Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.05.2013 16:49 - Кой си ти? Вече нямам време...
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 5338 Коментари: 5 Гласове:
18

Последна промяна: 14.05.2013 17:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Вече нямам време     image

 

 

 

Преброих годините си и открих,

 че ми е останало по-малко време на този свят

 от

 времето, изживяно досега.

 Чувствам се като онова момче,

 което е спечелило пакетче лакомства.

 То изяжда част от тях бързо и с удоволствие,

 а когато забелязва, че му остават малко, започва

 да ги поглъща бавно, да се радва на всяка хапка…

 
 

Вече нямам време да понасям абсурдни личности,

които, независимо от възрастта си, не са пораснали.

Нямам време да се занимавам с посредствености.

 

Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните,
за да си присвоят техните места,

 да си припишат техните таланти и постижения.

 

Ненавиждам да бъда свидетел

 на борбата за по-важно място…

 Презирам хората, които не спорят за съдържание,

 а за титли.

 

Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.

  Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза.

 

Няма много лакомства в пакета…

 

Искам да живея до човечни хора,

много човечни, преди всичко друго – човечни.

 

Хора, които обичат да се смеят на грешките си.

 Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.

 

Които не се смятат за избраници, за елит,

 превъзхождащ останалите.

 

Преди наистина да са станали такива.

Които не бягат от отговорностите си.

Които защитават човешкото достойнство…



Искам да се обградя с хора,

които знаят как да докоснат сърцето на другите.

Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари

на живота, а са израснали с една мекота в душата.

Които нещастието е направило по-мъдри…

 

Целта ми е да стигна до края спокоен,

в мир с любимите си същества и с моята съвест.


 

Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни,

 защото така, или иначе, ще стигнем до края…

 А защо да не бъде с радост и удовлетворение?

 
Мариу ди Андради


 

 Мариу Раул ди Морайс Андради (на португалски: Mбrio Raul de Morais Andrade) е бразилски писател, етнограф и критик.

 

Той е роден на 9 октомври 1893 година в Сау Паулу. Като дете свири добре на пиано и известно време учи в консерваторията, но по-късно се насочва към литературата. Със своята стихосбирка „Paulicйia Desvairada“ (1922) поставя началото на модернизма в бразилската поезия. Той е и сред пионерите на музикалната етнография в света.

 Мариу ди Андради умира на 25 февруари 1945 година в Сау Паулу.

  Източник: http://kremenata.blogspot.com/2012/08/blog-post_28.html

****************************************

Кой си ти?    

Кой си ти?

 

Страхуваш се от смъртта. Изпитваш несигурност. Мислиш, че не струваш. Купуваш придобивка за хиляда лева и вече струваш хиляда лева повече. Искаш някой да те цени. Жадуваш за внимание. Очите ти търсят да срещнат други очи.

Искаш да си щастлив. Но кой си ти? Кой иска да е щастлив?

Щастието е осъзнаване на истината, край на заблудите.

Искаш да си щастлив, но ще имаш тази възможност само, когато опознаеш първо себе си.

Въпросът не е защо търсиш щастието. Въпросът е защо не си щастлив, какво е то?

Ти просто искаш да се чувстваш жив. Искаш да оправдаеш съществуването си. И все пак, кой си ти?

Чувстваш голям глад, който трябва да засищаш отново и отново. Ти си зависим с голяма жажда за адреналин. Постоянно се опитваш да си припомняш, че си жив. Първата стъпка към преодоляването на една зависимост е да разбереш защо я имаш. Ти се страхуваш от тишината. Ти се страхуваш от самотата. Когато си сам и в тишина, ти имаш чувството, че не съществуваш. Страх те е от смъртта. Защо, кой го е страх, кой си ти?

Когато търсиш около себе си за очилата, които са на собствената ти глава, ти никога не ги намираш. Истината е, че освен тялото има още нещо. Обаче от всичко на този свят, което ти би нарекъл себе си, това би било последното, което ти ще избереш. Това нещо е твоят живот, а това си ти. Твоята истинска същност е самият живот.

Имаш тяло, само по себе си перфектно и неповторимо. Уважавай го. То наистина е храм. То е портал между два свята. Обаче умът ти е шизофреничен. Тази скалъпена измислена личност, за която се имаш, не съществува, но ти не спираш да хвърляш масло в огъня. Твоята маска, твоето фалшиво „аз“ иска да бъде признато, утвърдено. Всеки иска това. Всички са като теб. Ти се нуждаеш от тях да те признаят и те от теб да ги признаеш. Така се утвърждавате взаимно. Всеки е просяк и проси други просяци за внимание. Всяко общество има своите ценности, които до известна степен привидно биха могли да се различават, но в крайна сметка са еднакви. Искаш слава, власт и пари, за да получаваш внимание и обич. Искаш да бъдеш искан, търсен, почитан, уважаван. Искаш да ти доказват, че те има.

Когато отидеш в чужбина, никой не познава личността ти, маската ти там е непозната. Там не знаят името, което са ти дали твоите родители. Там говорят на различен език и не се разбирате. Храната е различна. Твоето обкръжение, семейството и приятелите ти ги няма там. Никой не знае на чий футболен отбор си фен и там такъв отбор няма. Къщите, улиците и бита на хората там е различен. Всичко е непознато, чуждо за теб. Къде в тази картина е мястото на твоята личност? Изпитваш носталгия. Маската е паднала. Твоето фалшиво аз умира. Трябва да намериш нещо да подхранва егото ти. Трябва да създадеш нова маска и да намериш нови приятели или да се върнеш обратно, откъдето си дошъл, където са запознати с историята на твоята личност.

Личността, която наричаш „аз“ е въображаема. Нещо измислено и нереално не е живо, то не може да умре, но може да изчезне ако спреш да си го въобразяваш или ако никой не го отразява. Затова изпитваш страх да останеш дори и за малко сам, защото тази твоя измислена същност започва да се разпада, тя вече е мъртва, тя никога не е била жива. Това е хубава новина. От това научаваш, че цял живот това, което наричаш себе си не е живо, а ти все още си жив. Кой си ти тогава?

Цял живот ти си лепиш етикети - един след друг, един върху друг, слой след слой. Ти си една нестабилна, клатеща се купчина етикети. Приписваш си качества и предпочитания, лепиш си етикети и така изграждаш с времето образ. Харесваш това, не харесваш онова, обичаш това, мразиш онова, подкрепяш този, противопоставяш се на онзи. Правиш избор, вземаш позиция, съдиш. Когато си съвсем сам и в тишина, ти губиш тези етикети. Няма пред кого да ги отстояваш, няма кой да те отрази и да ги затвърди. Когато белиш една лукова глава, накрая нищо не остава. 

Хората в обществото имат нужда един от друг, за да си подкрепят илюзиите. Когато срещнеш приятелите си, ти правиш това, защото те служат като огледала, които те отразяват, в което ти се оглеждаш, за да се чувства личността ти жива. Ти правиш същото за тях. Ти вярваш на техните лъжи и те на твоите. Измисляте си игра, измисляте правила и играете. Накрая играта свършва и всички са разочаровани. Затова цял живот се страхуваш от смъртта и гледаш набързо да се наживееш. На личността не й остава време и е готова на всичко, за да се наживее пълноценно, както тя си е измислила, с цената на всичко. Когато изгубиш приятел ти скърбиш не за приятеля си, защото реално той го няма, за да кажеш, че не му е добре. Ти скърбиш, защото той го няма и не може да ти прави компания да ти помага на теб и да затвърждава твоето его. Твоето его губи едно от огледалата си. Това е невежество. Това е липса на елементарно разбиране за живота. Всичко, което има начало, задължително има и край. Ти обаче нямаш начало, затова нямаш и край. Ти си част от живота. Само измислената ти личност има начало и затова ще има и край. Всеки ден можеш да поставяш ново начало, но края няма да го пропуснеш. Трябва да останеш гол (без етикетите) и сам (без огледала) и в тишина, за да видиш себе си, вечния живот. Страшно е да видиш себе си, защото е през трупа на личността.

Толкова много си се отъждествил с илюзиите си, че когато се погледнеш в огледалото и мислиш, че виждаш себе си. Виждаш певец, политик, войник, свещеник. Днес заставаш пред огледалото и виждаш едно, утре друго. Това е заблуда. Сляп си за истинската си природа. Живота не може да се отрази в огледалото, ти не можеш да се видиш там. Виждаш тяло, но това не си ти. Ти си само наблюдател. Когато се храни тялото, не се храниш ти. Ти само гледаш как тялото се храни. Ти никога не си ходил никъде. Ти винаги си бил център и си наблюдавал, случващото се около теб. Тялото ти е ключалка, през която надничаш. Бог няма да видиш, но може да допуснеш Бог да вижда през очите ти. Те ще станат негови, на живота. Божествено око вижда, но не гледа. Само твоето фалшиво „аз“ може да бъде щастливо или нещастно. То избира дали да е щастливо. Щастието е избор на маската. Ако разбираш живота (себе си), не можеш да бъдеш щастлив, но не можеш да бъдеш и нещастен. Можеш да наречеш маската си с много различни имена; можеш да живееш, където пожелаеш; можеш да работиш и постигнеш всичко. Можеш да пишеш различни роли за твоята личност, но всички ще имат край, освен теб, вечния живот.

Иди, че разбери

 

Автор: С любов роден щастлив, тук и сега

  *********************************

Ето защо не трябва да съдите хората по външния им вид   От Обекти; 07 май 2013 г. imageПреглед на оригинала

Тази късометражна анимация, наречена French Roast и номинирана за „Оскар“ през 2010 г., ще ви пренесе в едно шикозно парижко кафе.

След като местен стиснат бизнесмен осъзнава, че си е забравил своя портфейл, той решава да си поръчва още и още кафе в желанието си да отложи плащането на сметката. Ето какво се случва...

Приятно гледане!

 






Гласувай:
18



1. neprosvet - Привет, Avangardi!
15.05.2013 07:07
Благодаря ти за хубавия и стойностен постинг, предизвикващ много размисли!
Хареса ми и пак ще си го прочета!
"Вече нямам време"!
Егото ми има среща с едни "огледала", в които да се огледа и трябва да се приготвя!:)
Поздрави, сърдечни!
цитирай
2. iliada - Поне до края на седмицата отказвам ...
15.05.2013 19:01
Поне до края на седмицата отказвам да мисля в тази посока,Илче!После както се случи.....:)
Хубава вечер!
цитирай
3. avangardi - Здравей, мила приятелко! Благодаря ти за добрия коментар:)))
16.05.2013 11:28
neprosvet написа:
Благодаря ти за хубавия и стойностен постинг, предизвикващ много размисли!
Хареса ми и пак ще си го прочета!
"Вече нямам време"!
Егото ми има среща с едни "огледала", в които да се огледа и трябва да се приготвя!:)
Поздрави, сърдечни!

Когато нищо друго не остане

Когато нищо друго не остане,
когато сам си и така боли..
Когато душата безсилно стене
и този дъжд не спира да вали..
Когато премалява ти от мъка,
когато кръвното пак гони висини..
Когато ужасяваш се от мрака
и чудиш се дали това си ти.
Когато болката дъхът ти спира.
Когато мислиш-всичко свърши!Край!
Когато чувстваш в теб всичко да умира
и чудиш се дали е ад или пък рай.
Там в сенките изплува образ бледен
на призрачни щастливи дни.
И чудиш се дали си беден
щом имало ги е,щом са били..
И все пак-струва си да бъдеш,
да бориш се дори и да боли!
През болката да минеш и усетиш
че жив си,че това си ти!
Защото казано е-болката калява,
по-силни ставаме в беда.
И винаги след нощ слънце изгрява
и след тъгата идва радостта!

авт.Регина Арабаджиева
http://bg.netlog.com/zinaregi/blog/blogid=210791#blog
@->->--
цитирай
4. avangardi - Честит Рожден Ден, Илиянче!:)))))))))))
16.05.2013 12:19
iliada написа:
Поне до края на седмицата отказвам да мисля в тази посока,Илче!После както се случи.....:)
Хубава вечер!

Верую

От всичко ще се отрека,
единствено от любовта си няма!
Че всичко в мене веч умря
и само тя единствена остана!
Убият ли и нея , ще знам-
настъпило е мойто време
Защото няма ли какво да дам,
животът ще е само бреме...

авт.Регина Арабаджиева
http://bg.netlog.com/zinaregi/blog/blogid=76446#blog
@->->--

И поздрав за твоя Юбилей, Илиянче:))))))
Без лишних слов, без лишних фраз,
С глубоким чувством уваженья
Позвольте мне поздравить Вас
В день светлый Вашего рожденья.
Что пожелать Вам в этот день,
Каких же благ, какого счастья?
Чтоб никогда не унывать,
Не знать болезни и несчастья.
Чтоб Вы не знали никогда
Ни огорчений, ни печали,
Чтобы товарищи, друзья
С улыбкой всюду Вас встречали.
Пусть ваша жизнь не знает холода,
Как ясный день, как сад в цвету.
Пусть будет сердце вечно молодо,
Добром встречая доброту!
Живут вокруг лишь тёплые слова,
Душа пусть никогда от боли не заплачет, И пусть кружится голова
От счастья, от любви и от удачи!
Илка
@->->-- @->->-- @->->--
цитирай
5. bven - Прекрасно е!
16.05.2013 20:37
Като че ли всеки от нас го мисли (казва)...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 8306090
Постинги: 1978
Коментари: 10400
Гласове: 95675
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031