Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.10.2007 12:27 - В отговор на задачата на Кирил (comfy) - "Трудно е да бъдеш бог." - Наистина в Бог вярват много хора, но Бог вярва само на себе си и...затова е Бог
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 3910 Коментари: 9 Гласове:
0

Последна промяна: 27.10.2007 15:41


Изкушения Чудаци яхат балони вместо самолети $100 струва по света разходка в облаците
Който за пръв път се докосва до облаците, яхнал пъстроцветен балон, е поразен от абсолютната тишина, която го заобикаля. Аеростатът безшумно плува в небето със скоростта на въздушния поток, вятър като че ли няма, а магическото спокойствие предизвиква чувство на нереалност. Приказното усещане кара авантюристите да се връщат отново сред облаците. Атракцията е страхотна, но е доста скъпа - сред пустинните пясъци на Сахара, в снеговете на Алпите, в самото сърце на каньоните или където ви хрумне. Да се почувстваш отнесен от вихъра има много причини - от ритуални до чисто спортни и развлекателни. Богаташи решават на всяка цена да разпръснат от балон праха на починал близък, други пробват смелостта си, трети преборват рекламните конкуренти, а някои искат просто да видят света отвисоко, каквото и да им струва.
 
image
Собствениците на аеростати балони се конкурират не само по шарките и екстрите на устройството, но и по екстремните условия на летене
снимки сп. GEO
За повече от 200 години историята на въздушните кълба почти не се е променила. За щастие, първоначалната конструкция, създадена от французите братя Монголфие, се оказва оптимална. Желаещите да я пробват пък стават все повече. Шоуто вдига адреналина на участниците най-вече през деня, а на публиката - през нощта, когато изживяванията са страхотни и гледката - неземна. Но да управляваш аеростат не е толкова просто, колкото изглежда, затова пилотите получават права след изпит.
 Въпреки всичко мераклиите за подобни екстремални развлечения се увеличават постоянно. У нас всеки, който би искал да се разходи с балон, трябва да си отдели поне 50 лв. за 10 минути, но собственици на аеростати са единствено големи фирми като "Мобилтел", които ги ползват с рекламна цел.
 Всеки новак в света на братя Монголфие получава съответните летателни права на специален ритуал. Най-ниската цена на
 
  курс за водачи на аеростати в чужбина е $1100
 
 В западните страни пилотите не са длъжни да искат разрешение за летателен маршрут. Но трябва да внимават да не попадат в коридорите за самолети. А и скоростта им е ограничена - пределната е 7 м в секунда. В средите на въздухоплавателите съществува традиция - след дебюта новакът да бъде посветен в новото си амплоа и да получи летателно име.
 Удоволствието да имат собствен дирижабъл могат да си позволят само доста заможни хора. Газовият аеростат с традиционна капковидна форма струва 15-20 хиляди долара, а на някои по-специални модели по поръчка
 
  цената може да надхвърли $70 хиляди
 
 Към тази сума трябва да се прибавят грижите по евентуалната повреда на балона (поправя се като автомобилна гума), фургона за транспортиране и т. н. Час туристическа разходка в облаците струва 80-100 долара. Съоръжението е 2 типа - топлинно и газово, като тези от втория са малко по-скъпи, но затова пък по-безопасни. Балонът е от найлон или лавсан, обработени със съответните непромокаеми, слънцезащитни и противозапалителни вещества. Тъканта издържа до 500 градуса. За жалост, любителите на въздушните състезания не могат да натискат газта, защото все пак летят със скоростта на въздушния поток, в който попадат. Но и при това ограничение спортсмените в целия свят се събират на най-различни места на повече от 400 състезания по въздухоплаване.
 Естествено, мечтата на всеки пилот на дирижабъл е да направи околосветско пътешествие. Предприемани са много. Но в историята остава американецът Стив Фосет, който пръв сам обикаля Земята с аеростат. През юли 2002 г. той тръгва от Австралия и след 13 дни неговият балон "Духът на свободата" пресича изходната точка на 117 градуса източна дължина. Това е рекорд по мъжество, предхождан от 5 несполучливи опита на негови колеги.
 Трудно е да се повярва, но в повечето случаи причината за инциденти при подобни небесни разходки не е неизправност на летателното средство, а сблъсък с други балони. Очарователното зрелище на дружно плуващи сред облаците дирижабли крие много опасности. Така че аеронавтите също трябва да спазват дистанция.
 Ваня Овчарова
 
 
 
 
 
 
 
image

















Първите в историята въздухоплаватели 
- Пилатър де Розе и маркиз Д"Арланд
 

  

Създателите на първия дирижабъл - братята Жозеф и Етиен Монголфие, притежават хартиена фабрика и се увличат от химия и физика. Мечтата им е да изработят балон, с който да полетят. На 5 юли 1783 г. населението на френския град Анон се събира на площада, за да присъства на пуска на балона - хартиен контейнер, пълен с горещ въздух. Пред очите на тълпата хартиеното чудовище се разпъва до размерите на триетажна къща. Братя Монголфие отрязват въжето и "Ад астра" ("Към звездите") започва да се издига. Вестта се разпространява бързо и скоро братята получават писмо от крал Луи XVI, който изразява желание да види чудатото устройство. Те му отговарят, че са готови да тръгнат с балона веднага. Противопоставят се парижките академици, които упорито твърдят, че щом човек се издигне над земята, го чака разрив на сърцето. За да проверят теорията, Монголфие пращат трима пасажери - овен, пуйка и петел. От земята летящата компания е следена от група ездачи. Прелитайки 4 км, балонът се спуска в гората, където пръв го посреща акад. Пилатър де Розе. Като вижда, че пасажерите са живи и здрави, той сам се запалва по атракцията. Кралят обаче забранява летенето с балон - наказанието е смърт. Аристократът не се отказва и на свой ред заявява, че ще се самоубие, ако не му разрешат да лети. Така на 21 ноември 1783 г. балон с двама смелчаци - Пилатър и маркиз Д"Арландом, се издига във въздуха и лети над Париж, приветстван от многохилядна публика.
 
----------------------------------------------------------------------------------------------

И така...

Задачата е следната

В един балон се намират десет души. Но поради стечение на обстоятелствата балонът бързо губи височина. За да се спасят, пътуващите от балона трябва постепенно да изхвърлят един по един пътниците, за да стане балонът по-лек и да не падне на земята, при което неминуемо ще загинат всички...

По какви критерии и в каква последователност ще изберете Вие да изхвърляте един по един пътниците от балона?

Направете така последователно с всички пътници – накрая в балона трябва да остане само един: той е победителят, той остава жив!



Пътниците са следните:

1. Боклукчия, турчин – 16 год., мъж

2. Гимнастичка, олимпийска шампионка, бяла – 28 год., жена

3. Сляпа пианистка, негърка – 35 год., жена

4. Известен художник, шизофреник – 55 год., мъж

5. Имам – 40 год., мъж

6. Католически свещеник – 40 год., мъж

7. Лекар, бял – 51 год., мъж

8. Социален работник, бяла – 51 год., жена

9. Начална учителка, циганка – 55 год., жена

10. Еврейка, архитектка, лесбийка – 45 год., жена
------------------------------------------------------------------

ОТГОВОРИ МНОГО...
А, ДАЛИ ДА СЕ ПРАВИМ НА БОГ...
МОЕТО МНЕНИЕ Е - КАТЕГОРИЧНО НЕ!
---------------------------------------------

ЕТО ЕДИН МНОГО ВЕСЕЛ ОТГОВОР НА КОЛЕГАТА - 
imageАлександър Божков

19 октомври 2006

Разговор между професиите

Един човек летял с балон и изведнъж разбрал, че се е загубил. Намалил височината и забелязал една жена долу на земята. Спуснал се още по-ниско и извикал: “Извинете, бихте ли ми помогнали? Обещах да стигна до един приятел още преди час, но май не знам точно къде съм.”

Жената отдолу отговорила:

“Вие сте в балон с горещ въздух, висите на около 10 метра над земята. Намирате се в северното полукълбо, на ширина между 40 и 41 градуса и на източна дължина между 59 и 60 градуса.

”Вие трябва да сте инженер!”, възкликнал човекът от балона.

“Така е! Как познахте?”image
-------------------------------------------------------

Балони, които се издигат във въздуха чрез горещ такъв

“Ами всичко, което ми казахте, е технически абсолютно правилно, но нямам идея какво да правя с тази информация и всъщност продължавам да бъда изгубен. Честно казано, не ми бяхте много полезна. Всъщност дори ме забавихте още повече.”

“А пък вие трябва да сте завършили мениджмънт”, сопнала му се жената отдолу.

“Така е! Вие пък как разбрахте?”

“Ами не знаете къде сте и накъде отивате. Издигнали сте се до това ниво с помощта на въздушен балон. Обещали сте да направите нещо, без да имате идея как ще го постигнете, и очаквате хората под вас да решат проблемите ви. Стоите си на същото положение, на което бяхте преди да се срещнем, но вината за това сега някак си стана моя.”

----------------------------------------------------------------------------------------------

Балонен оркестър гали Бирмингам с приспивна музика  


Едно различно напевно разсъмване

Всичи жители на Бирмингам, които вчера се успаха и закъсняха за работа, имаха правдиво и в същото време изключително неправдоподобно извинение. Те бяха безпомощно и дълбоко приспани на зазоряване от специално композирана музика, разпръсквана от флотилия балони с горещ въздух, носещи се над дремещия град.

image

image

image

Организаторите са наблюдавали небето дълго и внимателно. След седмици проливни дъждове и гръмотевични бури, с лекия полъх на млечната утрин, балоните се издигат.

Множеството на Небесният оркестър потегли в 6:30, излъчвайки музика, написана от Дан Джоунс.
Флейти и обои, птичи песни и зов на китове са подбрани след научно изследване, за да направят сънищата на хората по-дълбоки и по-сладки.

"Бихте го нарекли една блага версия на "Близка среща", казва Г-н Джоунс.
Режисьорът и музикант Люк Джерам получил идеята, дакато бил на почивка в Тунис. Там той се събуждал под разнасящия се от минаретата напев на муезини.

"Представих си един музикален пейзаж, който да изпълни небесата и тогава срещнах един човек, който управлява балон. Идеята придоби завършеност."

Дан Джоунс по това време вече работел по музика, която възнамерявал да излъчва от покривите на сградите. Двамата с Люк разгледали изследване върху съня, сочещо, че 70% от сънищата са изпълнени с тревога и страх, падания и преследвания.
"Искахме да опитаме да създадем музикална композиция, която да промени процента на кошмарите" - казва Джерам.
Когато сънуващите се събудиха вчера сутринта, намериха пред вратите си листовки, подканващи ги да опишат сънищата си от последната нощ.

С тази музика беше открит три-седмичният фестивал на пърформанса "Fierce", който се разраства стабилно през последните седем години.

Небесният оркестър изглеждал епично, а струвал само £3,500 и използвал доброволци-балонисти, които били въодушевени от възможността да летят в летищното пространство на Бирмингам.

Fierce се свързва с по-дивата страна на изкуството на пърформанса. Таз годишното издание на фестивала включвало "Разказите на куртизанката" - пърформанс, в който зрителите били завързани за люлеещ се стол, а някой сядал в скута им и им нашепвал истории, както и "Люлката на Юда" базирана на "уред за мъчение, изобретен през Средновековието".
Все пак, артистичният директор Марк Бал казва: Решихме, че ако направим нещо просто нежно и красиво, това също би било голяма изненада."

от статията на Maev Kennedy, arts and heritage correspondent
преведена от planetary wind
Friday May 14, 2004
The Guardian

http://ouim.org/articles/performance/full/270/
------------------------------------------------------------------------------------------------- 



Тагове:   Бог,   Много,   наистина,   отговор,


Гласувай:
0



1. comfy - :)
27.10.2007 13:13
Хубав постинг, Иле! :)

Поздравления!!!

... А отговори от типа (като на "колегата" Божков):
"Да-да, интересно е колко прави 2+2, но нека ви разкажа нещо за буквите..." не винаги са подходящи....

А "Трудно е да бъдеш бог" е заглавие-цитат, което избрах малко случайно и повече асоциативно - вече съжалявам за това - толкова хора се плъзнаха по него. Някои умишлено, други - не...

Усмивки!! :)))

П.П. Малко съм зает тия дни и не мога да взема отношение по отговорите в моя постинг, но и това ще стане:))))))))))))))

цитирай
2. avangardi - Трудно е да бъдеш бог
27.10.2007 14:22
Аркадий и Борис Стругацки

Това бяха дни, когато аз разбрах
какво значи да страдаш, какво значи
да се срамуваш, какво значи да се отчаеш.
Пиер Абелар

Трябва да ви предупредя за следното:
когато изпълнявате задачата си, трябва да
имате оръжие за авторитет. Но при никакви
обстоятелства не ви се разрешава да го
употребявате. При никакви обстоятелства.
Разбрахте ли ме?
Ърнст Хемингуей

--------------------------------------------------
Един човек се приготвял да скача от самолет.
Специалистите му показвали какво да прави като скочи. Първо му показали как да си отвори парашута. Тогава приготвящият се да скочи казал:
- Еми ако не се отвори?
Те му показали втори начин с резервен парашут. Тогава той пак попитал:
- Еми ако и този път не се отвори?
Те му показали трети начин. И тогава той пак попитал:
- Еми ако пак не стане?
Тогава те му казали:
- Еми много просто. Ще стигнеш 90 метра, после ще станат 80м,... после 40м,... после 10 м, 9м,..., 5м, 4м, 3м, 2м...
И скачащият казал:
- И после какво?
И те му отговорили:
- Е, от един метър не можеш ли да скочиш?
------------------------------------------------------------------
Ами тези от балона, който се снижава, така или иначе ще кацне... Повече аварии стават при сблъсък с друг балон!
-----------------------------------------------------------
"В света най - слабото,
побеждава най - силното.
Небитието прониква навсякъде..."
Лао Дзъ
------------------------------------------------------
Изправена пред силата на избора - решавам да бъда не бог, а човек!

Всеки може да подаде ръка на другите, да ги научи на нещо, да им помогне да бъдат мъничко по-силни, по-свободни, повече хора. Особено по-силните или надарените сред нас… Някои цял живот не го осъзнават. Уви.
Други го знаят, но избират да са на страната на силата. Защото така е по-лесно в живота.
Някои избират никога да не грешат, да са винаги чисти. Но често забравят, че не греши никога само този, който нищо не върши.
Истински ме е грижа обаче за тези, които избират да търсят своя път, да се борят за повече сила, за да я употребят за добро. Да, доближаването до -Тъмната страна - дава сила. Но нямаш ли своя сила да овладееш така взетата, се получава най-тъжният вариант на Приказката за стълбата. Този, в който честен и искрен човек, за да помогне на другите, продава себе си, без да го разбере и усети.

А ориентирът е прост - усещането за себе си като за човек като всички други. Като за един от многото, без повече права и привилегии от останалите. Може би с повече задължения към тях, заради силата си. Но без повече права…

Почне ли човек да губи това усещане, почне ли да смята, че има право на нещо, което на другите не се полага - нещо не е наред.
Може би не е лесно да се дефинира и формулира какво точно, но нещо не е наред. И то е, че човекът се е сдобил с повече сила, отколкото може да контролира - и от господар на себе си е започнал да се превръща в роб на себе си.

Аз отдавна го проповядвам това и ми беше много драго, че и братята Стругацки са на същото мнение.

Ето и една тяхна версия (братя Стругацки) по въпроса що е добро и зло:
"Сега вече не ми е до теории, помисли си Румата. Зная само едно: човекът е обективен носител на разум и всичко, което пречи на човека да развива разума, е зло и това зло трябва да се отстранява в най-кратки срокове и на всяка цена."
цитирай
3. mmmmmmmmm - Занемателен и
27.10.2007 16:39
изключително интересен пост!:))
Цветен,усмихнат и спокоен ден!:)))
цитирай
4. esen - Интересно е!
27.10.2007 17:51
Прочетох, записах си, препрочетох и пак и пак ми е интересно.
Каквото и да е предизвикателството и мотивацията, мисля че не можем да заемаме позицията на Бога. В такава една ситуация би трябвало да впрегнем цялата си умствена мощ да потърсим варианти за себе си и другите, а ако не е по нашите възможности да се вслушаме в това, което намираме за разумно или да се доверим на Бог. Защото дори да оцелеем за сметка на нещастието на другите едва ли ще бъдем щастливи. И освен това в такива екстремни ситуации човек престава да бъде професионалист, а остава гол като новородено единствено с усмствения заряд в него. И дори тогава (ако не блокира напълно) може да мобилизира едва 60% от възможностите си и най-ценен ще е този, на когото навреме му идва наум какво да направи пък ако ще това да му е прошепнато свише. При такава неравнопоставеност едва ли биха се качили всички тези хора в балона като знаят, че ще бъдат известно време заедно и сами сред вселената. Прекрачили стъпалата към балона те вече са равни и еднакви по цвят, етническа принадлежност и физическо и духовно състояние - т.е. имат много общо. И ако Бог може да решава (защото си мисля, че и той не винаги има тази възможност), а Бог е Светлина и мъдрост и живот, то Той би съхранил всички по един и същи начин.

Май се отплеснах. Извини ме!

Твоят постинг според мен е пълен, точен и будещ размисъл, но и даващ достатъчно информация, за да може човек да преосмисли ценностите си.
Благодаря ти!:)
цитирай
5. comfy - :)))
27.10.2007 20:36
"Трябва да ви предупредя за следното:
когато изпълнявате задачата си, трябва да
имате оръжие за авторитет. Но при никакви
обстоятелства не ви се разрешава да го
употребявате. При никакви обстоятелства.
Разбрахте ли ме?
Ърнст Хемингуей"

... Е, дон Румата успява ли да спази тази забрана?
Не! А какво искат да ни кажат Братята с това?... :)


"Сега вече не ми е до теории, помисли си Румата. Зная само едно: човекът е обективен носител на разум и всичко, което пречи на човека да развива разума, е зло и това зло трябва да се отстранява в най-кратки срокове и на всяка цена."

Имах щастито да се срещна с Борис Стругацки преди повече от 25 години... Още тогава той вече бе на мнение, че Разумът и Злото могат да си съжителстват по най-невероятни начини и, в този смисъл, разсъжденията на дон Румата (т.е. на братята) са малко наивни в този "епизод" на книгата... ;))))

Благодаря ти, Иле, за пълноценното включване!! :)*
цитирай
6. avangardi - Скъпи Кирил, ще казвам някои мои мисли, а ако греша моля да ме поправяш.
28.10.2007 09:41
Човек се среща с неопределеността във всички области на своя живот - на работа, вкъщи, в ежедневието си, във взаимоотношенията с другите, със социалните групи и с институциите.

--------------------------------------------------------
„Не слепотата, а отношението на другите, респективно. На онези, които виждат, е бремето, което трудно се понася.” Хелън Келър
цитирай
7. анонимен - Чудесен постинг!Поздравления!
28.10.2007 14:55
Мисля,че и при психолозите има "професионална деформация".))В един момент заживяват със самочувствието на 'богове",които могат да се ровят безпромлемно в човешката душа и винаги всичко да им е ясно...Поставят ни задачки и ни гледат сеира...Къде добронамерено,къде с видимо превъзходство.Понякога ми се иска да им кажа нещо по-нецензурно,ама хайде...))
цитирай
8. doka - Много хубав и интересен пост......
29.10.2007 12:00
наистина.....! :) Лек и хубав ден от мен! :)
цитирай
9. mkalpakchiew - Нова революция ли се подготвя, скъпи приятелю, Кирил,
31.10.2007 09:10
и защо се правят тези тестове, които са от 30-40-те години на миналия век (нацизмът и комунизмът са бедствията на века)?

Какво ще се случи с тези, които нямат късмета да принадлежат към висшата раса?

“Тоталитарните движения са масови организации на атомизирани и изолирани индивиди – пише Аренд в труда си “Тоталитарната система”, – защото, за да си осигури абсолютната лоялност на членовете си, тоталитарното движение трябва да е абсолютно сигурно, че те вече нямат обществени връзки, семейство, приятели...” В Германия кланетата през Първата световна война и икономическата криза през 1923-1930 година благоприятстват разпадането на масите, лишават ги от обществени и политически опори, от което се възползва нацисткото движение, за да вземе властта. В СССР триумфът на тоталитаризма бива осигурен от издигането на Сталин. Разпадането на масите се постига чрез организирания глад от началото на трийсетте години, чиято цел е унищожаването на селската класа, след това през поробването на пролетариата посредством въвеждането на трудовите книжки, които превръщат работническата класа в армия от каторжници. От своя страна чистките от 1936-1937 година вече са унищожили елита на Партията.
Научните претенции на двете идеологии също са сравними. Нацистите говорят за природните закони, за да оправдаят расовата чистота, като се вдъхновяват от механизмите на естествения подбор, така скъпи на Дарвин; комунистите се опират на историческите закони, разработени от Маркс, за да узаконят диктатурата на Партията, тази “еманация на пролетариата”, диктатура, която трябва да доведе до края на класовата борба. И в единия, и в другия случай става дума за “обективен” принцип, чието неизбежно развитие предвещава сигурно бъдеще. Впрочем Енгелс нарича приятеля си Маркс “Дарвин на историята”.
Но може ли все пак да се сложи знак за равенство между нацизма и комунизма? Не. Между тях съществуват коренни разлики, които обясняват провала на единия и успеха на другия. “Националисти от всички страни, обединявайте се!” – едва ли такъв лозунг би могъл да мобилизира до такава степен, че да стане универсален. Нацизмът претендира, че носи щастие само на част от човечеството (разглеждано през измамната призма на понятието за раса), докато комунистическото послание обещава рай за всички, проповядвайки равенство за всички. “На тези, които нямат късмета да принадлежат към висшата раса – уточнява Франсоа Фюре в последния си труд “Миналото на една илюзия”, – фашизмът предлага избор между безнадеждната съпротива и лишеното от достойнство робство. Болшевишкият деец си поставя за цел освобождението на човешкия род.” Така комунизмът придобива религиозни измерения, което го сближава с юдеохристиянството и му придава онази толкова привлекателна и до днес със своята готовност да понесе всякакви изпитания на действителността духовна сила. “Младежът, устремил се към комунизма, е обладан от желанието за единение – пише в своята статия Жан Даниел. 2) – Младият фашист се опиянява само от властта. Разликата е коренна.”
Можем ли в такъв случай да си позволим да сравняваме хитлеристката лудост на Холокоста със сталинския терор? Ремон Анри, когото не бихме заподозрели в безразличие към проблема, установява все пак връзка между двете злини, когато става дума за идеологическото им измерение. “Двата крайни израза на същността на сталинизма и нацизма – голямата чистка и унищожаването на евреите – на пръв поглед нямат нищо общо – пише той в “История на XX век”. – От една страна, индустриалното убийство на милиони беззащитни същества, от друга – затварянето на милиони хора, избиването на стотици хиляди съветски граждани, някои благосклонни, други враждебни към режима, някои избрани измежду привилегированите, други – измежду селяните и работниците. Може изразът “нищо общо” да е прекален – и в двата случая властите действат по силата на определена идеология, на определена метафизична представа за съвкупния исторически свят.” С други думи, тоталитарната логика обяснява абсурдността на престъплението, от една страна, и размерите му, от друга.


Този месец се навършват 70 години от мащабните сталински чистки.
През 1937 година Кремълският касапин премахна дори най-малките следи от съдебно производство. Скандалните сталински “специални тройки” (б. р. - тричленки) - система на правосъдие, при която смъртните присъди се одобряват без разискване - отнемаха живота на над 436 000 души годишно.
Склонността към насаждане на национализъм също не бива да се пренебрегва. “Официална тенденция е миналото да се обрисува като поредица от победоносни или положителни събития, а терорът просто не се вписва в картинката”.
Руският народ опита да се изправи лице в лице с последствията от десетилетията на тирания: ликвидирането на аристокрацията, избиването на селяни и свещеници, депортирането на етнически малцинства, убийствата на артисти, интелектуалци, членове на комунистическия елит и съветски военни командири.
ВЛАСТТА, ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И КУЛТУРНИТЕ ПРОЦЕСИ В БЪЛГАРИЯ СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Тенденции в културната политика при “народната демокрация”
След 9 септември 1944 г. културната политика не се променя радикално. Налице е плурализъм на идеи и творчески стилове и приемственост с институциите и принципите от предходния период. До края на 1947 г. БРП (к) се въздържа от открито налагане на своята идеология, защото се съобразява с положението на България като победена страна и със съветската тактика на разбирателство със САЩ и Англия. Върху интелигенцията не се оказва директен натиск, но тя също дава жертви в репресиите, а 105 журналисти и писатели са призовани пред “Народния съд”, обвинени във “фашистка” пропаганда. По критериите “прогресивен” и “антифашистки” се провеждат чистки в сферата на образованието, науката и творческите съюзи.
Българският вариант на сталинизма в културата – 1948-1953 г.
През 1948 г. курсът на ускорено налагане на съветския модел става несъвместим с толерантното отношение към плурализма в духовната сфера. Монополът на БКП в управлението на страната налага и монопол върху културните процеси. Той се установява чрез “културна революция”, която трябва да уеднакви културния живот на основата на марксистко-ленинската идеология; да засили държавното начало в него и да го постави под контрола и в услуга на БКП. Всички творци са длъжни да създават произведения според каноните на социалистическия реализъм, който изисква действителността да се представя такава, каквато партията иска, за да могат творбите да възпитават в духа на комунистическия идеал. Това води до опростено изображение и обедняване на творчеството. БКП утвърждава този метод с политическа принуда и засилена материална зависимост на творците от държавата. Творческите съюзи са поставени под пряк партиен контрол.


Ликвидирана е частната инициатива в културната сфера. Държавният (партийният) монопол в нея се осъществява от създадения през 1948 г. Комитет за наука, изкуство и култура (КНИК). Председателят му В. Червенков има най-големи “заслуги” за налагането на сталинския модел на партиен диктат в културата. На 5-ия конгрес на БКП (декември 1948 г.) Червенков откровено обяснява, че в предходния период са проявени “маневреност” и “известни отстъпки”, но вече всички творци трябва да се ориентират към марксизма, понеже другите теории са “враждебни” и “нямат право на съществуване”. В началото на 1949 г. в поредица срещи с творческите съюзи той разяснява, че БКП единствена има право да ръководи културното развитие всеки опит да се оспори ръководната роля на партията в името на творческата свобода е безмилостно наказван. Най-ярък пример е организираната от В. Червенков разправа с видния художник комунист Александър Жендов и натискът му върху писателя Димитър Димов, който е принуден да преработи своя роман “Тютюн” според препоръките на партията. БКП използва опита на Москва, за да предотврати влиянието на обявената за “гнила” и “реакционна” западна култура. През 1952 г. по съветски образец е създаден нов орган – Главлит, за да цензурира културния живот. Пак по съветски модел културното общуване е поверено на Комитет за приятелство и културни връзки с чужбина (КПКВЧ) и е разрешено само със социалистическите страни, а българските творци са изолирани от световните културни процеси. Интелигенцията реагира на натиска различно: единичните опити за отстояване свободата на творчеството са наказвани; част от творците се поставят открито в услуга на партията, а мнозинството се примирява и се опитва да твори в наложените му ограничителни рамки.

3. Интелигенцията пред предизвикателствата на “размразяването” – 1953-1962 г.
След 1953 г. “размразяването” се усеща и в духовната сфера. То е плод на надеждите, които творците свързват с вътрешнополитическите промени. Влияние оказва и отзвукът от оживлението сред интелигенцията в СССР. Стремежът е да се излезе от сковаващите догми на идеологията и творбите да изразяват свободните търсения на авторите, без да бъдат непременно насочени към утвърждаване на каузата на БКП. Тези тенденции се проявяват особено силно сред писателите, въпреки продължаващия партиен контрол и цензурата. Страхът, че така може да се разширят прекалено границите, в които се тълкува свободата, кара партийната върхушка да се намеси. Министър-председателят В. Червенков и първият секретар на партията Т. Живков в края на 1955 г. три пъти се срещат с писателите, за да “стегнат редиците”. Те ги обвиняват, че претенциите им за свободата на писателя на практика оспорват ръководната роля на партията.
Тласък на разкрепостяването дават политическите събития в СССР и България през февруари и април 1956 г., макар че партийните ръководства в двете страни се надяват критиката на култа да остане в определените от тях граници. Сред интелигенцията обаче се засилват надеждите, че епохата на сталинизма е завършила и част от творците смело настояват за следване на нов, демократичен път в областта на културата. За ръководството на БКП събитията в Унгария през 1956 г. са сигнал за опасността от тези тенденции и то ги обявява за “дребнобуржоазна разпуснатост”, на която трябва да се сложи край. Но за българската култура втората половина на 50-те и началото на 60-те години са и време, когато се преодолява декларативността и в центъра на творчеството се поставя човекът, а не строителят на социализма. Появяват се ярки дарования в литературата (поетите Константин Павлов, Стефан Цанев, Любомир Левчев, писателите Емил Манов, Георги Марков), в изобразителното изкуство (Светлин Русев, Димитър Киров, Георги Баев), в киното (сценаристите Христо Ганев, Анжел Вагенщайн, режисьорите Рангел Вълчанов, Въло Радев). Възобновяват се културните връзки със Запада и България става член на редица международни културни организации.
Тласък на тези положителни тенденции дава втората вълна на десталинизацията, предприета от Н. Хрушчов на 22-рия конгрес на КПСС (октомври 1961 г.). Тя възражда надеждите на българската интелигенция, че партийните ръководства в Москва и София ще направят необратимо отдалечаването от методите на култа. “Разкрепостяването” на творците достига своеобразен връх през 1962 г. В литературния живот се разгаря дискусията за свободния стих, възвръща се с нова сила сатиричният жанр, на екран излизат филми на автори, които са сред най-критикуваните в предходните години. Партийното ръководство, както през 1956 г., поощрява творците с надеждата, че може да ги държи под контрол, но той става все по-неефективен, особено при засиленото пропагандно настъпление на Запада. С партийни постановления и копирани от Н. Хрушчов срещи на Т. Живков с творческите съюзи започва “затягане на юздите”. Надеждите за промяна са окончателно прекършени, когато през април 1963 г. Т. Живков заявява на творците, че соцреализмът е единственият правилен метод, а творческата свобода е възможна само в рамките на партийната политика. Става ясно, че проблемът не е в култа, а в самата система.

------------------------------------------------------------------

Така поставена задачата в психо-теста е некоректна. Още повече провеждането й сред подрастващите. Това психообработка ли е?!

Сменете теста с реални казуси от работа в предприятие, ръководство и мениджмънт на човешките ресурси!

С приятелски поздрав - Митко
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 8304682
Постинги: 1978
Коментари: 10400
Гласове: 95671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031