Десният догматизъм във финансовата ни политика

Проф. Иван Ангелов член-кор. на БАН
06 Октомври 2009, брой 226

В кризисна ситуация икономиката се нуждае от подкрепа, не от допълнително потискане

Настоящата криза дискредитира окончателно неокласическата икономическа теория и нейното приложение в стопанската политика. Нобеловият лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц каза миналата есен, че "За неокласическата теория настоящата криза е това, което беше падането на Берлинската стена за комунизма". Пак тогава министърът на финансите на Германия Г. Штайнбрюг заяви: "Капитализмът, доведен до своята крайност, стига до саморазрушение". Ако не бъде реформиран - добавям аз. На първата среща на Г-20 във Вашингтон през ноември 2008 г. германската делегация заяви: "Ние искаме ново съотношение между пазар и държава", т.е.

засилване ролята на държавата в управлението на икономиката

Подобни изказвания направиха и предприеха радикални действия президентът Б. Обама, президентът Н. Саркози, премиерът Г. Браун и много други световни държавници и най-видни учени икономисти, в това число Нобелови лауреати.
В целия свят беше разгърната координирана политика за подпомагане на финансовия и на реалния сектор, за да се предотврати тоталният срив на световната икономика с трудно въобразими последствия за човечеството. Още миналата есен управляващият директор на МВФ Доминик Страус Кан призова към "световна коалиция за заделяне на 2% от глобалния БВП за подпомагане на икономиката, независимо от временното повишаване на бюджетните дефицити". За същото призова ръководството на Световната банка, на ОИСР, на МОТ, на Европейската комисия и т.н.
От миналата есен досега по света са предоставени около 10 трилиона щатски долара помощи за стабилизация на финансовия сектор, направено беше безпрецедентно намаление на лихвите и увеличение на паричната маса за улесняване достъпа до кредити. Дадени бяха около 5 трилиона щатски долара за подпомагане на търсенето, а чрез него - за съживяване на производството, поради общото убеждение, че светът е в криза на недостатъчно търсене.
На 6 и 7 октомври т.г. в Истанбул се провежда

редовната годишна сесия на МВФ и на Световната банка

МВФ публикува наскоро поредния "Глобален икономически обзор". Основна тема на обзора е световната криза. В него има актуализирана прогноза за развитието на кризата - очаква се световният БВП да спадне с 1,1% през 2009 г. и да нарасне с 3,1% през 2010 г. Този прираст ще се дължи главно на растежа в Китай, Индия и Бразилия. Очаква се спад в САЩ с 2,7% през 2009 г. и растеж с 1,5% през 2010 г. В еврозоната се очаква спад от 4,2% през 2009 г. и растеж с 0,3% през 2010 г. Растежът в Германия през 2010 г. се очаква да е 0,3%, във Франция 0,9%, в Италия 0,2%, във Великобритания 0,9%, а спадът в Испания ще продължи с 0,7%. Спадът в Русия ще бъде 7,5% в 2009 г., а растежът 1,5% през 2010 г. В страните от Централна и Източна Европа се очаква спад с 5,0% през 2009 г. и растеж с 1,8% през 2010 г. Растежът в Китай през 2009 г. се очаква да е 8,5%, а през 2010 г. 9,0%. В Индия съответно 5,4% и 6,4%. Очаква се растеж в световната търговия с 0,3% в 2009 г. и 1,5% в 2010 г.

За България е прогнозиран 6,5% спад през 2009 г.

и 2,5% през 2010 г. - най-неблагоприятният в Югоизточна Европа: поради две причини: Първо, най-големите наши икономически партньори от Западна Европа се очаква да имат символичен растеж в рамките на статистическата грешка и няма да купуват стоки от нас, а вътрешното ни потребление има второстепенно значение за растежа. Второ, българските правителства провеждат неприсъща за кризисна ситуация рестриктивна политика. Поради това очаквам спад на БВП през 2009 г. с 6,5-7,0%, а през 2010 г. - 2,5-3,0%. Тази прогноза съм направил в друга моя публикация, преди да се появи обзорът на МВФ.
На фона на активната антикризисна политика в развитите и средно развитите страни предишното правителство на България провеждаше рестриктивна бюджетна и парична политика, с отделни недостатъчно решителни стимулиращи мерки, а сегашното правителство провежда ултрарестриктивна политика в разходната част на бюджета, докато

действията му за подобряване на събираемостта заслужават подкрепа

Свидетели сме на поголовно съкращаване на държавни разходи за текуща издръжка и за инвестиции. В името на равновесния бюджет беше зачертан заводът за нанотехнологии - едно от най-перспективните направления на новите технологии в света. Спират се много обекти на общините. Докато по света главна цел на икономическата политика е да се ограничи спадът на производството, на заетостта и на доходите с цената на временни, в някои случаи двуцифрени бюджетни дефицити, по логиката на десния икономически догматизъм, у нас се прави обратното. Цел номер едно на правителството е балансираният бюджет, а ако е възможно и бюджетен излишък. Ние сме единствената страна в Европа, поставила си такава цел в разгара на кризата.
Това би било добре в нормални условия, но е деструктивно по време на остра криза. И същевременно се обявява, че друга основна цел на правителството е да се увеличат или запазят 150 000 работни места. Това са взаимно изключващи се, а следователно и недостижими цели в кризисна ситуация. Балансиран бюджет за 2009 и 2010 г. е възможен само с цената на жестоко "рязане на живо месо без упойка" - масово съкращаване на държавни разходи (за здравеопазване, образование, наука, социални програми, инфраструктура и др), увеличение на безработицата и намаляване на доходите. С други думи, за балансирания бюджет се плаща с цената на по-голяма мизерия. Трудно ли е да се разбере кое е по-ценно национално благо - силово уравновесеният бюджет или смекчаване страданията на много хиляди хора!
Ако заетостта и доходите на хората можеха да се запазят или увеличат с равновесни бюджети по време на криза на недостатъчно търсене, щяха ли почти всички развити страни да прибегват до очакваните големи бюджетни дефицити за 2009 г.: ЕС - 7,3% от БВП, Германия - 5,9%, Франция - 7,0%, Великобритания - 13,8%, САЩ - 14,2%, Япония - 8,7%. Сигурен съм, че техните правителствени макроикономисти и бюджетни специалисти са далеч по-добри от нашите!
Аз и други български икономисти от миналата година призоваваме към по-гъвкава бюджетна и парична политика по подобие на това, което се прави по света, но

предишното и особено сегашното правителство правят обратното

Очевидно мненията на български икономисти, мислещи различно от тях, не ги интересуват и затова ги пренебрегват високомерно. Но защо не се съобразяват с политиката на най-развитите държави по света, подкрепени и насърчавани от МВФ и Световната банка?
В икономическия обзор на МВФ за растежа през 2010 г. и следващите години се казва: "Темпът на възстановяване се очаква да бъде бавен за известно време, но големият риск е, ако правителствата оттеглят подкрепата си твърде рано... Подкрепящите макроикономически политики трябва да продължат, докато оживлението се стабилизира трайно... Преждевременното прекратяване на подкрепящите политики трябва да бъде избегнато". И по-нататък: "В Европейската комисия смятат, че повечето страни членки би трябвало да започнат да ограничават големите бюджетни дефицити от 2011 г., за да предотвратят прекомерно увеличение на публичния си дълг". Под подкрепяща политика тук се разбира улеснен достъп до кредити и увеличени държавни разходи в помощ на търсенето и производството.
Забележете, в страните с много високи дефицити не бързат да ограничават помощите поради още несигурното стопанско оживление, а в България при липса на каквито и да е признаци за оживление провеждат крайно рестриктивна политика чрез балансиран бюджет за 2009 и 2010 г. и обещават увеличение на заплати и пенсии от средата на 2010, когато щяло да има оживление. Дори и да желае, правителството не може да изпълни такива обещания, понеже няма да има оживление в средата на 2010 г. Българите трябва да знаят това отсега и да не очакват повишения.
Д.С. Кан заяви на 2 октомври: "Правителствените стимули продължават да са необходими за подкрепа на световната икономика поради нарастващата безработица и все още слабия финансов сектор... Преждевременното прекратяване на стимулите ще попречи на световната икономика... Разбира се, ние трябва да подготвим стратегия за излизане от антикризисната политика, но още не е време тя да се прилага. Ако някои се изкушават да прилагат такава стратегия, това ще попречи на съживяването". В друго изявление той предупреждава отново "за опасността някои правителства да преустановят преждевременно спешната икономическа подкрепа, като бюджетните стимули и предоставянето на големи парични помощи на банките". И продължава: "Моите опасения са, че някои правителства може да кажат "кризата свърши, време е да се върнем към нормална стопанска политика". Това ще бъде истинска грешка. Това е един от рисковете, които не трябва да допуснем".
Агенция Ройтерс съобщи от Истанбул: "МВФ и Световната банка са предупредили на 2 октомври, че глобалното икономическо оживление може да се препъне, понеже самодоволни политици в някои страни не проявяват желание за сътрудничество". Президентът на Световната банка Роберт Зоелик заяви: "Опасността сега не е, за щастие, от пропадане на световната икономика... Опасността е поради самодоволството". Д.С. Кан използва същата дума като причина за възможни рискове в стопанската политика. Той казва: "Някои правителства може да бъдат изкушени да прекратят скъпите спасителни мерки за техните икономики, каквито са бюджетните стимулиращи програми и инжектирането на огромни средства в техните банкови системи". И по-нататък: "Аз съм много загрижен, че с възстановяването на финансовите пазари расте самодоволството. Спешно е необходима ясна визия за регулацията на финансовата система с цел намаляване на несигурността и възстановяване на доверието".
Тези позовавания са достатъчни, за да се разбере колко далеч е

догматичната рестриктивна политика на предишното и особено на сегашното правителство

от това, което световните лидери препоръчват и правят. Колко близо до здравия разум е, че в кризисна ситуация икономиката се нуждае от подкрепа, а не от допълнително потискане. Високите лихви по кредитите и силно рестриктивният бюджет в България са прокризисни мерки, защото потискат търсенето и с това - съживяването на икономиката.
Толкова ли е трудно да се разбере, че България се нуждае от гъвкава, а не от догматична икономическа политика!
Трябва ли страната ни да бъде пак бастион на догматизма - в миналото ляв, а сега - десен! Проявява се правилото на махалото - от едната в другата крайност.
 

Кратки и неясни*

Йосиф Аврамов
07 Октомври 2009, брой 227

Предложените от кабинета антикризисни мерки пораждат въпроси, вместо да дават отговори и да намират решения на проблеми

Най-после правителството на ГЕРБ прие краткосрочни икономически мерки за възстановяване на българската икономика (27.07.2009 г.- 27.04.2010 г.) с основна цел борба с последиците от глобалната икономическа криза върху българската икономика и граждани. На пръв поглед те правят добро общо впечатление и дори някои от тях са предложени от партньорите - синдикати и работодатели, членуващи в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Но доколко ще са ефективни?
Логичен е въпросът защо мерките обхващат само 9-месечен период. Не беше ли по-рационално те да се отнасят поне до края на 2010-а? Или по-логичното - да се приеме управленска програма на правителството до 2013 г. и едва тогава, след определяне на приоритетите за пълен мандат, да се приемат краткосрочни антикризисни мерки. Министерският съвет прие подход, който буди и много въпроси.
На първо място е налице формулиране на

твърде общи цели и приоритети

които при по-дълъг период биха могли да намерят по-конкретно изражение. Това се отнася за неясната формулировка по отношение сроковете за постигане на една от най-важните задачи пред България през следващите години - присъединяването ни към ERM II и впоследствие към Еврозоната. Реалистични са сроковете 2010 г. - към ERM II, и 2013 г. - към Еврозоната, но е предпочетено срокове да не бъдат упоменати в икономическите мерки. Не е ясно защо, но вероятно е налице неувереност в евентуалното им постигане. Затова е посочено, че ще се активизира само дейността за това - твърде пожелателно като трактовка.
Финансовият министър приложи не толкова оригинален, а по-скоро екстравагантен, подход за съобщаване пред медиите на новините за икономическите мерки, проектобюджета за 2010-а и повишаването на акцизите. Журналистите бяха поканени в МФ, но вместо министър ги посрещна служителка от пресцентъра и им показа телефон. От Гьотеборг, Швеция, където Симеон Дянков бе на среща с колегите си от ЕС, министърът шокира цигарения бранш и обяви, че ще увеличи акциза на папиросите на 76 евро на 1000 къса. С доста пренебрежителен тон той каза по телефона, че това било договорено с ЕС. А според изчисленията му така в бюджета щели да влязат допълнително 130 млн. лв. Дянков прояви загриженост за здравето на нацията и спомена, че парите ще отидат само за здравеопазване. Той обеща, че след реформите в митниците и НАП те ще се справят с очаквания ръст на контрабандата. Относно тютюневия бизнес отговорът на министъра на финансите бе неглижиран: "Мярката за увеличаване на акциза на цигари не е само какво става с "Булгартабак" или с вносителите на цигари, мен това ме интересува много малко. Мен ме интересува най-много какво става със здравето - и като здраве на цялата нация, и като разходите, които България харчи и ще продължава да харчи за тези неща."
По-късно стана ясно, че позоваването на поет ангажимент към ЕС не е истина, тъй като според Договора за присъединяване през 2010 г. акцизът на цигарите трябва да стигне 64, а не 76 евро. Съветът на министрите отложи дори границата 64 евро от 2010 г. за 2012-а, тъй като отчете, че подобен драстичен скок ще увеличи контрабандата и ще надуе инфлацията в кризата. Практиката у нас показва, че всяко увеличение на акциза вдига поне с 10% контрабандата. От легалния цигарен бизнес в държавния бюджет годишно влизат около 2 млрд. лв. Вероятно от повишението на акциза ще се спечелят 130 млн. лв., а 200 млн. няма да постъпят вследствие на

увеличената контрабанда

Финансовият ни министър изпусна непремерена фраза относно бъдещето на тютюневия бизнес у нас, с която разсърди дори икономическия си колега Трайчо Трайков, който е принципал на "Булгартабак". МИЕТ показва известна загриженост за най-големия цигарен концерн у нас, който внася годишно 1,3 млрд. лв. акциз и ДДС в бюджета, а в него са заети 2000 работници. Министър Трайков декларира, че позицията на министерството, което ръководи, е от Нова година акцизът да бъде не 76, а 64 евро на 1000 къса. И от тютюневия гигант "Бритиш Американ Табако България" изразиха сериозно безпокойство във връзка с намерението на МФ да увеличи сегашното ниво на акциза, което надхвърля договореното с ЕС с 10 евро. "В контекста на икономическа криза през 2009 г. цените на цигарите вече се повишиха с 25%. В случай че последното предложение бъде прието и въведено, едно бъдещо увеличение с 38% на сегашните цени ще бъде шоково за пазара, тъй като подобно увеличение е прекалено за потребителите. Разбираме нуждата на правителството от по-високи бюджетни приходи и имаме готовност да сътрудничим в намирането на решение, удовлетворяващо всички заинтересовани страни", заявиха представители на българския филиал на БАТ.
Налице са множество примери, включително и в Унгария, които показват, че с бързото увеличаване на контрабандата обемът на легалната търговия намалява за сметка на нелегалната и правителството няма да успее да получи планираните приходи. Според представители на БАТ нелегалната търговия през 2010-а ще генерира черен пазар на цигарите повече от 40% или 6,9 млрд. къса цигари, за които няма да бъдат платени данъци. МС ще реши коя ставка да се приложи от следващата година, но с изявленията на премиера, че е силно загрижен за здравето на нацията, е почти ясно, че България може да се окаже европейски шампион по акцизни ставки.
Адмирации заслужават две от предложените мерки на правителството. Засега обаче

остават тайна методите

за постигането им, а именно:
* законодателни и нормативни мерки за намаляване на ограниченията и бюрократичните пречки пред развитието на българския бизнес и за стимулиране на чуждите инвестиции;
* реформиране на публичния сектор - образование и здравеопазване, с цел развитие на качествата на човешкия капитал, реализиране на българите в страната и съхраняване на българските традиции и културна идентичност.
Представителите на родния бизнес и преди всичко БТПП и БСК отдавна предлагат конкретни инициативи по тези общи формулировки.
Едва ли бе най-рационалната мярка по време на криза и свиващи бюджетни постъпления съкращаването с 8% на числения състав на НАП и с цели 15% на Агенция "Митници". Положително е, че се предвижда засилване на митническия надзор и контрол по отношение елементите на облагане при внос на стоки - митническа стойност, тарифно класиране и произход на стоките, с цел повишаване събираемостта на публичните приходи. Не е ясно кой ще изпълни засиления надзор при намаляването на митническите инспектори. А може част от съкратените да бъдат пренасочени в секторите по контрол над акцизите особено при алкохолните напитки. Собствениците на казани внасят нищожни акцизи, а големите спиртоварни във винзаводите обикновено укриват повече от половината от дължимите суми.
След преминаването на НАПИ към МРРБ е налице и известно преосмисляне на някои от функциите на Агенция "Митници". Нейни служители ще осъществяват за в бъдеще вътрешните проверки на товарни автомобили, които влизат в България. Досега тези функции бяха дублиращи с митниците. Сега служителите на НАПИ от управление "Пътни разрешителни и такси" преминават към Агенция "Митници". С новите 305 души общо работещите в митническата администрация стават малко над 4000. Очакваните съкращения, които ще обхванат 700-750 души, едва ли са най-рационалното управленско решение в период на спадащи приходи. Все пак положителна е предвидената мярка относно използването на фискални датчици при отчитането на бензиностанциите. Ще има датчици, които ще свържат НАП и с пет от големите спиртоварни у нас. Логичен е въпросът зашо само с тях и колко ще останат необхванати?
Неясна остава засега предвидената мярка относно засилване на вътрешния одит. Необходима е адекватна промяна на законите.
В икономическите мерки

важно място има социалната област

По отношение плана на правителството за намаляване на осигуровките с 2% от 1.01.2010 г. и с още един процент от всяка година до края на мандата е необходим сериозен разговор със синдикати, работодатели и представители на всички социални групи. Според бившия шеф на НОИ Йордан Христосков не е възможно пенсионният фонд да се финансира с нерегулярни приходи. Според него приказките, че това може да стане с пари от приватизацията, която вече почти е приключила, с приходи от летища, от концесии или от дивиденти от държавни предприятия, които са на изчезване, или от свиване на разходите за държавната администрация, са несериозни. По неговите думи икономиката ни не изсветлява, а дефицитът на НОИ за 6 г. нарасна от 230 млн. на 3 млрд. лв. Намалението на осигуровките следва да спре и да се укрепи сегашният модел - това е становището не само на синдикатите, но и на сериозни икономисти у нас. При по-благоприятни условия вноските за пенсия постепенно трябва да се увеличат, но не понастоящем, в период на криза, а в следващите години. Сребърният фонд трябва да бъде попълнен с колкото може повече средства, но на него не трябва да се посяга засега. Задължението на държавата да дофинансира пенсионния фонд от данъци постепенно трябва да отпадне, но такива изгледи засега няма.
Дискусии предизвика въпросът за вдигането на пенсионната възраст и изравняването й между мъже и жени, което също е идея на министър Дянков. По този важен казус е необходимо експертите да започнат да правят изчисления за следващи по-спокойни периоди. Особено важно е това за тези, на които предстои пенсиониране следващата и по-следващата година. Ако се вдигне възрастта от 1 януари 2010 г., ТЕЛК-овете ще бъдат засипани от молби за инвалидизиране. Повечето български граждани на 63 и 60 г. автоматично ще се пенсионират дори да имат стабилна работа и от това ще пострада социалното осигуряване. Необходимо е в период на криза правителството да има по-категорична позиция по въпроса, за да не се срине доверието към осигурителната ни система.

* По аналогия с "Бързи и яростни"