Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.12.2009 14:03 - Досиета, журналисти, ченгета
Автор: nstoichkova Категория: Политика   
Прочетен: 4123 Коментари: 7 Гласове:
2

Последна промяна: 21.12.2009 14:24



Доносът срещу вас е най-малкото,
което може да ви се случи

  Наскоро станахме свидетели на поредната вълна от разкрити агенти на ДС. Все известни столични журналисти, единият от които ми беше главен редактор, докато работех във вестник "24 часа". На този, последния, казва се Валери Найденов, дължа много: той ми показа как се прави качествена журналистика. Каза и на още 29 начинаещи журналисти - по онова време точно толкова от нас правеха тиража на вестника да скача с по 50 000 на седмица.

 

Аз и сега харесвам статиите на Валери, харесвам стила му, респектирана съм от интелигентността му. Изобщо не ми пука, че е бил агент на контраразузнаването. Че какъв друг да бъде? Кореспондент в Москва в ония години не се ставаше току така.

Всяка държава използва кореспондентите си в чужбина по предназначение, както и за целите на националната си сигурност.

Разказвам всичко това, защото нищо страшно няма да се познават такива хора. Някои от тях са изключителни професионалисти. И тъкмо затова са били закачени на куката на ДС.

 

Има и обратни случаи, разбира се. На човешки отпадъци, събрани от съмнителни сборища. Разни екземпляри от тази категория хуманоиди през годините бяха дислоцирани на отговорни позиции в държавата. Но думата ми е за тия „журналисти” сред нас, които накацаха бранша ни като мухи на мед. И за които доносите за колеги са невинна работа, с която припечелват по нещо допълнително. Както се опитва един наш колега да се оправдава, че, видите ли, никому нищо лошо не бил направил с донесенията си за климата в редакциите.

В доносите дори цвета на мастилото не е невинна работа, да ви кажа. Камо ли съдържанието.

За мен например са писали донос, че съм дъщеря на Григор Стоичков. Което най-вече вбеси баща ми. На един неделен обед вкъщи той вдигна лют скандал на майка ми къде и как е успяла да се омешка с министъра, че да донасят такива работи за мен.

И тази случка не е от онова време. А от първите седмици на в. „Демокрация”, където започнах като репортер преди 20 години. В ония буйни времена като нищо можеха да те изхвърлят от работа за такива приказки. Написани на всичко отгоре с червен химикал. На по-късен етап разбрах, че с червено в доносите се пише за негативите на дадено лице, например думи или действия, които противоречат на правата линия на Партията и държавата, както и негативните морални оценки.

Със синьо пък се пишат едни други работи.

Е, доносът за мен беше от горе до долу в червено. Даде ми го тогавашният ми началник – Йордан Василев, главен редактор на „Демокрация”. Човекът познаваше лично родителите ми и беше възмутен от колежката, подписала доноса. Така разбрах, че това същество можело и да пише. Защото взимаше същата заплата като нашите, а не виждахме работа. Кафето, цигарата – лаф моабет по цял ден. Гонехме я от стаята, за да си свършим работата, честно.

 

Така че - няма невинни доноси, които да не вредят на никого. Но пък това е най-малкото, което могат да ви сторят.

Сега ще ви кажа и откъде знам. От работата ми в Дирекцията на полицията, където съм била говорител известно време. Един ден чух от прекия си ръководител, че има колеги журналисти, които се водят на отчет. Показаха ми го този списък на колеги журналисти, „с които може да се работи без проблем”. Което аз разбрах по единствения възможен начин – това са журналисти на секретен щат.

  - Има сред тия една… жена - каза ми моят ръководител, - която е свалена от пилона в едно пийп шоу и е направена репортер във вестник…
И ми каза името на колежката и на вестника, в който тя се изявяваше като крими репортер. Колежката имаше едно особено фамилиарно поведение, твърде специфично дори за безпардонните маниери на нашата гилдия. Както и странната осведоменост на полицейско зомби, което никак не се връзваше с разхайтения й образ.

Тази непрекъснато оправяше връзката на началника ми и му говореше на галено име, докато го питаше за хода на делото за убийството на Луканов. Например.

Вбесеният ми началник буквално разпореди на патрула да я държа далеч от входа на сградата. А мен заплаши с наказание за 6 месеца, ако я види наоколо си.


Други имена от онзи списък бяха на уважавани в гилдията колеги. Сигурно някоя неотложна нужда, подобно на придобиването на софийско жителство, ги е накарала да сътрудничат. Не знам и не съдя.
От онази секретна ведомост, честно казано, ми се доплака. Спомних си колежката, която се е изявявала на пилона в пийп шоуто, преди да стане крими репортер. Представете си обстоятелствата, при които се е запознала с офицера от службите и как той й е обещал да я измъкне от ада на проституцията. Срещу малко интимност и няколко по-дребни услуги. Когато човек работи за полицията, има възможност да види и държавата, и играчите й от единствения правдив ракурс. На някои от тази гледка им се гади, на други им иде направо да се обесят. А пък трети и четвърти я използват по предназначение.  

В полицията е фокусирана цялата информация в държавата. Не случайно 20 години вече не й дават възможност да работи. Това е най-често премитаното държавно ведомство от разни политически метли. Които подмениха професионалистите с непрофесионалисти, но затова пък наши момчета.

Не случайно цялата престъпност днес се дирижира от едни много специални хора, които „имат съпричастност с ДС”. И то каква съпричастност само. Единствено на тия кукловоди им излиза сметката по магистралите да командват парада някакви си утрепани кремиковски крокодили вместо пътните полицаи.

В оня ден, преди точно 10 години, се уплаших, че тази бивша проститутка, както се е засилила напред и нагоре, ще вземе да попадне в правилния скут и да осъмнем с някоя нова сексбомба за министър.

Оттогава насам видяхме много интересни мадами да се превъртат за министърки. Обществото ни обаче е анестезирано от собствените си объркани емоции. Изобщо не прави връзката между оная красива министърка, любимка на мъжете в цяла една партия, и факта, че обеднява непрекъснато. Че животът на хората се съсипва още преди да започнат да го живеят.

А връзката е проста – по върховете на държавата се издигат удобни на мафиотските клики фигури, които нямат абсолютно никаква професионална компетентност, никакъв административен опит, но пък са послушни. Имат съпричастност към сигурността в държавата. Само на тях им отърва способните и компетентни българи да нямат думата днес. Затова 1 милион от нас избраха да живеят в чужбина. А тези, които си дойдоха подплашени от световната криза, сега търсят пътеките обратно. И не могат да повярват, че са направили такава груба грешка да търсят подкрепа у дома. Защото домът ни отдавна не е наш.

Има всякакви признаци. Най-видимите са случайните физиономии, които ни се натрапват вече 20 години за управници. Хора, за които може да говори само началната им учителка, или такива, за които говори ДС

Разбирате ли – някои висши държавни чиновници от най-новата ни история са болни мозъци. Те са вербувани именно в това си човешко качество. Да кажем - из градските тоалетни, из някое закътано сепаре в стрийптиз клуб. След което точно този човешки отпадък бива ограмотяван в агентурните дела, обучаван на документооборот и пробутван напред и нагоре. Прави му се публична визия с помощта на колегите от оная, секретната ведомост. И всичко това се случва пред очите ни по най-безсрамен начин.

Няма какво да се чудим как точно се пръкват истински калпазани по министерските кресла в държавата.

И вчера, и днес, и утре тази агентура ще седи в ложите, ще ни представлява пред света, ще се пъчи безсрамно начело на държавата. За нея винаги ще има пари, апартаменти, бъдеще. Които ние ще плащаме, с нашите способности, с нашия робски труд и с бъдещето на нашите деца. Докато окончателно затъвам в калта. Има един лаф в кръга Монтерей: който не е служил на Държавна сигурност, няма да служи и на държавата. Това е приказка от едно време, но, честно казано, твърде актуална и днес.

Порокът в службите не е производно на качествата на хората там, а на политически или по-скоро властови кръгове с контакти в службите за сигурност. Те са ни седнали на главите, а ние се бием с катаджиите, защото хем искаме да нарушаваме правилата за движение по пътищата, хем не щем да ни пишат актове.

Знам, че никога няма да мога да попреча на онази моя колежка от пийп шоуто, защото волята на кукловодите й е друга. А те пеят в хора, не аз. Нито пък вие, читателите на тези редове, сте в позиция да оспорвате пошлия сексуален вкус на оня офицер от службите, решил хем да се забавлява с проститутки, хем да си отчете някоя вербовка.

Покварата е на всички нива в държавата. Покварата в полицията е само едно печално следствие.

Веднъж попитах една жена – министър, която се беше издигнала дотам на крилете на любовта, как ще се оправим. Тя ми каза, че трябва да се подменят поколенията в държавната администрация.
 
Самата тя беше малко над 30 години. И в професионалния си път беше класическият "наш човек". От нищо и никаква стажантка в един офис, овършала кревата на началника си и хайде – право в парламента. Че там им е мястото на стажантките. В оня момент тази женица ми даваше интервю, пълно с житейски поучения. А аз – с четири листа професионална биография и няколко висши образования, си записвах внимателно, за да я цитирам точно във вестника.

До тук води матрицата, наречена „наш човек”. И ДС изобщо не е нейният автор. А естественото ни предразположение към мекото на баницата. Към по-преките пътища за достигане на благополучие. Най-отчайващият резултат от този класически мързел в национален мащаб е, че младите хора между 18 и 25 почти на 100 процента не работят. А на тия млади, на които им се работи, търсят реализация по света. Дотук – около 1 милион души емигранти.

Докато на останалите 6 милиона сиви мозъци най-големият проблем продължава да е недоубитата Държавна сигурност. Само защото още не ги е припознала за „нашия човек". Пък да ги оправи и тях, и живота им.





Гласувай:
2



1. анонимен - Е, хайде госпожа :)
21.12.2009 14:30
Да не би пък някой да е издрапал от това блато :) Ще ли приемате правилата? Ако ли не, което е най-вероятно, просто се простете със статута. Толкова е просто! На Вас ли да се обяснямва :)
цитирай
2. nstoichkova - До "анонимен"
21.12.2009 16:06
Ако съм Ви разбрала добре: съмнявате се че има излаз от блатото?
Аз мисля, че има. Но затова се иска голяма лична сила, каквато човек губи, когато продава душата си за власт. Не казвам за власт и пари, макар, че това е разпространеното клише. Парите не ни загробват, а могат да ни донесат икономически просперитет. Проблемът е, че винаги имат цена, освен номинална стойност. Това, което ни завлича в блатото е тяхната цена, която плащаме за "милостта" да оцеляваме.
цитирай
3. darktales - @
21.12.2009 18:56
Нямам претенции, че съм разбрал основната идея или идеи на статията, така че въпросът ми може би ще бъде малко встрани от тази идея. Стори ми се, че наред с останалите тези излагате и следната: бедите не идват от там, че са съществували неща като ДС и че все още съществуват, най-общо казано, някакви остатъчни влияния от нея в приемните й служби и в обществото като цяло, а бедите идват оттам, че ДС е била попълвана и в известна степен овладяна от негодници, което й качество се е предало и на наследилите я служби, а оттам влияе и върху обществото и т.н. Дали съм разбрал правилно?
цитирай
4. анонимен - Да, мисля така!
22.12.2009 15:23
Убедена съм, че държавата има нужда от служби за сигурност. Не съм убедена обаче, че такъв вид служби имат някакъв шанс да бъдат ръководени от нормални и свестни хора, от професионалисти. По принцип всяка тайна власт е изчекната, защото дава огромни възможности и апетитите за власт във всеки човек и групи от хора са насочени именно към нейната тъмна страна. Никой не харесва официалната власт. Нито тези, които я упражняват, нито пък тези, които плащат цената й.
цитирай
5. emil60 - Като си помисля, колко криминални репортерки познавам...
04.01.2010 22:35
Става ми някак тъжно, за тях, но те са си избрали творческото кредо...
цитирай
6. nstoichkova - Криминалните репортерки
04.01.2010 22:41
са добре в днешните времена. По-добре, отколкото бяха преди 10 години. Включително и в професионален план. Поздрави, Нора Стоичкова
цитирай
7. анонимен - до darktales
06.01.2010 00:10
Колега,нали това е целта,как ще разбереш целта и идеята на статията като няма такава,само че и ти налапа въдицата и коментираш.....може ли да попитаме последните пет години за кои издания е писала Г-жа Стоичкова?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nstoichkova
Категория: Политика
Прочетен: 141501
Постинги: 32
Коментари: 205
Гласове: 244
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031