Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.07.2007 14:11 - on- line - Галерия "Творци" на гр.Стара Загора - Росица Баталова
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 3945 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 23.02.2010 16:58


Росица Баталова - диригент, популяризатор на българското класическо изкуство, авторка на три книги за родния град
98. почетен гражданин на гр. Стара Загора 
–  29.09.2000 г.
Росица Баталова - 50 творчески години, празнува Националният музикален театър

 



Указ № 229 за награждаване на Росица Георгиева Баталова с орден “Св. св. Кирил и Методий” първа степен
Държавен вестник, официален раздел, брой 44, от дата 30.05.2006 г. 



imageЮБИЛЕЙ
Росица Баталова - 50 години на диригентския пулт
ЦАРИЦАТА НА ЧАРДАША оперета от Имре Калман

На 29 октомври 2005 г. Националния музикален театър почете 50-годишния творчески труд на диригента Росица Баталова.
Дамата на българския диригентски пулт поведе оркестъра на НМТ в юбилейния спектакъл ЦАРИЦАТА НА ЧАРДАША, оперетата № 1 за всички времена.
Национален музикален театър - Росица Баталова - 50 години на диригентския пулт 

 

http://operabg.com/2006/universary/Batalova/B.htm

image image image image


Участват
Силва Добрина Икономова, Едвин Марио Николов, Бони Богомил Спиров, Щаси Катерина Тупарова, Цецилия Донка Шишманова, Фери Бачи Арон Аронов, Мишка Стоян Димитров, Ген. Ронсдорф Драгомир Стойков, Княз Леополд Стефан Костов, Нотариус Киш Румен Григоров
Диригент Росица Баталова, режисьор Динко Чомаков, сценография и костюми Мария Трендафилова, хорегораф Светлин Ивелинов, хормайстор Людмил Горчев
 


image image image image

 
Росица Баталова преди концерт с приятелите си Хачо Бояджиев и Роси Рос
"Царицата на чардаша" за царицата на пулта

image
http://www.duma.bg/2005/1005/291005/kultura/cul-4.html

С "Царицата на чардаша" от Имре Калман - оперета номер едно за всички времена, Националният музикален театър ще почете тази вечер 50-годишния творчески труд на Росица Баталова. Дамата на българския диригентски пулт ще поведе оркестъра на НМТ в юбилейния спектакъл. Участват Добрина Икономова (Силва), Марио Николов (Едвин), Богомил Спиров (Бони), Катерина Тупарова (Щаси), Донка Шишманова (Цецилия), Арон Аронов (Фери Бачи), Стоян Димитров (Мишка), Драгомир Стойков (Ген. Ронсдорф), Стефан Костов (Княз Леополд), Румен Григоров (Нотариус Киш). Режисьор е Динко Чомаков. Сценография и костюми - Мария Трендафилова. Хореограф - Светлин Ивелинов, хормайстор - Людмил Горчев.

Росица Баталова е родена в Стара Загора. Родителите й Георги и Ничка Баталови са едни от основателите и първи солисти на Старозагорската опера. В ролите на Никола и Гергана от операта на маестро Георги Атанасов - "Гергана", заедно с плеяда ентусиасти, както ДУМА писа, поставят началото на първата извънстолична опера.
Росица Баталова започва да свири на пиано петгодишна, напредва бързо и вече на 11 акомпанира на родителите си в изпълнението на оперни арии и песни. През 1941 г. семейство Баталови се премества в София, където видният старозагорски адвокат и тенор Георги Баталов, отказал се от оперна кариера, се отдава на юристпруденцията. А съпругата му започва активна писателска дейност. Пише за деца и юноши разкази, романи, театрални пиеси и пиеси за куклен театър, ръководи библиотеката и музея на Народния театър "Иван Вазов". В София семейство Баталови бързо са приобщени към кръговете на наши видни литературни дейци като Добри Немиров, проф. Александър Балабанов, Елин Пелин, проф. Константин Гълъбов, Евгения Марс, Николай Лилиев, Люба Касърова и др. Покрай родителите си и Росица Баталова контактува с тях. Така тя започва да оформя пиетет към литературата и изкуствата, изграждайки интелигентност и мироглед. Учейки в прочутата класическа Втора девическа гимназия, Росица Баталова е забелязана от преподавателката по музика Веселина Андреева-Дучева, която й предоставя да дирижира гимназиалния хор през 1945 г. В този хор, на една репетиция тя среща двама, тогава млади музиканти, дошли да помогнат в художествената работа на хора. Това са бъдещите големи диригенти - Илия Темков и Добрин Петков.
Едновременно с класическата гимназия Росица Баталова учи като извънредна ученичка по пиано в средния отдел на тогавашната музикална академия при видните клавирни педагожки проф. Жени Ковачева и проф. Мара Петкова. Постъпва в теоретичния отдел на ДМА, в който преподават изключителни личности като проф. Марин Големинов, проф. Парашкев Хаджиев, проф. Веселин Стоянов, проф. Веселин Стоянов, проф. Джуджев, проф. Камен Попдимитров и др. Насърчена от проф. М. Големинов, заедно с група студенти влиза в кръжока по композиция на Големинов. След трети курс Росица Баталова е приета в композиторския отдел в класа на проф. Големинов. Не след дълго професорът по дирижиране при една среща уговаря бащата на Баталова и тя се явява и за диригентския клас, ръководен от проф. Асен Димитров. Наскоро неин професор по дирижиране става новодошлият в музикалната академия виден диригент и педагог проф. Влади Симеонов. След отличното си дипломиране Росица Баталова решава да се отдаде на диригентската професия. Постъпва като асистент диригент в прочутата детско-юношеска филхармония "Пионер" при Двореца на пионерите, ръководена от Влади Симеонов.
На 2 ноември 1955 г. Росица Баталова, поканена от ръководителя на Пловдивската филхармония - диригента Руслан Райчев, вдига палката за своя първи самостоятелен концерт. Следват покани за нови симфонични концерти с Видинската филхармония, Бургаската филхармония, Шуменската филхармония.
После Росица Баталова се явява на първия обявен конкурс за диригент - в Държавния музикален театър "Ст. Македонски". От 11 кандидати мъже избират нея. Първата голяма творба, която й е възложено да дирижира, е "Бялата акация" от Дунаевски. В ДМТ "Ст. Македонски" палката на Р. Баталова дава живот на много наши и чуждестранни оперети като "Веселата вдовица", "Хубавата Елена", "Орфей в Ада", "Прилепът", "Принцесата на цирка", "Графиня Марица", "Роз Мари", "Граф фон Люксембург", "Теменужката от Монмартр", "Бокачо", "Хубавата Галатея", "Бал в операта", мюзикълите "Лека нощ, Бетина", "Андалусия", балета "Щраусиана" и др. Особена е нейната заслуга за дългогодишното поддържане на високото изпълнителско равнище на прочутата творба на Калман "Царицата на чардаша", дирижирана от Баталова в много български театри, както и в прочутия виенски Раймунд театър. Тези спектакли са вече над 2000, а Баталова продължава да дава живот на "Чардаша". Чрез нейната палка живот са видели произведения на Марин Големинов, Парашкев Хаджиев, Виктор Райчев, Георги Златев-Черкин, Димитър Вълчев и др.
Росица Баталова дирижира и балетни постановки на видния български балетмайстор Богдан Ковачев. Често гостува на оперните театри във Варна, Стара Загора, Русе, Плевен, Благоевград, на симфоничния оркестър на БНР, на оркестъра на Старозагорската опера, Варненската филхармония, филхармониите на Видин, Враца, Бургас, Пазарджик и др. Със създадения от нея дамски камерен оркестър "София", с който концертира вече 36 години.
За фонда на БНР Баталова е записвала и продължава да записва със Симфоничния оркестър на БНР, с оркестъра на Музикалния театър, с Дамския камерен оркестър "София" творби на български и чуждестранни композитори. Има издадени осем плочи с нейни записи, един диск с оркестъра на радиото и един диск с цялата оперета "Веселата вдовица" с хор, оркестър и солисти на Музикалния театър. Авторка на три книги - "Автобиографични разкази", "Спомени за хора и събития", "Размисли и спомени за диригентското изкуство", издадени от издателствата "Христо Ботев" и "Захарий Стоянов".
Дирижирала във Франция, Германия, Италия, Русия, Украйна, Полша, Испания, Австрия, Чехословакия, Турция, Израел, Алжир, Куба, Сирия, Сицилия, Сардниия, Република Малта, Република Кипър, Гърция и др. Почетен гражданин e на Стара Загора, носителка на "Златна лира" на Съюза на музикалните и танцови дейци. Специализирала е при световноизвестния диригент и педагог Франко Ферара.
Споделено от маестрата:
Красотата на нашия занаят не е в палката и фрака
Няма мъж или жена, има можещи или неможещи. Това се отнася за всички сфери на живота. Вярно е, че за жената е малко по-трудно, но завладяването на позициите става постепенно. Жената е много емоционална, много прецизна както в домакинството, така и в работата си. Ако е дарена с по-силна воля и упоритост, всеотдайност, успява. Когато човек има вътрешна сила и желание, постига това, което иска.
Диригент не се става за ден. Даже няма хора, родени за тази роля, а има родени музиканти. Първо трябва да си добър инструменталист, после да натрупаш много знания практически и теоретически. Красотата на нашия занаят не е нито в палката, нито във фрака. Диригентът е като генерал, а както знаете, генералът не може без армия, но и армията не може без генерал.
Колегите
Тя е част от историята на нашия театър
Проф. Светозар Донев:
Росица Баталова е диригентка, която се е проявила във всички музикални жанрове - опера, симфонична, камерна, балетна музика... Тя е била 50 години на пулта на Музикалния театър и затова е органично свързана с театъра. Работила е с всички поколения оперетни артисти - златното на Мими Балканска, Тинка Краева, Коста Райнов, през сребърното на Видин Даскалов, Минко Босев, Лиляна Кошлукова, Лиляна Кисьова, Донка Шишманова, Петрана Ламбринова, и се стигне до най-младите сега. Затова тя има много сериозен принос в развитието на националния музикален театър. Затова и безкрайно я уважаваме. Тя е част от историята на този театър. Лично аз съм много свързан с нея, защото когато дойдох в театъра като съвсем млад режисьор - 23-24-годишен, направихме заедно първата ми постановка - "Принцесата на цирка". Три месеца работихме упорито, задълбочено, сериозно и тя много ми помагаше. Хубаво е, когато режисьорът и диригентът имат една идея, една естетика, една мисъл за произведението. Получи се много хубав спектакъл и се игра всеки ден цял месец при страхотен успех. Росица е популярна, хората я обичат. Жена диригент и жена режисьор са редки професии, смятат се за мъжки. Когато бяхме например в Гърция преди много години, 20 дни играехме в центъра на Атина, като излезеше Росица да дирижира, гърците ставаха прави и се чудеха. У нас преди нея само Радосвета Бояджиева е била. 
Людмила Чешмеджиева:
За Росица Баталова човек не може да не говори с възхищение. Първо, защото е избрала мъжка професия, навлезе в една типично мъжка територия, но по-важното е, че се задържа 50 години на тази територия. Когато постъпих в театъра тя веднага ми направи впечатление, защото тогава беше и красива, и крехка. Но и възпитанието й от семейството, в което е отрасла - на музиканти, и най-вече нейната взискателност и артистичност. Искам да подчертая атристичност, защото тя наред с музиката следеше действието на сцената и така се получаваше тази магия, този преход между текст и музика. С музиката правеше и образите, подсказваше ни образите, както навремето Богдан Ковачев го правеше чрез пластиката. Сега си давам сметка, че когато Росица беше на пулта, се чувстваше нейното присъствие със съпричастието й с действието на сцената. Искам да й пожелая много здраве и да напише още книги. Защото има талант на разказвач, освен другите й дарби.
Арон Аронов:
Роси Баталова - това е една епоха в оперетата, една велика страница в нашия театър. Никога не й казвам Росица Баталова, винаги й казвам мадам Оперета. Много роли, много спектакли сме пели с нея, никога не ме е хокала. С много уважение и любов се прекланям пред нея. Винаги е знаела, че тенорът е специален глас и затова е имала специално отношение към мен. Много я обичам, да бъде жива и здрава толкова, колкото я обичам!
Страницата подготви Вилиана Семерджиева
29.10.2005
 



Петък, 4 Ноември 2005 -http://standartnews.com/archive/2005/11/04/art/s4608_2.htm

 

Прочути мъже падат на колене пред Росица Баталова

Първата дама на пулта навъртя половин век в изкуството

"Никога не съм се брояла за бяла лястовица и не съм се изтъквала заради пола си", казва първата жена диригент на симфоничен оркестър в България Росица Баталова. Макар че 50 години на пулта е истински рекорд. Тези дни грандамата в жанра празнува юбилея, както подобава - на сцената на Музикалния театър с "Царицата на чардаша", така както го е правила 2000 пъти досега. Купища официални поздравителни адреси и цветя я отрупаха след спектакъла. Десетки държавни мъже и корифеи се наредиха на опашка кавалерски да й целунат ръка.
Баталова е от малкото дами у нас, които доказват, че трудната професия не е само за силния пол. В Оперетата е изкарала 45 сезона, но зад гърба й са 52 премиери и над 5000 представления и концерти из цялата страна. Дирижирала е симфоничния оркестър на БНР, Варненската, Пловдивската филхармония, балетни и оперни постановки. Аплодирали са я във Франция, Германия, Австрия, Русия, Италия, Сирия, Израел, Малта, Кипър и Алжир. Над 35 години и досега оглавява дамския камерен оркестър "София". А в Стара Загора няма концерт, на който почетната гражданка Росица Баталова да не е дирижирала в препълнен салон.
Заралийката се ражда в Града под липите в семейството на Георги и Ничка Баталови, които са сред основателите и първите солисти на местната опера. На откриването й през 1925 г., красиви и талантливи, те изпълняват главните роли в "Гергана" на маестро Георги Атанасов. Известна от малка като "детето на Никола и Гергана", Роси започва да свири на пиано от петгодишна, а на 11 вече им акомпанира. През 1941 г. семейството се премества в София. Пристигането им съвпада с деня, в който се обявява Втората световна война и мобилизацията. После Ничка Баталова започва активна писателска дейност, ръководи библиотеката и музея на Народния театър, а видният тенор и адвокат Георги Баталов се отдава на юриспруденцията. Престижната му кантора е на площад "Света Неделя". Често се събират в интелектуалните кръгове в писателското кафене на "Цар Освободител". Сред приятелите им са Добри Немиров, Елин Пелин, проф. Александър Блабанов, Евгения Марс. След установяването на народната власт обаче Баталов е принуден да се откаже от "буржоазната" си професия заради бъдещето на дъщеря си. Нейната диригентска дарба блесва още пред ученическия хор във Втора девическа гимназия, където я забелязват бъдещите майстори на палката Илия Темков и Добрин Петков - тогава млади музиканти, дошли да помагат на художествената самодейност. Още в трети курс на Консерваторията е приета в композиторския отдел при проф. Марин Големинов.
Първият й концерт е на 2 ноември 1955 г. в Пловдивската филхармония по покана на Руслан Райчев. На финала изпълнява безсмъртната "Четвърта симфония" на Чайковски и вдига публиката на крака. А когато се явява на първия обявен конкурс за диригент, този в Музикалния театър, я избират, въпреки че 11 мъже се борят за престижния пост. Оперетният жанр е труден и често подценяван от лаиците. Баталова обаче овладява тайните му до съвършенство. Случвало се е в златните му години да дирижира по 7 спектакъла в седмицата и по три в неделя. Ученичката на проф. Големинов е минала през много перипетии, но генът й е такъв - да бъде всеотдайна към изкуството. "Винаги съм се старала да бъда почтена към професията си, изкуството и хората, с които съм работила. Години наред прекарах в активна творческа дейност, опитвах се да докажа, че жената е способна на много неща, но не това ми беше целта. Защото е важно дали можеш или не можеш", убедена е Росица Баталова.
Людмила Първанова



Популярни мелодии от Йохан Щраус на сцената на Музикален театър
  22 Окт, 2005
imageДиригентът Юли Дамянов, режисьорът Светлана Атанасова, Евгения Раева - сценограф, Катя Петровска - хореограф, са сътворили спектакъл, достоен за всяка европейска сцена и за гения на Щраус.

С премиерата на оперетата "Виенска кръв" на 22 октомври от 18.00 ч. Националният музикален театър чества 180 годишнината от рождението на "Краля на валса" Йохан Щраус.
Най-искрящите и популярни мелодии от огромното му творчество са вплетени умело в музикалната партитура на това последно сценично произведение на виенския маестро.
Диригентът Юли Дамянов, режисьорът Светлана Атанасова, сценографът Евгения Раева, хореографът Катя Петровска са сътворили спектакъл, достоен за всяка европейска сцена и за гения на Щраус.
На 29 октомври (събота) от 18.00 ч. Националния музикален театър ще почете 50-годишния творчески труд на диригента Росица Баталова.
Дамата на българския диригентски пулт ще поведе оркестъра на Музикален театър "Стефан Македонски" в юбилейния спектакъл "Царицата на Чардаша" -оперетата № 1 за всички времена.
image
29.10 (събота)
Начало: 18.00 ч. Край: 21.00 ч.
ЮБИЛЕЙ
Росица Баталова
50 години на диригентския пулт
ЦАРИЦАТА НА ЧАРДАША
Оперета от Имре Калман

Участват: Добрина Икономова (Силва), Марио Николов (Едвин), Богомил Спиров (Бони), Катерина Тупарова (Щаси), Донка Шишманова (Цецилия), Арон Аронов (Фери Бачи), Стоян Димитров (Мишка), Драгомир Стойков (Ген. Ронсдорф), Стефан Костов (Княз Леополд), Румен Григоров (Нотариус Киш)
Режисьор - Динко Чомаков
Диригент - Росица Баталова
Сценография и костюми - Мария Трендафилова
Хорегораф - Светлин Ивелинов
Хормайстор - Людмил Горчев

 



Най-важното е да се усъвършенстваш

image

Росица Баталова

Снимка: Архив

Диригентът Росица Баталова наскоро чества 50 години "работохолизъм" зад пулта

Мария Митева

-----
Росица Баталова е родена в Стара Загора. На сцената на Музикалния театър „Стефан Македонски" тя дава живот на много наши и чужди музикално-сценични творби като „Веселата вдовица"; „Хубавата Елена" ; „Графиня Марица"; „Граф фон Люксембург"; „Бал в операта"; „Лека нощ, Бетина"; „Щраусиана". С голям успех дирижира "Царицата на чардаша" на Имре Калман и в прочутия виенски „Раймунд театър". Осъществила е над 2000 спектакъла.
-----

- Г-жо Баталова, откъде тази работоспособност в изкуството ви?
- Аз израснах в изключително интелигентно семейство. Моите родители са едни от основателите и първи солисти на Старозагорската опера. Те заедно с плеядата ентусиасти поставят началото на първата извънстолична опера. Затова беше естествено още от петгодишна да започна да свиря на пиано и на 11 вече им акомпанирах в изпълнението на оперни арии и художествени песни.
- Учила сте в класическата Втора девическа гимназия с намерението да станете лекар.
- Да, имах такова желание, но преподавателката ми по музика Веселина Андреева-Дучева забеляза моите музикални наклонности и ми предостави да дирижирам гимназиалния хор. Като завърших средното си образование, разбрах, че нямам вътрешна сила да бъда лечител на хората. Насочих се към Музикалната академия. След трети курс кандидатствах за диригентския клас при професор Влади Симеонов и за композиторския при професор Марин Големинов.
- Как започнахте?

- Първия ми концерт с Пловдивската филхармония си го спомням до ден-днешен. Той беше особено преживяване за мен. Дирижирах творби на Моцарт, Вебер, Любомир Пипков и за финал Четвъртата симфония на Чайковски. След него последваха покани за изяви с Видинската, Бургаската и Шуменската филхармония.
- Печелите конкурс за диригент през 1957 г. Защо се спряха на вас? Това не е ли мъжка професия? Не отнема ли нещо от женствеността?
- Явих се с 11 кандидати мъже и ме избраха! След като заех диригентското място, ми възложиха да дирижирам оперетата „Бялата акация" от Дунаевски. След нея поставих „Веселата вдовица" от Лехар. Премиерата предизвика тогава сензационен успех сред софийската публика и изключителен интерес. Оперетният жанр е труден и често подценяван от лаиците.

А диригентската професия не е лесна. Но вече не е толкова мъжка, каквато е била преди два века. Аз имам много приятелки диригентки по цял свят. Иначе в личния си живот съм скромен човек. Не обичам парадността и външната улична изява. При мен най-важното е било да вървя напред и да се усъвършенствам.



24 май 2006 г.
Президентът Георги Първанов връчи ордени на 20 изтъкнати дейци на науката, културата и образованието по случай 24 май
http://www.duma.bg/2006/0506/240506/bulgaria/bul-1.html

image

Президентът Георги Първанов връчи ордени на 20 изтъкнати дейци на науката, културата и образованието по случай 24 май - Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. С орден "Стара планина" - първа степен, са удостоени Леда Милева, Кирчо Атанасов, Величко Минеков, проф. Димо Димов, Евтим Евтимов, Стефан Цанев и Петър Христозов (Христо Вълчев). Орден "Св. Кирил и Методий" - огърлие, получиха Никола Корабов, Йосиф Сърчаджиев, Гриша Островски, Никола Инджов, проф. Андрей Пантев и Васил Казанджиев. С орден "Св. Кирил и Методий" - първа степен, бяха наградени Росица Баталова, Луна Давидова, Петър Недевски, Кеазим Исинов, Хикмет Мехмедов, Теодосий Теодосиев и проф. Лазар Груев.



Понеделник, 17 Март 2003 - image

Елин Пелин кара бъдещата диригентка да му свири на пиано

 

Росица Баталова: Музиката няма цвят

Примата на пулта празнува днес 35 години от създаването на дамския оркестър “София”

image
Дамският камерен оркестър "София" тази вечер ще зарадва многобройните си фенове с отличен концерт във Военния клуб, осъществен с подкрепата на Демократичния съюз на жените. Зад диригентския пулт отново ще застане Росица Баталова, а поводът е 35 години от създаването на формацията, донесла толкова слава на българското инструментално изкуство по света и у нас по време на повече от 1000 участия. В трупата блестят имена на водещи професионалистки като Сабина Бояджиева, Елка Захариева, Маргарита Калчева. В спектакъла ще участват Марияна Пашалиева и Дони. Меломаните ще чуят Перголези, Хайдн, Хендел, Респиги и Марин Големинов. Дамите винаги свирят български автори независимо от това къде гастролират - Франция, Италия, Испания, Германия, Чехия, Словакия, Турция, Куба, Алжир, Кипър, Сирия.
image

"Моята палка остана бяла - нито червена, нито синя, нито зелена, нито жълта. Единствено вярна на изкуството. Когато се обърна към публиката, за да и се поклоня, никога не я деля на политици, бизнесмени или други", казва Росица Баталова и благодари на Зорка Първанова, че е приела да бъде почетен покровител на изявата довечера във Военния клуб.
Известната музикантка започва кариерата си като диригент на дамския камерен оркестър "София" през 1968 г. Тогава няколко инструменталистки я канят за лидер на току-що създадената формация. "Направихме я не за да печелим пари или да обикаляме из света, което съвсем естествено се случи малко по-късно, а за да докажем, че и жените могат да бъдат професионалистки от класа.
просто популяризираме музиката си и въобще ролята на нежния пол в изкуството. Всъщност аз съм антифеминистка. Факт е обаче, че голяма част от българското общество е убедена, че диригент задължително е равно на мъж. А в Щатите и в Канада има толкова жени зад пулта. Когато сме гастролирали из Европа, никой не ме е гледал като бяла лястовица", категорична е Росица Баталова. Според нея светът не се дели на мъже и жени, а на талантливи и бездарни. Самата тя никога не е обръщала внимание на дискриминацията на евите, но твърди, че дори и у нас, тук и сега, има хора, които я поддържат.
"Завършила съм композиция при Марин Големинов, а дирижиране при Влади Симеонов. Така че имам достатъчно самочувствие. Нямам комплекси. Всеки си намира пътя", е един от неписаните девизи на Баталова. Тя със светско-иронична усмивка пояснява, че съществуват хора, за които е изненада, че оркестър "София" продължава да съществува. "Не свирим всеки ден, но ни има. Ние не сме държавен колектив, сега ни помагат спонсори. Трудно е, но сме много упорити. Българинът има отношение към музиката. Жалкото е, че
коментира Баталова. Тя винаги е била жена, готова да се дуелира за правата си на артист. През 1990 г. получава покана да дирижира в продължение на три месеца спектакъла на Офенбах "Парижки живот" не където и да е, а във френската столица. Тогавашното ръководство на Музикалния театър "Стефан Македонски" не й позволява да си вземе отпуск и тя си хвърля оставката. Така напуска пулта, откъдето е приемала овации 45 години. След като страстите се укротяват, следващите директори - Людмила Чешмеджиева, Пламен Карталов, я канят да гостува в Оперетата. Но от 1997 г. насам няма участия в афиша на трупата.
"Не завиждам на никого. Всеки има своя съдба в изкуството и в живота. Навсякъде по света между артистите има конкуренция, но когато тя е на базата на злобата, е ужасно. Интригите и зложелателството винаги обременяват. Те пречат да се разбере кой какво е постигнал. При нас тези страсти са силно изразени, но още по-страховити са те при политиците".
Росица Баталова е автор и на три книги - "Автобиографични разкази", "Спомени за хора и събития", "Размисли и спомени за диригентското изкуство". Из страниците им се мяркат имена от историята и културата на нацията. Баталова неслучайно е израснала в дом, в който чести гости са Елин Пелин, Добри Немиров, Александър Балабанов. Майка й е детска учителка, а баща й адвокат, но и
двамата
През 1941 г. семейството идва в София и се настанява на един таван в центъра на столицата. Съседка им е голямата актриса Роза Попова, една от звездите на Народния театър. "Тя освети и оцвети моето детство. Неин съпруг пък беше прочутият писател на детски приказки и разкази Чичо Стоян. Роза беше горда жена, недосегаема за дребните по дух. Имаше една карикатура, която няма да забравя никога - Роза Попова изправена гордо в цял ръст, а в краката й щъкат малки човечета, джуджета, които се опитват да ръфат роклята й, да захапят самата нея, но все не успяват. Елин Пелин пък ме караше винаги да му свиря на пианото. А когато в сладкарницата на хотел "България" се срещахме с Фани Попова-Мутафова и Евгения Марс, направо бях като омагьосана от тях", спомня си сега диригентката, която цял живот е била изкушена и от писалката, и от палката. Сред жените, които най-много е уважавала в живота си, е и голямата Мими Балканска.
"Никога не сме били особено близки с нея, но си имахме респекта. Дирижирала съм повече от 150 представления с нейно участие. Тя беше страшно точна и прецизна. Все казваше: "Аз съм актриса, но не съм певица". Беше изключителна в "Царицата на чардаша", в "Принцесата на цирка", във "Време за любов", оперетата, която Митко Вълчев сътвори специално за нея. Безкрайно съм доволна, че единият от двата записа на Мими в "Златния фонд" на БНР, е направен благодарение на мен. Тя се дърпаше, не й се занимаваше.
Но аз настоявах, докато не стана. Никога няма да забравя как в една от сцените на "Царицата на чардаша" очите й се насълзяваха за миг, а в следващия вече се смееше. Веднъж я запитах как го прави. "О, Росица, та аз съм актриса. Да не мислите, че ще плача наистина всяка вечер?", отговори ми тя.
Албена Атанасова

 

Но ние не сме феминистки

 

неговите политици нямат отношение към културата

 

са сред основателите на Старозагорската опера

 


издадени  книги

image
Размисли и спомени за диригентското изкуство
ISBN: 9547391275
Автор:
Росица Баталова
Издател: Захарий Стоянов
Издадена: 2000
Размери: 13.10x20.00
Брой страници: 159
Корица: Мекa
Националност: българска
Цена: 4.00 лв.
Наличност: Налична за 24 часа

С тази книга авторката е искала да отвори прозорец към личността на диригента, през който да надникнат по-широк кръг от читатели като се надява с темите, които е засегнала вътре, да провокира и други български автори.

 


 


Президент на Републиката


Тагове:   музика,   Line,   опера,   диригент,


Гласувай:
2
0



1. анонимен - veska_hristova@mail.bg
07.02.2008 14:13
Здравейте,
Не зная кой ще прочете написаното от мен,но не мога да не поздравя Г-жа Р.Баталова , да споделя гордостта ,че имаме такава велика личност ,като нея.
Майка съм на млада българка , диригентка Валентина Павлова , която се дипломира 2007 г. в консерваторията гр.Линц-Австрия.Завършила е в България в гр.Пловдив І-то си висше образование -пиано и хорово дирижиране през 2000г.Веднага кандидатства в Австрия и сега завършила ,като оркестров диригент ще трябва да търси реализация навън от родината.
Моля , да ме извените , за откровеността написана по този начин, но в мен се борят чувства на тъга и болка. Възможността да започне работа тук е невъзможна. Сега пише последната си дипломна работа за капелмайстор. Защо да не може да обучава и създава изкуство у нас?

Простете! Прекланям се пред творческият път на Диригент Росица Баталова ! Обожавам музиката !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 5881386
Постинги: 1813
Коментари: 9785
Гласове: 72723
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031