се превърнат в основа за последващи разсъждения, коментари и изследвания.

    Сега ще се спра върху научно-доказани неща, от „по-ново време“, доколкото можем да кажем това за неолитната епоха.
     Идвайки в древна Гърция, първите племена - ахейските, заварват народ (пеласгийци), с добре организирани обществени порядки - с основно занимание животновъдство и земеделие, със съхранени знания и духовна култура. В продължение на няколко века ахейците се интегрирали към местното население. Пеласгийците с техните познания и новодошлите създават в древността Микенската цивилизация.


    Тук искам да отбележа, че последните изследвания на писмеността на Микенците (линиар Б), недвусмислено доказват, че древните гърци са имали писменост поне с 4 века по-рано, а Критяните още по-рано (линиар А).


   
Естествено по земите на балканите са живели и други племена. Знае се, че траките, живеещи на север от пеласгийците, (по-късно и в много по-широк периметър), са дошли по тези земи някъде около 1500 г. пр.н.е., доста след пеласгийците. Може да се твърди, че са дошли по тези земи, на север от Гърция, по едно време с ахейците. В интерес на истината в тези далечни времена народите са говорели на един език с различни диалекти.
    Микенската цивилизация упада някъде около 1200 г. п
р.н.е., в резултат на нашествията на по-агресивните и войнствени дорийски племена. Те се настанили в земите на днешна Македония, Епир, Пинд, Тесалия, централна Гърция, Аркадия, М. Азия и Крит.
    Мисля, че
в тази смесица от пеласгийци и дорийци се крие корена на нашето племе - каракачани.  Има достатъчно доказателства, както езикови, така и антрапологични, генетични, културни и духовни.

     Тук таме се прокарва тезата,че гръцкият народ имал Афро-Египетско-Еврейски произход, като се намесва и нашият произход. Търсят се сходства и с вехтозаветните юдеи.

     Да, освен основните племена - ахейци, елонци, йонийци, дорийци, в един етап, в днешните гръцки земи идват и създават Арагонското царство данайците от Горен Египет. Но и данайците са гръко-говорящи, защото и в Долен и Горен Египет преди потопа са се заселили пеласгийци, които са се омесили с местните там.

     И пак искам да напомня, че Гръцката култура няма претенциите за абсолютна иновативност, тя не е измислила всичко, но е преосмислила всичко, тя заема, асимилира и подобрява всяко откритие, затова са безсмислени всякакъв род приказки как гърците са “откраднали” от коренни жители, от египтяни, евреи, финикийци, и други история, наука, култура и т.н. То много са даващите знания, но малцина възприемат и доразвиват.

Както отбелязах по-горе, след нашествието на дорийците, те се примешили с местното население - пеласгийците, и от тази смесица се създало и нашето каракачанско (саракачанско) племе. В онези времена в древна Гърция, в областта Акарнания (регионът - вклюващ Епир, Пинд и част от Тесалия), се създават градове- държави, с пълна автономия и независимост. Те периодически създават съюзи и участват в една или друга война. През този период древните дорийци водят колониални войни и са сред основателите на големите градове по Черноморието и Средиземноморието.


През елинистическите времена центърът на тежестта на гръцката история се пренасочва към източната ос на Гърция. Западният елинизъм и Акарнания навлизат в историята. През тези векове се откроява Епирското деспотство.


  През византийските времена, регионът на Акарнания, заедно с Епир, представлява отделна провинция - "Старият Епир". Седалището на провинцията е Никополис. Тази административна промяна продължава векове наред.

        По време на късната Византийска епоха, районът е основната част от деспотство Епир.

    Епирското деспотство е една от страните, които се появяват след разпадането на Византийската империя през 1204 г.

    Михалис Дукас (Комнин) се връща в Епир, в бившата имперска провинция, и възстановява Епирското деспотство - базирано в Арта. Не е случайно, че повечето от учените датират историята за Новия елинизъм, от есента на 1204 г. Някои от учените наричат М. Дукас - новият Ной на елинизмa.

    Интересно е да проследим какво се случва в тези антични времена с хората, живеещи между Пинд, Епир и Акарнания.

 От казаното дотук става ясно, че каракачаните са смесица от автохтонното население в тази област (пеласгийци) и завръщащите се от Памир гръцки племена, основно дорийци.

   Доказано е, че през вековете, ние, каракачаните, сме съхранявали елинистичните традиции, начинът на живот - с характерните ни традиционни обичаи, обреди, дрехи, символи, а по-късно и ортодоксални християнски ценности.

    Каракачаните говорят на гръцки и използват повече от 400-500 древногръцки думи от епохата на Омир и преди нея. Ако проследим развитието на гръцкия език, каракачаните използват идиоми от прото- гръцкия и последващите етапи от развитието му.

- 3000 г. пр.н.е. - Прото гръцки,

- 1600-1200 г. пр.н.е. - Микенски,
- 1200-800 г. пр.н.е. - Омирова епоха,
- 800-300 г. пр.н.е. - Класическа епоха – Древногръцки (елонски, дорийски, йонийски, Омиров и т.н.),
-700 -1700 - средновековен гръцки,
-1700 г. - новогръцки език.


  Думите, които ползват гърците са от класическата епоха, средновековния гръцки и новогръцки и по-малко от Омировата епоха.

   Друг важен аргумент са паразителните прилики между каракачанската орнаментика и “геометричния” стил на предкласическата Елада и някои други, посочвани като прототипични за гръцката култура елементи.

    Ние сме етноса, който е съумял въпреки превратностите, да запази и съхрани основните  елементи на древната гръцка култура.

              Относно името каракачани, саракачани, влахос, ромеос и др.

 Естественно, че името е от значение, но трябва да имаме предвид, че е дадено в по-късни времена. За да внесем яснота, нека проследим разселването на племето ни през годините.

 Ще се спрем на три етапа в разселването на каракачаните, белязани от исторически събития, които са довели до разпръскването им из балканите, Мала Азия и островите.

- Първият период на разселване и връщане към корените в областта Аркадия, Пинд и Тесалия е след 1200 година, когато латинците превземат Константинопол. Тогава огромна маса от хора се насочват към Епир и тук Михалис Дукас основава Епирското деспотство (наричан е вторият Ной), като естествено продължение на Византийската империя и на елинизма като цяло.



- Второто разселване е след падането на Костантинопол под Османско владичество.

Свещена е връзката между каракачаните и Константинопол. Те са едни от последните защитници на Града. Гонени и преследвани, те отново се отправят към Аграфа и там успяват да съхранят непокътнато православието и елинизма.


- Третото и последно разселване се случва след 1775-1812 г. по времето на Осман паша ,Али паша и въстанията в
Акарнания, Тесалия, Епир, полуостров Мани в Пелопонес. Всички тези области са населени с каракачани и власи.  

Венец на борбите за освобождение след 1571 г. е въстанието на Дионисий Философ с неговият план за възстановяване на Византийската империя.

Иска ми се да спомена и духовния учител на каракачаните - св. Козма Етолийски и борбите на прочутите клефти с Али паша (реформаторът). Али паша води непрекъснати войни с Османската империя - с цел отделяне и постигане на по-голяма независимост. В същото време води и двойнствена политика с каракачанските вождове, понякога в съюз с тях, а в повечето случаи е водил непримирима битка за тяхното поробване и подчинение. В този период става и разселването към България, Македония и Сърбия.

   По мое мнение, а и не само, името "Каракачани" е дадено през този период от турците. Получено е някъде около 1775-1812 г., когато Осман паша и по-късно и Али паша (управници в Аграфа и Епир), успяват, след дълги борби и съпротива, да принудят каракачаните да се изселят от планините на Аграфа (централна Гърция). Думата каракачанин, преведена от турски, означава "черен бунтовник-беглец”.

Представката „кара“ (черен) в името каракачани е дадена поради няколко причини. Дрехите и овцете на каракачаните са били черни - в знак на траур от завладяването на Константинопол от турците и на дълбока почит и скръб по поруганите църкви, храмове и убитите византийски бранители. Константинопол  (Византион) е основан от пеласгийци и дорийци, с които, както споменах по-горе са началото на нашия етнос.

  Най-големите гръцки хайдути и водачи на националноосвободителните борби за свободата на Гърция, са каракачани –  Качандонис, Диплас, Караискакис, Дзонгас и др.

Ние сме  бегълци от владенията на Али паша, обречени на скитане, изгнаници заради твърдо отстоявани чест и вяра и заради героите-клефти, отдадени на гръцката кауза.


     Тези три групи (тръгналите за далечните страни на балканите - България, Македония и Сърбия) са си дали клетва, че един ден ще се обединят отново и ще се върнат в планините Аграфа.

                                                   Какво се случвa

        Каракачаните от втора група - Македония.

    100 години след разселването им там, Македония е освободена от гръцката армия и каракачаните от втората група живеят сега с останалите си гръцки братя.

    Тези от трета група - Сърбия и някои други републики от Югославия се изселват обратно в Гърция още през 1970-72 г.


     За съжаление каракачаните, от първата група (дошли в България), стават "заложници" на българските правителства в продължение на много години. След балканските войни, българската държава не разпознава каракачаните като гръцко малцинство и не им позволява да се върнат обратно в родината им.

   Имало е случаи, но малко, като изселването в резултат на подписаната конвенция между България и Гърция за доброволно и взаимно изселване на малцинствата в Ньой, край Париж (непосредствено преди подписването на мирния договор, там на 27 ноември 1919 г.). Тогава се изселва една малка част от каракачаните.

 Макар и трудно предвижването от летните към зимните пасища в Турция и Гърция се е осъществявало - до идването на комунистите на власт в България.
Свидетелства, че асимилационната политика в България е действала още преди, а и между двете войни, са видни от архивните документи в селищата, където са зимували  каракачаните. Бегъл поглед на налозите, наемите, договарянето на пасища показват, че още тогава правителствата са работили така чи да накарат тези хора да уседнат, да приемат българско гражданство, да бъдат изцяло асимилирани и гръцкото им самосъзнание да бъде погубено.

Със затварянето на границите се разделят голяма част от родовете в България и Гърция.

                                Най-тежкият период за каракачаните
    Това, в което векове не са успели поробители, войни, гонения, комунизмът донякъде успява.
image


    Усядането на каракачаните е било обект на разглеждане от Европейската конвенция за правата на човека и се счита за един от големите икономически геноциди над един самобитен и неподвластен етнос.


    След падането на комунизма в България, каракачаните за пръв път са имали свободен избор. Повечето остават в България, защото имат къщи, имоти, кариери, професии и т.н.

Сърцето на каракачанина е тук в България,

но душата му е в прародината му - Гърция.

 
        Всъщност от тези три групи, само в България остават каракачани.

        imageimage            

  Ще цитирам един доблестен каракачанин, който ми каза нещо като сентенция за отделни народи.

  ”Евреите викат БОГ, индийците търсят същността в ПРЕРАЖДАНЕТО, китайците в ДНЕШНИЯ ден, египтяните търсят БЕЗСМЪРТИЕТО, а ние, каракачаните, търсим СВОБОДАТА в таз земя”.

    И още - Бог попитал каракачанин, турчин и евреин какво биха избрали - пари, красота или християнство, каракачанинът избрал християнството, евреинът - парите, а турчинът - красотата.

   Още в самото начало на демократичните промени група ентусиасти организират и създават Федерация на Културно – Просветните Дружества на каракачаните в България. За кратко време се създадоха дружества по места с компактно каракачанско присъствие.

   Никак не е било лесно в онези първи месеци на демократични промени да създадеш, организираш и активираш едно чисто етническо дружество.

   Чест прави на тези хора, защото и други малцинствени групи организираха федерации, дружества ,но много по-късно, при по спокойна среда !

 Приоритет в дейността на Федерацията e изучаването на майчиния гръцки език. Изучаването на традиционни каракачански танци, обичаи и култура.

  За нас е ясно, че тази самобитна култура на каракачанина трябва да бъде съхранена като част от Балканското и световно културно наследство.

  Ние винаги сме били надпартийна организация и не сме позволявали да бъдем употребявани за каквито и да е други цели.

    Тук ми се иска да повдигна следния въпрос - ще бъдем ли признати като етническо малцинство в България или ще оставим на времето неименуемо да ни заличи, асимилира и погуби като носител на най-древните културни ценности в Европа.

 imageimage

 

 

Рамковата конвенция за защита на националните малцинства / РКЗНМ /, предоставя възможност за обучение на малцинствен език и равенство във всички области на общественият живот.

“Всяко лице принадлежащо към малцинственна група ,има право свободно да избира, да бъде разглеждано или да не бъде разглеждано като такова и никакви неблагоприятни последици не произтичат от този избор или упражняването на права ,които са свързани с този избор”.

Всичко това е гарантирано и от Конституцията на Р.България, ""Чл. 54. (1) Всеки има право да се ползва от националните и общочовешките културни ценности, както и да развива своята култура в съответствие с етническата си принадлежност, което се признава и гарантира от закона.""

Разбирам добре страховете от признаването на националните малцинства и определено има такива. Да си припомним недалновидната политика в бивша Югославия до какво доведе. Разбирам и това,че тръгвайки в тази посока, утре тук ще се създаде една мулинационална държава и последващите резултати от това никак не са добри. Кълнове на сепаратизъм не желаем.  

Лошото е, че нямаме единно тълкование и схващане на въпроса, що е то “национално малцинство”, ”етническо малцинство”, ”малцинство” и др.

В много от западните страни също има различно тълкование и всеки поддържа схващания, които защитават суверенитета на държавата си.




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: techno1
Категория: История
Прочетен: 48831
Постинги: 29
Коментари: 17
Гласове: 23
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031