Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.11.2009 07:01 - Чиновниците и лекарите като палачи
Автор: avangardi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1546 Коментари: 4 Гласове:
11

Последна промяна: 25.11.2009 07:01


Чиновниците и лекарите като палачи Крайно време е да разбием гишетата, за да не умираме на опашките
image
Илиян Савков
imageМартин Карбовски

Всеки ден всяка медия получава поне едно такова писмо: "...помогнете ми, детето ми е болно, държавата не прави нищо, за да бъде излекувано, нямаме време..." Следват ужасяващи подробности за това, кой шеф на каква комисия не обръща внимание на най-ужасната болка - тази на малкия човек с болно дете. Следват диагнози, параграфи, жестоко безсилие и объркване. Ако има друг казус, който не търпи отлагане в държавата, това е точно този - болни деца, които искат да привлекат вниманието върху себе си и да живеят. Заради такива писма медиите все по-често вършат работата на държавата. Непрекъснато.
Няма дете, което да се е нуждаело от лечение в чужбина и да не е получило средства от Фонда за лечение на деца. Това заявява д-р Николай Добрев - председател (вече бивш) на Фонда за лечение на деца, по повод оповестените резултати от одита на Сметната палата в тази институция. А 25 милиона лева са върнати на държавата и не са стигнали до болните деца. Ако директорът на фонда не лъже, защо във всяка една медия продължават да се събират пари поне за още едно дете, за което или времето не стига, или не е намерен път до парите
които днес се върнаха в бюджета. Родители на такива деца казват просто - това е една голяма каша. И призовават държавата да има сърце за болежките на техните деца.
На тази държава наистина й трябва сърце. Донор за това сърце обаче не може да се намери и нещата не са толкова патетични и романтични. Трябва работещо сърце, което може да се постигне единствено ако на всеки отвратителен държавен чиновник, който не си върши работата, му се отнеме най-милото. Забранява му се да работи повече държавна работа и се съди до дупка. Някой трябва да го отнесе - това е държавен пост - цитатът е от американски филм. У нас никой няма да го отнесе за случаите на престъпно бездействие. Основен грях на българската държава и българските чиновници е тяхното бездействие, за което те в момента не може да бъдат наказани. А трябва да се почне от всяка жена, работеща на гише, докато се стигне до министри - всеки, който не си върши така мечтаната от всички у нас държавна работа, да бъде отстранен от длъжността си и да му се търси отговорност. В момента всеки прегрешил чиновник просто се мести от едно място и бюро на друго или от един етаж на по-горен етаж. Същите тези чиновници, които не работеха и при Костов, и при царя, и при Станишев, сега се опитват да не работят и при Борисов. Те са същите хора, на които дължим лошата си държава - едни и същи безчувствени като костенурки хора скрили се зад гишета и секретарки. Признайте си - половината ни живот минава в сън, другата половина - на държавното гише.
Нужен ни е механизъм, по който работата и полезността на държавата и чиновника да бъдат оценявани от пряко засегнатите - хората на гишето с формуляр в ръка или от родителите на децата, търсещи бъбрек. В момента държавата е жесток феод, в който феодалът на гишето - бил той портиер или доктор, или професор - просто ви връща, защото той има много време на този пост и защото
не го е еня за това, че детето ви няма време да бъде лекувано. Феноменално ненормално е - държавата трябва да е защитник на слабите, а се оказва палач в бездействието си.
На друго място побеснели родители щяха да разбият вратата на Фонда за лечение на деца и да линчуват директора му. У нас те висят на вратата на медиите. Непрекъснато у нас се събират пари за това, за което вече държавата е отпуснала пари. Нямаше да има нужда от кампании като "Българската Коледа", ако държавата си вършеше работата. Явно пари има. Сърце не достига и докато чакаме да добие държавата сърце, явно трябва първо да им разбием гишетата, където ни бавят и протакат живота ни. И живота на най-ценното ни. Счупете гишетата, вдигнете скандал - утре ще се окаже, че е имало пари за всичко, което ни трябва за достоен живот, но ние отново ще сме чакали на някое гише нечие милостиво разрешение. Счупете гишетата - иначе ще продължаваме да живеем на гишето на живота и да плачем.
 


Тагове:   Здраве,   чиновници,


Гласувай:
11
0



1. mamas - Много силна статия!
25.11.2009 09:34
Бюрокрация, бездушие... Какво ли не е провалено заради тях...
цитирай
2. avangardi - Славе, фактите говорят:
25.11.2009 09:57
Докато фондът преливал от милиони, добри хора събирали по левче да спасят Георги
Държава мащеха погуби Пепи
Одобрили сумата за лечение на детето три дни след като починало


Три тежко болни деца не дочакаха своя шанс да получат медицинска помощ в чужбина, защото не получиха навреме финансова подкрепа от Център "Фонд за лечение на деца". Това призна експертът на Сметната палата Ева Гълъбинова. Тя участва в екипа, който направи одит на дейността на фонда от 1 януари 2005 г. до 31 декември 2008 г. Тежко болни деца са чакали с месеци, дори с години отговора на чиновниците дали ще им дадат финансово рамо за медицинска помощ в чужда клиника. Основният критерий, за да получат утвърдителен отговор, е липса на съответен специалист или апаратура в България, т.е. невъзможност на детето да се направи животоспасяваща процедура или операция. За 4 години са подадени 411 молби, от които са одобрени 223. Шанс за реално лечение обаче са получили едва 139 деца. Останалите са чакали отговора по 3, по 6, по 9 месеца. Четири хлапета са се надявали за благословията на фонда между 331 и 400 дни, други 5 деца и родителите се въоръжили с търпение от 401 до 500 дни. А три малки пациенти били принудени да преглъщат липсата на отговор дали ще могат да се лекуват зад граница повече от 500 дни. Това е гавра не само с тежкото им здравословно състояние, но и с живота. Защото някои от тях не успели да докачат изпросеното великодушие. Чакането за тях било фатално.


Петър Йочев мечтаел да стане футболен мениджър. Той се снимал с купа в ръка пред фототапет от олимпийско състезание
ФОТО Инициатива "спаси, дари на..." 16 месеца. Толкова време Георги Корфонозов от Ямбол се надявал да получи сигнал от спасителния фонд. Това разкри пред "Стандарт" Десислава Хурмузова от Инициативата "Спаси, дари на...." 16-годишният младеж страдал от хронична бъбречна недостатъчност и се нуждаел от спешна трансплантация. У нас обаче бил принуден да чака с години, което го обричало на гибел. Въпреки хемодиализните процедури състоянието му се влошавало от ден на ден. Затова на 16 януари 2007 г. лекари от Александровска болница изготвили протокол, който изпратили до Комисията за лечение в чужбина към здравното министерство. Те настоявали на детето да се даде шанс за лечение зад граница, тъй като у нас няма такива възможности. Отговорът се върнал след три месеца и половина към шефа на Протоколната комисия проф. Панчев, че трябва да се посочат адресите на две клиники в чужбина, където може да бъде извършено присаждането на бъбрек. На 25 септември същата година специалистите от Александровска болница изготвят нов протокол с имената на две чужди клиники, готови да лекуват детето. Чиновниците отговорили, че няма да отпуснат финансиране, тъй като няма точни финансови разчети от посочените клиники. Документите на Георги служебно са пренасочени към Фонда за лечение на деца. На 5 октомври 2007 г. Комисията за лечение в чужбина уведомява родителите, че синът им е одобрен за трансплантация зад граница. Но трябва да подадат нова молба - този път директно във фонда.
С помощта на доброволците от "Спаси, дари на..." родителите успяват да се свържат с клиника в Мюнхен, където предложили да спасят Георги, като му присадят бъбрек от баща му по нов метод, въпреки несъвместимостта между двамата. Родителите предали офертата във фонда в началото на декември 2007 г. Оттогава до този момент обаче документите на момчето с крайна бъбречна недостатъчност не са внесени за разглеждане от Обществения съвет, който трябва да благослови лечението. Отчаяните родители започнали да се уповават само на неправителствената организация.
"С даренията на хора с широки сърца успяхме да съберем необходимите 105 000 евро", разказа Десислава Хурмузова. Тя изтъкна, че помагат обикновени хора - по 5 лв., по 10 лв., най-много по 100 лева. 15 души с различни професии работят на доброволни начала в организацията "Спаси, дари на..." и нямат никакъв достъп до банковите сметки на децата, за които организират дарителски кампании. Парите се превеждат от съответната банка директно в клиниката, за да се покрият направените разходи. На 11 януари 2009 г. на Георги Карфонозов е присаден бъбрек от трупен донор в болница ISSMET в Палермо. Момчето пропътува 15 часа от Ямбол до Палермо и влиза направо в операционната. Така се спестяват пари за нощувки в хотел, при евентуално чакане за подходящ донор. Днес Георги е абитуриент в Математическата гимназия в Ямбол. Има си дори и гадже.
17-годишният Петър Йочев от Ловеч обаче не дочака помощта на Фонда за лечение на деца. Пред декември 2007 г. момчето получило силни болки в гърба. Лекари направили изследване дни преди Коледа и поставят диагноза "невринома", без да правят биопсия. Родителите подали молба в Националната здравноосигурителна каса за издаване на формуляр 112 за планирано лечение в клиника в някоя страна от Евросъюза. Смазани от притеснение, родителите прибегнали до отчайваща стъпка - заедно с роднини продали апартаментите си, за да спасят Пепи. Със събраните пари момчето заминава в Германия. Изследване в тамошна клиника показало, че диагнозата е сбъркана и става дума за извънкостен сарком на Юинг. Преди да се направи операция обаче, се налагала лъчетерапия и 6-месечен химиотерапевтичен курс за редуциране на тумора. За да намалят разходите за семейството, лекарите се съгласяват химиотепарията да бъде извършена в България, по специално изготвена от тях схема.
Така и станало. Туморът намалял наполовина и през юли 2008 г. тийнейджърът е опериран. Последвала постоперативна химио- и лъчетерапия. За да се избегнат фатални разсейки, докторите от немската клиника препоръчали между 6 и 12 курса, според конкретното състояние на момчето. Цената на един курс била 7730 евро. До този момент родителите заплатили 143 000 евро за лечението и нямали никаква възможност за повече харчове. Затова на 4 септември 2008 г. подали молба към Фонда за лечение на деца. Междувременно написали и до Инициатива "Спаси, дари на...". Скандалното е, че момчето получило благословията за финансово рамо от фонда 6 месеца по-късно. В средата на март 2009 г. шефът на Фонда за лечение на деца д-р Николай Добрев звъннал на баща му, за да го уведоми, че парите са отпуснати. Твърде късно - три дни по-рано обаче Петър се бил преселил в по-добрия свят. Все пак той успял да направи няколко химиотерапевтични процедури с набрани дарения от "Спаси, дари на...". Възможно е състоянието на момчето да е било толкова тежко, че шансът за излекуване да е бил минимален, дори да бяха осигурени пари от Фонда за лечение на деца. Въпросът обаче има морална страна. Какво е отношението на държавата към нейните деца? Защо отговорът се е забавил половин година при положение, че по същото време Фондът за лечение на деца е имал бол пари - през октомври 2008 г. в него са преведени 20 млн. лв. от бюджетния излишък, които е трябвало да се усвоят до края на годината. Независимо от десетките одобрени деца, чакащи финансиране, са отпуснати едва 550 000 лева. Другите 19,5 млн. лв. са върнати в бюджета на държавата. Такава е абсурдната констатация от одита на Сметната палата. И това е равносметката за няколко загубени и още повече поставени на карта детски живота.
Румяна Милева
цитирай
3. mmmmmmmmm - Срамувам се!
25.11.2009 17:10
Дано тези деца никога не разберат написаното!!!
Що за държава сме?...
Що за управници избираме?!...
Какъв е този абсурд?!?!?!?!....
цитирай
4. tanyarisemova - Бездушие!
26.11.2009 21:30
Бездушие!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 5850242
Постинги: 1812
Коментари: 9785
Гласове: 72589
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930