Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.06.2018 08:58 - Мечтател
Автор: bagatur Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2380 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 07.06.2018 09:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    Някога, много отдавна, при завършване на средно образование, имахме право на един опит за влизане в някакъв Университет или Институт / така се наричаха тогава днешните технически Университети/. Един опит  за Висш институт и един за Полувисш институт/ и такива имаше едно време и си бяха много хубави/. Един опит. Ако сгрешиш- отиваш в казармата. Там, на втората година, имаш право на още един опит. Ако отново сгрешиш...може да опиташ следващата година, но само ако вече работиш, ако кандидатстваш нещо свързано с професията ти и ако те приемат- ще е само задочно. Няма как да бъдеш истински студент, успял да реализира мечтата си, както и тази на семейството си, защото си пропуснал регламентираните възможности. Жесток регламент.    
       Някога, много отдавна, населението на България беше около девет милиона души. Средно образование завършваха около 120 000 млади хора, но приемаха само около 30 000 .Толкова бяха местата.Останалите започваха да работят, да се женят и да градят дом. Някои нямаха  късмет, други нямаха достатъчно знания или не се бяха ориентирали правилно за какво ги бива. Много добри и отлични ученици не успяха да се преборят с Регламента. Те си останаха добри и умни хора, които продължиха живота си в друго русло.     
     Някога, много отдавна, наистина беше важно да прецениш какво знаеш и да се явиш на изпит в тази област. Трябваше наистина да знаеш. Един опит. Печелиш или губиш. Рискуваш. Мечтаеш.    
      Някога беше така.    
      Днес, в Новото време, Регламентът е отменен. Институтите ги няма. Те станаха Университети. Даже се появиха и нови. Местата  в тях се увеличиха в пъти.           
      Днес, в началото на Новото хилядолетие, средно образование завършват около 55 000 души годишно. Университетите имат обявен прием за 70 000 първокурсници. Математически дисбаланс.    
     Днес Ректорите командироват своите подчинени в съседни страни на лов за студенти. Като на истински лов - с примамки, обещания и презентации чрез мултимедия. Модерна кампания. 
...................................................      
     Днес Университетите приемат целогодишно. Всеки дава до дванадесет възможности за полагане на приемен изпит или тест или класиране по документи. И записва дори на честна дума, дори ако кандидатът още няма Диплома за завършена Гимназия. Лесно се става студент. Това вече не е мечта.   Кандидатите от своя страна се поразглезиха. Те вече не се и съмняват, че ще бъдат приети. Въпросът е Какво ще запишат. Не че е важно. Ще получат Диплома за Висше и ще я размахват насам-натам, докато им омръзне да говорят как в България не се ценят младите хора с ценз и знания. А ще им омръзне, защото ще го говорят пред други такива млади хора с дипломи за Висше, които също като тях ги размахват и повтарят до втръсване, че в България ... и така нататък, и така нататък.   България- страната на Дипломираните.   България- страната на високообразованите сервитьорки, бармани, магазинерки и охранители. На предприемачите без мениджърски знания.На смелите и отчаяните. На излъганите от Регламента, че всеки с Диплома е Успял.    
    Успял да повиши благоденствието на една клика университетски преподаватели и администратори, разглеждащи Университетите, които ръководят , като ЕООД-та, предназначени да носят приходи на работещите в тях. С ограничена отговорност за младите хора, които привличат и на които обещават, че " утре техен ще е светът " !    
    Няма да говоря за онези, които вече не са в България. На тях трябва да завиждаме умерено и да искаме извинение на Коледа от името на Държавата, която допусна те да не я разпознаят като родна майка, а като мащеха. На Коледа, когато те си идват, за да ни видят как в страната на младите и умните ранобудни и образовани, можещи и знаещи , се живеее в градове, които имат за основен бизнес издаването на Дипломи за Висше, но нямат работа за дипломираните. Сигурно така трябва да бъде.       
     Някога, преди много години, имахме мечти.       
     Да ни приемат!      
     Да кажем гордо, че наистина " наш е светът" !    
     Да се изправяме лице в лице с професорите си и в истински изпити да доказваме знанията си.    
    Някога беше така.    
    Всеки приет за студент  беше горд и безумно щастлив.     
    Някога и аз бях кандидат - студент. След изпита имах на разположение около две седмици да чакам резултата. Да се притеснявам. Да обмислям. И да чакам казармата, която беше неизбежна и за две години щеше да изтрие много от наученото в гимназията. Ако не бях успял, щеше да бъде много, много трудно.  
     В един такъв ден на очакване на писмо от Университета срещнах мой съсед и съученик от основното училище. Момчето не беше от най-умните, преписваше от мен, четеше трудно и логично завърши тригодишно професионално минно училище със среден успех около " среден 3 ", както немалко други като него. За тях работа имаше, и то добре платена.    
     Та срещам го аз и го питам какво прави / не е оригинално, но в месеците преди казармата общо взето нямаше какво да правим , освен да чакаме/.Очаквах да ми каже, че чака повиквателна или че е сключил договор с Мината/ опция за пет години, без да ходи войник и с много добра сума парички/. Очаквах да каже, че " се мотае ". Че дори е започнал работа за месец-два. Това, което той ми каза, не очаквах.
    - Чакам резултатите от Минно-геоложкия-каза Петака/ така  казвахме на  момчето, защото бяха пет деца/.  
     В Институтите влизането беше малко по-лесно. Там приемът беше с изпит по математика за всички специалности. Ако издържиш изпита - класират те по бал и почти винаги си вътре. Пак си успял да се справиш с Регламента. Отново си безумно щастлив. Не ти и хрумва да се оплакваш, ако не си приет в предпочитаната специалност, защото втори опит няма.
    - Ама ти кандидатствал ли си?- изръсих аз..
    - Да- спокойно отговори той.
    - И сигурно си изписал всички специалности-продължих аз, опитвайки се да скрия изумлението си.
    - Не - отвърна ми той.
    - Ами какво?- вече съвсем объркан запитах.
    - Писах само една специалност, а като форма на обучение-" в чужбина". В ГДР! /имаше такава държава/
     -Друго не искам- завърши той и като си пожелахме късмет, се разделихме.
      .......  
     Не можех да повярвам на ушите си. Това, което чух, беше уникално. Това момче, чието постижение в образованието според мен беше самото завършване на СПТУ-то в градчето ни, ме изненада с невероятната си мечта. Бях слисан и посрамен, защото аз нямах такава голяма мечта. Моята мечта беше да уча българска филология. Това ми звучеше много красиво и романтично. Като приказка. Според мен беше постижима мечта, което практически я детронираше от пиедестала на мечтите и я превръщаше в материализиран обект, вещ, която вече е остойностена и тепърва установяваме колко е различна от първоначалните ни представи за нея.    
       Мечтата на Петака обаче беше истинска. Той не беше ходил в ГДР. Мисля, не можа и да отиде, докато още имаше такава държава. За него тя беше държавата - мечта от кандидат-студентския справочник, от телевизионните програми "Шарено котле" и балета на телевизията на ГДР , който материализираше мечтите от младежките ни години за красиви момичета в ефирно облекло.   Днес понякога се сещам за този случай. Не с ирония или насмешка, както беше в първия момент на разговора ни. Днес съм изпълнен с горчив песимизъм, че младежите, които завършват гимназия, нямат такива мечти. Смели и непостижими.   
      Днес мечтите са материални- телефон, кола, мацка. И мама и тате да помагат. Постижими.
      ...............  
      Петака не постигна мечтата си. Започна работа. Обикновена. За пари. Не съм го виждал от много години. Не зная как изглежда. Иска ми се да е  успял да съхрани своето желание за постигане на непостижимото, за да дава криле и на хората около себе си. Защото щом той може да има такава мечта, какво ни пречи, хора, и ние да мечтаем по - смело и да преследваме цели, които няма да постигнем, но по пътя към тях ще гледаме напред, с високо изправени глави. Нали това е Човекът-изправен, мислещ, мечтаещ!



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. candysays - Много хубав постинг!
07.06.2018 09:52
Благодаря за споделенето... Не знаех някои от нещата, но се доверявам на това, което пишете по-горе.
Хубав ден ви желая! И още смели мечти, които да будят Живота, вътре в нас...
:)
цитирай
2. bagatur - Мечтите ни -това сме ние в цял ръст !
07.06.2018 11:41
И аз благодаря. А времената бяха такива, макар че и тогава имаше "вратички" в системата. Много качествени хора останаха по родните си места за радост на съгражданите си, защото мечтите им се транфсормираха в по-прагматични цели и се превърнаха в доказателства за това, че добрият човек не се нуждае от специална среда. Той я създава.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bagatur
Категория: Лични дневници
Прочетен: 159010
Постинги: 130
Коментари: 42
Гласове: 242
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031