Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
16.11.2018 09:59 -
Въпреки
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 7368 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 16.11.2018 10:14
Прочетен: 7368 Коментари: 8 Гласове:
28
Последна промяна: 16.11.2018 10:14
Матей Шопкин е роден на 29.09.1938 година в с. Долна Липница, Великотърновска област
Въпреки всички превратности – можеш!
Можеш до край да останеш такъв:
с твоя характер до болка тревожен,
с твоята ясна и яростна кръв.
Нека бушуват насрещни вихрушки,
нека пропуква небесния свод.
Нека гиганти от грозни градушки
в кал да превърнат обилния плод.
Всичко се случва. Природата има
свои прекрасни и страшни права.
Няма в живота ни пролет без зима,
няма под камъка свежа трева.
Гледай как пада орелът столетен:
там от високия сетен предел,
пада без песен, без подвиг заветен,
но и в смъртта си остава орел.
В този живот бързолетен и сложен,
в този тревожен, космически век –
въпреки всички превратности – можеш!
Можеш докрай да останеш човек!
http://www.hera.bg/s.php?n=2346
Въпреки всички превратности – можеш!
Можеш до край да останеш такъв:
с твоя характер до болка тревожен,
с твоята ясна и яростна кръв.
Нека бушуват насрещни вихрушки,
нека пропуква небесния свод.
Нека гиганти от грозни градушки
в кал да превърнат обилния плод.
Всичко се случва. Природата има
свои прекрасни и страшни права.
Няма в живота ни пролет без зима,
няма под камъка свежа трева.
Гледай как пада орелът столетен:
там от високия сетен предел,
пада без песен, без подвиг заветен,
но и в смъртта си остава орел.
В този живот бързолетен и сложен,
в този тревожен, космически век –
въпреки всички превратности – можеш!
Можеш докрай да останеш човек!
http://www.hera.bg/s.php?n=2346
Ей, че добри хора се навъдиха ...
Делото за геноцид над палестинците пред ...
ТАКА СЪМ СЕ РАЗМИСЛИЛА СЛЕД 2ч- БЛИЗО ОБ...
Делото за геноцид над палестинците пред ...
ТАКА СЪМ СЕ РАЗМИСЛИЛА СЛЕД 2ч- БЛИЗО ОБ...
докрай да останеш човек...
цитирай
2.
bven -
Благодаря ти, че ми напомни за М.Шопкин - някога писах за него на класна работа:)))
16.11.2018 11:32
16.11.2018 11:32
Светят искри от копита,
падат брони и врати.
А луна, в облак скрита,
като златен трон блести.
Небосводът забучава. , ,
Пламва над града пожар.
«Слава на Ивайло! Слава
на безстрашната бунтар! »
Хубав ден, avangardi!
цитирайпадат брони и врати.
А луна, в облак скрита,
като златен трон блести.
Небосводът забучава. , ,
Пламва над града пожар.
«Слава на Ивайло! Слава
на безстрашната бунтар! »
Хубав ден, avangardi!
Ти можеш! Всеки човек поне един път в живота си има нужда да чуе тия думи! Стиховете звучат някак гордо, утвърждават човешкото.
Наскоро Матей Шопкин навърши 80 години. На въпрос какво го радва и какво го натъжава най-много в сегашното време, юбилярят, когото някога наричаха "най-младият от априлските поети", отговаря така:
"Радва ме това, че въпреки всички превратности и сътресения в съвременния живот духът на българина остава здрав и силен. И понякога - непримирим! Радва ме голямата истина, че не са погинали мечтите за по-добри и по-благодатни времена за нашата родина, че не е угаснала вярата в правдата, в доброто и в красотата... Натъжава ме разрухата, която е разперила черни криле по всички предели на България; натъжава ме омразата между хората, апатията, загубата на историческа памет. И не на последно място - предателствата във всичките им проклети форми."
Мисля, че това са думи в контекста на стиховете, които си подбрала за нас, Или. Аз пък запомних от последните творби на поета тази, за неграмотността:)))
Жестока орис
В земята ни и хубава, и горда,
велика, плодородна и света,
като безумна и бездарна орда
отвред нахлува неграмотността.
Пронизани от болки и несгоди,
душите ни надават тъжен стон:
Забравихме ли Кирил и Методий?
Не помним ли монаха от Атон?
Да знаеше съдбата ни, Софроний
навярно би напуснал своя храм,
а Христо Ботев сълзи би отронил
и дядо Вазов би извикал: Срам!
Огромен срам, подобен на стихия,
бушува над села, над градове,
и българчета тръгват на просия
под плач на оскърбени векове.
Какъв позор! Каква жестока орис!
Крещим за исторически възход,
но кой на ясен глас ще отговори
какво ще стане с българския род!
Безропотен, безличен, безработен
с дълбоки мъченически черти,
той може би ще стане неграмотен.
А по-нататък?... Бог да го прости!
Благодаря за припомнянето! Поздрави, мила Или!
цитирайНаскоро Матей Шопкин навърши 80 години. На въпрос какво го радва и какво го натъжава най-много в сегашното време, юбилярят, когото някога наричаха "най-младият от априлските поети", отговаря така:
"Радва ме това, че въпреки всички превратности и сътресения в съвременния живот духът на българина остава здрав и силен. И понякога - непримирим! Радва ме голямата истина, че не са погинали мечтите за по-добри и по-благодатни времена за нашата родина, че не е угаснала вярата в правдата, в доброто и в красотата... Натъжава ме разрухата, която е разперила черни криле по всички предели на България; натъжава ме омразата между хората, апатията, загубата на историческа памет. И не на последно място - предателствата във всичките им проклети форми."
Мисля, че това са думи в контекста на стиховете, които си подбрала за нас, Или. Аз пък запомних от последните творби на поета тази, за неграмотността:)))
Жестока орис
В земята ни и хубава, и горда,
велика, плодородна и света,
като безумна и бездарна орда
отвред нахлува неграмотността.
Пронизани от болки и несгоди,
душите ни надават тъжен стон:
Забравихме ли Кирил и Методий?
Не помним ли монаха от Атон?
Да знаеше съдбата ни, Софроний
навярно би напуснал своя храм,
а Христо Ботев сълзи би отронил
и дядо Вазов би извикал: Срам!
Огромен срам, подобен на стихия,
бушува над села, над градове,
и българчета тръгват на просия
под плач на оскърбени векове.
Какъв позор! Каква жестока орис!
Крещим за исторически възход,
но кой на ясен глас ще отговори
какво ще стане с българския род!
Безропотен, безличен, безработен
с дълбоки мъченически черти,
той може би ще стане неграмотен.
А по-нататък?... Бог да го прости!
Благодаря за припомнянето! Поздрави, мила Или!
В този живот бързолетен и сложен,
в този тревожен, космически век –
въпреки всички превратности – можеш!
Можеш докрай да останеш човек!
Актуален и за днешния ден. Големите са като пророци.
Поздрави, Илче!
цитирайв този тревожен, космически век –
въпреки всички превратности – можеш!
Можеш докрай да останеш човек!
Актуален и за днешния ден. Големите са като пророци.
Поздрави, Илче!
sofisofi написа:
Можеш докрай да останеш човек...
Все пак, едно нещо знам със сигурност: Ние сме тук, точно на този кръстопът от време и пространство, за да бъдем хора!
bven написа:
Светят искри от копита,
падат брони и врати.
А луна, в облак скрита,
като златен трон блести.
Небосводът забучава. , ,
Пламва над града пожар.
«Слава на Ивайло! Слава
на безстрашната бунтар! »
Хубав ден, avangardi!
падат брони и врати.
А луна, в облак скрита,
като златен трон блести.
Небосводът забучава. , ,
Пламва над града пожар.
«Слава на Ивайло! Слава
на безстрашната бунтар! »
Хубав ден, avangardi!
Хубаво стихотворение си публикувала!
Из „На този свят” (2017)
ПРОГЛАС
Не, няма да погине моят род,
дордето извори и птици пеят,
дордето детски люлки се люлеят
и слънцето златее като плод.
Сред лятна жега или зимен мраз,
под есенни и пролетни простори
душата ми с неверници се бори
и прогласява с поетичен глас:
На този свят остава моят род
и неговият път ще продължава
с великата борба за чест и слава,
и с огнената жажда за живот!
Прекрасен ден ти желая!
donchevav написа:
Ти можеш! Всеки човек поне един път в живота си има нужда да чуе тия думи! Стиховете звучат някак гордо, утвърждават човешкото.
Наскоро Матей Шопкин навърши 80 години. На въпрос какво го радва и какво го натъжава най-много в сегашното време, юбилярят, когото някога наричаха "най-младият от априлските поети", отговаря така:
"Радва ме това, че въпреки всички превратности и сътресения в съвременния живот духът на българина остава здрав и силен. И понякога - непримирим! Радва ме голямата истина, че не са погинали мечтите за по-добри и по-благодатни времена за нашата родина, че не е угаснала вярата в правдата, в доброто и в красотата... Натъжава ме разрухата, която е разперила черни криле по всички предели на България; натъжава ме омразата между хората, апатията, загубата на историческа памет. И не на последно място - предателствата във всичките им проклети форми."
Мисля, че това са думи в контекста на стиховете, които си подбрала за нас, Или. Аз пък запомних от последните творби на поета тази, за неграмотността:)))
Благодаря за припомнянето! Поздрави, мила Или!
Наскоро Матей Шопкин навърши 80 години. На въпрос какво го радва и какво го натъжава най-много в сегашното време, юбилярят, когото някога наричаха "най-младият от априлските поети", отговаря така:
"Радва ме това, че въпреки всички превратности и сътресения в съвременния живот духът на българина остава здрав и силен. И понякога - непримирим! Радва ме голямата истина, че не са погинали мечтите за по-добри и по-благодатни времена за нашата родина, че не е угаснала вярата в правдата, в доброто и в красотата... Натъжава ме разрухата, която е разперила черни криле по всички предели на България; натъжава ме омразата между хората, апатията, загубата на историческа памет. И не на последно място - предателствата във всичките им проклети форми."
Мисля, че това са думи в контекста на стиховете, които си подбрала за нас, Или. Аз пък запомних от последните творби на поета тази, за неграмотността:)))
Благодаря за припомнянето! Поздрави, мила Или!
МАТЕЙ ШОПКИН: “ПОЕТИТЕ ПРИЛИЧАТ НА ИСКРИ, ИЗТРЪГНАТИ ОТ СВОИТЕ ЕПОХИ…”
Не винаги са нужни ветрове.
И люляци. И нощи теменужни.
Не всеки ден се пишат стихове,
но винаги поетите са нужни.
Обречени, жестоки и добри,
бохеми, богоборци и пройдохи,
поетите приличат на искри,
изстръгнати от своите епохи.
Те светят над съдби и времена,
над бяла утрин и над вечер синя.
Без тази искрометна светлина
светът ще заприлича на пустиня.
март-април 1996 г
Прегръщам те и ти желая приятна вечер!
katan написа:
В този живот бързолетен и сложен,
в този тревожен, космически век –
въпреки всички превратности – можеш!
Можеш докрай да останеш човек!
Актуален и за днешния ден. Големите са като пророци.
Поздрави, Илче!
в този тревожен, космически век –
въпреки всички превратности – можеш!
Можеш докрай да останеш човек!
Актуален и за днешния ден. Големите са като пророци.
Поздрави, Илче!
Нека бъдем по-усмихнати! По-щедри! По-добри! По-благодарни! По-загрижени!
Нека бъдем по-човечни!
Прегръщам те, Катенце! Приятна вечер ти желая!
Търсене
Блогрол
1. Магическо Прозорче към света в блог.бг - по азбучен ред
2. разкази за художници avangardi-блог вълна
3. ДВУЕЗИЧНА БИБЛИОТЕКА с преводна литература
4. онлайн радио
5. Музика
6. 65 думи със специфичен правопис
7. impressio
8. обекти
9. сензация
10. новото познание
11. sofiadailyexpress
12. fakti.bg
13. Искам да знам
14. братле
15. изумително
2. разкази за художници avangardi-блог вълна
3. ДВУЕЗИЧНА БИБЛИОТЕКА с преводна литература
4. онлайн радио
5. Музика
6. 65 думи със специфичен правопис
7. impressio
8. обекти
9. сензация
10. новото познание
11. sofiadailyexpress
12. fakti.bg
13. Искам да знам
14. братле
15. изумително