Денят полека се отиде,
индигова дойде нощта,
очи повдигам в тъмнината
да търсят своята звезда.
Но от високото ме гледат
студени, ледени цветя -
от преди хиляди години
до мен достига светлина.
Тя като музика от арфа
се влива в моята душа
и зазвънянам аз самата
в космическата тишина.
Тогава почвам да се моля
за прилив бяла светлина
и Слънцето не закъснява,
възкръсва моята звезда.
Възкръсват птиците, цветята,
избухва розова зора -
дано да доживея, Боже,
Възкръсването на Духа! 

Вера Евтимова 
http://club.neogen.bg/

Благодаря....! :))))) Много умивки от мен....! :)))))))))

Автор на тези стихове е Великотърновската поетеса Мариета Куева. Аз само съм ги изложила в Неоген.бг.
Още стихове от тази неповторима поетеса можете да прочетете в темата: "Поезията на Мариета Куева" в клуб "Поезия и разкази" в Импулс. бг, "Нетлог. ком.бг-групи: "Поезия" и "Живи извори."

Лично благодаря на авторката, която чудесно е съчетала стиховете с изобразителното изкуство и музиката.

Вера Евтимова
Велико Търново