Комисия: Боянският майстор е Василий Зограф от Серско
07.04.2008 / 13:10

Готови са резултатите от работата на комисията, назначена, за да проучи новите открития в Боянската църква.

 Това съобщи за Агенция "Фокус" директорът на Националния исторически музей (НИМ) проф. Божидар Димитров. В писмо до агенцията директорът на музея представи част от резултатите от работата на комисията.

Комисията, назначена от директора на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров, за да проучи новите открития в Боянската църква в състав: проф.д-р Казимир Попконстантинов и доц. Зарко Ждраков е докладвала следните резултати:

Комисията установи, че надписът "Аз Василий писах" (рисувах, б.а.) е нанесен с въглен върху грубата мазилка на църквата, която два-три дни след нанасянето си се покрива с втори пласт вече фина мазилка, която е стояла до 1980 г. Това изключва надписът да е нанесен от друг, освен от член на екипа художници. Отдавна е установено, че стенописите от 1259 г. са рисувани от трима, а не от десетки художници, както предположиха някои учени – неспециалисти обаче в тази материя.

След поемането на работата по изписването на храма, съгласно традицията никой не е имал достъп (включително и спонсорите) до църквата до завършване на фреските. Така че подписът във всички случаи е на един от тримата художници.

Върху меча на фреската Св. Димитрий е нанесен друг надпис: "Димитрий писа (рисува, б.а.) тия художества". Димитрий е очевидно името на втория от тримата художници. Името на третия остава засега неизвестно.

Какво е мястото на всеки художник в йерархията на екипа, изографисал Боянската църква. В т.ч. Боянски поменник – официален списък на Българската православна църква от Средните векове с имена на български царе и патриарси за които трябва да се чете помен на официални празници е вписано името: "Василий Зограф от с. Субоноша Серско". Появата на името на един художник и то от село между имена на хора от "лъв нагоре", което липсва в поменниците от други църкви, очевидно е свързано със заслугите по изписването на църквата в Бояна. Тъй като е изписано само неговото име, а не и това на Димитрий и другия художник следва да се заключи, че Василий е бил главния художник, т.е. човекът, когото наричаме Боянския майстор.

Село Субоноша (Субашкьой през османския период) е голямо българско село, чийто жители са изселени след Междусъюзническата война през 1913 г. Днес то се нарича Неасули /Ново Сули/. Там са преселени гърци, бежанци от Мала Азия. Двамата учени са открили и две други работи на зограф Василий – една икона в Охрид от 1260 г. и една икона от манастир край Серес.

Що се отнася до портрета на възрастен мъж с монограм на челото, учените смятат, разчитайки монограма, че това е зарисовка на цар Давид, а не автопортрет на един от художниците. На фреската обаче цар Давид е с корона и нимб, отсъстващи в зарисовката. Въпросът с изображението остава обект на допълнителни проучвания.

Боянската църква

Боянската църква е един от малкото цялостно съхранени средновековни паметници, достигнали до наши дни, свидетелстващи за значимия принос на българското монументално изобразително изкуство от този период в европейското културно пространство.

В изграждането на Боянската църква биха могли да се разграничат три строителни етапа.
Първият е датиран към края на Х - началото на ХІ в. Тогава е изградена (източна) част на църквата - малка, едноапсидна кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст.
Втората част на църквата е пристроена в средата на ХІІІ в. с дарени от севастократор Калоян и съпругата му Десислава средства. Тя принадлежи към типа двуетажни църкви-гробници. Долният етаж е бил определен за гробница на дарителите.

Последната част на паметника, издигната с дарения от местното население, се отнася към средата на ХІХ в.
В съответствие с етапите на строителството и доизграждане на Боянската църква, се различават и три живописни слоя.

Първият живописен слой, покривал изцяло източната част на храма и датира от ХІ-ХІІ в.
Според ктиторския надпис, намиращ се на северната стена на втората част на храма, вторият слой живопис датира от 1259 г. Боянската църква дължи своята световна известност преди всичко на тези стенописи, които отразяват изключителните постижения на българската средновековна култура. Живописта следва каноните за изписване на християнски храм, установени с решенията на Седмия вселенски църковен събор, състоял се в Никея през 787 г. Изображенията на ктиторите севастократор Калоян и съпругата му Десислава и на българския цар Константин Асен Тих и царица Ирина, са едни от най-старите запазени портретни изображения на личности от българската история.

Третият живописен слой се характеризира с няколко късно-средновековни стенописа в отделни части на паметника и завършва с изографисване на ликовете на двамата патрони на църквата св. Никола и св. Пантелеймон от 1882 г.

Реставрация на Боянската църква

През 1912 г. Народният музей в София възлага реставрацията на стенописите на австрийския художник Йосиф Бала, а по-късно през 1934 г. проф. Кирил Цонев прави нова реставрация. През 1944 г. друг наш художник - Карл Йорданов почиства и освежава отново стенописите. Националният институт за паметниците на културата затваря за посещения Боянската църква през 1977 г. и осъществява консервационно-реставрационни и укрепителни работи по сградата и стенописите в продължение на 20 години.

През 1979 г. в Листата за световно наследство на ЮНЕСКО под номер 42 е вписана Боянската църква.
В началото на 2006 година ЮНЕСКО отпуска 25 хиляди долара спешна помощ за ремонт на пострадалата от наводнения през 2005 г. климатична инсталация, след което фондация "Етерна" подема кампания за събиране на средства за цялостна реставрация на храма и стенописите в източната част. За няколко месеца екип, ръководен от проф. д-р Григор Григоров и Владимир Цветков, извършва възстановителните дейности.
След тържествен водосвет, отслужен на 4 декември 2006 г. от протосингела на Софийска митрополия архимандрит Йоан, Боянската църква отново отваря врати за посетители.