Две неизвестни досега стихотворения на Вапцаров

Свещеникът Иван Шивачев от Сопот в своите неиздадени спомени "Безсмъртната Ботева песен ехти" е огласил творбите за пръв път

Борис Данков

Никола Вапцаров като курсант в Морското училище във Варна

Съвсем случайно попаднах на спомените, оставени от отец Иван Николов Шивачев от Сопот. Озаглавени "Безсмъртната Ботева песен ехти", те са били подготвени за печат на машинопис през 1969 г. и изпратени до съпругата на Никола Вапцаров с молба да бъдат издадени. Ръкописът съдържа 61 стр., подвързан е с твърда корица, подреден в две части. В "Предварителните слова" към него отец Шивачев съобщава мотивите си за написването на спомените. Като свещеник, участвал в изповядването на осъдените на разстрел антифашисти на 23 юли 1942 г. и венчавката на Антон Попов и Росица Манолова, той си е поставил за цел "да запознае българската общественост с последните минути и преживявания на гордите и самоотвержени синове на работническата класа". "Моите преживявания, които имах при изпълнението на присъдите, бях записал в една тетрадка-дневник три дена след това събитие. Те отразяват онова, което имах възможност да наблюдавам, да преценявам и правя заключение - съобщава отецът, като допълва: Всичко писано отговаря на истината. Няма нищо преувеличено, нито подценено. Дори, бих казал, че към всичко това можеше да се прибави и още по-силна характеристика" - заключава той.
В първата част от своите спомени Иван Шивачев разказва за своето запознанство и приятелство с Никола Вапцаров през годините 1926 - 1929. Докато втората част е посветена почти изцяло на неговото участие във венчавката на Антон Попов и Росица Манолова и изповедта на осъдените на смърт антифашисти на 23 юли 1942 г. и тяхното погребение.

Първата среща с Вапцаров

Любопитен е фактът, че запознанството между двамата става много години преди злокобния 23 юли. През лятото на 1926 г., току-що завършил средното си образование, Иван Шивачев заминава на работа в Разлог. Там се запознава с млади хора от града и учителя по български език и литература на бъдещия поет Димитър Молеров, който го заинтригува с впечатленията си за Вапцаров като ученик. "Тази година завърши реалката в Разлог едно банско дете (което на местния диалект ще рече "едно банско момче"), което носи в себе си истински поетичен талант и което, ако успее да развие своите дарования, ще стане голям поет" - пояснява Молеров. "Кой е този младеж?"- пита Шивачев. "Това е синът на Йонко Вапцаров. Казва се Никола" - отвръща учителят.
Това поражда неудържимото желание на Шивачев час по-скоро да се срещне и запознае с "младежа Никола Вапцаров"- още повече след като и той самият е изкушен от словото. Още същия ден заминават с Димитър Молеров и неколцина младежи за Банско, където в дома на Вапцарови се срещат с Никола, който впечатлява гостите със своята общителност и "силно надарена душа". От срещата гостите узнават, че му предстои да замине за Морското училище във Варна, където има изпит.
По-късно, след раздялата, Шивачев пише в спомените си: "Никола Вапцаров не ми излизаше из ума. Все ми се искаше да бъда в разговор с него и да беседваме дълго, дълго, за да си кажем неща, които са нахлули в душите ни... И затова реших да го споходя, преди да замине за Варна."

Втората среща между двамата

е в началото на септемри 1926 г., когато Никола идва на гости в Разлог, в "бекярската квартира" на Иван Шивачев в "Крапата махала". И почти веднага между двамата припламва искрата на духовната близост, породена от общия интерес към книгите. В разговора Никола споделя, че учителят му Димитър Молеров е причина да се пристрасти към народното творчество. Заговарят и за Яворов. На въпроса какво най-много харесва в автора на "Хайдушки копнения", бъдещият курсант от Машинното училище във Варна отвръща: "Че кое? Всичко! Аз не виждам нещо да не ми харесва... Цялото поетическо творчество на Яворов е пълно с такива картини, които човек не може да забрави. И аз знам на памет всички негови по-важни стихотворения. Яворов е изживял трагедията на мизерията, на потискащата неправда, на гнойните рани по снагата на нашия народ и затова е толкова силен с поезията си" - споделя младият Вапцаров.

Виждат се още няколко пъти

Първия - след издържания изпит, когато Никола спохожда отново своя приятел в Разлог. Тогава Шивачев се интересува защо все пак той е избрал Морското училище, вместо да следва литература. "Баща ми не дава - отвръща Никола... Много ми се искаше да завърша литература. И мама се опита да го кандардиса, но той категорически отсече: - Е, как я мислиш ти тая работа! Ще завършиш литература и ще станеш един даскал, нищо повече - един дрипав даскал с кърпени панталони... А в Машинното училище се учи безплатно. Оттам ще се научиш на много хубави работи! И затова се съгласих и отидох във Варна..."
От Варна Никола Вапцаров изпраща на Шивачев писмо, в което изповядва: "... И все пак нощем тихичко си мечтая за Банско, за моята любима Пирин планина..."
Следващата им среща е през великденската ваканция в Банско, когато Шивачев гостува отново в дома на Вапцарови. В друг от техните разговори не пропускат и "македонската тема". Според Вапцаров борбата за освобождение на Македония трябва да се води "системно и планомерно", не от България, а там - "между поробените братя".

Взаимни поетически откровения

Две години по-късно двамата се срещат пак. Именно тогава Никола се доверява на своя приятел, като му прочита свое стихотворение, посветено на младо момиче от Банско, починало преди година. След това рецитира още няколко свои творби и му подарява стихотворението "Скица", което, според спомените на Иван Шивачев, носи дата 19 август 1928 г. С посвещение: "За спомен на моя добър приятел Ив. Николов... Авторът". "Реших да ти дам това мое стихотворение и да ти го надпиша - казва му преди това Никола. - Почудих се първом дали да ти го дам в такава форма - написано с моите йероглифи. Но колебанието ми се измени. Ето, вземи го!"

Къде е оригиналът на стихотворението?

Опитите ни да узнаем нещо повече за съдбата на отец Иван Шивачев и оригинала на ръкописа с Вапцаровите "йероглифи" поне засега остават безуспешни. От директорката на Музея в Сопот Цветана Неделчева узнахме, че от 50-те години на миналия век отец Иван Шивачев е бил интерниран в Карлово. Допълнителна светлина върху личността му можа да хвърли историкът Дечко Тодоров, автор на историческо изследване за Карлово, който се е срещал приживе със свещеника и е записал негови спомени. Малко по-подробна светлина за него ни даде директорът на регионалния Исторически музей в Пловдив Стефан Шивачев, който се оказа втори братовчед на неговия баща. Според историка фамилията на Шивачеви може би има далечен корен от Дебърско. Предците на отеца са комити, участвали в покушението на турски бей. Фамилията има родство и с врачанския владика Климент. Може би Иван Шивачев да е имал дъщеря, която да е все още жива...

   

Б. Р. ДУМА е готова да публикува и други материали или писма, за да стигнем до оригинала на стихотворението "Скица". По обясними съображения тук не коментираме художествената стойност на публикуваните творби. За конкретния случай по-важен е самият исторически факт, който допълва представата ни за един период от живота на големия български поет и антифашист.

 

11.12.2008

Беше ми интересно да си припомня Вапцаров ,чрез изнесеното в твоя блог и прочета и нещо непубликувано !
Благодаря ти !
Приятен ден!

това, което ни поднасяш, наистина е интересно и любопитно...
Благодаря ти!

Щастлива съм от факта, че все още има хора, за които едно непубликувано стихотворение на един голям поет, е толкова важно. Познавам Цветанка Неделчева - тя е от онези безпримерни патриоти и ценители на писаното слово въобще, които се срещат все по-рядко.
Благодаря ти за този постинг. Много ме впечатли.

Вапцаров е един от любимите ми поети и ми беше много интересно да науча още нещо за него и да прочета стиховете!
@---,--->---

Вапцаров
7 Декември 2008
Открити са 8 неизвестни досега стихотворения на Никола Вапцаров, съобщи във Варна племенницата на поета Мая Вапцарова по време на патронния празник на Висшето Военноморско училище "Никола Вапцаров".
"Има нови стихотворения, които продължават да стоят в един сейф в банката, но ние чакаме разрешението на притежателите на тези стихове да ги дадат. Това са стихове, писани преди смъртта, в затвора. Осем стихотворения не са малко и ми се струва, че може да бъде нещо, което е много интересно, защото аз съм прегледала тези стихотворения. Това е уникална лирика", заяви Мая Вапцарова.

Стана ясно, че неизвестните досега творби на поета ще бъдат публикувани през следващата година, когато се отбелязва 100-годишнината от рождението на Вапцаров.

Неизвестни досега стихотворения на Никола Вапцаров се пазят в сейф в банка. Новината съобщи вчера във Варна известната кинорежисьорка и племенница на големия поет Мая Вапцарова. Притежателите допуснали само нея до касата, и то само за половин час, колкото да изчете строфите. Стихотворенията са писани от Вапцаров в затвора преди смъртта му. Това, което племенницата разбрала сега, е, че неговото най-популярно обръщение "Понякога ще идвам в съня ти" е написано всъщност в множествено число и е по-скоро послание не към една жена, а към хората и обществото. Мая Вапцарова беше почетен гост на патронния празник на Висшето военноморско училище, което от 1949 година носи името на поета. Въпреки поройния дъжд в морската столица вчера беше отбелязана пред паметника на Вапцаров 99-годишнината от рождението му с военни почести и венци. За 100-годишния юбилей догодина се подготвя издаването на луксозна книга, както и филмът "Човекът и новото време".

Според нея тези стихотворения са писани в затвора преди разстрела на поета през юли 1942 г. Тя каза още, че е сложно тези творби да бъдат публикувани, защото трябва да се уточни собствеността им, предаде БНР


Стиховете са писани в затвора малко преди Вапцаров да бъде разстрелян на 23 юли 1942 г. на гарнизонното стрелбище в София.

Майя е получила разрешение в рамките на половин час, за да прочете стиховете. Тя отказа да разкрие кои са притежателите на съкровището.

"Това е уникална лирика. Говори се за това, което предстои, а не за страха от смъртта. Разговор с живота", коментира писателката.

Новите творби променили разбирането й за един от върховете в родната поезия - стихотворението "Прощално": "Понякога ще идвам във съня ти/ като нечакан и далечен гост./ Не ме оставяй ти отвън на пътя,/ вратите не залоствай."
Според нея нежните слова Вапцаров не отправя към жена, каквото е общоприетото мнение. Всъщност това обръщение би трябвало да се приема в множествено число. "То е насочено към цялото общество", счита Вапцарова.
Майя Вапцарова призова борбата против фашизма да бъде реабилитирана, както е било във Франция.

---------------
Прочетено в пресата

Преди няколко години излизаха същите материали...
Веротната цел е била да се намерят спонсори, за да се откупят творбите на "Вапцаре" ( това е на бански, пък и баща му е бил горски и е разхождал царя по Пирин - може би за това да са се произнасяли така).
Да видим дали този път ще постигнат успех.
Апропо... Никола има и стихотворения за Македония, които сега не се показват, заради отношенията ни с югозападната ни съседка...
Вероятно ще дойдат времена, когато цялостното му творчество ще излизе наяве, та тогава да си съставим истинско и наше си мнение...
Ще поживеем, ще видим...
Поздрави за публикацията!

заслугата е на в-к Дума. Връзката е в заглавието:
http://www.duma.bg/2008/1208/111208/index.html
Гледах интервюта по телевизията, на други места са само откъслечни фрази.
Какъв невероятен дух може да има човек като Вапцаров, за да пише любовни стихове преди смъртта си. Просто казано - титан. Един велик дух, който ни оставил невероятно наследство.
Къде ли са попаднали ръкописите - в приятелите или в палачите? И колкото някои да се опитват да пишат срещу личността и творчеството му, нищо не може да помрачи светлия му образ.
Това е един от моите любими поети, които съм рецитирала и на сцена.
Поздрави за всички, които изразиха мнение с голяма благодарност!!!
Прегръдки за всички с любов!

Илка, ходила ли си в Банско?
Като застанеш на центъра, до Вапцаровата къща и отправиш взор на запад към Алпийските върхове на Пирин, ще започнеш да си обясняваш какво е изградило този силен дух...
"Балкане ражда мъже, а полето тикви" - казват там, а аз го казвам на шега.
Поздрави за постинга!

не веднъж и дваж.
Духа на края и хората в него е неповторим. Запленена съм от това място, както и от всеки кът на нашата Родина, което омагьосва всеки, който е стъпил по нашите земи.
Няма как Балкана да не ражда мъже, всичко е по-сурово и трудно за оцеляването през вековете.
Но и другите ни най-малко не им отстъпват:-)))
Желая ти приятен ден!