Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.05.2008 20:22 - Откъде идваме, накъде отиваме
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 565 Коментари: 0 Гласове:
0



 

Предизвикателствата на ХХI век налагат България да има национална стратегия, която ще ни съхрани като държава и като народ

Проф. Петко Ганчев

Вече 18 години след рухването на държавния социализъм и идеологическите, политическите, икономическите и военните конструкции на неговата световна система България се лута без национална стратегия, без свое виждане на перспективи и увереност в настъпилия ХХI век.
Ще бъде несправедливо, ако не посочим, че през изминалите близо две десетилетия не се направиха опити от някои правителства да се предлагат стратегии, програми и планове за действие. Лансираха се и планове на отделни ведомства, които обаче угасваха след смяната на министрите. Идваха следващи правителства, които предлагаха свои стратегии, програми и планове. Така всеки започваше отначало, без да продължава положителното, наследено от предшественика си. Като резултат страната се сриваше все по-надолу, въпреки икономическите показатели за растеж и обогатяването на малцина. От време на време се предлагаха разни доктрини за "целокупни Българии", които вместо да полагат принципите и рамките на едно движение в бъдещето на народа български, го оплитаха в доктринални умувания "що е еди какво си".
Изходна позиция за създаването на национална стратегия, която не може да е друго, освен "Национална стратегия на България за ХХI век", трябва да бъде утвърждаването на единна научна доктрина за нашия исторически произход, за културната ни и националната ни идентичност. За съжаление от средата на ХIХ век до днес в българската историческа наука, преразказваща тенденциозните представи от чуждите историографи и преди всичко от византийската и руската, за българите и за България са се натрупали какви ли не нелепи твърдения. Всички тези твърдения за тюркския, монголо-татарския произход на древните българи, за тяхното варварство и доминацията на славянския елемент, повдигани периодично и с различни акценти в зависимост от политическите пристрастия на "учените" всъщност са не само причина да не се разбере културната идентичност на древните българи и славяни, но и до днес са бариера за разрешаване на много въпроси от националната ни история в контекста на историята на балканските и евразийските народи. Конкретен пример за това е казусът с Македония.
Изясняването на въпроса за нашето появяване в историята и нашия път през вековете е ключ към вярното обяснение на културната и националната ни идентичност, към отговора на въпроса

кои сме ние

кои са автентичните ни традиции и къде е силата ни. А силата на всеки народ е заложена във верността към себе си. Периодите на възход на България са били периоди, в които тя е била вярна на себе си. Но за съжаление годините и епохите на кризи и падение, попадане в зависимост и робство, били и са години на отказ от себе си и приспособяване към едни или други "силни на деня" в света.
Вторият изходен момент на една "Национална стратегия на България за ХХI век" несъмнено трябва да бъде посветен на приноса ни за възникването и развитието на славянската православна цивилизация и за културното развитие на Европа. Крайно време е славянският свят да разбере, че започва християнското си богослужение на своите национални езици още през IХ-ХI век благодарение на делото на Кирил и Методий, докато западноевропейските и другите народи правят това едва след Реформацията през ХVI век. Източните славяни - руси, украинци и беларуси, пишат на кирилица и говорят на национални езици благодарение на делото на учениците на Кирил и Методий, благодарение на България и на геополитическата стратегия на Симеон Велики, чиито цели бяха заложени през Златния век (IХ-Х в.)
Третият важен момент на "Национална стратегия на България за ХХI век" е свързан с очертаването принципите на политическата традиция на държавата, утвърждавана хилядолетия и станала причина за избора на държавна религия, която на свой ред укрепва създадената културна и политическа традиция. Тази традиция е изразявала единството на народа и държавата чрез следваното държавно устройство, което е било хилядолетия с един център. Този център за съжаление се подмени поради конюнктурни интереси в началото на 90-те години на ХХ век с безличната формула на "парламентарна република". Отсъствието на персонализиран връх на държавно-политическата пирамида, натоварен с необходимите властови правомощия и отговорности, предполага изначално безотговорност на какъвто и да е колективен орган и безотговорност на всички следващи нива от системата на държавната власт. Затова не следва да се учудваме, че политическата система на България през изминалите 18 години не функционира ефективно, че нейните най-слаби звена са законодателната и съдебната система. В този смисъл по-адекватната форма на държавно-политическото устройство на България е президентска република, което нито за момент не поставя под съмнение избрания път на

демократично развитие

Четвъртият момент на "Национална стратегия на България за ХХI век" трябва да покаже принципите на стопанския живот на българите, който се е развивал в хилядолетията в съответствие с развитието на света, но заедно с това е следвал до 90-те години на миналия век устойчива традиция, за съжаление в предходната епоха силно едностранчиво прилагана. В принципите на тази стопанска традиция силно е доминирало държавното начало, но също така и многообразието от форми на собственост, организация и управление, сред които водеща е била свободната кооперация - нещо твърде характерно за Европа през ХIХ и ХХ век. За съжаление още в началото на новия български преход, преди 18 години, всички тези принципи бяха отхвърлени от политици, непознаващи и неуважаващи българските стопански традиции. Резултатите са пустеещи поля, възхищавали преди години всички чужденци, посетили България; невероятна бедност на населението, заето със земеделие и животновъдство; внос на селскостопански продукти, с които България е заливала преди пазарите на Европа, бившият Съветски съюз и Близкият изток; сведена до най-ниско ниво индустрия.
Петият момент е свързан с въпроса за съхраняването на нашата културна идентичност. Идентичност, с която в движението през вековете от Азия към Европа България е обогатявала пространствата и народите. Идентичност, която ни е съхранила през петвековното османско робство като "държава на духа" и която ни възроди от небитието на историята, за да ни има днес. Но която културна идентичност през тези 18 години е подложена на масирано разрушаване под натиска на примитивната и агресивна глобална "масова култура" и още по-примитивните й "чалга" реакции. Само възраждайки вековните си силни традиции и стремежи към знание и духовност, ние можем да оцелеем в настъпилата глобална епоха.
Шестият момент на "Национална стратегия на България за XXI век" трябва да бъде посветен на нашето съхраняване като народ, като население, като българи. Крайно време е в епохата на масовите емиграции и имиграции поради различни причини да намерим принципите на изграждане на

глобалната световна мрежа на българите

чието ядро да бъде майка България. Това означава да не губим новите поколения, напускащи родината по икономически и социални причини, и в същото време да привличаме сънародниците ни от различните диаспори тук, в България.
Седмият, вероятно заключителен момент на "Национална стратегия на България за ХХI век", не може да бъде посветен на друг въпрос, освен на нашето място и роля в света, в създадените и изграждащи се глобални институции, в структурите за световна безопасност, на нашата икономическа, политическа, социална и културна интеграция. България следва смело да работи за превръщането на НАТО в действителен колективен инструмент за глобална безопасност, а не в инструмент на едни или други икономически и политически интереси. Трябва да съдействаме за задълбочаване на интеграцията в ЕС на всички нива, за изграждане на ефективни общоевропейски институции, за внимателно продължаване на разширението на Европейския съюз и превръщането му в глобален фактор на една нова световна политика на мир, диалог между културите и цивилизациите, за сигурност, за осигуряване на стратегическо бъдеще на човечеството.

08.05.2008

var r=window.document.location.toString(); document.write("");


Тагове:   накъде,   отиваме,   Откъде,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 5846226
Постинги: 1812
Коментари: 9785
Гласове: 72556
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930