Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.11.2007 07:06 - IN MEMORIAM - Почина актьорът Сотир Майноловски
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 3291 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 22.11.2007 07:12


 Днес на 77-годишна възраст след дълго боледуване почина актьорът Сотир Майноловски, съобщиха от Съюза на артистите в България.


image
Сотир Майноловски
/Sotir Maynolovski/
актьор

Рождена дата:
31 октомври 1930 България, Варна

Сотир Майноловски
image "Започнахме да мечтаем за демокрация, 
а се оказа, че мечтаем за слободия”
Биография Сотир Майноловски е роден на 31.10.1930 г. във Варна.

Родителите му са изселници от Македония. Една част от семейството остава в София, а друга, отива във Варна.

Завършил е актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" (1958).

Играе в театъра в Добрич, Сатиричния, "Сълза и смях".

Бил е директор на Младежкия театър до 1997 г.

Снима се в 30 български телевизионни и игрални филми. Носител на множество награди.

Той самият разказва: „Гастролирал съм във Варна, но със столични трупи - Театър 199, Сатиричния театър, "Сълза и смях". Но остана в мен някаква празнота, защото не можах да играя на варненска сцена пред моите съграждани, съученици, приятели, роднини. А това ми беше мечта. Но българинът си търси врата да излезе от ситуациите и си казва: майната му, всяко зло за добро.” 

Филмография

1. Закъсняло пълнолуние - (1996)
2. Понеделник сутрин - (1988)
3. Време за път - (1987) сериал
4. Ешелоните на смъртта - (1986)
5. Вик за помощ - (1986)
6. Характеристика - (1985)
7. Спасението - (1984)
8. Римска делва - (1983)
9. Къде живееш? - (1983)
10. Есенно слънце - (1982)
11. Може би фрегата - (1980)
12. Трите смъртни гряха - (1980)
13. Кръвта остава - (1980)
14. Слънчев удар - (1977)
15. Лъжовни истории - (1977)
16. Петимата от РМС - (1977) сериал
17. Момичето с хармоничката - (1976)
18. Спомен за близначката - (1976)
19. Ламята - (1974)
20. Зарево над Драва - (1974)
21. Най-добрият човек, когото познавам - (1973)
22. Тихият беглец - (1972)
23. Князът - (1970)
24. Признание - (1969)
25. На всеки километър - (1969) сериал
26. Мъже в командировка - (1969)
27. Тръгни на път - (1969)
28. Гибелта на Александър Велики - (1968)
29. Цар и генерал - (1966) 

----------------------------------------------------------------------------------------------
Моля се внукът ми да напусне България - 9.02.2001
http://standartnews.com/archive/2001/02/09/society/interv.htm Посрещах германци, посрещах руснаци. Сега чакам американци. Всичко това ме плаши много, защото само достойни българи не можах да посрещна, казва актьорът Сотир Майноловски

image

- Обидно е да се каже, че политиците ни са добри комици. За да бъдеш голям комик, ти трябва да си перфектен професионалист. Истинските политици в България са твърде малко. Колко е тъжно, когато сравняват парламента с цирк. Циркът е изкуство. Човек може да падне всеки миг и да го няма никога вече на манежа. А в парламента такъв експеримент никой не си е позволил да прави. Много ми е тъжно, като гледам нашите политици - абсолютна самодейност!

- Истина ли е, че сатирата враждува единствено с пороците?

- Абсолютно. Затова, когато навремето ме назначиха в Държавния сатиричен театър, се питах: как може държавата да има сатира? Можеше, вече не може. Измислените неща са винаги шокиращи. Както е с нашите политици в момента. Може ли аз да ти плащам, за да ме критикуваш? Няма такова нещо.

Сатирата наистина враждува

Къде е обаче днес нашата сатира? Къде са днес нашите сатирици? Защо всички са се сгушили в апартаментчетата си? За да не загубят може би единствените средства, които са им останали, да си плащат парното или тока? Те не излизат. Те не критикуват вече. Те замазват нещата. Или уж критикуват, но ласкаят, милват. Нашата сатира вече е беззъба. Няма я.

Никога няма да забравя как навремето конна милиция пазеше на входа на Сатиричния театър. Всеки актьор показваше своя пропуск, за да влезе в сградата. Хората бяха жадни за истински послания от сцената. А сега? Какви послания изпращат театрите? Голи жени... чиста порнография! Само тук-там се появява психологическа пиеса.

- Казвате, че сте човек страхлив. Нима страхът не е най-страшното нещо на този свят?

- Няма по-страшно от страха. Откак се помня, аз живея вечно в страх. Най-страшното е, че съм гражданин на няколко епохи. Посрещах германци, посрещах руснаци. Сега чакам да посрещам американци. Всичко това ме плаши много, защото само достойни българи не можах да посрещна. А това е голямата ми мечта. Да срещна истински личности, да пусна бюлетината си и

да усетя,че съм се причестил

Аз не смея да гласувам. Питам се "защо". И си отговарям: "От страх." От това, че не съм сигурен, че този, за когото ще дам вота си, няма да ме измами на третия месец. Защото съм мамен, мамен... 45, не 55 години ми дойдоха до гуша да живея в лъжа. Затова продължавам да живея в страх.

- Волтер е казал, че най-болезнено обиждаме, когато се надсмиваме. Имате ли усещането, че в момента държавата в лицето на властта едва ли не се надсмива над целия български народ?

- Волтер затова ще го четат хиляди години. Но аз съм обиден от всички иронични усмивки - и на премиера Иван Костов, и на цялото ни правителство. Те ни се надсмиват. Ами Йордан Соколов? Той с неговия патриаршески глас се надсмива на хората, които искат да разберат някаква истина. Задават се въпроси, а той удря звънеца и не дава думата, прекъсва. Въпросът не може да стигне до запитания министър.

Трябва най-сетне да видим човешкото лице на това правителство. Сега виждаме само ироничната му усмивка, само наплевателното му отношение към нас.

Тези хора никога не са го крили

Никога.

- Коя от всичките ви роли най-вече пасва на обобщения образ на държавниците ни днес?

- Сещам се за героя си от филма "Най-добрият човек, когото познавам". Той е обикновен дърводелец, учи във вечерна гимназия, защото се срамува от сина си. Бащата иска от детето си да получава добри бележки, а самият той е пред две-три двойки. И отива да байцва мебелите на класната си. Така само за миг става подлец. Защото работи без пари за едната тройка. Освен това донася на учителката как някои са взели изпитите си с хитрости.

Когато тя му заявява, че това не е честно, той отговаря: "Другарко, аз съм подлец. Но по-голям подлец е този, който ми приема доносите."

В момента се приемат само доноси, вадят се компромати. Аз искам вече да ми посочат хората, зад които да тръгна. Защо няма апостоли вече? Защо когато ги имахме, ние ги ликвидирахме? Защо никой не чува гласа на българската интелигенция? Отидоха си толкова достойни хора. Един Тончо Жечев например, кой го е слушал?

Той бешешкола

- Мъдреците твърдят, че политиката не е точна наука, а голямо изкуство. Ще посочите ли няколко българи, които владеят това изкуство?

- Аз поне не съм ги срещал. А съм обществено животно. Не мога без политика. Интересувам се от нея не за да я провеждам, а заради някакво успокоение, че оставям след себе си поколение, което ще попадне в добри ръце. В истинска България.

Сега съм на 70 години, имам внук Георги на 18. Най-страшното е, че го моля да напусне България, той обаче не иска. Мисля си, че не е роден за този свят. Ще страда много. Защото на 18 години да продължаваш да искаш да живееш в България това значи, че нещо ти липсва. Ама детето е съвсем нормално, истинско, интелигентно, почтено. Аз ставам мръсникът. Моля го да напусне, защото не искам да преживее огорченията, които аз съм имал.

Сега виждам, че системата прокуди интелекта, прокуди духовността на България.

- А опитвате ли се поне да обясните на внука си, че животът не е нищо друго освен бал с маски?

- Той сам твърди, че "животът, това е един панаир". Но в него

всеки трябва да намери своята люлка

Не всеки става за виенско колело, защото на някой му става лошо.

Георги е прозрял истината. Но явно, че в него има нещо мазохистично. Той си е решил да се измъчва и да живее в тази държава.

- А може би е обратното. Може би той вярва, че любовта между нас, българите, ще ни помогне да преборим злините...

- Любовта! Като чуя тази дума, друго не съществува за мен. Но има ли любов еднопосочна? Ще обичаш, разбира се, ден-два, пет, година, две. Но когато виждаш, че голямата ти любов се подиграва с теб, можеш ли да продължаваш? Не. Истински влюбените хора навремето стигаха до самоубийства. Ние не искаме да има такава любов между нас, обикновения електорат (както ни наричат), и между държавата (правителството ни). Искаме любовта да стане най-после двупосочна. Нека покажат малко, че започват да ни обичат.

Неда Попова

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

- Г-н Майноловски, споделяте ли твърденията на някои критици, според които днешните български политици са големи комици?

ЗАБРАВЕНИ ЛЮБИМЦИ
СОТИР МАЙНОЛОВСКИ: КОГАТО СЕ ИГРАЕШЕ ПИЕСА НА РАДОЙ РАЛИН, САТИРАТА СЕ ПАЗЕШЕ ОТ КОННА МИЛИЦИЯ
В: ШОУ, №43, 27 окт. 2005, с. 56

   
image
Уволнили дъщерята на топкомика, докато била в гипсово корито

Напоследък за известния комик Сотир Майноловски, една от емблемите на Сатирата, не се чува нищо. Завесата на мълчанието не бе повдигната даже и по повод 75-ия му рожден ден. Спорадично в медии, при това основно - варненските, се появяват съобщения за гастроли на неговия театър "Авансцена", който поставя спектакли с деца и младежи инвалиди в ролята на актьори.

Причината за този интерес на хората от морската столица към Майноловски е, че популярният акьтор е роден в този град. Родителите му са преселници от Македония. За съжаление обаче никога не е играл в местния театър. След завършване на ВИТИЗ е пратен по разпределение в Добрич. В душата му завинаги се утаява горчивина, че не е могъл да покаже изкуството си на своите роднини, приятели и съученици. Но бившият директор на Младежкия театър намира сили да погледне философски на ситуацията и да я отреагира с типичния български израз "майната му, всяко зло за добро".
Освен в Сатирата Майноловски се е изявявал и на сцената на "Сълза и смях". Някогашният драматург на театъра - писателят Георги Данаилов, си спомня как "Сотир мазничко питаше за роля" - в смисъл, че бил много убедителен, даже и когато като типаж изобщо не отговарял на героя.
Няколко души от родата на именития комедиант също са избрали актьорското поприще. На първо място това е дъщеря му Славелена, която е помощник-режисьор в почти всички постановки на "Авансцена". Преди време тя преживява травма и чупи гръбначен прешлен. Две години остава неподвижна в гипсово корито. "Славелена беше лишена от най-скъпото за актьора - движението. Виждах нейното страдание. Но освен физическата болка тя преживя и психическа, която е по-ужасна. Уволни я директорът на "Сълза и смях" Бойко Богданов (между другото, той е съгражданин на Майноловски – бел. ред). Заповедта я донесоха вкъщи, а Славелена лежеше в корито. Тя все още се бои да мине покрай този театър...", жалва се ветеранът на Сатирата.
Колоритна личност е и неговият племенник Николай Ишков. Въпреки че се води президент на театър "Авансцена", след "нежната революция" той оглави футболен клуб "Спартак" (Варна). Негови авери от студентските години издават, че е най-талантливият танцьор на степ у нас. След завършването на ВИТИЗ няколко години е играл в габровското вариете, на което неговият вуйчо беше директор. Киноманите си припомнят, че Ишков дебютира на големия екран в култовия филм на Рангел Вълчанов "А сега накъде". В лентата участва още цяла плеяда току-що дипломирали се актьори като Чочо Попйорданов, Николай Урумов, Робин Кафалиев, Дарина Георгиева - бъдещата съпруга на боса на "Мултигруп" Илия Павлов. Повечето от дебютантите станаха истински звезди - макар и не само в седмото изкуство.
След като заедно с куп свои набори бе уволнен от театъра, Майноловски не се примири с дереджето си на пенсионер - и то не само от финансови причини. Преди да се нагърби с ръководството на художествено-театралната трупа "Авансцена", организира съвместно с племенника си Николай Ишков и колегата си Стефан Данаилов фестивала "Сцена на кръстопът" в Пловдив. Не след дълго обаче между него и Ламбо се разгаря "творчески спор". По думите на комика "в запас" начинанието по право принадлежало на фондация "Авансцена", защото тя била "майката", а "Сцена на кръстопът" - "нейно дете". Майноловски не призна публично какво всъщност се крие зад евфемизма "творчески спор". Ограничи се само с двусмислената фраза "питайте Стефан Данаилов дали е лидер, дали фондацията вече не е еднолична фирма". Така или иначе, с конфликт или без, актьорът се оттегли от феста и реши да се пласира в политиката. Усилията му се увенчаха с успех, поне що се отнася до включването му в кандидат-депутатската листа на Евролевицата за парламентарните избори през 1997 г. Българите обаче не дадоха вота си за него и неговите съмишленици и Майноловски не можа да влезе в Народното събрание.
Като своя най-голяма, макар и непризната от държавата заслуга, ексшефът на Младежкия изтъква факта, че намерил от спонсори пари за строеж на нова сграда на опожарения театър.
"Предадох на госпожа Москова оферта, че мога да построя Младежкия театър за 7 месеца. Щеше да струва 450 000 долара - аз ги намерих тези пари. Тя ми се изсмя и каза да спра да се занимавам с това нещо, било работа на министерството..." , разказва за поредната си неосъществена мечта Майноловски.
За да не се хаби напразно, от време на време го удря на спомени за "златните години" на Сатирата. Твърди, че когато играели "Римска баня" и "Сако от велур" хората започвали да ръкопляскат, след като Тодор Живков заръкопляска. Всички гледали ако не Първия, то втория, третия и чак тогава се отпускали. По онова време Сатиричният театър бил един от главните отдушници за "изпускане на парата" от населението. “Страхотна публика имаше този театър. Понякога го пазеше конна милиция. Когато се играеха "Импровизации" на Радой Ралин, трябваше да показваш билета си пред милиционера, за да влезеш вътре”, връща лентата назад комедийното светило.

Емил ГРУЕВ

ДОСИЕ
- Сотир Майноловски е звезда на комедийния репертоар на българското кино и телевизия преди 1989 г. В златния фонд на родното седмо изкуство са включени ролите му във филмите "Ламята", "Най-добрият човек, когото познавах", "Момичето с хармоничката", "Щурец в ухото", "Кръвта остава", "Трите смъртни гряха" и други. Освен на Младежкия театър и на габровското вариете е бил директор и на Пазарджишкия театър.
- Сценичният ветеран доверява, че е първият bg актьор, организирал театър на принципите на пазарната икономика още реди 10 ноември. Използвал салона на културния дом в столичния жк "Дружба". В гетото с 80 000 зрители идвали да играят Калоянчев и други колоси от гилдията. За беда кметът се сменил и неговият приемник решил, че на квартала не му трябва такава "екстра". "Най-страшното бе, че със средства на наши спонсори закупих автобус, 66 прожектора и музикално оборудване. Всичко ми взеха и не зная какво е станало. Явно автобусът е продаден от кмета или зам.-кмета за лично облагодетелстване. Това е пладнешки грабеж!", гневи се Майноловски.


Тагове:   memoriam,   Сотир,   Майноловски,


Гласувай:
0
0



1. yuliya2006 - НЕВЕРОЯТЕН ТВОРЕЦ, ПО ДЕТСКИ МЪДЪР ...
22.11.2007 08:00
НЕВЕРОЯТЕН ТВОРЕЦ, ПО ДЕТСКИ МЪДЪР И ЧИСТ! За мен големите личности не умират, защото оставят харизмата си, част от духа си на земята!
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
2. viovioi - мир на праха му!
22.11.2007 08:03
Поклон!
цитирай
3. patria4 - Много ми е тъжно!
22.11.2007 09:23
Всеки ден си отива някой от моето детство.Поклон пред светлата му памет.
цитирай
4. mmmmmmmmm - Вечна му памет!
22.11.2007 12:17
И съм сигурна,че ще е вечна,защото добрите и талантливите оставят дълбока диря след себе си.И в паметта на хората и в историята на изкуството!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 5397807
Постинги: 1787
Коментари: 9625
Гласове: 67456
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930