Разговор с проф. Александър Лилов
Проф. Александър Лилов е роден на 31 август 1933 г. в с.Граничак, Видинско. Завършил е българска филология в Софийския университет "Климент Охридски" и "Естетика и теория на изкуството" в Академията за обществени науки в Москва. Професор, доктор на философските науки. До 1989 г. - член на Политбюро и секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия  /  БКП   /, отговарящ за идеологическата работа Вторият след Живков. След отстраняването му от ръководството на БКП специализира във Великобритания. Стана директор на Института за съвременни социални   теории.   Януари 1990 - декември 1991 г. - председател на Висшия партиен съвет на БСП. Лилов е българският политик с най-голям стаж ,  като народен представител - в 4-тото, 6-тото, 7-ото и 8-ото Народно събрание до 10. 11.1989 г. След тази дата се ползва с прозвището "Стратега". Издава списание "Понеделник". Женен с две деца. Владее руски и френски език.   

По какво се познава истинският политик ?

По главата, главно по главата и по мащабността на действията му. Най- вече по делата, а не по думите му, не по костюмите и скъпите часовници, не по собственото му самочувствие. Нашият преход претъпка политиката с лъжеполитици. Тъжно!

Проф. Лилов, необходими ли бяха промените в правителството на Сергей Станишев година преди края на мандата? 

- Да, не можеше да се мине без промени. Най-добре беше да бъдат извършени промени и в политиката, и в кабинета. Но и тези промени в структурата на правителството и в персонажите са необходими. Първо, защото трябва да бъде преодоляна кризата в системата на МВР. И второ, очевидно този кабинет ще трябва да изведе като приоритети някои решаващи области за просперитета на България. Нужни са решителни удари върху корупцията и престъпността. Нужни са не по-малко решителни мерки в социалната област. Срещу бедността, която е голяма и засяга основния масив от населението. И най-сетне, а може би най-важното, България трябва да започне да усвоява нови технологии, нови комуникации, нови производства, без които няма излизане от последното място в ЕС. Всички тези проблеми не могат да бъдат решени по друг начин, освен чрез нови политики и персонални промени в различните власти. 

 Чувствате ли се удовлетворени в лявото крило, че сред дългогодишните ви настоявания, вече и премиерът Станишев заговори за ляв завой? 

 -  Ще бъда неискрен, ако кажа, че не сме удовлетворени. Добре е, че премиерът и ръководството на партията разбират, че е нужно коригиране на социалния вектор на политиката на БСП. Нужен е ляв характер на управленската политика на БСП. И най-важното, нужни са реалистични, но практически мерки срещу бедността в България, увеличаване на доходите, подобряване на здравеопазването, инвестиране в образованието. Без тези неща не може да се върви напред. Обратно –  ще заседнем още по-дълбоко в периферията на Европа и ЕС, ако не коригираме политиката в тези три главни направления. 

 БСП като че ли се стреми към пълен мандат и заради комплекса от неуспеха на предишните червени кабинети на Луканов и Виденов?  

 - Споделям това наблюдение. Има такъв комплекс и той следва да се преодолее. БСП трябва да мобилизира политическите и кадровите си ресурси и да завърши успешно управленския си мандат. Това е реален проблем и той не е чак толкова загадъчен. След рухването на социализма ясно е, че едно такова сътресение не можеше да не се отрази върху нейните управленски ресурси. Но сега сме 2008 година, а не 1990 или 1997 г.Мисля, че БСП не само е в състояние да завърши мандата. Но и да предложи политика, която избирателят би подкрепил и за следващ мандат. Този следващ мандат трябва да реши посочените три проблема: овладяване на корупцията и престъпността, решително граничаване на бедността и сериозни стъпки в модернизацията на страната. Партия, която няма визия за тези три приоритета, няма място във властта.  

 Как оценявате тройната коалиция, след като вие навремето развихте идеята за „исторически компромис“ с НДСВ и дясноцентристки либерални партии? 

 - Аз и сега отстоявам тази теза. Има такива периоди в развитието на страните, когато партиите се налага да осъзнаят необходимостта от исторически компромис и да загърбят идеологиите. Да загърбят даже идейната си идентичност и да се обединят за решаването на определени национални проблеми. Такива проблеми за България през 2005 г. бяха – финализирането на преговорите за влизане в ЕС, стабилното устойчиво икономическо развитие, ограничаване на бедността, която е най-лошият продукт на 20-годишния преход.  

Парадокс е, че в първите години след 10 ноември БСП и ДПС бяха твърди противници, а Доган беше стратегически партньор на СДС. Днес виждаме обратното, и дори ксенофобски залитания в десницата.  

 - Никой сега няма да спечели от ксенофобия, както и никой не може да загърбва необходимостта от патриотизъм. От едно общонационално усилие България да излезе от периферията и да тръгне по този път, по който вървят Европа и светът – създаване на слединдустриална икономика, на слединдустриално общество. Тази задача не може да бъде решена от една партия, особено след жестоката конфронтация, която бушува у нас продължително време. Заради туй България се нуждае от политици на диалога, от следпреходни лидери. Този ксенофобски профил на някои от партиите означава криза в самите партии. Съвременността е време на диалог, на взаимозависимост, на кооперация на усилията. Вижте какво прави глобализацията със света. Докато у нас някои партии експлоатират понякога доста грубо националното чувство, необходимостта от национален устрем.Сега – по въпроса за ДПС. То имаше разумно поведение по време на прехода. В България не се случиха кървави етнически събития, каквито наблюдавахме в по-голяма част от съседните страни – 1990 г. в Румъния, по-късно войните в Югославия, след това – Косово, Македония, кавказките страни. ДПС не е носител на екстремизъм, какъвто носят някои познати етнически формирования. Разбира се, движението има своите проблеми и главният е – легитимирането му не като етническа формация, а като българска партия от европейски тип. Надявам се те да го разбират и да го решават не само чрез въвличане на българи в ръководството на ДПС, а и чрез  възможност етническите турци свободно да определят политически си позиции и да участват в онази партия, която най-добре изразява интересите им. Предполагам, че това съчетание и взаимно проникване е пътят, по който може да се реши проблемът. Сътрудничеството на БСП с ДПС в управлението е лесно обяснимо – в сегашната криза ДПС се държи нормално и предсказуемо, докато невинаги това наблюдаваме в други партии.  

 Доколко е различна сегашната  БСП от онази, която си представяхте през 1990-91 г.? 

 - Много деликатен въпрос. Развитието на събитията ни застави през 1990 г. да направим равносметка на нашия вековен исторически път. И да видим кой от очертаващите се съвременни пътища дава на партията възможност не само да оцелее идейно, политически, кадрово, но и да се запази като силна съвременна партия. Стигнахме до заключението, че този път е ново развитие отвъд досегашната комунистическа традиция и отвъд досегашната социалдемократическа традиция. В рамките на едната или другата традиция нямаше бъдеще за БСП. Създаване на модерна лява партия отвъд комунизма и социалдемокрацията. Това беше вярно заключение. Необходима беше много дълбока модернизация на партията и нов тип политици. Не мога да кажа, че идеалът е реализиран. Обаче в БСП тече процес на успешна модернизация, макар че той няма да е кратък и лесен.  

 Каква роля ще играе занапред лявото крило? 

 - Създаването на обединена левица вътре в БСП не е приумица на отделни хора, а е предизвикано от съществуващите тенденции. Много одесня политиката на БСП. Някои нейни дейци отидоха на позиции, които трудно могат да бъдат оценени като леви. Тези десничарски тенденции трябва да бъдат преодолени. Развитието на събитията потвърждава, че обединението на лявомислещите е ползотворно.  

Чувствате ли се лично огорчен, че ръководството на партията деликатно ви отстрани от участие в последните избори? 

 - На моята възраст и в този етап от моя живот не мечтая за политически постове. По никакъв начин не се чувствам ощетен от това, че не съм в българския или в европейския парламент, или в реалната политика. Силите и времето, които ми остават, искам да посветя на научна работа. До началото на лятото ще излезе от печат теоретичната ми трилогия “Информационната епоха”. Не бих заменил това с никаква политическа реализация. 
 

Как си обяснявате изчезването на десницата, която помним от 90-те в лицето на СДС? През 1997 г. например – и властта,  времето бяха техни.  

 - БСП трябва да се пази от същата болест. Едната причина за кризата на десните е загубата на идентификация. Тези партии се създадоха главно в борбата за власт. Те са рожба на конфронтацията, на мига, а не на автентичната демокрация, която се опира на три кита: дясно, ляво, център. Докато българската десница искаше да махне лявата част, да унижи центъра и да властва сама. Това не може да бъде възприето като демократична политическа култура. Друга причина е братоубийството. Лидерите вдясно създадоха отношения, които ги направиха непримирими един към друг. Непримиримостта между ляво и дясно е по-обяснима, от тази, която наблюдаваме вдясно. Те не само се атакуват, те просто се унищожават взаимно. Странно явление, политически канибализъм. Сума сумарум – българската десница расте върху корена на антикомунизма, а не на демокрацията. Това е доста демодирана политическа позиция. Трябва да се предлага визия, дясна или лява, за развитието на страната днес. Който я има, има бъдеще. Който я няма, отива в историята.  
 

Можем ли да открием новата десница при Бойко Борисов? 

 - Все още не мога да Ви отговоря. Поради това, че не е напълно ясна физиономията на ГЕРБ. Дали Бойко Борисов и ГЕРБ са новата десница, ще трябва да имаме търпение още непродължително време, за да разберем.  

 По-труден противник ли е кметът на София от СДС?

- ГЕРБ сега се намира на гребена на вълната. Заради негативните последици и дискредитираната политика от 20-годишния преход България търси партията, политикът, който да я изведе от “долината на сълзите”. И от време на време се сменя персонажът на гребена на вълната. Обаче тези неща не трябва да се надценяват. Аз се надявам, че и самият ГЕРБ няма да ги надцени. Нагледахме се как за един миг яхваш вълната – огромно очакване, огромна подкрепа, “осанна” – и само след 3–4 години – “разпни го”. 

 Какъв съвет бихте дали на Сергей Станишев преди очертаващото се състезание с ГЕРБ?  

 - Ако БСП предложи сериозно, а не конюнктурно, коригирана управленска политика и мажоритарни листи, няма какво да се бои от ГЕРБ. Това, което ГЕРБ анонсира сега, не е добре премислено и обосновано. Не е ясно кои са кадрите им. На България не й трябват политици, които се занимават с популизъм, с гръмки послания и нереалистични обещания. Това можеше да върви през 96-а, 97-а, 98-а и 99-а, но днес не върви. България днес иска да чуе, да види и да участва в политики, които ще изведат икономиката на конкурентноспособно равнище и забележимо ще променят жизненото равнище на хората. Да се приказва на ангро е некомпетентно, ако говорим за икономика. Ако говорим за демокрация – не е възможно с авторитарни действия да се проправя пътя на демокрацията по нататък. Или в социалната област – баста от розови обещания! Трябва да се правят конкретни стъпки, които ще дадат въздух на хората. Нуждаем се от съвременни политики и от следпреходни политици, а не от крясъци и шум.

 

май това не го разбрах!
На Вас - поздрави!

"И най-важното, нужни са реалистични, но практически мерки срещу бедността в България, увеличаване на доходите, подобряване на здравеопазването, инвестиране в образованието."
Лошото е, че каквото и да се предложи се посреща на нож, защото предложенията идват само от левицата.
"Това, което ГЕРБ анонсира сега, не е добре премислено и обосновано. Не е ясно кои са кадрите им. На България не й трябват политици, които се занимават с популизъм, с гръмки послания и нереалистични обещания. Това можеше да върви през 96-а, 97-а, 98-а и 99-а, но днес не върви. България днес иска да чуе, да види и да участва в политики, които ще изведат икономиката на конкурентноспособно равнище и забележимо ще променят жизненото равнище на хората. Да се приказва на ангро е некомпетентно, ако говорим за икономика. Ако говорим за демокрация – не е възможно с авторитарни действия да се проправя пътя на демокрацията по нататък. Или в социалната област – баста от розови обещания! Трябва да се правят конкретни стъпки, които ще дадат въздух на хората. Нуждаем се от съвременни политики и от следпреходни политици, а не от крясъци и шум."
Благодаря ти, лек и успешен ден!