Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.10 14:30 - Пейо Яворов (Пейо Тотев Крачолов)
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 342 Коментари: 5 Гласове:
18


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 image
Кратка информация
Име Пейо Тотев Крачолов
Псевдоним Пейо Яворов
Роден 01.01.1878 г.
гр. Чирпан
Починал 17.10.1914 г.
гр. София
Жанрове драми, мемоари, очерци, поеми, поезия, стихотворения
Издания Демократически преглед, Мисъл, Наш живот, Общо дело, Просвета, Съвременна мисъл, Художник, Художествена култура, Автономия, Глас македонский, Демократ, Ден, Илинден, Свобода или смърт
Направления и кръгове Кръгът „Ми

Яворов, Пейо (псевд. на Пейо Тотев Крачолов). (Чирпан, 1.01.1878– София, 29.10.1914). Завършва V (ІХ) кл. в Пловдив (1893). Участва в македонското националноосвободителното движение (1902–1903). Член на задграничното представителство на ВМРО. Заместник-поддиректор на Народна библиотека (1905), драматург на Народния театър, София (август 1908–1913).

Първата публикувана творба на Яворов е стихотворението „Напред!…“, (в. „Глас македонский“, № 36, 17 авг. 1895). Въпреки краткото или по-продължително сътрудничество в изданията „Глас македонский“, „Ден“, „Общо дело“, „Демократ“, „Наш живот“, „Демократически преглед“, „Просвета“, „Художествена култура“, „Художник“, „Съвременна мисъл“ предопределящо за естетико-художествения развой на Яворов е обвързването му със сп. „Мисъл“ (1892–1907) и оформилия се около него елитарно-парнасистки кръг на д-р Кр. Кръстев и П. П. Славейков.

Редактор на сп. „Мисъл“, на хектографския в. „Свобода или смърт“, в. „Автономия“, в. „Илинден“.

Превежда стихове от М. Метерлинк, от Гьоте, Ленау, Луиза Акерман, А. Л. Боровиковский, Вербовчанин, драми от Шекспир („Ромео и Жулиета“, „Укротяване на опърничавата“) и О. Уайлд („Саломе“).

До 1909 Яворов се изявява предимно като автор на социална, романтическа, декадентска, символистична лирика. През 1910 е убеден, че драмата е най-адекватният жанр, който би могъл пълноценно да изрази вътрешния му свят. Създава лирико-психологическата драма „В полите на Витоша“ (1910) и пиесата от ибсеновски тип „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912).

Пейо Яворов е и талантлив прозаик. Биографичният очерк „Гоце Делчев“ (1904) и мемоарите „Хайдушки копнения“ (1909) не само документират събития от македонския период на живота му, но и пресъздават случилото се в силно субективизирана време-пространствена перспектива. Макар и по-спорадично, Яворов се изявява като вещ литературен и театрален критик и пламенен публицист-полемист.

Изследователите обособяват два рязко отграничени периода в лириката на Яворов: 1895–1901, с ярка доминация на романтически и народнически тенденции, под осезателното влияние на Вазов, Ботев, Надсон и Лермонтов; 1905–1910, определян често като „упадъчен“, „декадентски“, „модерен“, „символистически“, под афишираното влияние на френския символизъм, ознаменуван от манифестната „Песен на песента ми“ (1906). За преломна в развоя му е смятана 1903, когато Яворов, съкрушен от поражението на Илинденското въстание, решава да мине „моста на декадентството“.

Книгите, които представят първия му период, са „Стихотворения“ (1901, 1904), докато „Безсъници“ (1907), циклите „Прозрения“ (1910), „Царици на нощта“ (1907–1909) и антологията „Подир сенките на облаците“ (1910, 1914) са емблематични за сложните поетологически перипетии на т.нар. втори период. В яворознанието и днес е валидна тезата за прелома на Яворовия поетичен език от предметна пластичност към усложнена знаковост, музикалност и сугестивност, т.е. за смяната на екзотеричното послание от езотеричен код. Но пластичността в изображението се появява отново в някои от по-късните му творби („Да славим пролетта“, „Сафо“, „В часа на синята мъгла“), вече преосмислена в плана на символистичното изразяване.

За постижения на българската поезия са смятани поемите „Градушка“, „Калиопа“, „Нощ“, „Песен на песента ми“. Ненадминати са и любовните му шедьоври „Две хубави очи“, „Стон“, „Не бой се и ела“, „Вълшебница“, „Ще бъдеш в бяло“, „Пръстен с опал“, „Обичам те“, „Благовещение“. Яворов е автор и на ред забележителни творби с философска проблематика: „Смъртта“, „Песента на човека“, „Шепот насаме“, „Тома“, „Маска“, „Да славим пролетта“, „Покаяние“, „Нирвана“, „В часа на синята мъгла“ и др., в които лирическата емоция парадоксално надмогва сухата рефлексия. В този смисъл лириката му от т.нар. втори период е представителна за естетическо-мирогледните търсения на модерната българска поезия. Яворов задава трагичния модус и самосъзнание на модерния човек в българската литература.

Лирическите текстове на Яворов предначертават насоките на търсене на следващото поетическо поколение. Той е смятан за предтеча, основоположник, ключова фигура в развитието на българския символизъм. В различна степен влиянието му се долавя в поетиката на Д. Дебелянов, Н. Лилиев, Т. Траянов, Ат. Далчев и др., които доразвиват, доусъвършенстват, довеждат до краен предел и отричат наченатото от него.

Превеждан е на 25 езика.

Други псевд.: Върбовчанин, Джемо, Отело, Пейчо, П. Тотев; К. П., П. Кр., П. Кр-ов

 

Бисера Дакова (текст и библиография)

http://dictionarylit-bg.eu/%D0%9F%D0%B5%D0%B9%D0%BE-%D0%AF%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2#biblio

В ЧАСА НА СИНЯТА МЪГЛА

 На моите внучета Найден, Малинка и Ганка

Седя и гледам от прозореца:
деца играят вън; – сега е утрината тяхна
и пролет грее на безгрижните лица.
Един ли цвят пред моите очи увяхна?
Седя и гледам: спомени придавят гръд.
Неволно пита взор посоките далеки,
където се преплитат пътища, пътеки…
Що иде тук – и кой отива там, – отвъд
сребровъздушните стени на кръгозора?
Но кой ще назове честта и кой позора?
Деца, боя се зарад вас.
………………………
И ето в оня час на синята мъгла,
когато млъква шум и тишината стене,
при своите прозорци седнали без мощ,
спомнете си, деца, спомнете си за мене
и прошепнете – лека нощ!
П. К. Яворов
https://www.lentata.com/page_3000.html










Гласувай:
18
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ivoki - БЛАГОДАРЯ !
29.10 14:39
БЛАГОДАРЯ !
цитирай
2. avangardi - Благодаря, Ivoki!
29.10 17:01
Дълбок поклон!
цитирай
3. leonleonovpom2 - Поздрави за написаното!
29.10 17:52
Училището ни беше до " Яворовите скали", където той е обичал да наблюдава морето Там е видял и корабите с арменци, приети в България И се е вдъхновил за прочутото си стихотворение!
В осми клас и аз обичах да ходя там, въпреки ,че скалите вече не бяха на автентичното си място Но зевзеците бързо ме засякоха и взеха да питат ,за какво се взъхновявам там- за стих ли"? Или копнея по някоя Калиопа? И поглеждаха към съученичса със същото име Така, че спрях с ходенето там!
Яворовата Калиопа е поморийка ! Оказа се, че са били две хубавите Калиопи тогава Не е ясно, коя е възлюбената! Знам и местата на къщите им По- вероятно е, да е въздишал по тази, чиято къща е била близо до скалите, затова и да е ходил там!?
Любимец е на най- хубавите жени, въпреки мнението на майката на Лора ,че е черен и грозен!?
Със сигурност и талантът има роля в харесването!

Хубава вечер!
цитирай
4. donchevav - Благодаря за интересния материал! ...
29.10 23:20
Благодаря за интересния материал!
А забелязваш ли, че между първия и втория период има един луфт от 4-5 години?:) Той съвпада с участието на Яворов в борбата за освобождение на Македония.
За този период в живота и творчеството на поета, по-конкретно за годините от 1901 до 1903, т.н. "македонски" или "революционен" период, е писано доста - от класиците М. Арнаудов, Е. Карамфилов, П. Зарев, Н. Георгиев до съвременниците ни литературни критици М. Неделчев, Георги Генов, Иван Радев, Милкана Бошнакова и др. Македония не е просто романтичен порив за поета, тя е родова повеля, предадена от баща на син, тя е житейска орис, съдба. На нея Яворов посвещава 13 години от краткия си живот-горене, нея споменава и в завещанието си. Последното му желание е да бъде погребан в четническите си дрехи: „Ако не умрях в Македония, то поне да умра тъй, както бях приготвен за нея“.
В периода 1901-1903 година Яворов, активен член на ВМОРО, по-късно МОО, сътрудничи на техните печатни органи, в."Дело", "Свобода или смърт", "Автономия", "Право", два пъти навлиза с чета в Македония с освободителна мисия /и още веднъж през 1912г./, другарува с Гоце Делчев, но потресен от неговата смърт, охладен от враждата с Я. Сандански и от вътрешните предателства в организацията, се завръща в София. Започва третият му период - т.н. модернистичен, белязан от участието му в кръг "Мисъл" и приемането на естетическата платформа на символизма. Към този условно определен втори, революционен период, се отнасят творби като чудесните стихове "Хайдушки песни", прозаичните късове "Хайдушки копнения" /създадени малко по-късно/, биографичният очерк "Гоце Делчев" и др.
Днес се навършват 105 години от смъртта на П. Яворов - уникален и с творческото си перо, и с живота си, и с примера си по патриотизъм. Сложна, драматична, поляризирана по ботевски личност, трагично разполовена душа и един горд дух, достигнал до “прозрения за вечните въпроси, що никой век не разреши".
Благодаря ти за това припомняне, мила Или! Поздрави!
цитирай
5. barin - Благодаря за информацията, ava...
02.11 08:43
Благодаря за информацията, avangardi. Аз миналата година ходих в къщата на Яворов в Чирпан, където ми разказаха всичко подробно, но се забравя и сега си го припомних отново. Темата е излязла малко преди деня на народните будители, за да припомни на хората какви българи е имало.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 5878157
Постинги: 1813
Коментари: 9785
Гласове: 72696
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031