Илюстрации към романа "Евгений Онегин"

"Пишу не роман, а роман в стихах - дьявольская разница". Это признание Пушкина ставит перед художником задачу необыкновенно сложную: передать лирическую стихию Пушкинского произведения...

Иллюстрации Лидии Тимошенко (1903–1976), техника гризайли (картон, масло):

«В тоске безумных сожалений
К ее ногам припал Евгений»

 

«Он охладительное слово
В устах старался удержать»

«Татьяна в тишине лесов...»

«Татьяна любопытным взором
На воск потопленный глядит»

« Едва дыша, без возражений...»

«Она бесчувственно-покорна,
Не шевельнется, не вздохнет»

«Уж не пародия ли он?»

«Рукою стиснув пистолет,
Глядит на Ленского Евгений»

"Татьяна пред окном стояла,
На стекла хладные дыша,
Задумавшись, моя душа,
Прелестным пальчиком писала
На отуманенном стекле
Заветный вензель - О  да  Е "

Микешин М.О., "Татьяна",  19 век

И.Репин, акварель

Самокиш-Судковская Е. "Татьяна"

Фёдор Денисович Константинов

Vasiliy Vasil"yevich Gel"mersen. Illustration for Eugene Onegin. 1914-1923

Boris Mikhailovich Kustodiev

Vasiliy Vasil"yevich Gel"mersen

Иллюстрации Белюкина Д.А:

(Д. А. Белюкин — почетный член Пушкинской и Петровской Академий. Художник живет и работает в Москве)

 

Иллюстрации академика П. П. Соколова:

 Рафаэл Облински (афиша к опере Чайковского "Евгений Онегин")

Источники: http://www.imk.msu.ru/

http://onegin-rulit.narod.ru/pushkin.html

Да те похваля за великолепният постинг отново ще е прекалено малко- просто гледам ,слушам и се възхищавам!
Прегръщам те с обич! Илиана

Ни с Олгината красота,
ни с красотата й засмяна
окото би привлякла тя.
Печална, странна, мълчалива,
като кошута боязлива
и сякаш чужда, мълчешком
растеше тя във своя дом.
Не се научи да се гали
с баща си, с майка си дори;
не припкаше с деца в игри
и често — в блян ли, във тъга ли —
срещу прозореца сама
седеше често у дома.

Замисленост другарка нейна
от люлката й детска бе.
И с хубост тиха, ненадейна
красеше нейното небе.
Изнежените нейни пръсти
не бяха в работа чевръсти,
не бяха на гергеф едно
поне извезали платно.
....

Татяна, прелестна Татяна!
Да плача с тебе съм готов:
на модния отдаде своята любов.
Загиващ, мила, но, изглежда,
ти в сляпа някаква надежда
блаженство, призрачно зовеш;
с душа, изпълнена с копнеж,
ти пиеш чарове отровни,
преследват те мечти, мечти;
навред сега откриваш ти
за среща кътчета чаровни;
навред, навред пред теб е той —
все тоя изкусител твой.

........

По-малко ли жената любим —
по-лесно можем я плени.
По-сигурно ще я погубим,
вплетем ли я във хитрини.
Развратът някога с перука
прославян бе като наука —
не любил, а наслади пил
и сам за себе си тръбил.
Но туй е нявгашна забава,
достойна за маймунски род,
за дядовския стар живот
с Ловласовата вехта слава,
с червени токове дошла
и разни други труфила.
...............

© 1971 Димитър Хр. Петричев, превод от руски
Евгений Онегин, 1823–1831

http://www.chitanka.info:82/lib/text/3602/1#textstart

Нали в училище навремето беше задължително изучаването на Пушкин, а аз като бунтарка, се противих на това. По късно изчетох многи негови неща и дълго време продължавах да му се възхищавам. Имам си няколко любими негови произведения "Цигани" и "Гаврилиада" са ми фаворити. Пушкин трябва да се чете на руски, ако превода е лош, се губи очарованието му.

руската поезия в оригинал, но тук превода е добър:-))

хубАВИ СА