Цялата седмица, предхождаща Великден, е посветена на Страстите Христови и всеки от нейните дни се бележи като „велик”. Българската традиция повелява първите три дни от тази седмица да са посветени на подготовката за големия празник – почиства се къщата, двора, стопанските постройки. На Велики четвъртък пък е тъкмо обратно – спазва се строга забрана за работа, като предпазна мярка срещи мълнии и градушки. На този ден се боядисват (пишат, червят) великденските яйца. По стар обичай това е добре да става преди изгрев, от най-възрастната жена вкъщи. Първото яйце е червено, с него се потъркват бузките на децата – за  здраве през годината, а самото яйце се пази край домашната икона до следващия Великден. На Разпети петък забраната за работа е още по-строга, а до днес е популярно ходенето на църква за минаване под масата и пречистване на греховете. На Велика събота е запазена традицията да се почитат мъртвите, раздава се варено жито и великденски яйца за душите. На този ден някога правели богато украсени великденски хлябове, отразяващи цялата символика на празника и представите за умиращите и възкръсващи природа и Бог. (А днес просто си купуваме козунак!)