Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.08.2014 20:19 - КАКВО Е ТОВА ПРОСФОРА, АНТИДОР И АРТОС. ЧAСТ ПЪРВА: ПРОСФОРАТА КАТО СИМВОЛ НА БОЖИЯТА БЛАГОДАТ. КАК СЕ Е ПОЯВИЛА ПРОСФОРАТА
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 2192 Коментари: 0 Гласове:
1



 ПРОСФОРАТА КАТО СИМВОЛ НА БОЖИЯТА БЛАГОДАТ

 

Всички знаят как малкият Вартоломей (светското име на преподобни Сергий Радонежки) се е научил да чете.

Той не разбирал четмото и писмото и по тази причина родителите и учителите му се карали. Често момчето се молело на Бога, просейки със сълзи да се вразуми и да се научи да чете и пише. Веднъж, когато баща му го изпратил да търси избягалите коне, Вартоломей видял монах, свят старец, който мълчаливо се молел под един дъб. 

С духовния си взор старецът прозрял бъдещето величие на малкото момче и го попитал какво иска. Вартоломей поискал старецът да се помоли за него, за да разбира буквите. Вдигайки ръце и очи към небето, сторецът възнесъл молитва, а след това дал на Вартоломей малко парченце осветена просфора. В житието на светеца пише, че старецът му подал парченцето просфора с думите, че това е знамение на Божията благодат.

Защо впрочем просфората е символ на благодатта Божия?

Най-напред – какво е това знамение (символ, знак) и благодат.

Знаменията – това са такива предмети или изображения, които предават духовното значение на Божествените и небесните истини и явления, без да ги изобразяват непосредствено.

В Свещеното Писание думата "благодат" се употребява в различни значения. В Новия Завет различаваме два основни смисъла на това понятие.

Първо, под Божия благодат, Христова благодат се разбира цялото домостроителство на нашето спасение, извършено с Пришествието на Сина Божий на Земята, с Неговия земен живот, кръстна смърт, Възкресение и Възнесение на небето: „по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас – Божий дар е; не е от дела, за да не би някой да се похвали” (Еф. 2, 8-9).

Второ, благодат се наричат даровете на Светия Дух, изпратени и изпращани от Христовата Църква за освещаване на нейните членове, за духовното им израстване и за достигане на Царството Небесно.

В това второ значение думата благодат е силата, изпращана свише, силата Божия, пребиваваща в Христовата Църква, възраждаща, оживяваща, усъвършенстваща и водеща вярващия и добродетелен християнин към усвояване на спасението, дадено от Господ Иисус Христос.

Как действа спасяващата Божия благодат?

Както духовното раждане, така и по-нататъшното духовно израстване на човека протича чрез взаимното съдействие на две начала: едно от тях е благодатта на Светия Дух; другото – да открие човек сърцето си за нейното приемане, жаждата за благодат, желание за възприемането й, както жадната суха земя приема влагата на дъжда. С други думи - личното усилие за получаване, запазване и действие на Божествените дарове в душата.

Какво символизира просфората (нафората – б. пр.), която всеки християнин получава след Литургия, и как чрез просфората действа Божията благодат?

 

    КАК СЕ Е ПОЯВИЛА ПРОСФОРАТА

Произходът на просфората трябва да се търси в дълбока древност.

Заповедта за принасяне на хляба в жертва е дошла до нас от ветхозаветни времена: при благодарствената мирна жертва, освен питки, нека принася като свой принос квасен хляб (Лев. 7:13).

В скинията на Моисей са се намирали хлябовете на предложението, състоящи се от две части, което означавало земния и небесния хляб, тоест двете естества - Божественото и човешкото.

В подражание на това и в християнските храмове хлябовете (или просфорите) се правят от две части, означаващи Божественото и човешкото начало на Иисус Христос.

Просфората е именно този квасен хляб, т.е. замесен с мая.

В древност просфората е била наричана приношение на християните, част от която служела за Литургията, а остатъкът - за агапи, този обичай на древната Църква, при който всички членове на местната община (свободни и роби) се събирали заедно на обща трапеза, по време на която, както изглежда, винаги се е извършвала св. Евхаристия. По такъв начин по време на агапи се е възпроизвеждала Тайната Вечеря. Първоначалният характер на агапи бил строго религиозен: най-важният момент от събранието било извършването на св. Евхаристия. В същото време тя символизирала социалното равенство на всички членове на общината и тяхното единение в Христа.

По-богатите се грижели за прехраната на бедните, но и бедняците внасяли своята лепта или труд в общата хазна. На "вечерите на любовта" всички си разменяли свято целование, символизиращо мира, тук се четяли посланията от другите Църкви и се съставяли отговорите до тях. Ето как описва агапите писателят Тертулиан, живял в края на II началото на III век: „Нашите малки вечери ... се наричат с гръцкото име агапи, което означава любов или дружба. Колкото и да струват те, разходите за тях, давани от вярващите поради любов, са придобивка. На тази трапеза се хранят бедните. Вечерта започва с молитва към Бога. Когато (след вечерята) си измият ръцете и се запалят свещите, на всекиго се предлага да застане по средата и да изпее нещо за слава Божия или от Свещеното Писание, или нещо свое, кой както може. В края на вечерта също се възнася молитва, с която и завършва вечерта. Разотиват се без да се тълпят, без блъскане и избутване; със същата оная скромност и целомъдрие, с каквато са дошли в събранието; защото тук са се нахранили не толкова с храна и питие, колкото с добро учение".

За агапите всеки пристигащ донасял обикновен хляб, вино и олио – с една дума, всичко необходимо за трапезата. Това приношение (на гръцки - просфора) или пожертвование се приемало от дяконите; имената на приносителите се вписвали в специален списък, който с молитва бил огласяван по време на освещаването на даровете. Роднините и близките на починалите правели приношения от тяхно име, и записаните имена на починалите също се четяли.

От тези доброволни приноси (просфори) се отделяла част от хляба и виното и с молитва на благодарение, слово Христово и призоваване на Светия Дух се освещавали в Тяло и Кръв Христови, а другите дарове, над които също се произнасяли молитви, се употребявали на обществената трапеза. Благодарението и молитвата над даровете се смятали за съществена част от свещенодействието, откъдето и цялото свещенодействие, при което се извършвало Тайнството Причащение, самите Тяло и Кръв Христови получили названието благодарение (на гръцки - евхаристия).

С разпространение на християнството и увеличаване на общините обществените различия между членовете на Църквата започнали да изпъкват, и апите променили своя характер, превръщайки се в пиршества на богатите. В Александрия псалмите, славословията и духовните песни от древни времена (Еф. 5:19; Кол. 3:16) били заменени с музиканти, свирещи на лира, арфа и флейта, независимо от протестите на св. Климент Александрийски. На други места заможните християни, напротив, започнали да странят от тези събрания, но давали пари за тях, и агапите постепенно се превръщали в своего рода благотворителни учреждения. След това те били напълно прекратени в Северна Италия от свети Амвросий, понеже давали повод за различни нарушения поради злоупотреба с вино и нецеломъдрено поведение на някои от участниците в тях.

Третият Картагенски събор през 391 година постановил верните да се приготвят за св. Евхаристия с говеене (пост), и затова отделил Евхаристията от агапите. Лаодикийският и Трулският събор (392 г.) забранили агапите да се извършват в храма и така напълно ги лишили от църковно-религиозния им характер. Напразен се оказал опитът на участниците в Гангърския събор (380 г.) да възвърнат предишното значение на агапите. Към началото на V век агапите постепенно започнали да изчезват.

Когато агапите, "вечерите на любвта", се отделили от Литургията, просфора започнал да се нарича само хлябът, употребяван за извършване на св. Евхаристия.

 

 


 

Сн.:http://www.groca.org




Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 4633054
Постинги: 5200
Коментари: 2777
Гласове: 1232
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031