Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.01.2012 11:19 - "Бохеми" Джакомо Пучини
Автор: avangardi Категория: Музика   
Прочетен: 3065 Коментари: 8 Гласове:
24

Последна промяна: 13.01.2012 11:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

image

La boheme

image


„Бохеми” от Пучини, опера в четири действия (съдържание)               

Операта е написана по романа „Сцени из живота на бохемите” на Анри дьо Мюрже, публикуван през 1851 година
Либрето:
Луиджи Илика и Джузепе Джакоза
Световна премиера: 1 февруари 1896 в Театро Реджо - Торино, под диригентството на Артуро Тосканини
Първо изпълнение в България: 23 юни 1922 в София, под диригентството на Маестро Георги Атанасов

Действащи лица:
Рудолф, поет - тенор
Марсел, художник - баритон
Шонар, музикант - баритон
Колин, философ - бас
Мими, шивачка - сопран
Мюзета, певица - сопран
Беноа, хазяин - бас
Алсиндор, богат високопоставен чиновник - бас
Парпиньол - продавач на играчки
Митничар - бас

Място и време на действие: Париж, 30-те години на ХІХ век

Първо действие
Мансарда в Париж. Бъдни вечер. Художникът Марсел и поетът Рудолф се опитват да работят, но освен че са гладни, те нямат пари и за дърва. Започват да обмислят какво да жертват от оскъдната си мебелировка, за да запалят печката. Рудолф предлага своята драма и поетичните му мисли бързо се превръщат в живителна топлина. В този момент идва философът Колин, който наблюдава как пламъците поглъщат новата творба на приятеля му. Настроението достига своя апогей, когато на вратата се появява музикантът Шонар. Натоварен с лакомства, вино и наръч дърва, той изглежда като истински вълшебник и е посрещнат с радостни възгласи. Шонар иска да разкаже как се е сдобил с пари, но другите не го слушат. Те бързо устройват весело пиршество пред бумтящата печка. Внезапно на вратата се почуква. Това е хазяинът Бенуа, който е дошъл за наема. Повече от ясно е, че да му се дадат пари точно сега е безумие. Приятелите му наливат чаша вино, правят му комплименти и всячески го залъгват, докато най-накрая той си тръгва, напълно забравил да си поиска парите. Всички вкупом решават да отидат да празнуват в кафенето на Момюс в Латинския квартал. Рудолф, обаче, трябва да остане, за да довърши една своя статия.
Приятелите излизат, а той се захваща за перото. В този момент се чува плахо почукване на вратата. Рудолф отваря и насреща му се озовава красива непозната девойка. Това е Мими, негова съседка. Тя моли за огън, тъй като свещта й е угаснала от вятъра, но едва изрекла тези думи се свлича в несвяст. Рудолф се чуди как да й помогне, но Мими отваря очи и с благодарност приема предложената й чаша вино. Тя се извинява за безпокойството и понечва да си тръгне, когато установява, че е загубила ключа от стаята си. Двамата започват да го търсят, когато свещта на Рудолф също угасва. В полумрака те дават израз на обзелото ги вълнение и взаимно си разказват своите кратки истории. И двамата вече не могат да скрият чувствата, които изпитват един към друг. Отдолу се чуват веселите подвиквания на приятелите на Рудолф, които го питат защо се бави. Мими свенливо моли Рудолф да я вземе със себе си и те, щастливи, се присъединяват към веселата компания. 

Второ действие
Кафенето на Момюс в Латинския квартал. Рудолф, Мими и техните приятели се шегуват, смеят се и си поръчват различни блюда. На съседната маса се настаняват млада госпожица и възрастен господин. Госпожицата е Мюзета – приятелка на Марсел, с когото са скарани. Сега тя нарочно е довела тук своя ухажор – стария Алсиндор, на когото никак не му се нрави да бъде в такова просто заведение. Но Мюзета иска да се сдобри с Марсел и прави всичко възможно, за да привлече вниманието му. Алсиндор е ужасен от поведението й, но Марсел не й обръща никакво внимание. Тогава Мюзета изпищява толкова силно, че Марсел неволно се обръща. Тя заявява, че обувката й стяга и праща Алсиндор да й купи нови обувки. Той хуква да изпълни поръчката й, а Мюзета, сдобрила се с Марсел, сяда при компанията и се забавлява. Когато идва време да се плаща сметката обаче, се оказва, че приятелите нямат достатъчно пари. Докато те се суетят и се чудят какво да направят, Мюзета казва на келнера, че всичко ще бъда платено от нейния кавалер. Компанията се смесва с празнуващата тълпа, а за Алсиндор, който се връща след малко с новите обувки, остава само тлъстата сметка за плащане. 

Трето действие
Ранно утро в покрайнините на Париж. Тук временно живеят Марсел и Мюзета. Той рисува фирмата на кръчмата срещу храна и квартира. Появява се Мими. Тя е болна и много кашля, но с последни усилия е дошла до тук, за да се посъветва с Марсел. Нещата между нея и Рудолф не вървят добре. Той често я нагрубява, ревнува я и дори понякога говори за раздяла. Мими е отчаяна. Когато разбира, че Рудолф е прекарал нощта тук и ще се покаже всеки момент, тя уплашено се скрива. Марсел пита приятеля си защо е така угрижен и тогава Рудолф му разкрива тъжната истина. Мими е смъртно болна и й остава съвсем малко живот, а той, който я обича повече от всичко на света, ден и нощ се измъчва от угризения, че не може да й осигури храна, топлина и лекарства и че неговата любов я убива. Потресена и ридаеща Мими излиза от скривалището си. Рудолф се мъчи да я утеши, но сега тя е тази, която настоява за раздяла. Пристига веселата Мюзета, която цяла нощ се е забавлявала. Марсел я упреква за поведението й и те се скарват отново. 

Четвърто действие
Мансарда в Париж. Марсел и Рудолф се опитват да работят, но не им спори. Идват Шонар и Колин. Всички сядат на скромната трапеза и с шеги се мъчат да разведрят настроението си, представяйки си, че солената риба е пъстърва, а водата – вино. Появява се Мюзета. Тя води със себе си Мими, която е толкова зле, че не може да изкачи стълбите. Приятелите се спускат и я внасят на ръце. Мими е щаслива, че отново е с Рудолф. Само дето й е студено и ръцете й са замръзнали. Мюзета сваля обиците си, за да ги продадат и да купят маншон на Мими. Колин се разделя с единствената си ценна вещ, която притежава – хубавото си палто. Той отива да го продаде, за да купи лекарства. Всички излизат. Рудолф и Мими си припомнят щастливите мигове от тяхната любов, но Мими се чувства много зле. Приятелите се връщат с лекарствата и маншона. Мими го слага на ръцете си, усмихва се и затваря очи. Рудолф мисли,че е заспала, но по изражението на другите разбира, че тя завинаги е напуснала този свят. Той безутешно ридае над трупа на своята любима.




Гласувай:
24
0



1. iliada - Правиш все по-стойностни пости...
13.01.2012 12:51
Правиш все по-стойностни постинги ,Илче!
Благодаря ти за умението и желанието да споделиш вълненията си със всички нас!Прегръдки!
цитирай
2. stela50 - Благодаря , avangardi ...
13.01.2012 14:06
Пренесе ме в спомените . Една от любимите опери на баща ми .
Слушахме често от малки , а той имаше и хубав глас ...
Поздравления за постинга !
цитирай
3. mmmmmmmmm - Мнго е приятно при
13.01.2012 16:08
теб!:))И днес!!
Хубав следобед!:)))
цитирай
4. avangardi - Здравей, Илиянка!:)))
13.01.2012 16:27
iliada написа:
Правиш все по-стойностни постинги ,Илче!
Благодаря ти за умението и желанието да споделиш вълненията си със всички нас!Прегръдки!

Просто свързах премиерата на "Бохеми" на сцената на Опера Стара Загора на 01.03. и се получи! Очаквам с нетърпение да я посетя! Благодаря ти за всичко! Прегръдки!
цитирай
5. avangardi - Здравей, Танечка!:)))
13.01.2012 16:30
stela50 написа:
Пренесе ме в спомените . Една от любимите опери на баща ми .
Слушахме често от малки , а той имаше и хубав глас ...
Поздравления за постинга !

Радвам се, че предизвика скъпи и мили спомени в теб. Операта беше също една от любимите на майка ми...
Хубави и незабравими мигове ти желая! Поздрави!
цитирай
6. avangardi - Здравей, Мариянче!:)))
13.01.2012 16:33
mmmmmmmmm написа:
Много е приятно при теб!:))И днес!!
Хубав следобед!:)))

Радвам се за споделените прекрасни моменти! Прекрасен следобед и на теб! Прегръдки!:)))
цитирай
7. neprosvet - Каква приятна изненада!
13.01.2012 18:34
Чела съм романизирана биографична книга за Пучини. Ако не се лъжа май авторът се казваше Янош Бокай. Спомням си, че Пучини дълго време живее и твори в някакво селце. Цяла вечер селяните стоят под прозореца и слушат музиката, която маестрото твори. Когато арията е готова, Пучини отварял прозореца/това означава, че партията е готова/започвал да свири и пее а с него и съселяните му под прозореца...до сутринта и те са научили и текст и мелодия...Много мило беше описано. По памет...мисля, че последната опера ...май беше "Турандот", Пучини не успява да довърши. На примиера в миланската скала операта се изпълнява до там, до където е стигнал...И така завършваше и книгата...музиката спира, диригента се обръща и казва на публиката"тук маестрото почина"...много тъжно и много тържествено...

Хи-хи-хи, видя ли приятелко, колко много знам!?)))
Просто исках да споделя милите спомени от книгата, която съм чела мнооого отдавна.
Благодаря за хубавият подарък, мила Илче!
Хубава вечер и прегръдка за теб!:)))
цитирай
8. bven - Благодаря за хубавото представление на Бохемата!!
13.01.2012 22:44
Стази опера са свързани кариерите на много велики певци - Карузо, Тебалди, Калас, Павароти и други.
Хубава вечер!:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 5755599
Постинги: 1808
Коментари: 9770
Гласове: 71672
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031