БОЖА МАЙКА ТЪРСИ КРЪСТНИК
ЗА ХРИСТА БОГА

Милим Божне ле, Коладе ле

Замъчи се Божа майка,
млади мой Бого на молитви,
хей Коладе, мой Коладе,
от Игнаждан до Коледа,
да си добий млада Бога,
млада Бога, Христа Бога.
Добила го й на Коледа,
че си тръгна Божа майка,
Божа майка кръстник да търси,
да си кръсти млада Бога,
млада Бога, Христа Бога.
Срещнала е Свети Василя.
Проговаря Божа майка:
- Свети Василе, кръстник ше станиш,
кръстник ше станиш, кум да кръщаваш,
да си кръстиш млада Бога,
млада Бога, Христа Бога.
Отговаря Свети Васил:
- Аз умея, но не смея,
аз не смея от Свети Йордана.
Пак си тръгна Божа майка,
Божа майка кръстник да търси,
да си кръсти млада Бога,
млада Бога, Христа Бога.
Срещнала е Свет Йордана.
Проговаря Божа майка:
- Свет Йордане, кръстник ше станиш,
кръстник ше станиш, кум да кръщаваш,
да си кръстиш млада Бога,
млада Бога, Христа Бога.
Отговаря Свет Йордан:
- Аз умея, но не смея,
аз не смея от Свети Ивана,
че той грее като слънце,
и хем пари като огън.
Пак си тръгна Божа майка,
Божа майка кръстник да търси,
да си кръсти млада Бога,
млада Бога, Христа Бога.
Срещнала е Свет Ивана.
Проговаря Божа майка:
- Свет Иване, кръстник ше станиш,
кръстник ше станиш, кум да кръщаваш,
да си кръстиш млада Бога,
млада Бога, Христа Бога.
Като зачу Свети Иван,
хем се урадва, хем се обрадва,
че си пое млада Бога,
млада Бога във десница,
в лява ръка бяло котле.
Че отиде татък долу,
на реката Йорданова -
там си кръсти млада Бога,
млада Бога, Христа Бога.

Чества се на 20 декември и е голям църковен неподвижен празник. Посветен е на Св. Игнатий Богоносец, ученик на Йоан Богослов. Смята се, че той е детето, което Исус Христос посочва, когато обяснява кой е най-голям измежду себеподобните. Наричан е Богоносец, защото сам казвал, че носи в сърцето си Бога. Ръкоположен е за втори архиепископ в град Антиохия. Въвежда в богослужението пеенето на два хора. Осъден на смърт от римския император Траян (98-117) заради верските си убеждения. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.

Трапеза: боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая, кравайчета.

Именници: Игнат (на латински името значи "огън"), Огнян,Огняна, Пламен.



Игнат, Идинак, Поляз, Полязовден - традиционен народен празник. Вярва се, че от този ден започва Новата година и коледните празници. Тази представа определя съдържанието и смисъла на игнажденската празнична обредност.  В Източна България на този ден е първата Кадена вечеря. Трапезата е изцяло постна. Върху хляба и житото се запалва свещ, а най-възрастният обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свеща, орехите се запазват за останалите кадени вечери.

Според българската традиция най-важният обичай на Игнажден е полазването - идването на полазника. Още от предния ден стопаните са си избрали добър и имотен човек, когото с бъклица са поканили на гости. От сутринта най-възрастната жена приготвя обреден хляб, сготвя постни яденета за обяда. Когато полазникът дойде, първо отива до огнището, бърка с пръчица в него, разръчква жаравата и изрича благословия: "Колкото искрици, толко пиленца, яренца, теленца, дечица, най-вече мед и масло и бела пшеница в тая къща!"  Отговарят му: "Амин, дай, Боже!"

После всички тържествено сядат на трапезата. В много села влезлият полазник най-напред сяда върху треските или сламата, които е внесъл, поседява известно време върху тях, за да мътят добре през годината квачките. За благословията си той е обсипан с пшеница и сушени плодове - за плодородие. Стопаните може да го дарят с риза, чорапи, кърпа или къделя вълна. Някъде смятат, че има и животни с добър и лош полаз.

Вярва се, че от Игнажден Божията майка се замъчила и ражда своя син Христос в коледната нощ. В някои райони смятат, че от Игнажден започва новата година, "зимното слънце започвало да се събира, та да си иде от нас, оти ишло лятното..."

Някъде е прието, че от този ден започват Мръсните дни и траят до Нова година (Сурваки); затова спазват редица забрани: например, жени, които не са родили, на този ден спазват забраната да не работят, за да бъде леко раждането им. За предпазване от магьосничества, които обират чуждото благополучие, преди изгрев жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, посипват от каденото жито и пепел около къщата, правят три кръстни знака с тестото от колаците върху греда от тавана. За лек и магия започва и извършването на обряда Вардене квас*.


* Вардене квас (или Пазене квас):

Това е български обичай, познат и практикуван в Русенско и Разградско. Участничките в него са само жени. Вечерта срещу Игнажден се събират в някой дом и две от тях (първа и последна на родителите си) замесват гърбом към нощвите тесто, в което бабите слагат магьоснически билки. Замесеното тесто се оставя в един ъгъл в стаята. Цяла нощ до него стои будна омъжена жена, а останалите играят хоро. Това се повтаря 12 нощи до Нова година, като се сменя само къщата. Особено внимание се отделя на вечерите срещу Игнажден, Коледа и Нова година, което потвърждава принадлежността им към коледния цикъл. Последната вечер момите и жените разделят тестото помежду си и го пазят за лек и за правене на магии.

Игнажден е голям християнски празник в чест на св. Игнатий Богоносец, ученик на Йоан Богослов, по-късно епископ на Антиохийската църква. Въвежда в богослужението пеенето на два хора. Наричан е Богоносец, защото той казва, че носи в сърцето си Бог. Осъден на смърт от рим. имп. Траян (98 - 117) заради верските си убеждения. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.
 

По традиция се месят колачета за всеки член на семейството. Раздават се питки на съседите – за здраве. Освен това на Игнажден се колят прасетата. Забрана има за изнасяне на каквото и да е от дома – най-вече жар, огън или сол, за да не излезе с тях и плодородието. Не се иска и дава на заем нищо.

От този ден денят започва да нараства – "обръща се към пролет и лято". 
 

Предаването е посветено на св. Игнатий Богоносец, чийто ден е популярен с името Игнажден.

   Професионален празник на Сметната палата