Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.08 16:01 - НЕ СИ ОТИВАЙ...
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 2064 Коментари: 7 Гласове:
31


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 НЕ СИ ОТИВАЙ...

Не си отивай, мой живот... Защо така си се разбързал.

Палтото взел си във ръка... Обувките си ги завързал.

Облякъл си костюм дори... И ризата ти е изпрана...

Къде отиваш, мой живот... Почакай! Време не остана.

Защо си толкоз запъхтян... Не бързай... Искаш ли почивка?

Пълзи по твоето лице сълзата на една усмивка.

Пълзи усмихната сълза и във брадата ти заседна.

Не тръгвай още, мой живот... Къде във тази нощ последна?

Почакай малко, мой живот... Почакай малко! Има смисъл...

Аз сметката не съм платил... И листите не съм изписал.

Бъди добър да ми дадеш необходимата отсрочка...

Две точки съм поставил знак... Не искам да поставям точка.

Не си отивай, мой живот... Върни се, моля те, обратно.

Един и същ... Един и същ... такъв те искам многократно.

Не вземай младата душа от остарялото й тяло.

Вратата бавно затвори... И да започнем отначало.


Недялко Йорданов

  http://www.shum.bg/article/28065/149/




Гласувай:
31
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vania23 - Голям е Недялко Йорданов!
06.08 16:12
Настръхнах...
цитирай
2. katan - Неизбежно, но
06.08 20:04
много поетично- носталгично. Недялко Йорданов все си е същият - разтърсващ, настръхващ!
цитирай
3. donchevav - Недялко Йорданов - вечно младият ...
06.08 23:02
Недялко Йорданов - вечно младият дух, любовта, която не остарява!


78
/Поглед.инфо/
Не знам – щастлив или ядосан –
съм в този странен час.
Такъв... Седемдесет и осем!
Нима това съм аз?

Космическа, направо, възраст...
Как стана тъй, не знам...
И колко лесно... колко бързо...
И малко ме е срам...

Нима такъв ще ме запомнят –
набръчкан... побелял.
Уж писах стихове любовни...
И ето ти!.. Финал!

И все така не ми се вярва,
че свършва този свят.
Написа: „Грозно грачи гарван...“
Поетът – толкоз млад.

И после толкоз млад загина...
Със черната брада!
За свойте Майка и Родина
във бой за свобода...

Огромните очи... Мустакът...
И слепият поет...
Куршум... Любимата го чака...
Свещеният обет...

И другият... Внезапно мъртъв...
А юноша дори...
Пристига гостенката жълта...
на двадесет и три...

А аз... Седемдесет и осем...
И доживях... Късмет...
Да, знам... Не е в това въпроса...
Но все пак съм поет...

Добре де... Вижда му се края...
И точно затова
ще трябва да се постарая...
със бялата глава

да пиша още.. още.. още...
Пък глупаво макар...
И всички дни и всички нощи...
И да не бъда стар...

Седемдесет и осем ... Бърже!
И струва си... Защо?
И тъй и тъй съм ги навършил...
Поне да станат сто...

18 януари 2018г.
6ч. 45 м. Сутринта

Поздрави, Или!
цитирай
4. avangardi - Благодаря, Ваня, Кати и Вени!
10.08 16:25
Безкройно съм ви благодарна за прекрасните коментари!
Желая ви прекрасно лято! Прегръдки:)))
цитирай
5. hel - Разтърсващ е! Млад дух, трудно му е в ...
11.08 19:05
Разтърсващ е! Млад дух, трудно му е в сбръчкано тяло. Но оптимизмът и талантът му са над всичко! Да е жив и здрав!
цитирай
6. avangardi - Благодаря, Елена!
14.08 16:50
hel написа:
Разтърсващ е! Млад дух, трудно му е в сбръчкано тяло. Но оптимизмът и талантът му са над всичко! Да е жив и здрав!

Да бъде жив и здрав!
Пожелавам ти едно прекрасно лято!Прегръдки!
цитирай
7. mihala - Здравей,
12.09 12:36
Прекрасен е, нямам думи да изразя това,което винаги ме е вълнувало в поезията му. На кого ли беше попречил синът, та даваха път на асфалтирани мозъци с пълни джобове.
Но красотата си остава.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 5477858
Постинги: 1794
Коментари: 9683
Гласове: 68550
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31