Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.06 12:51 - Стара Загора чества 120-годишнината от рождението на художника Марио Жеков
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 2998 Коментари: 6 Гласове:
26

Последна промяна: 27.06 16:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
image    

На 14 юни 2018 г. (четвъртък) от 18:00 ч. в Художествена галерия Стара Загора ще бъде открита ретроспективна изложба на Марио Жеков (1898-1955).  Мащабната експозиция представя над 100 картини от фондовете на Художествената галерия Стара Загора, Националната галерия, Софийска градска художествена галерия, ГХГ Пловдив, ХГ „П. Задгорски” – Бургас, ХГ ”Д. Добрович”- Сливен, ХГ „Борис Георгиев”- Варна, ХГ Казанлък, ХГ Добрич и частни колекции. Изложбата, която се организира със съдействието на Община Стара Загора, е посветена на 120-годишнината от рождението на художника. Тя е повод за поклон пред таланта на една от най-значимите личности в областта на морския пейзаж в българската живопис.

През 1934 г. именитият майстор на акварела Константин Щъркелов възхитен пише за Марио Жеков: “В тези дни тревожни, в тая късна есен, дъждовна и студена, дошъл е един момък от край бреговете на нашето море – да ни открие душата си… Поет по душа, той слага смелата си четка на платното и търси там своето настроение…”. Името му е Марин Жеков Тодоров. Две трети от живота му преминават в пътуване и творчество. Съдбата му е изцяло свързана с изкуството. Създава стотици картини, които го нареждат сред най-изтъкнатите майстори на морския пейзаж. Десетилетия наред името му е по-известно в чужбина, отколкото в България.

Роден е на 16 октомври 1898 г. в Стара Загора. Тук получава средното си образование, тук прави и първите си стъпки в света на изкуството. Наставник е вуйчо му – художникът Васил Маринов. Чрез него открива светлината и звучността на цвета, влечението към рисуване сред природата. Наученото показва в няколко акварела, които прави през 1915 г. на брега на Дедеагач. През 1917 г. е мобилизиран и изпратен на фронта. Край Дойран попада в плен. Случайността го изправя пред един френски офицер, който го съветва да учи живопис във Франция. Есента на 1918 г. постъпва в Държавното художествено индустриално училище в София (сегашната Художествена академия), което през следващата година напуска.  През 1920 г.  заедно със своя по-млад съгражданин и колега Никола Аръшев (1895-1984) организират малка изложба в Стара Загора, а в началото на следващата година за няколко месеца е художник-декоратор във Варненския театър. През лятото на 1921 г. е готов да изпълни парижката си мечта. Заминава за Цариград с намерение да се качи на кораб за Франция, но спестените пари се оказват твърде малко. Оставайки в Истанбул, създава десетки рисунки и акварели, които ще бъдат първите крачки към бъдещето му на маринист. Оттогава започва да подписва творбите си „Марио”. След завръщането си в България започва работа като художник-изпълнител в Хасковския театър. През 1923 г. Марио Жеков отново е в Истанбул, където се прехранва с ръчна разпродажба на свои малки пейзажи. В края на пролетта на 1924 г. Марио Жеков отпътува от града на Босфора и през Марсилия пристига във Франция. През есента започва да посещава Рисувалното училище в Париж. Времето му тук е поделено между ателиетата по живопис и галериите с картини на импресионистите. Няколко малки гваша, акварели и рисунки от това време ясно разкриват борещите се у него влияния на художествените процеси, с които се среща в изложбените зали на френската столица. За да се издържа, през есента той постъпва на работа в едно парижко художествено студио, а в началото на следващата 1925 г. е поканен в известната по онова време Централна компания за живопис и декорация, изпълнявайки възлагания за нейните филиали в Париж и Ница. Съзнателно избира повечето служебни поръчки за Ница, за да рисува морето. Ривиерата го очарова със запалените от слънцето багри на природата и водата. Тук той, за себе си, открива живописната магия на Матис и фовистите. Една немалка серия от рисунки и акварели, които създава между м. юни и август по крайбрежието между Марсилия и Монако, разкрива неподтисканото възхищение от светлината, пъстрите цветове на дървета, скали, вода и небе.

Есента на 1926 г. Марио Жеков се завръща в България. След кратък престой в родния град заминава за черноморието. Там, сред скалите и самотните плажове на Созопол и Несебър, открива неповторимостта, безкрайните превъплъщения на морето, светлината и движението на водата. Представя изложба в Стара Загора, а разширявайки нейния обхват, през м. декември я показва и в Пловдив. Тук той получава най-ранното признание на своя талант. През 1927 г. е назначен като художник-декоратор в Пловдивския театър. Скоро тази дейност, която е приел от финансови съображения, преминава в увлечение по сценографията. Използвайки паузата между два театрални сезона, през лятото на 1931 г. заминава за два месеца за Истанбул. Четката му е станала по-артистична и с уплътнена мазка, а живописта търси в богатството на нюансите – емоционален израз на атмосферата, която излъчват избраните обекти. През м. август 1932 г. по покана за участие в изложба на варненските художници, Марио Жеков е в морския град. Тук мимолетното му запознанство отпреди десетилетие с художника Георги Велчев (1891-1955) ще се утвърди като приятелство до края на живота им. Едно друго познанство (с чеха  Ярослав Хокеш) води през 1933 г. до три изложби в Прага, които слагат началото на международната му известност.

Между 1933 и 1936 г. Марио Жеков работи епизодично като художник в Пловдивския театър. От тези години са пейзажите му от Стария град, а свободните месеци са отделени за черноморието. Отново скалите, разбиващите се вълни, заливите със самотни рибарски хижи, къщите със сините сенки и опустелите от прежурящото слънце улици на Созопол, Несебър, Ахтопол, Варна, Галата и Емине , зелените тунели на Ропотамо и Камчия. Не му е нужно ателие. Той е пленерист в буквалния смисъл на понятието.  Често търси различни гледни точки на местата, които са го впечатлили. Винаги носи със себе си по няколко грундирани картона и съзнавайки, че конкретното усещане за обекта няма да се повтори, завършва голяма част от творбите си там – на място, а другите предпочита да остави с първичността на ескиза. И за в бъдеще това ще е така. С част от тези произведения Марио Жеков открива през 1934 год. изложба в София. Приета с възхита от критика, колеги и публика, тя утвърждава Марио Жеков сред безспорните майстори на морския пейзаж. На фона на десетките талантливи художници, влюбени в природата, малцина са ония, усетили духа на морето. Жеков е определено сред тях и не случайно пейзажите му от вътрешността на страната остават в сянката на морските сюжети. А по това време той вече е създал десетки платна от Търново и Трявна, Дряново и Тетевен, Карлово и Пловдив, Стара планина, Родопите и Рила. Втората му софийска изложба в салон “Преслав“ (1935 г.) предизвиква основателен интерес и за творбите в нея Никола Балабанов ще пише: “…Те му определят едно от първите места между художниците и сега, и когато нашата съвременност ще бъде включена в историята на пластичните изкуства.“ . Междувременно популярността му расте, но не дава вид, че й обръща внимание. Илюстрованите списания печатат репродукции на негови картини, издатели ги включват в луксозните си календари.

През 1936 г. Марио Жеков заминава за Далмация. Адриатика го покорява и той остава там (с прекъсване през зимата) близо година. В Дубровник рисува най-значимите си произведения. Този град като че ли е създаден за неговата живопис. Тук ярко се проявява усещането му за цвят, светлина и артистичност. Палитрата му е богата и светла, живописта влиза в хармония с емоцията и артистичната му страст. Творбите, създадени в и край Дубровник, му донасят изключителна популярност. Картините му се излагат в редица центрове на Хърватска. Възторженият им прием провокира самостоятелни изложби в Белград, Загреб, Будапеща и Букурещ. От там, естествено, се завръща с десетки живописни ескизи, като няколко от тях ще превърне в картини. С част от тях и няколко творби от българското Черноморие организира свои изложби през 1938 г. в Стара Загора и София. Завръщането му в страната като че ли е окончателно. Установява се в столицата и устройва малко ателие. Използва го рядко, между пътуванията си до морето и Рила. Създава десетки платна и акварели. Някои от тях той рисува със спокойно, почти акварелно плъзгане на четката, а други – драматични, с материалната осезаемост на шпаклата. Есента на 1940 г., веднага след спогодбата за връщането на Добруджа, рисува тъй жадуваните пейзажи от Балчик, Каварна, Калиакра и Шабла. През 1941 г. заминава за Гърция, за Беломорието и Егейско море, посещава Охрид. Навсякъде той търси и открива живописния еквивалент на неповторимата атмосфера: панорамите на амфитеатрална Кавала, лениво полюшващите се гемии в пристанищата, съзерцателната тишина на остров Хиос, магнетичната красота на Тасос, спокойната величавост на Самотраки или интимността на Охридското езеро, но най-вече  светлината на южното слънце, която превъзбужда цветовете.

През 1943 г. с помощта на художника Пенчо Балкански организира една от най-обхватните си изложби. Част от нея показва в Букурещ, а през 1946 г. – в Стара Загора.  Обществено-политическите промени в страната след 1944 г. подлагат на изпитание свободния му характер. През тези смутни години намира усамотение отново там – над разбиващите се в скалите вълни на морето. През март 1947 г. открива в София четиринадесетата си самостоятелна изложба, с която отбелязва 25 години творческа дейност.

След 1948 – 1949 г. живописта му губи в известна степен, богатството си на нюанси. През следващите години, паралелно с пейзажите от страната и черноморието, той работи в областта на сценографията и пространственото оформление. С основаването на ДСП „Балкантурист” той е сред най-активните фигури в рекламната сфера. Негово дело е оформлението на десетки брошури и най-вече плакатите му за летуване във Варна и Несебър, за пътуване по Дунав и за туристически посещения в Пловдив, Рилския манастир и т.н. Интересът към морския пейзаж обаче остава неизменен до  лятото на 1955 г., когато здравословното му състояние бързо се влошава. Умира на 3 август 1955 г. в София.

Проф. д-р Марин Добрев

image Марио Жеков image Марио Жеков image
http://dolap.bg/2018/06/11/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-120-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D1%80/



Гласувай:
28
2



1. donchevav - Не познавам този художник. Проч...
28.06 22:44
Не познавам този художник. Прочетох постинга ти, разгледах картините - тези тук и други, от нета, и ми стана тъжно: колко бедно, колко едностранчиво е знанието, което получаваме в училищна възраст /аз самата няколко години съм преподавала рисуване и съм се отнасяла много отговорно към разделите по теория и история на изобразителното изкуство - но там се изучават само двама-трима от родните първомайстори и всичко друго е световна класика:)))/. Не само знанията от училище, цялата информация, която ни залива - галерии, изложби, чествания, разпродажби и пр., е сякаш такава - канализираща, ограничаваща представите ни за истинската стойност на националното ни културно наследство.
Прекрасни творби - особено морските пейзажи. Харесах си няколко от Несебър:))) Благодаря ти, Или! Прегръдка!
цитирай
2. avangardi - donchevav - Не познавам този художник. Проч...
29.06 10:02
Натрупването, което се получава от гледане и изучаване на толкова много произведения на един автор в оригинал е безценно. Посланието на живописта на Марио Жеков е, че човекът е частица от Космоса, той остава, свързан с природата.
Благодаря ти, Вени! Прегръдка!
цитирай
3. elineli - Непознат
03.07 11:51
е и за мен. Но, много, много харесах патината в творбите му! Така и не се научих да приемам крясъкът на боите, от които струи агресивното усещане, че ще се изцапаш ...
Благодаря, Или.
цитирай
4. avangardi - Благодаря, elineli!
03.07 14:18
Пожелавам ти успешен и много приятен юлски ден!
цитирай
5. bven - Благодаря за чудесния пост, мила.
13.07 12:00
Беше ми приятно да се запозная с творчеството на тази неспокойна душа! Морето винаги привлича...
Поздрави и весело лято!
цитирай
6. avangardi - Благодаря, Татяна!
15.07 10:50
bven написа:
Беше ми приятно да се запозная с творчеството на тази неспокойна душа! Морето винаги привлича...
Поздрави и весело лято!

Пожелавам ти чудесна неделя в първия горещник за тази година!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 5338422
Постинги: 1782
Коментари: 9590
Гласове: 66758
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031