ИЗЛЕКУВАЙ СЕ ОТ ЧЕРНАТА ЗАВИСТ 9 декември 2009, 16:02 Мистерии

Натисни на картинката

      Бялата може да бъде градивна За първи път в живота ни подлагат на сравнение още в родилното. По-нататък в списъка следват училището, университетът, работата, семейството.

Поведението и успехите на околните стават за нас шаблон, в който се мъчим да се напъхаме. И когато не успяваме, много се огорчаваме.

Когато един ден се огледаш, откриваш, че приятелката ти се е омъжила по-успешно, по-бързо се издига в кариерата и има с пет сантиметра по-тънка талия. Подробният анализ на житейския й път не открива нещо особено в нейния характер и поведение. С какво тогава тя е заслужила всичко това?

Тревата на комшиите е по-зелена...

Изкушението да надникнем в чуждия живот възниква тогава, когато нашите собствени неща не вървят много добре. Сякаш ще ти стане по-леко, като се убедиш, че и там не всичко е цветя и рози. Ами ако е? Тогава възниква завистта. Самооценката стремително пада, възникват съмнения и чувство на неудовлетвореност от себе си.

Възможна е и друга реакция: да приемеш предизвикателството и да се бориш за "победа", доказвайки, че с нищо не си по-лоша от обекта за сравнение. При това винаги може да вдигнеш летвата още по-високо, да се напрегнеш малко повече и... да станеш горда притежателка на суперскъп и ненужен кухненски комбайн с функция влизане в интернет! А междувременно чувството ти на недоволство от живота може да расте като снежна топка.

Винаги някой е по-добре

Навикът да се сравняваме с другите може да ни изиграе лоша шега: най-сериозните ни лични постижения да избледнеят на фона на чуждите успехи. Съпоставяйки се с някого, ние обезценяваме собствените си усилия, лишаваме се от мотив за движение напред. Какъв смисъл има да постигаме нещо, щом приятелката ни пак ще се окаже пред нас?

Но дори и постоянно да печели тези сравнения, човек попада в коварен капан. Доста бързо той започва да вярва в своята изключителност. Животът обаче е такъв, че в него винаги се намира някой по-добър. И ако сме свикнали да се сравняваме, потиснатото настроение ни е в кърпа вързано!

Как да се избавиш от навика да се сравняваш с другите

- Открий собствените си интереси и ги осъществявай. Когато сме заети с любимо занимание, нямаме време /а и желание/ за придирчиви сравнения с околните.

- Старай се да правиш всичко възможно за постигане на целите си. Съзнанието, че влагаш всичко от себе си, ще ти даде повод да се гордееш със себе си, дори ако резултатът не е оправдал всички очаквания. При това ти вече си спечелила най-важното състезание - със собствената си леност.

- Позволи си да бъдеш несъвършена. В края на краищата кой е казал, че винаги и навсякъде трябва да си най-добрата? Научавайки се да бъдеш доволна от себе си, ти ще изчерпиш поводите за съмнения.

- Не сравнявай другите хора един с друг - така рискуваш да попаднеш в омагьосан кръг: колкото повече сравняваш другите, толкова повече сравняват теб. Това е проверено в практиката.

- Когато следващия път те обземе изкушението да се поогледаш наоколо, поеми дълбоко въздух и мислено преброй до десет. Важното е да се "спипаш" в самото начало на разрушителния порив.

Пробна на успеха

Щом веднъж ни е дадена способност да сравняваме, нека това стане стимул за самоусъвършенстване. Достатъчно е да се научим да премерваме правилно възможните варианти за промени в живота. Твоя позната е отворила свое дизайнерско студио? Няма смисъл да й завиждаш или да се опитваш да вървиш по нейните стъпки. По-добре си спомни какво занимание те привлича лично теб. Може би имаш отдавнашно хоби или мечта? Заеми се с тях, измисли стратегия на развитие и успехът няма да те подмине.

Ако пък твоите стремежи съвпадат с това, което е направила въпросната позната, прояви искрен интерес и я разпитай как е постигнала толкова впечатляващи успехи. Поискай съвет. Често такава обмяна на опит ни стимулира за самостоятелни стъпки и развитие на собствените таланти.

За да избереш правилно своята посока, полезно е да премериш върху себе си чуждия живот като дрехите в магазина. Включи се в игра: представи си се в "кожата" на онзи, на когото завиждаш. Не се бой мислено да влезеш, да пипнеш, да опиташ на вкус неговия живот, семейното му положение, личните му отношения, работата му - удобно ли ти е, нищо ли не те стиска. Възможно е онова, на което завиждаш, при разглеждане отблизо да ти се стори не толкова привлекателно. А ако картинката "отвътре" все още ти харесва, смело пристъпвай към реализиране на собствената си мечта. И с никого не се сравнявай!


За какво ми е дворец?

Интересно е, че на практика човек винаги прави съпоставки в "своята категория". На обитателя на стара панелка не би му дошло наум да завижда на султана на Бруней, който живее в дворец. Но много би го заинтригувала съдбата на Мимето от съседния вход и това как тя е успяла да се премести в луксозен апартамент в центъра на града, без да има в актива си нито богат мъж, нито прилична заплата.

Същото се отнася и за външността. Няма смисъл да правим паралели с "полупрозрачните" топмодели, но защо да не се сравним с колегата в офиса, който при същата предразположеност към напълняване има стройна фигура?
Излиза, че в самия факт на сравнението е скрит отговорът - щом твоите съвсем обикновени колеги, приятели, познати са могли да постигнат нещо в живота си, значи и ти ще успееш!

Здравей, мила Илка! Много, много се радвам, че се появи блогът ти отново. В известна степен развих зависимост от него (от теб). От една седмица се тръшкам, че няма достъп до него, и реших, че си го "затворила" за външни очи. Търсих-търсих и попаднах на "сибирския" ти блог, но ми се струва, че той не е активен.
Ако ти е възможно, моля, не изоставяй и нас, нерегистрираните потребители - ти си радост за окото и благодат за душата. Без преувеличение! Благодаря ти!
Ивет

Как ще съм българин без черна завист?...