Anna Karenina / Анна Каренина - Russian movie USSR CCCP

И след 130 години героинята на Лев Толстой продължава да вълнува с красотата и трагизма си

Пенка Чернева

Всеки има своя представа за нейния образ и всеки с ударите на собственото си сърце съди нейната страст и нейните терзания. И това става вече цели 130 години, откакто през 1877 г. Лев Толстой завършва своя роман “Ана Каренина”. Така се случва само при голямата литература...
“Ана Каренина” започнал да се печата в списание “Русский вестник” през януари 1875 г. и веднага предизвикал буря. Всяка глава на романа изправяла на нокти обществото. Съвременниците на Толстой спорили за него с такова настървение, сякаш не ставало дума за измислена героиня, а за реална жена, чиято съдба потресла Русия. Читателите се разделяли на защитници и съдии. Московските дами изпращали в университетската печатница свои тайни агенти, които да изкопчат от печатарите някоя подробност от по-нататъшната съдба на героите. Жената на тогавашния оберпрокурор Победоносцев, от една страна, разказвала как шие рокли и прави какво ли не, за да прилича на Ана, а от друга страна, твърдяла, че именно нея и мъжа й е описвал Толстой в романа си. Засипвали графа с писма, пълни с въпроси и разказани женски съдби.
А как реагирали колегите писатели? Тургенев казва през февруари 1875 г.: “Намерих в книгата далеч по-малко, отколкото очаквах. Какво ще бъде по-нататък - не зная, но засега е и маниерно, и дребно, и даже (страшно е да се каже!) скучно.” Салтиков-Щедрин се произнася в началото на март 1875 г.: “Ужасно е да си представиш, че още съществува възможност да се строи роман върху едните полови подбуди.” Той нарекъл романа “кравешки” и дори започнал да пише пародия - “Влюбеният бик”. Обаче се отказал - явно променил мнението си в движение. През 1877 г., прочитайки до края вече завършения роман, Иван Тургенев е неузнаваем: “Граф Толстой сега е писател номер едно не само в Русия, но и в целия свят. Някои негови страници, например срещата на Ана Каренина със сина й - са непостижимо съвършенство! Когато прочетох тази сцена, книгата падна от ръцете ми. Нима, говорех си мислено, нима е възможно да бъде написано толкова хубаво?!”
Много бързо и естествено безусловно “Ана Каренина” покорила Европа. После и света. Първият превод на романа бил през 1881 г. на чешки език. През 1885 г. излязъл на немски и френски. През следващите две години - на английски, италиански, датски и холандски език. През 90-те години на ХIХ век Толстой е най-популярният писател в Германия. В Румъния поставили рекорд - за по-малко от два часа били продадени пет хиляди екземпляра от книгата. Във викторианска Англия обаче веднага включили “Ана Каренина” в списъка на “непристойните книги”. Във Франция сравнявали Ема Бовари на Флобер с Ана на Толстой. “Защо съдбата на Ана Каренина силно вълнува читателите, а злощастията на Ема Бовари и много героини на Мопасан ни оставят равнодушни?” - питал френският критик Жан Онсей. И сам отговарял: “При Ана има страх от грешката и срам от извършеното, а тук има страх без срам... Съдбата на Ана ни сграбчва за гърлото и свива сърцето ни - съдбата на нашите героини не може да ни затрогне...”

Първата страница от ръкописа на “Ана Каренина” с автограф на Лев Толстой

В САЩ за седем седмици романът претърпява четири издания. Ана Каренина подлудила и жените в Южна Америка. А когато поискали разрешението на Толстой да го преведат на японски, той скромно отговорил: “Желая успех, но се страхувам, че този роман ще се стори скучен на японската публика заради големите недостатъци, с които е пълен и които аз ясно виждам сега.” От 1906 до 1960 г. “Ана Каренина” бил издаден в Япония 50 пъти! През 1913 г. романът става любим на читателите в Египет. На следващата година излиза на китайски език. В продължение на 6-7 години го превеждат на езиците на няколко народа в Индия.
В България първият превод на романа се появява през 1890 г. в пловдивския журнал “Зимни нощи”. Но това са само 139 страници, дело на М. Иванов. Цялата книга в превод на Георги Хаджибонев излиза през 1899 г. в издателството на Георги А. Ножаров и в обем 954 страници. Преводът на Хаджибонев претърпява още две преработени издания през 1927 и 1941 г. в издателство “Игнатов и синове”. През 1950 г . идва преводът на Георги Жечев, издателството е “Народна култура”. Следват шест издания, последното е през 1981 г. в тираж 52 626 екземпляра. И чак през 1995 г. пловдивското издателство “Мекум” има куража да издаде “Ана Каренина” отново - превод Здравка Петрова, 4000 тираж.
В момент, когато е на върха на собствената си слава, Мопасан казва: “Днес дочетох “Ана Каренина”. Никой в целия свят не може да го напише така.” Анатол Франс отсича: “Ана Каренина” със своята красота и гениалност вече принадлежи не на Толстой, а на цялото човечество.” И Томас Ман е категоричен: “Аз без колебание наричам “Ана Каренина” най-великия социален роман в цялата световна литература.” Андре Мороа твърди, че много художествени открития, приписвани на Марсел Пруст, вече са били направени от автора на “Ана Каренина”. Хемингуей прави оценка в собствен стил: “Аз бих предпочел отново за пръв път да прочета “Ана Каренина”, отколкото да получа сигурен доход от милион долара.”
Комай става излишен въпросът има ли място романът днес и ще има ли живот за него утре...

23.02.2008 - http://www.duma.bg/2008/0208/230208/index.html


Анна Каренина-1часть 
В изпълнение на великата Мая Плисецкая

---

 

Greta Garbo - Garbo in Anna Karenina (orginal 1935 trailer)

 

---

 

 

 

St. Petersburg 2005

Има място днес, ще има и утре!

“Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему...” - така започва един от най-знаменитите романи от XIX век “Ана Каренина” .