Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
28.03.2008 15:43 -
Двубой - Шефът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров и археологът проф. Николай Овчаров кръстосаха шпаги
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 2649 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 28.03.2008 15:54
Прочетен: 2649 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 28.03.2008 15:54
Перперикон трупа слава с блъфове
Шефът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров и археологът проф. Николай Овчаров кръстосаха шпаги. Поводът за професорската препирня стана стенописът в Боянската църква. Наскоро Димитров обяви, че разкрит автограф върху най-стария пласт мазилка слага край на мистерията за майстора зограф, изрисувал храма. "Подписаният в Боянската църква Василий вероятно е средновековен келнер, който е поил с вино художниците", контрира Овчаров. Това предизвика гнева на шефа на НИМ, който на свой ред се усъмни в разкритията на своя опонент в древната крепост Перперикон.
Проф. Божидар Димитров
директор на НИМ
На Перперикон можe да се правят всякакви спекулации с историята. Могат да се показват на журналистите статуетки и монети от различни краища на България, но представяни като открити край Перперикон. Могат да се представят керамични плочки с надписи, публикувани преди 15-20 години от други учени, като сензационно откритие. Могат да се "събират" в Перперикон любопитни сведения на антични автори, засягащи събития, случили се в различни точки на Балканския полуостров. Но с Боянската църква такива неща не могат да се правят.
Отдавам странното изявление на Николай Овчаров на болезнената му амбиция да бъде навсякъде, да говори еднакво леко по въпроси от праисторията до наши дни. Той не е бил там и не би могъл да знае, че това не са обикновени графити. Но въпреки че не е видял последните открития на проф. Григор Григоров и Владимир Цветков, проф. Овчаров оспорва мнението им, че това е автограф на един от тримата художници, рисували стенописите в 1259 г. Овчаров твърди, че всеки посетител на църквата в ХIII-ХIV век би могъл да се подпише. Да, вярно е, имало е такава практика. Но ако беше посетил църквата или поне бе чел материалите, Овчаров щеше да разбере, че автографът "Василий", каквото се оказа името на художника, е нанесен върху грубата мазилка, която веднага след изсъхването си (2-3 дни след като е била положена) е била покрита с втората фина мазилка. Върху нея следователно не може да се драска през следващите 2 века, а само в следващите 2 дни. А тогава едва ли зографите са позволявали на странични хора да им се пречкат в краката. Камо ли да си драскат върху стенописите им така, както днешните тийнейджъри изписват със спрей имената на любимите си отбори или състави. Поверих проучването на новооткритите надписи и рисунки на екип начело с проф. д-р Казимир Попконстантинов. Резултатите от проучванията им ще бъдат обявени на 5 април. Ще има любопитни изненади.
Майсторът зограф е мит
Проф. Николай Овчаров
Не разбирам реакцията на уважавания от мен проф. Божидар Димитров. Нима той отказва правото на другите да имат собствено мнение?
На пресконференцията си аз просто обясних, на базата на моя опит на епиграф с повече от 50 научни статии по този въпрос, как се появяват подобни надписи автографи в средновековните български църкви.
По време на живописването на Боянския храм вътре са работили десетки хора - зографи, и то няколко, а не един - техни калфи, различни помощници. Оставеният графит на Василий може да бъде направен от всеки един от тях. Иначе съм съгласен, че надписът е без съмнение от ХIII век и е правен по време на работата по стенописите. Но няма как да е създаден от Боянския майстор. Отново повтарям - великолепните стенописи от тази епоха са дело на колектив, а не на някакъв измислен, не без влиянието и на нашите писатели от новото време самобитен художник. И не разбирам защо толкова проф. Димитров държи образът, намиращ се до надписа, да е автопортрет на един от зографите. Не друг, а проф. Казимир Попконстантинов, експертът, повикан от самия проф. Божидар Димитров, смята, че това е ескиз на библейския пророк свети цар Давид, когото по някакви причини зографите не са успели да изрисуват.
Изненадвам се и от казаното от проф. Божидар Димитров относно най-посещавания в момента археологически обект у нас - Перперикон. То противоречи на собственото му нееднократно обявявано мнение, че това е един изключително значим за България паметник. Не мога да разбера как именно той, меценатът, ме критикува за моите невероятни усилия да събера чрез откупки всичко, което излиза от околностите на Перперикон. Аз си мислех, че такава патриотична дейност е водеща и за него. Нито един от предметите, показани от мен, не е от никъде другаде, освен от района на Татул и Перперикон.
Тамплиери - proizvedenо v Bulgaria Архонтът Слави Бинев станал и рицар Архонтът Слави Бинев станал и рицар
Шефът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров и археологът проф. Николай Овчаров кръстосаха шпаги. Поводът за професорската препирня стана стенописът в Боянската църква. Наскоро Димитров обяви, че разкрит автограф върху най-стария пласт мазилка слага край на мистерията за майстора зограф, изрисувал храма. "Подписаният в Боянската църква Василий вероятно е средновековен келнер, който е поил с вино художниците", контрира Овчаров. Това предизвика гнева на шефа на НИМ, който на свой ред се усъмни в разкритията на своя опонент в древната крепост Перперикон.
Проф. Божидар Димитров
директор на НИМ
На Перперикон можe да се правят всякакви спекулации с историята. Могат да се показват на журналистите статуетки и монети от различни краища на България, но представяни като открити край Перперикон. Могат да се представят керамични плочки с надписи, публикувани преди 15-20 години от други учени, като сензационно откритие. Могат да се "събират" в Перперикон любопитни сведения на антични автори, засягащи събития, случили се в различни точки на Балканския полуостров. Но с Боянската църква такива неща не могат да се правят.
Отдавам странното изявление на Николай Овчаров на болезнената му амбиция да бъде навсякъде, да говори еднакво леко по въпроси от праисторията до наши дни. Той не е бил там и не би могъл да знае, че това не са обикновени графити. Но въпреки че не е видял последните открития на проф. Григор Григоров и Владимир Цветков, проф. Овчаров оспорва мнението им, че това е автограф на един от тримата художници, рисували стенописите в 1259 г. Овчаров твърди, че всеки посетител на църквата в ХIII-ХIV век би могъл да се подпише. Да, вярно е, имало е такава практика. Но ако беше посетил църквата или поне бе чел материалите, Овчаров щеше да разбере, че автографът "Василий", каквото се оказа името на художника, е нанесен върху грубата мазилка, която веднага след изсъхването си (2-3 дни след като е била положена) е била покрита с втората фина мазилка. Върху нея следователно не може да се драска през следващите 2 века, а само в следващите 2 дни. А тогава едва ли зографите са позволявали на странични хора да им се пречкат в краката. Камо ли да си драскат върху стенописите им така, както днешните тийнейджъри изписват със спрей имената на любимите си отбори или състави. Поверих проучването на новооткритите надписи и рисунки на екип начело с проф. д-р Казимир Попконстантинов. Резултатите от проучванията им ще бъдат обявени на 5 април. Ще има любопитни изненади.
Майсторът зограф е мит
Проф. Николай Овчаров
Не разбирам реакцията на уважавания от мен проф. Божидар Димитров. Нима той отказва правото на другите да имат собствено мнение?
На пресконференцията си аз просто обясних, на базата на моя опит на епиграф с повече от 50 научни статии по този въпрос, как се появяват подобни надписи автографи в средновековните български църкви.
По време на живописването на Боянския храм вътре са работили десетки хора - зографи, и то няколко, а не един - техни калфи, различни помощници. Оставеният графит на Василий може да бъде направен от всеки един от тях. Иначе съм съгласен, че надписът е без съмнение от ХIII век и е правен по време на работата по стенописите. Но няма как да е създаден от Боянския майстор. Отново повтарям - великолепните стенописи от тази епоха са дело на колектив, а не на някакъв измислен, не без влиянието и на нашите писатели от новото време самобитен художник. И не разбирам защо толкова проф. Димитров държи образът, намиращ се до надписа, да е автопортрет на един от зографите. Не друг, а проф. Казимир Попконстантинов, експертът, повикан от самия проф. Божидар Димитров, смята, че това е ескиз на библейския пророк свети цар Давид, когото по някакви причини зографите не са успели да изрисуват.
Изненадвам се и от казаното от проф. Божидар Димитров относно най-посещавания в момента археологически обект у нас - Перперикон. То противоречи на собственото му нееднократно обявявано мнение, че това е един изключително значим за България паметник. Не мога да разбера как именно той, меценатът, ме критикува за моите невероятни усилия да събера чрез откупки всичко, което излиза от околностите на Перперикон. Аз си мислех, че такава патриотична дейност е водеща и за него. Нито един от предметите, показани от мен, не е от никъде другаде, освен от района на Татул и Перперикон.
Тамплиери - proizvedenо v Bulgaria Архонтът Слави Бинев станал и рицар Архонтът Слави Бинев станал и рицар
24 Октомври 2007
Оля Желева
Съкровищата в Националния исторически му...
Златната орфическа книга от Националния ...
Ученическо творчество в Националния музе...
Златната орфическа книга от Националния ...
Ученическо творчество в Националния музе...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Блогрол
1. Магическо Прозорче към света в блог.бг - по азбучен ред
2. разкази за художници avangardi-блог вълна
3. ДВУЕЗИЧНА БИБЛИОТЕКА с преводна литература
4. онлайн радио
5. Музика
6. 65 думи със специфичен правопис
7. impressio
8. обекти
9. сензация
10. новото познание
11. sofiadailyexpress
12. fakti.bg
13. Искам да знам
14. братле
15. изумително
2. разкази за художници avangardi-блог вълна
3. ДВУЕЗИЧНА БИБЛИОТЕКА с преводна литература
4. онлайн радио
5. Музика
6. 65 думи със специфичен правопис
7. impressio
8. обекти
9. сензация
10. новото познание
11. sofiadailyexpress
12. fakti.bg
13. Искам да знам
14. братле
15. изумително