2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Неотдавна гледах документален филм по телевизията за племена в Африка, живеещи и днес по съвсем прост и напълно естествен начин. И се замислих за това колко огромна е бездната между нас и тях, в наши дни. Така наречената цивилизация... Нещичко дава, разбира се... Но колко много отнема! Всеки върви в своя път (и лично, и общо - като раса, като народ и общество) и не може да се каже - това е добро, а онова - лошо, но все пак... Ние сме толкова по-обременени, толкова по-напрегнати и натоварени, че е цяло чудо как издържаме и толкова колкото издържаме в днешно време.
Например... те се хранят малко, с проста храна, но пък "лишена" от модерните консерванти, Е-та и прочие. Спят заедно, прегърнати, деца, възрастни... Никой не се притеснява, че трябва да отделя детето от себе си и ако не го направи, то значи се е провалил като родител. Никой не гледа телевизия, не слуша радио, не научава какво става по света, не се стресира и психира с мрачни новини и още по-мрачни прогнози за бъдещето... Вместо това гледат, представете си, Огъня! В топлата нощ... Заедно... Децата спят заедно - по няколко накуп. Така различни от нашите бели ангелчета, които са отделени, най-често, всяко в своето креватче, с много играчки и вещи, но сами... Без компания, често без друга Душа, с която да обменят... детска енергия. И едните, и другите деца обичам и са прекрасни, не ме разбирайте погрешно, моля! Черни и бели ангелчета... Такива са!
Да видим какво още нямат... от подаръците (в кавички) на цивилизацията:
- нямат данъци, дето били неизбежни като Смъртта - НАП, КАТ и прочие абревиатури, от които му писва на човек понякога (да ме прощават работещите в тези институции, не искам да ги засегна);
- болници, бели стени, мрачни сиви лудници, лекари, част от които са търговци... на "здраве"... за ужас на болните, попаднали при тях, които у дома, често пъти, биха се справили достатъчно добре с болестта си;
- кредити, скъпи имоти и вещи, които да обслужваш... Да, ставаш им роб много често!
- купища съдове след всяко хранене и купища пране всеки ден или през ден...
- училища с голям риск от насилие, университети с корупция...
- наркотици, проституция, порнография, отвличания, трафик на хора - цели "индустрии", за които парите значат много повече от човешкия живот - повече от чудовищно...
- бързи коли и още по-бързи катастрофи, често с фатални последици за пътниците и техните близки...
- оръжия... (като нашите, западни "достижения"!)
- атомни бомби и заплахи...
- градски транспорт и смог, задръствания, бързане, чувство за загуба на време...
... Мога да продължа... Да продължа ли? Май стига толкова.
Да, има лъвове при тях, жажда понякога и по-труден достъп до вода или лекарства, ако са им нужни (макар че имат техни си, по-добри, вярвам)...
Ами... Техния стрес срещу нашия... Ясно е кой колко и как е обременен.
Ние не можем да спрем своя път. Тръгнали сме напред, с много мислене, спорове, разум (понякога в кавички)... и куп условности и ангажименти, които често са излишни, неестествени и ни вгорчават живота. Но те гледат звездите, като хората в древни времена... истински и непосредствено - нашите черни братя и сестри... А ние сме вече Там, по някакъв начин - присъстваме, но през скафандри и апаратури... и най-вече - далеч от топлината на Майката Земя. Там, в студа... И тук, в нашето общество е малко студено... Дано се справим. Дано издържим. И поне децата ни да се стоплят... Белите ангели...
Надписи на кановете Омуртаг, Маламир и П...
Римските пътища в България 7
Спомням си преди години гледах в един германски музей експозиция за различни племена и това, което ми направи най-силно впечатление при една изложба беше, че когато почине член на племето бива изгарян заедно с всичките му притежания, които сигурно не са кой знае какво, за да бъдат "наследявани", но все пак човечецът си ги е кътал приживе. Тогава си помислих - гледай колко мъдро! Никой не трупа излишни неща, сигурно са мо най-необходимото пък накрая и то - в огъня. И никой приживе сигурно не му завижда за вещите, знаят колко преходно е всичко.
А нас консумацията ще ни ияде главите - трупаме какво ли не. Има хора, които купуват ненужди за тях неща само защото са на промоция. Една колежка ми разказа за техен роднина затънал в дългове, но в къщата му била като в склад - перални, тлевизори, прахосмукачки - по няколко броя, защото "може да потрябват" за тях ли, за подаръци ли - не разбрах, но си е страшно направо толков ада те обсеби вещоманията.
Но да се върнем на племената - ако се чувстват щастливи значи всичко им е ОК, както и всички останали "цицилизовани", но последните все искат още и повече, ерго - трудно им е да бъдат щастливи.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...