В някои краища празникът е известен и като Вълча Богородица

Сретение Господне – 2 февруари е неподвижен църковен празник, който се почита от дълбока древност, чества се за първи път в Йерусалим. Той е на четиридесетия ден от Рождество Христово. Праведният Симеон в този ден предсказал на Богородица страданията, които ще претърпи при кръста на сина си. Ето защо това евангелско събитие се нарича Сретение (среща, защото Симеон е срещнал Христос). В църквата се отслужва вечерна служба.

Именният си ден празнуват всички с имена Симеон, Симеонка.



Това е един от четирите празника, посветени на Божията майка. Четиридесет дни след раждането на Господа Иисуса Христа света Дева Мария донесла своя Младенец в Йерусалимския храм - според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно пред Бога. Това било установено за спомен от избавянето на израилските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък. Затова всеки първороден, като собственост на Господа, бил длъжен с определена от закона цена да бъде откупен. А след навършване на 40 дни от рождението, майката на първородния принасяла в жертва на Бога агне. Ако майката е бедна, принасяла гургулица или два гълъба. На този закон смирено се подчинила и света Богородица.

---

Подробно за празника - Сретение Господне - 2 февруари   Блажен народът, чийто Господ е Бог!
Така псалмопевецът св. пророк и цар Давид облажава онзи народ, който вярва в истинския Бог. С тези думи Българската православна църква духовно кърми и спасява нашия народ, възвестявайки по цял с... 
Автор: miraculousreligion

---

Според народния календар се смята, че Богородица закриля бременните жени, майките, раждаемостта и семейството. През този ден не се работи, защото децата ще се раждат белязани. Спазва се строго половото въздържание - така ще се увеличи плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави. Жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата. Месят се питки и се раздават в две къщи.
По това кой първи ще дойде в къщата, се гадае какво дете ще се роди първо - мъжко или женско. Девойките вярват, че бъдещият им съпруг ще прилича по външен вид и нрав на онзи мъж, когото срещнат пръв на този ден. 


------------------------------------------------------------------

Стара слава

Лозето иска и молитва, и мотика

Съпоставката между първия български християнски светец-мъченик Боян-Енравота и неговия дядо хан Крум Страшни, Винопиеца може би крие ключа за загадката св. Трифон - Трифон Зарезан

Деян Енев

Наскоро срещнах една златна фраза - че възрастните жени, бабите, стариците са пренесли в България християнството през вековете. В това има огромна доза истина.
Тяхното "битово" християнство няма богословска дълбочина; видимата му страна е обрасла с много паразитни суеверия. Но в сърцето им вярата е чиста. Когато навръх Трифон Зарезан например мъжете тръгват да зарязват лозята, на жените и през ум не им минава да ги спрат, макар да знаят, че ще се напият като прасета. Защото така трябва.
Кое е това "така трябва", на което се крепи невидимата част от битието ни и което се активизира в особени, празнични или тъжни моменти? И кой е, апропо, този Трифон Зарезан, веднъж уж светец и мъченик, а втори път - мрачно-весел "цар" на пияна войска от лозари?
Трифон на гръцки значи наслада, разкош; който обича насладата, удоволствието.
В житието на свети мъченик Трифон обаче четем друго. Той се ражда през III в., по времето на римския император Гордиан в малоазийската област Фригия в семейство на дълбоко вярващи християни. В сърцето му от ранна възраст се разгоряла любов към Бога. Императорът имал дъщеря, която тежко заболяла душевно. Идвали много лечители, но никой не успял да я излекува. А тя все повтаряла:

"Никой не може да ме излекува, освен Трифон".

Императорът накрая наредил да издирят има ли в империята човек на име Трифон, който лекува болни и да го доведат в Рим.
Тогава св. Трифон бил 17-годишен. Довели го в Рим и чрез него Бог излекувал дъщерята.
Следващият император Деций Траян започнал да преследва християните. Стражите заловили и Трифон. Той смело изповядал пред съда вярата си в Христа. Последвали страшни изтезания, но юношата не паднал духом. Миг преди палачите да отсекат главата му, Бог милостиво приел душата му.
Както добре личи, тук няма и помен от веселби и лозови масиви.
Бабите разказват обаче следната история. В много стари времена около деня на св.Трифон филоксера нападнала лозята. Тогава хората помолили светията в неговия ден да спаси гроздето. Св. Трифон откликнал и оттогава по нашите земи го почитат като покровител на лозята.
Официално от 1962 г. с постановление N 20 на Министерския съвет денят на св. Трифон, влязъл в речта на народа като Трифон Зарезан е обявен за професионален празник на лозаря, посветен на труда и любовта на българите към лозата, гроздето и виното. С въвеждането през 1968 г. на Грегорианския календар от Българската православна църква обаче празникът "ненадейно" се разделя. Църковният, св. Трифон, се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - Трифон Зарезан, си остава на 14 февруари.
Годишните празници в църковния календар се делят на Господски, Богородични и Светийски. За връзка между Господските и Богородичните празници служат Благовещение/25 март/ и Сретение Господне/2.II/ . Чрез него се чества влизането на Христос в храма, земен аналог на небето. Там присъстват св. Симеон Богоприимец и пророчица Ана. И на двамата била обещана среща с Месията от Свети Дух. Докато Господските и Богородичните празници осъществяват връзката на църквата с Отвъдното чрез Бог-Отец, Бог-Син и Свети Дух, както и чрез Божията майка, Светийските празници имат исторически подтекст.

Каква е връзката на Сретение Господне с Трифон Зарезан?

Връзка, която обединява в един легендарен сюжет молитвата на Богородица с младенеца в храма, отношението на езичниците към този факт, името на раннохристиянски светец и обредното действие от езически празник, отвеждащо към тракийските култове? Според народната легенда отиването и връщането на Богородица от храма съвпада по време с т.нар. Трифунци - Трифон Зарезан, Сретение и Симон/1-3 февруари/. На първия ден Богородица отишла в храма, на втория ден чела молитва, а на третия - когато се връщала, минала край брат си Трифон, който бил на лозе и зарязвал. Тя го поздравила, а той й се присмял заради детето. Тогава Богородица му рекла вместо лозова пръчка да си отреже носа, което и станало. Легендата е пример за обвързване на дохристиянски с християнски вярвания, за взаимно проникване на архаични местни представи и новозаветна образност, при което в българска среда се формира т.нар. битово християнство. Тази непристойна легенда обаче носи поразителен богословски смисъл. Докато в храма са вярващите в Месията, извън него са невярващите, езичниците. Поразителното при това е, че Трифон е роден брат на св. Дева Мария. Това сякаш подчертава идеята на

християнството като родство по дух, а не по кръв.

Българският принос в християнския календар е именно в областта на Светийските празници.
Българските земи излъчват мъченици за християнската вяра още от апостолско време, когато в селищата на провинциите Македония, Тракия, Мизия и Скития апостолите Павел, Андрей, евангелист Лука и техните ученици разнасят Словото и печелят привърженици за неговите истини сред траките. С особена ревност се отличава християнската общност в Солун, създадена от апостол Павел, както и църквата във Филипи, но и в Пловдив, Сердика, Берия, Девелт, Одесос, Ираклия, Марцианопол, Доростол.
Първият български християнски светец-мъченик е Боян-Енравота, княз Български. Той е най-голям син на хан Омуртаг и внук на хан Крум Страшни, гонителя на християните - онзи Крум Винопиеца, който вдига наздравица с черепа на Никифор (типичен езически символ на триумф над врага) и едва в заника на живота си, прозрял гибелната сила на пиянския разгул за народа решава да изкорени лозята и да въведе "сух режим" (пак чисто езическа мярка).
Боян се покръства при управлението на брат си Маламир/831-836/. Осъден е от него на смърт заради отричане от вярата на отците и посечен през 833 г. От поколение на поколение се предават следните думи на светеца: "Тази вяра, заради която аз умирам, ще се преумножи на българска земя". Тук историята сякаш сама ни подсказва ключ към нашата загадка чрез съпоставката Боян-Енравота като св. Трифон и хан Крум като Трифон Зарезан. В рамките на един род образът на покровителя на най-изконния български поминък, лозарството, се разпада на "молитва" и "мотика", на грижа и сеч. Лозето, от своя страна, е основно евангелско понятие. Победилата тенденция би трябвало да осмисли и нашия опит - в дух на благовейно, "молитвено" отношение към труда. Т.е, преди мотиката трябва да е молитвата. Наистина, не след дълго Борис I, наречен Покръстител - племенник на Боян-Енравота, син на неговия брат Пресиян - налага християнството като официална държавна религия.
Изследователят Георги Велев от Асеновград много точно посочва, че

смяната на религията по същество е смяна на светоглед

за цял народ и този процес не може да бъде мигновен.
В книгата си "Християнската празничност на православния българин" Гатя Симеонова обобщава този вековен процес. Чрез светийските празници, пише тя, християнските църкви, включително и българската, имат ранни успешни опити за взаимно проникване на собственоцърковна и светска празничност. Това става по линия на светците-патрони на определени занаяти и съсловия. Съвременната българска църква включва в някои свои годишни календари списък на празници, наречени от нея професионални, които са поставени под патронажа на определен светец. Пчеларите и овощарите празнуват на св. Харалампий; овчарите и военните - на св. Георги; лекарите и аптекарите - на св. Пантелеймон, а зъболекарите - на св. Антип; св. Димитър е покровител на ковачите и металурзите, св. Никола - на рибарите, търговците, банкерите, св. Спиридон - на плетачите, грънчарите и на художниците-приложници; св.св Кирил и Методий - на учениците и просветните дейци, св. Климент Охридски - на студентите, св. Йоан Кукузел покровителства певците и музикантите, апостол Лука - художниците, а св. Паисий Хилендарски - историците.
Етнографи и фолклористи все повече обръщат поглед към култовете на известни и по-малко известни светци с оглед по-реалното представяне на текущия празничен живот. Това е своеобразна реакция на официалната представа за трайната атеизация на празничния живот на българите.
Народната вяра, проучена в условията на десетвековен християнски живот, успешно се интегрира в християнството, защото съзнанието на българина винаги е било проникнато от дълбоко почитание към земята.
Най-големият български етнограф Димитър Маринов е написал прекрасна поема за гроздето, лозата и виното, която обяснява всичко:

"Гроздето се наслаждава на едно високо религиозно уважение,

почти равно на това към пшеницата.
Лозата е възпята във всички видове песни: сватбарски, жътварски, обредни и любовни.
Виното се уважава и почита наравно с хляба.
Както хлябът, така и виното е застъпено като жертва във всички религиозни обичаи и обреди.
Младоженците, преди да ги въведат в къщи, ще им дадат да пийнат винце.
При раждане на родилката пак ще дадат винце.
На детенцето също му дават да пийне винце - за червенко на бузките.
И на смърт без вино не може - гробът се прелива накръст с вино.
Виното е кръвта на Бога.
Само хлябът и виното не употребяват в магиите, защото не ставало с тях магии, дяволите бягали от тях."
Неслучайно Апостол Павел казва:"И тъй, да ви бъде знайно, че спасението Божие е изпратено на езичниците: те и ще чуят"/Д. ап.28:28/ Историята на християнството потвърждава тези апостолски думи. Заслугата за разпространяването му и превръщането му в световна религия принадлежи на бивши езичници, а сред тях едни от първите са българите.
Преди обаче да решим коя кауза да изберем - на св. Трифон или на Трифон Зарезан, трябва да имаме лозе. Затова ще завърша със следното: дядо ми гледаше голямо лозе, с дебели като вратове на жребци лози; баща ми е посадил в двора няколко мижави лозички; а аз досега - нито една.

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=562§ionid=5&id=00005

Благодаря ти отново за ценната информация- не знаех, че днес е такъв празник..

Бъди здрава и благословена!
Целувки :*

.... Благодаря ти,Илка..... ! :))) **

Прекрасни сте и двете, защото сте дарени от Бога да пишете и възхвалявате, да претворявате в поезия и разказ за съкровенните тайнства на вярата и сърцето.
Аз, освен да събирам и поднасям информацията (т.е. както казват по комп. - да спамя) не ми остава време да я преразкажа. А, когато някой го е написал толкова добре, заслугите са изцяло негови.
Въпреки това, аз много ви благодаря.