Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.07.2007 06:10 - on-line - Галерия "Творци" на гр. Стара Загора - Стефка Минева - оперна певица
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 3822 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 23.02.2010 16:59


ОПЕРАТА - СЪЩИНСКИЯТ ЖИВОТ
Стефка Минева - оперна певица - мецосопран 
90. почетен гражданин на гр. Стара Загора
 – 01.10.1999 г.
http://www.operastzagora.com/otzivi.htm
http://www.operasofia.com/cast/stefka_mineva.html
http://www.geobiz.com/sfopera/history_bg.html
http://www.operavarna.bg/history_persons_bg.php?page=person_show&peid=5
image
Стефка Минева твърди, че на върха няма съперничество
image
Стефка Минева - Амнерис ("Аида")

Стефка Минева е родена в семейство на известни оперни артисти - заслужил артист Миньо Минев и Йовка Бунарджиева (операта Биляна
Автор(и): Йоско Йосифов - Композитор; Георги Савчев - Либретист; Синтетични форми;  В зала;  България;  Стара Загора;  Старозагорска опера;  ;  Старозагорска опера;
Изпълнител(и): Йоско Йосифов - Диригент; Илия Арнаудов - Режисьор; Димитър Караджов - Художник; Катя Абаджиева - Хореограф; Добринка Влахова - Певец; Сия Михайлова - Певец; Йовка Бунарджиева - Певец; Тоско Илиев - Певец; Стойко Диков - Певец; ). 
Оперният театър на Стара Загора е театърът на нейното детство и средата, в която се ражда и възпитава любовта й към музикално-сценичното изкуство. Завършва Вокалния факултет на Българската държавна консерватория в класа на проф. Сима Иванова и проф. Илия Йосифов. През 1974 е стажантка в Болшой театър. Първите години от нейната изпълнителска кариера са отдадени на Старозагорската опера, а от 1977 става член на Софийската опера - сцената, на която е отдадена с изкуството си и до днес. Признанието, което получава е ознаменувано с високи международни награди: през 1976 получава Втора награда на Международния конкурс за млади оперни певци в София (при неприсъдена Първа), а на следващата година получава наградата на публиката на Международния оперен и балетен конкурс в Остенде – Белгия. Лауреат е и на певческия конкурс в Рио де Жанейро през 1981. Стефка Минева утвърждава авторитета на българското оперно изкуство и в многобройните си гастроли по света, където получава възторжените оценки в пресата за изявите си в Метрополитън опера – Ню Йорк, Миланската “Ла Скала”, Арена ди Верона, на сцените в Париж, Тулуза, Цюрих, Рим, Мадрид, Барселона, Сан Франциско, Далас, Бостън, Санкт-Петербург, Москва, Прага, Будапеща... Репертоарът на Стефка Минева е богат и с широка амплитуда, в него присъстват всички големи мецосопранови партии от оперите на Верди, Белини, Доницети, Бизе, Маскани, Росини, Пучини, Вагнер, Мусоргски, Чайковски, Римски-Корсаков. Голям е приносът на певицата и като изпълнителка на роли в български оперни творби: Мария в “Ивайло от Марин Големинов, Сара в “Мария Дисислава” от Парашкев Хаджиев, Зоя в “Цар Калоян” от Панчо Владигеров, Инес в “Почивка в Арко Ирис” от Александър Йосифов, “Хан Крум” от Александър Йосифов, Циганката в “Янините девет братя” от Любомир Пипков.

 


 

 

image
M. Collectors Brisa > Classique
http://www.dgdiffusion.com/spirale-music/fiche_produit.php?nom=Aida&cc=2&vl=210&ccvlnom=Classique&ccpr=3&vlpr=22&ccvlprnom=M.%20Collectors%20Brisa&rch=&rchdata=&pid=10328
image image image
image image
Aida - on-line слушайте албума!!!
image
Guiseppe Verdi
Label : Brisa

Rйf DG : 10328
Format : 2 CD
8012719230120
1995
Thиme : M. Collectors Brisa > Classique

Compagnie et Choeurs du Thйвtre Lyrique D’Europe Orchestre Symphonique de Sofia, Direction Giorgio Notev. Aida : Ophelia Hristova - Radames : Manuel Contreras - Amneris : Stefka Mineva.



image 
Stefka Mineva, mezzo-soprano
www.ucis.pitt.edu/opera/OFB/stars/min02.htm
The mezzo-soprano, Stefka Mineva, was born in 1950 in Stara Zagora. She was the daughter of the tenor, Mincho Minev, and at an early age received training in music lessons and ballet. She attended the State Academy of Music as a student of Ilija Jossifov. In 1972 she debuted with the Stara Zagora singing Berta in a production of the Barber of Seville. She remained a member of that company for two years singing the roles of Suzuki, Olga in Eugene Onegin, Amneris and Carmen.

In 1976 and 1977, after winning singing competitions in Sofia and Ostende, a career developed with the Sofia National Opera. In 1977 she performed there her most successful role and that being Marfa in Khovanshchina. Guest appearances and concerts took the mezzo to many international music centers including Vienna, Paris, Geneva, Turin, San Francisco, Zurich and Barcelona. Additional guest appearances were at the Bolshoi Theater, Moscow and at the National Opera Theaters of Bucharest and Belgrade. In 1986-1988 she achieved great success at the Metropolitan Opera in New York singing her signature role of Marfa, which she later repeated in a radio broadcast through the Italian broadcasting RAI.

Between 1987 and 1992, Mineva sang in Messina, the Festival of Perugia, Rome, Florence (1989 in Janacek"s Katja Kabanova ), and in Dublin (1991: Suzuki and Fenena). Following performances at the Arena di Verona in 1991 she sang at the Opera in Tel Aviv in 1992. Major roles in her career included Marfa, Amneris, Carmen, Marina in Boris Godunov, Adalgisa, Olga in Eugene Onegin and Leonora in La Favorita.

Her commercial recordings include Marina in Boris Godunov on Sony; Suzuki in Madama Butterfly and Lehl in The Snow Maiden by Rimsky-Korsakov on Capriccio; and recitals on the Elysium and Balkanton labels.

Donizetti: La Favorite O mio Fernando
Ponchielli: La Gioconda Stella del marinar 
Verdi: Un ballo in maschera Re dell"abisso
Verdi: Don Carlo "Veil Song" 
 


 

OPERA: NEW MUSSORGSKY PRINCIPALS   By JOHN ROCKWELL Published: October 31, 1985
http://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=9B02E6D71738F932A05753C1A963948260

ONE can pick at flaws in the Metropolitan Opera"s new production of Mussorgsky"s ""Khovanshchina"" - big cuts, a sometimes too-plain production, an unfamiliar epic sung without supertitles in a language most Americans don"t understand. But this is still a grand operatic experience, and the four new cast members introduced Tuesday evening hardly blunted its impact.

The most important of the foursome was Sergei Koptchak, a Czechoslovak bass who made his Met debut a year ago as Gremin in Tchaikovsky"s ""Eugene Onegin."" Mr. Koptchak may lack the international reputation and imposing height of Martti Talvela, his predecessor as Dosifei, the fanatic leader of the Old Believers. But Mr. Koptchak, a striking-looking man of more normal human dimensions, was still very impressive. He has a dark, strong bass with a burry edge to it, and he sang with a sure sense of the idiom.

The Bulgarian mezzo-soprano Stefka Mineva made her Met debut as Marfa. She may lack the womanly intensity of Helga Dernesch, who sang the role on the first night. But she sang well and seemed to grow more comfortable after a tentative first act.

William Lewis, taking over from Wieslaw Ochman as Prince Golitsyn, proved himself once again a most convincing singing actor. His is not the most dulcet of tenors. But in a strong character part like this, he leaves little to be desired. The fourth newcomer, Dawn Upshaw, handled the terrified protestations of Emma in the proper Perils-of-Pauline manner, and evinced a sure little soprano, as well.

Otherwise, the cast remained as before, headed by Aage Haugland"s erratically pitched but theatrically commanding Khovansky; Denes Gulyas"s Andrei, more appealing in the final lyrical scenes than in the more strenuous earlier parts; Allan Monk"s surely intoned Shaklovity, and Andrea Velis"s insinuating Scribe. Neeme Jarvi conducted with a wonderfully understated authority, the orchestra and chorus outdid themselves, and the score itself - in Shostakovich"s remarkable orchestration - is an unqualified masterpiece.

OPERA: MARTTI TALVELA IN MET "BORIS GODUNOV"   By DONAL HENAHAN Published: February 25, 1987
http://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=9B0DEFDD123FF936A15751C0A961948260

LEAD: MARTTI TALVELA first appeared in the title role of the Metropolitan Opera"s ""Boris Godunov"" 13 years ago and immediately established himself as the Boris of his generation. The tall and hulking Finnish basso returned to the role of the demented Czar Monday night in the opera"s first performance of the season, giving no sign of wanting to abdicate his title.

MARTTI TALVELA first appeared in the title role of the Metropolitan Opera"s ""Boris Godunov"" 13 years ago and immediately established himself as the Boris of his generation. The tall and hulking Finnish basso returned to the role of the demented Czar Monday night in the opera"s first performance of the season, giving no sign of wanting to abdicate his title. Mr. Talvela"s absorbing portrayal, though lacking in the final imperial touch of the greatest Borises, served as the centerpiece of a solid, occasionally exciting performance in which 11 members of the cast were singing their parts for the first time with this company.

That everything went off smoothly was a tribute to the conducting of James Conlon, who knew how to let the singers be heard clearly through the dark curtain of Mussorgsky"s original scoring, which in this production replaces the musicologically dubious but more colorful Rimsky-Korsakov orchestration known to past Met audiences. Mr. Conlon, seemingly more at ease with the score than in the past, paced the evening skillfully from climax to climax.

Mr. Talvela"s interpretation of Mussorgsky"s tormented ruler has not changed much over the years. Where a Christoff or, they say, a Chaliapin made Boris a deranged but fearsomely majestic figure, Mr. Talvela"s Czar is from his first appearance a haunted, doomed creature, never so much the terrifying despot as the terrified human being. Despite his imposing height and intimidating bulk, he seems to ask for our pity and we gladly give it. As in the past, there was something of King Lear in this Boris, his library transformed into a blasted heath. In the clock scene, he dutifully overturned furniture and tore down drapes, as the direction still requires, but, especially when he burrowed backward under a table, he seemed more like a poor, hunted animal than a ruthless monarch gone berserk with fear.

The death scene in this austerely powerful August Everding production, still one of the glories of the Met repertory, calls for Boris to roll down a flight of steps. Mr. Talvela still manages the fatal maneuver with a sharp theatrical sense. He falls - is felled, really - with a thud that on this occasion elicited the expected audience gasp but not the delighted applause that sometimes greeted his plunge in earlier seasons.

The strengths of the generally satisfying supporting cast included Vladimir Popov as a clarion-toned and intelligent Dimitri, Franz Mazura as a juicily repellent Rangoni, Stefka Mineva as that Jesuit schemer"s tool in the seduction of Dimitri, Robert Nagy as an Iago-like Prince Shuisky, Paul Plishka as the monk Pimen and Harolyn Blackwell as a remarkably sweet-voiced Xenia. A special category of excellence is reserved, as ever, for Andrea Velis, whose pathetically keening Simpleton becomes in a real historical sense the central figure in Mussorgsky"s tale, as the symbol of Russia"s brutal past and vision of an equally violent future. Joyce Castle sometimes sounded out of her depth as the Hostess of the Inn, and of the others in that rowdy scene, Sergei Koptchak and Charles Anthony as the reprobate monks Varlaam and Missail caught the necessary tone of primitive crudeness but were less than devastatingly funny.

The stage direction finds convincing ways to handle the crowds of peasants and boyars, though a little less flourishing of sticks and dashing about by the Czar"s guards might make them even more menacing. Ming Cho Lee"s sets, suggestive of icons, holy pictures and altar panels, are certainly among the most effective he has produced at the Metropolitan. They go astray in the second scene of the Polish act, where, in the midst of otherwise detailed realism, we see clouds perplexingly made up of small squares, hung in the sky like Calder mobiles. On the whole, however, this is a production a ""Boris"" admirer can live with happily. THE CAST - BORIS GODUNOV, opera in a prologue and four acts by Modest Mussorgsky, libretto from Pushkin"s play of the same name and Karamzin"s ""History of the Russian State."" James Conlon, conductor; production by August Everding; sets designed by Ming Cho Lee; costumes designed by Peter J. Hall; lighting designed by Gil Wechsler; polonaise staged by George Balanchine. At the Metropolitan Opera. Marina...Stefka Mineva Boris Godunov...Martti Talvela Dimitri...Vladimir Popov Shuisky...Robert Nagy Pimen...Paul Plishka Varlaam...Sergei Koptchak Rangoni...Franz Mazura Xenia...Harolyn Blackwell Feodor...David Cole Hostess of the Inn...Joyce Castle Nurse...Geraldine Decker Simpleton...Andrea Velis Missail...Charles Anthony Shchelkalov...Richard J. Clark Chernikovsky...Gary Bachlund Lavitsky...David Bernard Nikitich...Andrij Dobriansky Mitiukha...James Courtney Police Officer...Philip Booth Boyar in attendance and Boyar Khrushchov Mark Baker 
 


 

 

image
"Gioconda"

Opera by Ponchielli
Roumen Doikov (Enzo)
Gena Dimitrova (la Giuconda)
Stefka Mineva (La Cieca)

www.geobiz.com/sfopera/gallery_en_6.html
 


Оперната примадона Стефка Минева 30 години на сцената
***************************************** **********
30 години на сцената отбеляза тази вечер голямата оперна певица Стефка Минева. Тя беше избрала една от коронните си роли – Азучена от "Трубадур" на Верди за юбилейния си спектакъл в Националната опера. Стефка Минева е сред най-ярките български дарования, утвърдили името си в престижни оперни театри по целия свят.
Стефка Минева е възхитителна певица с богат тембър, която прави сензация със своя ярък артистичен инстинкт в ролята на Азучена – такава е оценката на световната критика за изпълнението на българската примадона. Нейният път започва от сцената на Старозагорския оперен театър, завършва Консерватория и специализира в Болшой театър, от 1977 година е солистка на Националната опера, по-късно гастролира в Метрополитен и Ла скала.
"Когато влязох за първи път тук, чувствах един трепет и вълнение, затова защото тук в тази гримьорна са се обличали много големи певици и са излизали на тази сцена, след това посвикнах малко с атмосферата, беше по-спокойно. Сега тази вечер чувствам същите вълнения, които съм чувствала и в началото", каза голямата оперна певица.
Въпреки, че само пред 20 дни е загубила съпруга си, Стефка Минева пя впечатляващо тази вечер пред своята публика. Признанието към таланта й е ознаменувано с високи международни награди на конкурси в България, Белгия, Русия и Бразилия. Тя е лауреат и на националната награда "Христина Морфова".
21 февруари 2004 г.

 

С представление на операта “Трубадур” от Верди ще се отбележи 30 години сценична дейност на оперната певица Стефка Минева на 21.02.2004г.
Режисьор на постановката е Емил Бошнаков, художник Салваторе Руссо, диригент Коен Кесъл, диригент на хора Христо Казанджиев.
В постановката освен юбилярката Стефка Минева, участват Нико Исаков,Радостина Николаева, Румен Дойков, Димитър Станчев, Христина Хаджиева, Росен Дойков и Александър Манолов
 


Майка ми е била бременна в шестия месец с мен, когато е изпълнявала Тоска 
Между поколенията зее пропаст
Стефка Минева влезе в ролята на тъжната Азучена за юбилея си
Вторник, 24 Февруари 2004 - http://standartnews.com/archive/2004/02/24/art/index.htm
Тъга е надвиснала в дома на Стефка Минева. Починал е съпругът й Генчо Генчев, балетист от Музикалния театър. В неделя полагат урната с праха му. Ден преди това, в събота, голямата певица чества юбилей - 30 г. творческа дейност. Тържеството в Националната опера беше отдавна подготвяно и нямаше как да бъде отложено. Мецосопраното влезе в коронната си роля на Азучена от "Трубадур". 

За юбилея си Стефка Минева получи наградата на Съюза на композиторите "Златна лира"
-Госпожо Минева, изпяхте най-тъжната си Азучена, а коя беше най-успешната?
- Тази роля беше моето първо стъпало нагоре. Стана случайно. Беше на едно от първите гостувания на Райна Кабаиванска в България, след като вече беше звезда в Италия. Тя пееше Леонора, бяха продадени всички билети. В последния момент се оказва, че Азучена се е разболяла и ме викат от Стара Загора. А аз млада, водата ми до коленете, а спектакълът стана успешен. Обърнаха поглед към мен, започнаха да ме канят. През 1977 г. с Христина Ангелакова и Валери Попова заминахме на конкурса "Опера белканто" в Белгия. И трите взехме награди, а аз получих и тази на публиката. Когато се прибрах, ме прехвърлиха тук. Тогава Софийската опера беше наистина нещо голямо, да влезеш в нея беше голям престиж. - Не, но имам над 300 изпълнения на Амнерис от "Аида" на Верди. Даже ми се е - в дневен и вечерен спектакъл. Това беше във Франция. Колежката, която трябваше да пее във втория спектакъл, не пристигна. Аз трябваше само да сменя костюма от последно действие и да вляза отново в първо. - Ако някой артист ви каже, че няма сценична треска, значи лъже. В живота всичко се случва, най-малкото неразположение дава отражение. Разбира се, какво ти е на теб публиката не я интересува. Особено на Запад с тези високи цени на билетите - тя иска да получи това, за което си е платила. Когато бях по-млада, винаги чаках да си чуя първите два-три тона и разбирах какво мога да правя - дали да се пестя, дали да дам повече. Големият наш диригент Асен Найденов винаги казваше: "Страх ме е от певци, които идват при мен с думите "Маестро, днес се чувствам превъзходно!" защото знам, че ще стане фал. И точно обратното - когато е притеснен певецът, той ще мисли, ще бъде с главата си на сцената и няма да стават грешки. В момента, в който разбрах, че мога сама да контролирам гласа и чувствата си на сцената, разбрах, че съм станала истинска певица. - Може би не съм я видяла, а съм я чула. Майка ми е била бременна в шестия месец с мен, когато е пеела Тоска. И е била прекрасна Тоска - чувала съм го от големите светила в операта. Тя впоследствие си загуби гласа и слезе от сцената, но остана суфльорка в театъра. Всъщност те с баща ми са основателите на Старозагорската опера. Спомням си, че бях тригодишна, когато гледах премиерата на "Евгени Онегин". Имахме страшна публика. Старозагорският хайлайф беше заел първия ред. Дъските бяха лъснати. Голяма печка с дърва и въглища бумтеше и отопляваше салона. Баща ми играеше Ленски и "падна убит". искам си татко, от трагедия стана трагикомедия. По-късно пък с него пяхме заедно в "Севилския бръснар" - той беше граф Алмавива, а аз Берта. Това беше първата ми роля. В "Евгени Онегин" заедно имахме любовен дует - Олга и Ленски. Баща ми така се вълнуваше на премиерата. Пък аз с безгрижието на младостта се чувствах удобно, защото бях галеното дете на театъра - само на 23 г. Обръщам се, гледам, че ръцете му треперят, и му викам: "Спокойно, спокойно!" Майка ми суфлираше отдолу. Тя се вълнуваше повече за баща ми да не си забрави текста, цялата ставаше на петна от притеснение. - Всички големи певци, с които съм се срещала, са много истински. Пример е Гена Димитрова - по-земен човек от нея не познавам. Ами Павел Герджиков, Павел Куршумов, Любомир Бодуров. Много приятно беше да се работи с такива хора. Хосе Карерас е бохем, приятелка ми е Шърли Верет. Пяла съм и под палката на Мстислав Ростропович. Работила съм с диригента Генадий Рождественски. Тази певица, която се помисли за примадона, бързо излита от театъра - дават ти да разбереш, че залитането е нежелателно. Може би като например съперничеството между Калас и Тибалди. Или пък случаят с нашата Стоянка Николова: Един критик в "Ла Скала" я обижда, а тя се обръща на стълбите и му отвърта два шамара. За да не я свързват с този скандал, импресариото й я прекръщава на Елена Николай. - За много неща. Точно когато си мислиш, че всичко си постигнал, разбираш, че вече си изхабен и трябва да минеш в сянка. Може да имаш желание, но трябва да се даде път на младите. Само това ми тежи - че между нашето поколение и това, което стъпи сега на сцената, няма приемственост. Много бързо нас решиха да ни изолират. Сега младите бързат да направят кариера. Животът стана по-друг, а това обърква и нас самите.

Днес Старозагорската държавна опера е театър с обширен репертоар, в който са включени оперни, оперетни, балетни и детски спектакли. Оркестърът разполага с богата симфонична програма, с която на концертите вълнува своите почитатели. Ежегодно се осъществяват четири премиери, поддържа се репертоар от 15 заглавия и средно на година се изнасят по 100 спектакъла, които се гледат от над 40 000 зрители. Колективът на операта гостува с голям успех на сцените на други общини, близки до Стара Загора и спектаклите се посрещат с голям интерес както от възрастните, така и от най – малките зрители.

От 1971 г. Старозагорската държавна опера е домакин на фестивала на оперното и балетното изкуство, който се провежда всяка година в началото на месец май. В него участват български оперни театри, балет и богата концертна програма.

Стара Загора се гордее, че в нея са се родили големи оперни певци, които прославят нашето оперно изкуство далеч зад границите на страната. Сред тях са Анна Томова – Синтова, Веселина Кацарова, Стефка Минева, Николай Стоилов, Костадин Андреев и др.

Старозагорската държавна опера се радва и на международно признание, като при голям успех гостува на сцените на Полша, Русия, Румъния, Кипър, Австрия, Германия, Франция, Люксембург и Италия.

 

 

 

 - Имате ли роля, с която се отъждествявате?

 случвало в един ден да я играя два пъти

 - Имате ли страхове, от които не можете да се отървете преди спектакъл?

 - Родена сте в семейство на оперните артисти Миньо Минев и Йовка Бунарджиева в Стара Загора. Кой е първият ви спомен за сцена?

 Аз започнах да плача

 - Славата променя ли човека?

 грандомани и сноби е имало някога

 - За какво не стига един човешки живот?

 Людмила Първанова
бр. 15859 от 25.05.2004 г. - http://bgarmy.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/doc?THEMEID=36456

 
"Златно перо" получиха  

 

Финансовият министър Милен Велчев и цигуларят Минчо Минчев са сред наградените със "Златно перо" за 2004 г. Наградите, учредени от Столична община, галерия "Макта" и Класик ФМ радио, бяха връчени за девети път на церемония пред Народния театър "Иван Вазов".

Министър Велчев е отличен "за особено разбиране и финансова подкрепа за българската култура". "Златно перо" се присъжда на 24 български художници, артисти, музиканти, журналисти, архитекти, писатели и други за приноса им към българската култура. Сред лауреатите за 2004 г. са актьорите Малин Кръстев, Васил Василев - Зуека, Христо Шопов и Камен Донев, режисьорите Иван Ничев и Тара Нури, художничката Лили Вермут, пианистката Жени Захариева, оперните певици Стефка Минева и Цветелина Василева, джазменът Милчо Левиев, цигуларят Веско Ешкенази, композиторът Георги Андреев, директорката на Националното музикално училище "Любомир Пипков" Милка Митева, директорът на "София филм фест" Стефан Китанов, писателят Георги Господинов, главен редактор на "Литературен вестник". Отличените са журналистите Кристина Патрашкова, Копринка Червенкова и Георги Лозанов - председател на Българската медийна коалиция. "Златно перо" получиха също архитект Ива Платиканова и Цветелина Бориславова - Галерия СИБАНК. Мария Илиева, изпълнителен директор на банка "Биохим", получи наградата от името на банката за подкрепата, която институцията оказва на българската култура. Досега със "Златно перо" са удостоени 168 души. Между лауреатите са Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска, Мариус Куркински, Невена Коканова, Николай Бинев, Йордан Радичков, припомниха инициаторите.

 


 
Понеделник, 4 Юли 2005 - http://standartnews.com/archive/2005/07/04/art/s4485_3.htm
Никола Николов - един титан на 80 г.

 

image Никола Николов и Стефка Минева отново влязоха в ролите на Манрико и Азучена от "Трубадур"
фото Антон Чалъков
 
Големият български тенор Никола Николов извиси глас в галаконцерта в операта за 80-годишния си юбилей. Това е безпрецедентен случай в историята на жанра, категорични са специалистите. Досега никой не се е осмелил да пее пред публика на тази възраст. Макар че не го е правил от 5 години насам, Колето, както го наричат с обич почитателите, влезе в дует със Стефка Минева и изкара с нея в пълен синхрон партията на Манрико и Азучена от "Трубадур". Това е една от любимите му роли, в които се е превъплъщавал през почти половинвековната си кариера. Видеопрожекции с архивни записи припомниха най-успешните му години, когато е триумфирал на най-престижните сцени - "Метрополитън", "Ковънт гардън", "Ла скала", а феновете са го носили на раменете си от операта до дома му на "Дондуков". Доайенът Стоян Попов беше сред приятелите, дошли да пеят в чест на рожденика. 70-годишният бас обра бисовете с мощния си глас. После достолепно се провикна: "Така беше в златния век на българската национална опера! Това трябва да припомним на политиците. Как му отива на Кольо да бъде президент!". Юбилярят махаше високо от ложата, пременен в костюм с огромна папийонка. В концерта участваха още най-добрият му ученик Калуди Калудов, Ангел Христов, Божидар Николов, Бойко Цветанов, Димитър Станчев, Елена Стоянова, Иванка Нинова, Костадин Андреев, Мария Белчева, Стоян Балабанов, Цветан Цветков. Четирима диригенти се смениха по време на изпълненията - Борислав Иванов, Борис Спасов, Жерард Талбод, Григор Паликаров. Пригласяше и хор. На финала всички се наредиха на сцената и вдигнаха "Наздравица" от операта "Травиата". Публиката стана на крака и ги приветства с шумни бисове. Нито един политик не уважи празника, но това не помрачи ни най-малко блясъка му. Рожденикът получи задочно кошници с цветя от президента Георги Първанов и от министъра на културата и туризма Нина Чилова. Арон Аронов му връчи лично най-високото отличие на музикалните дейци "Златна лира".
Людмила Първанова

 

 


image
ВЕЧЕРВА ВО УНИВЕРЗАЛНА САЛА
Година: 3   Број:712   Четврток   11/21/2002
Спектакуларен концерт со Балканска филхармонија
На сцената ќе има околу 160 музичари кои ќе ја изведат "Симфонија бр.2" од Густав Малер. Со концертот ќе диригира Милен Начев од Бугарија, а солисти се сопранот Марија Белчева и мецосопранот Стефка Минева која

Вечерва (20.30 ч.) во Универзална сала ќе биде одржан концертот на Балканската филхармонија. Со големото изведувачко тело, 110 хористи и 50 музичари, ќе диригира Милен Начев од Бугарија, а во составот на Балканската филхармонија се музичари од Македонија, Бугарија, Турција, Југославија, Албанија, Босна и Херцеговина и Романија. Солисти на вечерта се сопранот Марија Белчева од Бугарија, а како посебен ексклузивен гостин е мецосопранот Стефка Минева од Бугарија која е позната по своите настапи на најзначајните светски оперски сцени. На вечерашниот концерт ќе биде изведено делото "Симфонија бр.2" од Густав Малер.
Хрватите, иско поканети, како и сите претходнби години не дојдоа да бидат дел од оркестарот на Балканаската филхармонија. Тие не ни одговориле на поканата, а факт е дека на Хрватите не им се бендисува да бидат вклопени во се што има предзнак балканско. Годинава нема да учествуваат ни музичари од Словенија кои се оправдале дека се зафатени со подготовки на голем проект.
Диригентот Милен Начев, кој втор пат ќе диригира со Балканската филхармонија, рече дека овој проект сам по себе е од огромно значење. Делото на Малер го избрав заатоа што е генијално по својата суштина и во него се третираат прашањата од животот и смртта и за човековото постоење".
- Прв пат ќе го пеам ова дело од Малер поради што и предизвикот е поголем. Се надевам дека овој проект ќе продолжи и понатаму да живее, рече мецосопранот Стефка Минева. Често е присутна во Миланската Скала, Метрополитен во Њујорк и на оперските сцени во Париз, Цирих, Мадрид, Барселона, Прага, Далас ....
Сопранот Марија Белчева е солист на Бугарската националана оперска куќа. Настапувала на познатите Европски оперски сали во Италија, Франција, Холандија, Јапонија, Бразил, Швајцарија....
(О.П.)

Горещи страсти в Софийската опера image image
от Магдалена Манолова   

Откриването на новия сезон в Националната опера и балет се превърна в бляскаво музикално и светско събитие. Звездният състав на двете нови постановки от миналия сезон „Отело“ и „Риголето“ от Верди предизвика интереса на нашата и чуждестранната публика, изпълнила залата в двете последователни вечери на 9 и 10 септември. До последния момент се търсиха билети. Мнозина останаха навън. Отново бяхме свидетели на горещите оперни страсти, малко охладени в последните години.

image

С тези два спектакъла Софийската опера ще гостува за трети път в страната на изгряващото слънце. Тя успя да спечели взискателната японска публика и да я запознае с високите стандарти на българската изпълнителска традиция. Неслучайно престижната импресарска фирма „Джапанартс“ отново ще води първия ни театър на поредно турне през ноември.

Шедьовърът на зрелия Верди – „Отело“, и „Риголето“ – операта на творческия му разцвет, събраха на сцената български, италиански и японски солисти. Ролята на ревнивия мавър Отело бе поверена на един от предпочитаните днес тенори Емил Иванов. Гостът от Италия, баритонът Мауро Аугостини пресъздаде сложния образ на интриганта Яго, а японското сопрано Шинобу Сато бе красивата и любяща Дездемона. Орлин Горанов – Касио, Стефка Минева, Димитър Станчев и други български певци допълниха картината на добре избрания състав.

Без излишен драматизъм и външна показност Емил Иванов и Шинобу Сато пресъздадоха колизиите на любов и ревност между страстния мавър и изтънчената венецианка. Магнетичното сценично присъствие и вокалната красота на Емил Иванов припомниха един от големите български Отело – Димитър Узунов. Лиричната Дездемона на Сато ни плени с характерното азиатско вокално музициране. Яго на Аугостини бе убедителен вокално и артистично. Той умело заплита и разплита драматичния възел, без излишен патос. Маестро Борислав Иванов води спектакъла гъвкаво, с изключителна чувствителност за баланс на звука в музикално-сценичната драматургия. Той умее да „диша“ с певците, да подчертае оркестровите епизоди, да изгради непрекъснатия поток от контрастни динамики, да овладее големите ансамблови сцени. В тази сложна партитура бляскаво се представиха и хорът, и оркестърът.

imageВтората звездна вечер бе с „Риголето“. Отлично комплектованият състав определи високия градус на спектакъла. Италианският баритон Мауро Аугостини издържа изпитанието на Яго и Риголето в две последователни вечери, нещо не така често срещано. Богато нюансираната вокална драматичност на неговия Риголето очерта психологическия образ на придворния шут, мотор на действието. В гласа му чухме язвителния, но и нежния, страдащ баща, гневния отмъстител, проклинащ съдбата си.

Калуди Калудов в ролята на Херцога завладя публиката с гласовата си красота в хитовите арии. С характерната си вокална гъвкавост и естествено сценично поведение той ни припомни най-добрите образци на тази трудна партия. Яркият образ на неговия безгрижен, забавляващ се Херцог бе бурно аплодиран от публиката. Калуди превръща често спектаклите в триумф. Особено когато има такива партньори. Японското сопрано Маки Мори ни убеди в душевната чистота и искрената любов на Джилда. Тя създаде богат на емоции образ с изключителна вокална прецизност. Гергана Янчева и Светозар Рангелов отлично се вписаха в този успешен състав. Маестро Борислав Иванов прецизно води музикално-сценичния диалог, като създаде с оркестъра динамиката на контрастната драматургия. Целият ансамбъл на Софийската опера и балет излезе от шаблона на статично поведение и постигна търсения диалог със съвременния зрител.

На крилете на Верди Софийската опера стартира успешно новия сезон – аплодирана бурно от своята публика, очаквана с нетърпение в далечна Япония. 


 Болгарские артисты на сцене Большого театра
Опубликовано апреля 05, 2006, 15:11 BG
http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_Russian/Theme_Muzika/Material/bolshoy_050406.htm
В 2006 году Большому театру в Москве исполняется 230 лет. На его сцене за эти годы было множество всемирно известных артистов. Участие болгарских исполнителей в разных постановках стало традицией с начала 60-х годов прошлого века. Такие певцы, как Николай Гяуров, Димитыр Узунов, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска, Александрина Милчева, Стоян Попов - лишь малая часть имен итых артистов, которым аплодировал зал.

image

Одной из звезд болгарской оперы был Михаил Светлев, высоко оцененный в Москве за роль Германа в «Пиковой даме» Чайковского и за роль самозванца Дмитрия в «Борисе Годунове» Мусоргского. Российский режиссер Любимов поставил эту оперу на сцене Миланской «Ла Скалы». Постановка была представлена на сцене Большого театра и с правом вызвала восхищение меломанов из-за невероятного богатства костюмов, декорации и голосов. Спустя годы после этого триумфа публика Большого театра аплодировала Михаилу Светлеву в постановке «Африканка» Мейербера.   Большая часть карьеры прославленного меццо-сопрано Болгарии Стефки Миневой строилась на исполнении партий русских композиторов. В Европе и Америке она гастролировала в «Пиковой даме» и «Орлеанской деве» Чайковского, а в «Хованщине» Мусоргского у нее даже не было конкуренции среди русских исполнительниц. Видимо потому так горячо воспринимали исполнения певицы на сцене Большого театра. Об этих спектаклях Стефка Минева сказала: «После таких оваций в России я была убеждена, что могу с успехом выступить везде. Публика в России великолепно разбирается в исполнениях, и снискать ее высокую оценку поистине значит получить высокий аттестат».   Посчастливилось выступать в Большом театре и тенору Божидару Николову. В роли Ленского он был включен в единственное представление «Евгения Онегина», но после грандиозного успеха руководство театра представило спектакль еще трижды. С этого момента болгарин стал частым гостем Москвы. «Огромное значение для меня имеет тот факт, что до меня здесь выступали все прославленные болгарские певцы, - сказал Божидар Николов. – Я как бы чувствую их энергию, и это заставляет меня выложиться целиком на сцене. Мы, молодые, которые тоже создаем историю оперного искусства в мировом масштабе, многим обязаны этим людям. Когда ты получаешь признание, не можешь не быть довольным, а в Большом театре это и путевка в жизнь. Ведь это одна из самых авторитетных сцен».   Немногим певцам дано сделать головокружительную карьеру. Именно это сопутствовало выступлениям оперной певицы Марианы Пенчевой, прославившейся на весь мир. «Мне хочется заставить людей волноваться вместе со мной моими мыслями и чувствами. Для искусства нужен характер. Это та сила, которую каждый несет в себе, и она помогает ему раскрыть свои способности до конца, - говорит певица. – Каждый день следует давать ответ на вопрос, почему ты идешь этим путем и к какой цели». В своей жизни Мариана Пенчева встретилась со многими профессионалами. Аплодировали ей во многих местах, в том числе и в Большом театре. «Искусство для меня как допинг, стимулирующий меня и заставляющий испытывать самое большое удовлетворение».   В передаче звучат фрагменты следующих произведений:   Ария Васко да Гаммы из оперы «Африканка» Мейербера в исполнении Михаила Светлева; Ария Жанны д’Арк из оперы „Орлеанская дева” Чайковского в исполнении Стефки Миневой; Ария Ленского из оперы «Евгений Онегин» Чайковского в исполнении Божидара Николова; Ария Любаши из оперы «Царская невеста» Римского-Корсакова.   Автор: Горанка Горанова

 

 





Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 5881351
Постинги: 1813
Коментари: 9785
Гласове: 72723
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031