Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.03.2008 07:32 - 3 МАРТ - НА КОЛЕНЕ, БЪЛГАРИЙО!
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 2668 Коментари: 7 Гласове:
0

Последна промяна: 04.03.2008 08:13


ПРЕЛЮДИЯ

Баташко клане



image
1 Руско-турската война/Russian-Turkish war 1877-1878 1 of 3

2 Руско-турската война/Russian-Turkish war 1877-1878 1 of 3 



3 Руско-турската война/Russian-Turkish war 1877-1878 1 of 3



image Честит 3-Ти Март Българи
image "Опълченците на Шипка" / "О, Шипка!"/ ЕПОПЕЯ НА...


Сан Стефано - победният акорд на освободителната епопея
Автор Иван Вълов   
 

След тежки битки на оръжието и дипломацията завесата се спуска над една от най-големите драми в историята на Европа и на света

На 17 януари 1878 г. в Казанлък пристига телеграма от руския канцлер и министър на външните работи княз Александър Горчаков (1798-1883), изпратена по нареждане на император Александър II до брат му Николай Николаевич. В нея се обяснява конкретно защо турците бързат да сключат примирие за спиране на военните действия и защо това не бива да става. Армията на Сюлейман паша, подпалвачът на Стара Загора, бяга в безпорядък към Одрин и Цариград.

Tурция се нуждае от време, за да организира разпилените си военни сили, а и да се възползва от "политическите условия, за да затвърди враждебното отношение на лорд Биконсфилд (министър-председателят на Англия) към нас" - се казва в телеграмата - "и доколкото е възможно да влоши отношенията ни с нашите съюзници".
Канцлерът обръща внимание на изострилите се до краен предел дипломатически контакти с Австро-Унгария и Англия, както и на други фактори, от които възползвайки се, турците се стараят да печелят време...
Следва превземането на Одрин, пада Чорлу. Освободен е Пашманли (Смолян), Ески Джумая (Търговище). Части на Българското опълчение освобождават Котел...
В 12 часа на 30 януари Високата порта приема безусловно (каквото е руското искане) предварителните условия за мира и условията за примирие...
Същия ден граф Игнатиев пристига от Петербург в Букурещ. Той пътува за Одрин с отговорна мисия, упълномощен от правителството и лично от император Александър II, да преговоря с турците за сключване на двустранен договор. На предсрочно свиканото заседание на правителството на Румъния и в присъствието на княз Карол, граф Игнатиев съобщава, че Русия иска да си върне Южна Бесарабия, в замяна на която на Румънското княжество да бъде отстъпена Северна Добруджа. От този факт произлизат особено важните впоследствие недоразумения между двете държави, поддържали от началото на войната отлични взаимоотношения...
От Букурещ граф Игнатиев, преминавайки Дунав, се отбива при престолонаследника Александър Александрович, чиято главна квартира е в с. Брестовец (Русенско). Двамата приемат със смесено чувство слуха за сключено в Одрин примирие. Според тях споразумението носи едностранна полза за турците. Става ясно, че сключвайки примирието, Николай Николаевич е нарушил заповедта на императора за настъплението на войските към Цариград. Прокарването на демаркационната линия с подписването на предварителните условия съществено изменя положението в театъра на военните действия.
Със спирането на настъплението пропада възможността да се пренесе воденето на преговорите в столицата на Турция, което би имало силен ефект не само директно върху Високата порта, но и върху нейните поддръжници Англия и Австро-Унгария. Игнатиев не скрива опасенията си, че англичаните, възползвайки се от нерешителността на Русия да превземе Цариград, ще вкарат бойните си кораби до Златния рог...

Примирието - необходимост или... грешка?!

Главнокомандващият Николай Николаевич е убеден, че трябва да склони преговарящите турски пълномощници, пашите Намък и Сервер, да приемат колкото се може по-бързо без уговорки т.нар. предварителни условия за мир. Неговото мнение е, че възможно най-бързото сключване на примирието ще постави пред свършен факт лорд Биконсфилд и ще подейства респектиращо на другите европейски държави. Превземането на Одрин и реалните заплахи, че руската армия може за часове да стигне до Цариград и да влезе в него, ускоряват сключването на примирието.
То е подписано на 31 януари 1878 г. в 18 часа от руска страна от Николай Николаевич, а от турска - от пашите Намък и Сервер.
Главнокомандващият Н. Николаевич изпраща до войсковите началници заповед да прекратят военните действия и да се установят в местата, където ги заварва примирието. В общи линии тази заповед се спазва, но също така е вярно, че в много райони продължават сблъсъците на руски военни части с нередовна турска армия от черкези и башибозуци...
Удобният момент Русия да продължи настъплението, да влезе в Цариград и от позициите на победител да диктува условията си, е изпуснат. До края на живота си Александър II няма да прости тази грешка на брат си. Това е и причината, поради която впоследствие го отстранява от поста главнокомандващ и го замества с генерал Тотлебен...

"Русите бяха непреклонни"

Макгахан е между първите, но вече с доста намален брой в края на войната кореспонденти, които съобщават за Одринското примирие. В кореспонденцията си "Русите бяха непреклонни" той разказва интригуващи подробности от воденето на преговорите. Така например, пред наобиколилите го журналисти, отчаяният Намък паша, обръщайки се към кореспондента на лондонския вестник "Таймс", казва: "Вие, англичаните, сте причина за всички наши нещастия, вие ни доведохте до този край!..."
Кореспонденцията разгневява до такава степен привържениците на консервативното правителство, че те изпочупват стъклата на редакционното помещение на "Дейли нюз" и прозорците на къщата на Уилям Гладстон, водач на либералите. Под натиска на английското правителство Сервер паша и Намък паша изпадат в немилост пред Високата порта и незабавно са отзовани като преговарящи...

"Войнстващият дипломат"

Ето какво можем да прочетем в дневника на Михаил Газенкампф, началник на отдела за информация при главната квартира на Действащата руска армия: "8 февруари. Днес рано сутринта пристигна Игнатиев. Аз още не съм го видял, но вечерта на чая Великият княз разказа, че Господарят желае по възможност да се сключи сепаративен мир с Турция и предоставя на Великия княз, на Игнатиев и Нелидов, да изяснят чрез преговори разположени ли са за това самите турци, или не. В инструкциите на Игнатиев - нищо съществено ново, освен трите пункта: 1) България трябва да се провъзгласи не за автономна провинция, а за васална държава, ето защо в нея не трябва изобщо да има турска войска, а следователно и Шумен трябва да бъде очистен от нея; 2) Част от данъка, който България ще бъде задължена да плаща на султана, тя ще изплаща в продължение на 38 години на Русия, като възнаграждение за военна издръжка; 3) Турция е длъжна да върне свободата на българите, заточени в Мала Азия, всички те са цветът на интелигенцията, необходима на България за началото на новия живот.
Границите на България вече са очертани в предварителните условия за мира..."
Ето пък как сам Игнатиев разказва за първата си среща с Великия княз след пристигането му в главната квартира: "Веднага след първите радушни приветствия... Игнатиев заяви, че той никога не е очаквал такова ненавременно прекратяване на военните действия от Великия княз, тъй като бил чувал много преди за желанието му да стигне до Константинопол, още повече, че "този път и господарят желаеше и очакваше това - каза Игнатиев - и доколкото ми е известно Ви телеграфира в този смисъл на 11/23 или 12/24 януари".
Великият княз започна да убеждава Игнатиев, че княз Горчаков и граф Шувалов от Лондон са го карали да бърза със сключването на примирието; че войските са се изморили, одрипавели, артилерията и парковете са изостанали при бързото напредване от Пловдив и накрая, че поради сведенията от Лондон, той се страхува с настъпление към Константинопол да не предизвика нова война - този път с Англия.
От този момент главната квартира не можеше да скрие своето неудоволствие от появата на "войнстващия дипломат".
Първото, което трябваше да се направи и Игнатиев го постигна, беше повдигането на духа и възобновяване на прекъснатите преговори.

Когато преговорите са безсилни

В продължение на близо три седмици в Одрин, а после и в Сан Стефано се водят преговори с новоназначените преговарящи от турска страна Савфет паша (междувременно назначен за министър на външните работи и първи преговарящ) и Садулах бей. Принуден да се съобразява с граф Игнатиев, Великият княз приема внушението му да се държат турците под постоянна заплаха от поход на руската армия към Цариград. Трудностите по воденето на преговорите са изключително много. Усложнява ги и влизането на английската флота в Проливите. Денонощно летят телеграми от Петербург до Одрин и Сан Стефано и обратно. Император Александър II и съвсем доскоро настроеният за отстъпки пред Англия и Австро-Унгария княз Горчаков, настояват за решителни действия.
Европейските държави окончателно се отдръпват от Русия: отказват да приемат изцяло предварителните условия за мира, особено пункта за българското княжество, обединяващо всички българи в границите, очертани през 1876-1877 г. от Цариградската посланическа конференция. Освен Англия и Австро-Унгария за европейска конференция вече говорят Франция и Германия. Бисмарк заявява, че при свикването на конференцията той в качеството си на домакин щял да изпълнява ролята на "честен посредник".
Подтиквани всекидневно от телеграмите на княз Горчаков да избързат със сключването на мира с Турция преди свикването на европейска конференция, Игнатиев и Нелидов работят денонощно, подпомагани от княз Церетелев и от още няколко други по-млади дипломати. Към 27 февруари вече има становище договорът да бъде подписан най-късно на 3 март. Тази дата е избрана, защото е свързана с премахване на крепостничеството в Русия и с възкачването на престола на Александър II. Изненадващо именно на 27 февруари заедно с турските пълномощници пристига и великият везир Ахмед Вефик. Новината е потресаваща, Високата порта отказва да признае вече договорените граници на българското княжество. На 28 февруари всичко говори, че преговорите отиват към окончателно прекъсване.
През нощта Игнатиев и Нелидов съставят проект на ултиматум до турската страна. В него се настоява да бъдат приети границите, предложени от Русия. На 1 март по внушение на граф Игнатиев руските войски в Сан Стефано провеждат военна демонстрация. Ефектът е поразителен, явно страхът си казва думата. Турската страна отстъпва, преговорите се възобновяват, предложените граници на България, Сърбия и Черна гора са възприети...

Пред стените на Цариград, 3 март 1878 г.

"Без да си дава сметка за трудностите в предстоящата къртовска работа през последните двадесет и четири часа, главнокомандващият, Великият княз, от най-ранно утро на 19-и (по стар стил - б.а.) започна да изпраща адютанти, искайки незабавно подписване на договора. Негово височество, без да предупреди Игнатиев и без да се заинтересува от мнението му, събра след обед войската на полето пред Сан Стефано на показ пред истанбулските минарета и купола на "Света София", за да обяви тържествено на армията за сключването на мира... Най-после около 6 часа след обед, договорът можа да бъде подписан при спазване на всички формалности. Игнатиев скочи на каляската си и се понесе към очакващия го, начело на своята блестяща свита, яхнал кон главнокомандващ и доложи на Негово височество, че мирният договор е подписан окончателно..."
(Из "Н.П. Игнатиев. "Записки 1875-1878")

"...Денят беше облачен, ветровит, но топъл. Точно в пет и половина пристигна с каляска граф Игнатиев и сваляйки фуражка, каза: "Поздравявам Ви Ваше императорско височество, мирът е подписан..." Великият княз като обикаляше войската, поздравявайки я сърдечно, застана на средата и със силен глас каза: "Поздравявам ви вас, господа офицери, и вас, храбри момчета, със славния мир! От името на Господаря благодаря на всички вас за доблестната служба, която служихте на нашата матушка Русия! Вие доказахте, че ако нашият цар ви заповяда, ще направите и невъзможното! Благодаря ви, орли! Ура!"
(Из "Моя дневник" на М.А. Газенкампф)

Радост, възторг, опиянение

Така озаглавява спомените си за събитието Василий Немирович-Данченко, военен кореспондент и писател: "...Най-после пристигна Игнатиев, радостен, възбуден.
- Мир, господа, мир! Току-що подписахме всичко.
- А условията?
- Блестящи, господа, блестящи... Няма да ви е срам да се върнете у дома...
В очите на мнозина се бяха появили сълзи... Нещо странно се чу зад мен. Обърнах се. Стар български войвода (дядо Цеко Петков - б.а.), застанал на колене ридаеше като дете и протягаше безсилните си ръце към войниците, които с цената на своя живот бяха извоювали свободата на неговата многострадална родина..."
Беше 3 март 1878 година!
Опиянени от радостта на лелеяната цели пет века мечта да постигнат свободата си, българите и не предполагаха очакващата ги само след четири месеца трагедия. Всякога ли ще бъде толкова мрачна тази наша българска орис?!

"Записките" - безценен документ за войната

"Записките 1875-1878 г. по Източния въпрос" на граф Н.П. Игнатиев са в обем около 1000 страници, разделени са на три части, от които две са посветени изключително на проблемите, свързани с Руско-турската война и най-вече с неговата дейност на водещ руски дипломат, на когото е възложена високоотговорната задача да подготви и сключи възможно най-изгодния мирен договор за Русия при победния край на войната. "Записките" са написани в трето лице - това дава възможност на автора им в голяма степен да се дистанцира от събитията, в които е действащо лице. А разказаното от него да звучи по-убедително. Тези "Записки" остават и до ден днешен между най-ценните документи за вярно разбиране и оценка на Руско-турската война, на нейния реален принос за решаване на Източния въпрос. "Записките" позволяват да се оцени и изключителния принос на граф Игнатиев за освобождението на България. Не случайно него го наричат "баща" на "Санстефанския мирен договор".

www.duma.bg



Тагове:   март,


Гласувай:
0



1. bizcocho - pred podviga - na kolene!
03.03.2008 00:26
pred podviga - na kolene!
цитирай
2. avangardi - Честит 3-ти март на всички българи!
03.03.2008 08:24
Това е денят, който много поколения са очаквали напразно през живота си стотици години. Денят, в който родината ни е почувствата свободата. Свобода така изстрадана от герои, като Левски, Ботев, Каравелов и много други знайни и незнайни борци за свобода. На този ден трябва да си стиснем ръцете и да се поздравим един друг с това, че сме потомци на славни прадеди. На този ден трябва да забравим омразата помежду си, разделението, което политиците в своя изгода насаждат. Трябва да се научим да се гордеем с това, че сме българи, а не да се срамуваме. И да продължаваме да славим името на нацията с труд, честност, ценностна система и доброта.

Честит празник, Българи!

цитирай
3. georgiev - Поклон пред светлата памет на вс...
03.03.2008 08:27
Поклон пред светлата памет на всички, загинали за Освобождението на България от пет-вековното турско робство!
Честит празник на всички българи!
цитирай
4. skribezium - Честит национален празник!
03.03.2008 08:57
Честит национален празник!
цитирай
5. nadagr - Поклон пред светлата памет
03.03.2008 09:25
на дедите ни,без които нямаше да има България!
цитирай
6. diamant1965 - Честит празник avangardi!
03.03.2008 10:04
Гордея се със славното минало на България, със сегашното - не особено, дано да имаме основание всички да се гордеем с нейното бъдеще, което след време ще бъде минало...
цитирай
7. norass - ...
03.03.2008 13:15
Честит празник!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 8309082
Постинги: 1978
Коментари: 10400
Гласове: 95682
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031