Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.07.2007 06:18 - In memoriam: Оперния певец Никола Николов - наследникът на Карузо. "Винаги ще те носим ръце! Ще останеш в сърцата ни! Дълбок поклон пред божествения ти гла
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 1419 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 19.07.2007 10:00


Никола Николов - наследникът на Карузо
image Никола Николов, когото наричаха "наследника на великия Карузо", ни напусна внезапно на 8 юли. Като че ли сме орисани да губим великите си оперни певци точно през най-хубавите летни месеци. В края на юни 1993 г. в Рим издъхна гениалният бас Борис Христов. Също през юни, но през 2004 г., почина забележителният му приемник Николай Гяуров. Преди две години на 11 юни от оперния Олимп към звездите на безкрая се устреми Гена Димитрова. Сега се разделихме с безспорно най-големия български тенор и един от най-красивите гласове в света на операта.
Бог и природа бяха дарили Никола Николов, или Колето, както с любов го наричаха всички почитатели на оперното изкуство, с изключително красив и топъл по тембър глас, със завидни и стабилни височини. Подчертаната баритонова окраска му придаваше особено богатство, мекота и сила и му позволяваше да изпълнява целия спектър от тенорови партии. Такъв т. нар. тъмен тенор е бил великият Енрико Карузо. Затова поставяха Никола Николов на равна нога с тогавашните трима велики - Марио дел Монако, Джузепе ди Стефано и Франко Корели.
Сега, застанал смирено със свещичка в ръка за последно "Сбогом!" с големия певец и човек, през моето съзнание като на филмова лента започнаха да преминават срещите ми с Никола Николов и неговото изключително изкуство. От първата "Травиата", на която баща ми, стар ценител на оперното изкуство и постоянно присъствие в сградата на ул. "Врабча" (тогава "Янко Забунов"), ме заведе още като ученик в прогимназията, през периодичните ни срещи в по-късни години и разговори. От тях научавах толкова много (сериозни, но и хумористични неща) за света на операта. Върнах се към честването на неговата 80-годишнина. На галаконцерта препълнената зала, изправена на крака, бурно аплодираше развълнувания юбиляр, а кулминацията настъпи, когато той самият изпълни със Стефка Минева дует от "Трубадур".
България е давала и дава на света великолепни оперни певци. Един-единствен от тях обаче е бил в буквалния смисъл на думата носен на ръце от софийската публика до дома му след възторжен спектакъл. И той е Никола Николов. През февруари 1961 г. Колето изпълнява в Софийската опера една от парадните си роли - на Манрико в "Трубадур". След прочутата ария "Рапирата" се разразява буря от аплодисменти. А след спектакъла - традиционното море от цветя и десетките ловци на автографи. Изведнъж обаче група почитатели го грабват и понасят на ръце пред очите на смаяните минувачи по "Дондуков" до дома му в жилищната кооперация на №5.
Той е любимец на всички, но остава безкрайно верен на своята съпруга - сопраното Лиляна Василева. Сцената го събира с нея през 1946 г. при подготовката за премиерата на "Травиата" във Варненската опера. Именно в морската ни столица, едва 21-годишен, Колето за един сезон изпява почти всички централни тенорови партии. Звездният дует Николов - Василева блести в серия от опери, но особено в "Продадена невеста", "Травиата" и "Бохеми" на сцените във Варна, София, Москва, Рим и десетки други европейски столици. За Лили Колето се грижеше до последния й миг през май 2005 г. със същата всеотдайност, с която се раздаваше и на сцената. Може би именно нейната смърт прекърши волята за живот на живата легенда и през последните две години той бе видимо сломен.
Безкрайно верен остана Никола Николов и на Софийската опера, и на българската публика. Гастролирал с огромен успех на всички известни сцени по света, канен за постоянен член на "Ковънт Гардън" в Лондон и Щатсопера във Виена, момчето от някогашната Коньовица предпочете да остане в родната си София. Пренебрегна многоцифрени хонорари, но родните меломани му заплатиха най-високия хонорар - безпределната си любов, в най-ценната валута - искрения възторг. Въпреки това той никога не заболя от звездомания. Остана скромен и земен, независимо че беше артист от световна величина, че беше покорил "Ла Скала" и Метрополитън, "Ковънт Гардън" и Гран опера, Барселона и Виена, Лисабон и Мюнхен, театър "Масимо" в Палермо и Москва. Независимо че може би именно на него принадлежи световният рекорд по продължителни овации. В Будапещенската опера през 1962 г. след финалната сцена на "Бохеми" със смъртта на Мими, публиката на крака цели 20 минути неистово аплодира Никола Николов и Лиляна Василева и 27 пъти ги извиква да се поклонят пред завесата, като последният е пред вече спуснатата метална противопожарна завеса. Критиците го наричаха "най-добрият Радамес в Лондон след войната", "мерна единица за великолепие", "откритието на "Ковънт Гардън".
В края на живота си великият тенор се притесняваше, че напоследък го няма това артистично отношение, което навремето той и неговите колеги проявяваха към професията. Опитваше се да си го обясни и с трудното време на прехода. Стараеше се да насади у учениците си най-вече любов към изкуството. Споделяше, че не е срещнал разбиране и подкрепа, за да издаде диск със свои арии за 80-годишнината. Дискът все пак излезе, издаден от неговия приятел Димитър Йосифов.
А сега България осиротя с едно от най-големите имена на своята култура. Некролог пред дома на Никола Николов на бул. "Дондуков" гласи: "Винаги ще те носим ръце! Ще останеш в сърцата ни! Дълбок поклон пред божествения ти глас! Обичаме те! Публиката".
Борислав КОСТУРКОВ 
Почина големият български тенор Никола Николов
image
Никола Николов в ролята на Манрико из операта "Трубадур" на Джузепе Верди




СКРЪБНА ВЕСТ
на 8 юли 2007 година почина
големият български тенор
НИКОЛА НИКОЛОВ
на 82 години


Прощаваме се с един велик български певец, който през втората половина на 20 век събра цялата любов на оперната публика с невероятния си талант, магнетично излъчване и раздаване докрай на публиката.

Гордост за Варненската опера е фактът, че именно на нейната сцена дебютира Никола Николов в ролята на Пинкертон (“Мадам Бътерфлай” от Пучини) през 1947 година, когато театърът прави първите си стъпки под ръководството на Петър и Руслан Райчеви. Следват ролите на Туриду (“Селска чест”), Канио (“Палячи”), Алфред (“Травиата”), Каварадоси (“Тоска”), Рудолф (“Бохеми”), Дон Хозе (“Кармен”), Манрико (“Трубадур) до заминаването му през 1954 г. за София, а след това и за Миланската скала, Ковънт Гардън, Метрополитен, Щатсопер и всички най-големи оперни театри по света. И въпреки големите си международни успехи той ще остане любимецът на варненци и често ще гостува в морския град, превръщайки гастролите си истински културни празници за морския ни град.

В последните години от живота си големият оперен певец се отдаде на педагогическа дейност, предавайки своя опит, талант и любов към музиката на младите си ученици.

Завинаги ще запазим в сърцата си спомена за Коленцето, както нежно го наричаха приятелите и колегите му, за човека и певеца, не само оставил трайна диря в историята на Варненската опера, но озарил всички, които са имали досег с неговата личност и неговото изкуство с безкрайна любов и обич!

ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!
МИР НА ДУШАТА МУ!
Оперно-филхармонично дружество – Варна
image

Последно интервю на Никола Николов
11.07.2007 14:56

Попадаме на парадокс! Гласът, който няма конкуренция със своя изключителни тембър и диапазон не само у нас! Артистът, който още с появяването си на сцената създава магнитно поле и всяко негово изпълнение се посреща с бурни аплодисменти, в годината на своя осемдесетгодишен юбилей получава странни предложения за честване! Предложения, които по-скоро могат да се приемат като обида! Защото маестро Никола Николов с превъплътените от него образи в най-големите оперни театри у нес и в чужбина, без никакви резерви от публика и специалисти, се нарежда в двайсетицата на най-добрите тенори в света за всички времена!

А в момента, макар и на една почетна възраст, вее още е с глас. И най-важното - има ученици. Един концерт с тяхно участие, към което и той да прибави някой друг „сол”, би било едно добро решение. Защото един магнетичен певец с многобройни почитатели, да се чества с негови записи, колкото и добре да разкриват неговия талант, се ритат с широтата на неговата душевност, с разбиранията му за достойно изживян път! Може би едно по-достойно честване биха му организирали в Ню Йорк (в "Метрополитен" още помнят неговия Дон Хосе от „Кармен”), Милано, Неапол, Палермо, Мюнхен..., а защо не и в Лондон, в „Ковън гардън”, където четири сезона подред изпълнява ролята на Радамес от "Аида"?!

Една от главните черти на изкуството на Никола Николов е искреността. Точно на този компонент се спира диригентът Чудновски. В Новосибирск той ръководи спектакъл на "Бохеми" с участието на Николов и съпругата му Лиляна Василева. След като дочаква аплодисментите, казва, че има три начина за изява на сцената — ефектен, позьорски и без ефекти. Николови са въплъщение на третия начин!

Малко по-късно, пак двамата след представление на "Бохеми", в националната опера в Будапеща се покланят на публиката 27 пъти! Ето какво значи да пееш и да играеш без ефекти, макар изявата ти да е с необикновен ефект! Но каква е ролята на първите седем години за един бъдещ певец като Николов, които така или иначе оказват влияние върху неговото развитие.
- Баща ми почина на 36 години. Майка ми беше кротка жена. Гледаше нас, четири деца и роднини. Това, което чувства, го таеше в себе си, не го изливаше. А това е много лошо. В махалата имаше леяри. Между тях имаше един малко откачен. Веднъж той тръгна за гарата, като за компания взима и нас дечурлигата, които бяхме на по шест-седем години. Качи се в един вагон и в това време го хванаха! Вземал пломби. На въпроса "Сам ли си?" той посочи нас. Заведоха ни в участъка. Дойде един пристав, който ни удари по четири шамара. После последва още един бой, от баща ми. Тогава за първи път влязох в участък. Боят свърши работа.

Една случка пак в тези първи седем години, спасява маестрото от един порок, който може да се нарече и бич на човечеството.
- Обичахме да ходим до околовръстната линия. Това е Коньовица. Там растеше царевща. Вемахме нейната коса и си свинихме цигари. Но ето че се опуши. И тогава изядохме по един бой. И оттогава до днес не съм пропушил!

Още от малък Никола Николов е обичал да пее. Заедно със свой братовчед, който е бил акордеонист, и един свой съученик, посещавал вечеринки. Тогава на мода е била „Мама султанто величе”! Този италиански бисер му е носил много аплодисменти! В същото време е пеел в училищния хор.
- Но исках компетентно лице да ме чуе. Да разбера имам или нямам глас. В махалата имаше един артист - Любчо Младенов. Беднъж той сподели, че зет му Милен Паунов е певец. Попитах го при кого учи и ако е възможно, да ми даде неговия адрес. И така, намерих улицата и кооперацията, в която живее този педагог. Два часа стоях отвън и слушах пеенето, което идваше отвътре. Представях си го много сериозен и строг. Най-после се престраших. Позвъних. Излезе едим горе-долу колкото мен висок мъж с прошарени коси. Посрещна ме с усмивка. Казах му, че желая да ме чуе. Влязохме в студиото. Изпях наколко тона. Стигнах до крайното „до” на трета октава... "Я нещо да ми изпееш". Изпях ария на Каварадоси... "Приятно лирично тенорче... - казва моят бъдещ професор Събчо Събев. - С постановката гласът се увеличава три-четири пъти. Разбира се, като му се намери резонаторът..." Прие ме. Не ми е взел и стотинка!!! Молех го да оставам да слушам как пеят другите. А той веднъж се обърна към тях: "Виждате ли го тоя малкия (тогава бях на шестнадесет години)! Той ще ви продаде! Купува всичко!" Още в началото ми хареса звукообразуването.

- Ролята, която Ви е донесла най-голямо одобрение от публика?
- Тя не е една. Предпочитал съм веризма и импозантните романтични опери на Верди! Винаги съм се стремял да кажа нещо с пеене. А това е италианското определение за певеца. За този, който пее хубаво, с чувства, се казва "диче бене", а за другите - пее само тонове.

- Ако Верди и Пучини бяха живи, бихте ли ги попитал нещо?
- Нищо не бих ги попитал, защото в своите ремарки към оперите си казват всичко! Дери по техните ремарки можеш да поставиш цяла опера! Сега мнозина се стараят да осмислят посвоему шедьоври, но звучат кухо, след като остават извън замислите на авторите.
Пучини е незаменим със своите ремаркн. А Верди сигурно е бил и вокалист! При него едно "до" е лесно, докато при Вагнер тежи!

- Бихте ли направил една Ваша класация на най-добрите тенори от миналото до днес?
- Когато се влезе в трупата на най-добрите, всички са големи. As съм се учил, така да се каже, инстиктивно, от Джили. После разбрах, че това е школата на Събчо Събев. Харесват ми Тнто Скилаа, Партеле, Франческо Мерли. С последния се запозмах в Италия, приличаше на бакалин. Карузо, Маарио дал Монако, Павароти, Доминго, Карерас, Алфредо ди Стефано е актьор певец. С Мария Калас бяха хубава двойка.
След един концерт в Москва заеджо с Гяуров и Узунов, Николов е бисиран след изпълнение на арии от "Бохеми" и "Тоска". След последното спускане на завесата при Николов идва известният диригент Самосуд и ученикът на Станиславски Баратов. "Като ви гледаме и слушаме - започва Самосуд - вие сте роден за Ариго от "Сицилиански вечери" от Верди! Имате ли нещо против да пеете на премиерата в Болшой театър?" Тогава Николов с присъщия си темперамент отговаря "Как ще имам..."

- Каква е ролята на Лиляна Василева във Вашия творчески живот?
- Първо като партньор е незаменима. На сцената е алтруист, а не егоист. Между нас се получава един взаимен контакт, много ярко изразен в "Бохеми" в Будапеща, а и на варненска сцена, откъдето започнахме нашия път.

- Дългата Ви кариера paзкри ли пред Вас някаква истина?
- Тъй като певецът прави саможертва, много важно е да спазва някакъв нормален режим. Да няма скитане, забави. Да се поддържа постояна форма. Защото веджъж или два пъти да не те харесат, изпадаш от играта...

- Пеенето направи ли Ви богат?
- Направи ме духовно богат. Зад гърба си имам 30 централни роли, реквием на Верди, много канцонети и песни. Човек не може да има по-голямо богатство от това да бъде приет от публиката!

- Много артисти се качиха на политическата сцена, Вие бихте ли се кандидатирал за депутат?
- Никога! Никога! Не съм аполитичен, но не се занимавам с политика. Наблюдавам, гледам какво става. А това, което става у нас, е един специален режим! Режим на анархия! Три пъти анархия! Шестнайсет години да не можем да се оправим! Социализъм имаше и в Полша, Унгария, Чехия... Такова чудо, каквото е у нас, никъде няма. Играем си на избори! Сигурно ще се оправим. За младите сега положението сто на сто ще се оправи. След буря идва слънце...
СТЕФАН ВЕНЕЦИАНОВ 
http://www.dnesplus.bg/Interview.aspx?d=174741






Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 5846370
Постинги: 1812
Коментари: 9785
Гласове: 72557
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930