Новите правила за класа важат при смяна на работата след 1 юли

Чавдар Христов

Консултацията подготви юристът Чавдар Христов

От 1 юли 2007 г. е в сила новата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (ДВ, бр. 9/2007 г., доп. 147 ПМС/2007 г., ДВ, бр. 56/2007 г.). Тя е плод на продължили близо 2 години разисквания и спорове между експертите на синдикати, работодатели и министерства. В основата на дебатите около нея стоеше допълнителното възнаграждение за продължителна работа, т. нар. "клас". Всъщност един от основните въпроси на новата наредба е именно това възнаграждение или по-точно неговото подобие, наречено вече допълнително възнаграждение за "придобит трудов стаж и професионален опит" (чл. 12, ал. 1 от наредбата).
Характерът на това възнаграждение е доразвит и обогатен чрез въвеждането на "професионален опит", който предполага не само формалното наличие на трудов стаж, но и придобития опит в резултат на продължителното упражняване на професията.

Какво следва да разбираме под "професионален" опит?

Наредбата не дефинира това понятие. Опитът представлява натрупани знания и умения в процеса на осъществяване на определена дейност. В случая става дума за опит, придобит в процеса на работа по трудово правоотношение (към него отнасяме трудовия стаж) в рамките на определена професия. Идеята на новия запис е възнаграждението да се определя от комбинацията между трудов стаж и придобит професионален опит в определена професия независимо от заеманата длъжност. Това означава, че законодателят цени вече времето на работа и натрупания в него професионален опит като носители на по-големи възможности за производителност на труда. Така дефинирано, това допълнително възнаграждение е по-добре аргументирано и адаптирано към пазара на труда.

От кога влиза в сила и как се прилага?

Наредбата влиза в сила от 1 юли 2007 г. За заварените случаи размерът на новото допълнителното трудово възнаграждение не може да бъде по-малък от получаваното досега. Същото се отнася и за онези работници и служители, които променят работодателя си в случаите по чл. 123 и 123а от Кодекса на труда. За тях след 1 юли важи и разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от наредбата, според която за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности. Тази разпоредба се отнася за трудовия стаж и професионален опит, придобити след 1.07.2007 г. Тоест за продължаващите работа в едно предприятие наредбата въвежда една преференция от идеята за сходството на длъжностите, заложена в чл. 12, ал. 42 от нея.
За онези служители, които след 1 юли 2007 г. сменят работодателя си, ще действат няколко нови правила.
А) При смяна на работодателя, в случаите по чл. 123 и 123а от Кодекса на труда, при определянето на допълнителното възнаграждение се зачита и времето, през което служителят е работил в предприятието преди промяната на работодателя (чл. 12, ал. 3 от наредбата).
Б) При преминаване на работа към друг работодател, извън случаите на чл. 123 и чл. 123а от КТ, той предлага допълнително трудово възнаграждение, като го определя в процент на базата на:
* продължителността на трудовия стаж на работника до 1.07.2007 г.;
* трудовия стаж, придобит в друго предприятие след 1.07.2007 г. на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия (чл. 12, ал. 4).
Условията, при които се зачитат сходният характер на работата, длъжността или професията, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или от работодателя с вътрешните правила за организация на работната заплата. Въз основа на договореностите в този колективен трудов договор или с оглед установеното в правилата работодателят ще преценява трудовия стаж на новопостъпващия работник или служител, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия от 1.07.2007 г. занапред. Придобитият до тази дата трудов стаж не може да бъде преоценяван въз основа на браншовия КТД или на установеното във вътрешните правила (чл. 12, ал. 5 от наредбата).
В чисто практически план едва ли ще е възможно от днешна позиция при днешния класификатор на длъжностите и при днешните длъжностни характеристики да се правят точни преценки дали има сходство и съответствие в длъжности и професии отпреди 10, 15 или 20 и повече години, при положение че основният документ в тази посока ще бъде единствено трудовата книжка на работника или служителя с нейните бедни еднословни записи за заемана длъжност. Други документи, насочващи работодателската преценка в тази посока, едва ли ще има, пък и на работника не е възложено задължение да доказва факти и обстоятелства за това.

Заповед за уволнение задължително се мотивира

Иван Сотиров Снимка: "Сега"

Допълването й пред съда е недопустимо

Консултът подготви адвокатът Иван Сотиров

"Работех като отговорен служител в общинска администрация. Предполагам, че да за бъдат назначени приближени на кметицата, бях набързо уволнен от нея поради липса на качества. Заповедта за уволнение само преписва длъжностната ми характеристика, но не уточнява защо не ставам за работата, която от години изпълнявам при различни кметове. Обжалвах пред съда, но още в първото съдебно заседание бях изненадан с доклад за работата ми и за дейността на други колеги, за който не бях и чувал. Вътре в доклада не можах да се позная - толкова лош служител се оказах. Въпросите ми са: Защо съдът не отхвърли този доклад, а го прие като доказателство? Допустимо ли е който и да е чиновник да бъде очернен, без да знае какво се пише за него, и заради това да бъде уволнен? Как да се защитя от подобни действия на работодателя или да чакам новите общински избори ?"

Пита Иван Николаев от С.

Проверката по писмото на читателя показа, че наистина по съдебното му дело има представен доклад от работодателя. Той е приет като доказателство и в него се съдържат ужасяващи критики срещу работата на читателя като общински служител. Няма данни този т. нар. доклад да му е връчван срещу подпис за запознаване, което е сериозно нарушение. Съдът е постановил, че по доказателствената сила на т.нар. доклад ще се произнесе с окончателното съдебно решение, но не е пропуснал да отбележи факта, че той няма входящ номер и не е елемент от заповедта за уволнение, защото не е цитиран в нея. Поради липсата на препращане от заповедта към доклада и обратно направените в него констатации за допуснати от читателя пропуски и нарушения в работата му не могат да му се противопоставят.
Съгласно наложилата се съдебна практика, когато се прекратява трудовият договор на работник или служител поради липса качества за ефективно изпълнение на работата на основание чл. 328, ал.1, т.5 от Кодекса на труда, работодателят следва в мотивите на заповедта за уволнение да изложи конкретно и ясно липсата на какви професионални качества, знания, умения, навици, образование, природни дадености е установил у лицето. В конкретния случай това не е направено от кмета, липсва подробно и изчерпателно изброяване на грешките и пропуските на читателя. Поради това той трудно би могъл да организира и защитата си пред съда във връзка с подобни "изненадващи" доклади. Без работодателят да е направил/изложил писмени мотиви в уволнителната заповед, съдът не може да направи връзка с едни или други материали по делото и не може служебно да (до)мотивира уволнението. Съдът е овластен да отмени или потвърди заповедта, но не да я изменя или прецизира. В съдебната фаза на спора това не може да направи и работодателят. Ето защо е недопустимо уточнение на уволнението чрез факти и обстоятелства, посочени в доклад за извършена вътрешноведомствена проверка - доклад, който не е и не може да бъде част от уволнителната заповед. По принцип недостатъчната мотивираност е съществен порок на атакувания акт, водещ до нарушаване законните права и интереси на уволнения служител. Последният се поставя в невъзможност да се защити срещу неправомерно уволнение, тъй като е в неизвестност по отношение на конкретните качества, чиято липса работодателят претендира да е установил, като по тази причина не е в състояние да доказва обратното. Недостатъчната мотивираност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по същество възпрепятства съдебния контрол върху уволнението. Вместо да бъде арбитър в спора и да установи законосъобразно ли е прекратен трудовият договор между страните, като в частност провери отговарят ли на обективната истина отразените в заповедта причини за уволнението, съдът едва в производството пред него следва да изяснява конкретните мотиви на работодателя за издаване на заповедта - нещо, което е недопустимо. Константната практика на съдилищата е, че всички отразявани в заповедта за уволнение характеристики, когато са неподкрепени от факти, сочат безвиновна, но не и трайна липса на качества за ефективното изпълнение на трудовите функции. Поради недоказаност и невъзможността такива заповеди да се дописват в съдебно заседание, съдилищата безусловно ги отменяват като незаконосъобразни и възстановяват уволнените служители на предишната им работа.

Данъци и данъчна основа за облагане на разходите за автомобили -Лиляна Панева 
Брой: 2971, Четвъртък, 19 Юли 2007

Разходите за експлоатация, поддръжка и ремонт на автомобили, които се използват  за икономическата дейност на юридическите лица и ЕТ с облагаем финансов резултат, се признават като разходи преди данъчно облагане. За да бъдат признати като такива, те следва да се докажат с фактура за стоките или услугите, за които са направени, както и с документ- пътен лист, пътна книжка или др.п., който да доказва участието на автомобилите в конкретната дейност. В противен случай разходът няма да бъде признат за данъчни цели, което ще доведе до увеличаване на облагаемия финансов резултат (чл.26, ал.1, т.2 от ЗКПО).
Когато лекият автомобил се ползва за управленска дейност, върху разходите за неговата експлоатация, поддръжка, ремонт и пр. се дължи ежемесечно 10% данък (чл.204, т.3 от закона). Той се внася до 15-то число на следващия месец. В данъчната му основа се включват само разходи, свързани с експлоатацията, ремонта и поддръжката на автомобилите, направени през дадения календарен месец. Другите видове разходи във връзка с тях ( като например разходи за амортизации, застраховки, такси, винетки и пр.) не се включват в данъчната основа. В случай, че за даден ремонт се получи застрахователно обезщетение, тя основа  се намалява до размера на извършените разходи за ремонта (чл.215, ал.1 от ЗКПО). Когато обезщетението се получи в месец, различен от този, в който е извършен ремонтът, и за някой месец се получи отрицателна  данъчна основа, отрицателната й величина се приспада последователно от данъчните основи на следващите месеци до пълното й изчерпване (чл.215, ал.3 от закона).
Данъчната основа на данъка върху разходите за експлоатацията на автомобили, които се използват както за икономическа, така и за управленска дейност, се определя на база съотношението на изминатите километри за двата вида дейности през месеца, за който се начислява данъкът (чл.215, ал.2, т.1 от ЗКПО). Като база за определяне на данъчната основа за разходите за поддръжка и ремонт на такива автомобили се използва съотношението на километрите, изминати с тях при извършването на управленска дейност към общо изминатите им километри през последните 12 месеца. Очевидно е, че ясното разграничаване на отделните видове разходи предполага ежедневно попълване на пътни листа, които доказват за какво са използвани превозните средства.
Разходите за леки автомобили, използвани за превоз от местоживеенето до работата и обратно на работници, служители и лица, наети по договори за контрол и управление, се третират данъчно различно, в зависимост от това как са оформени. Когато са оформени като социални разходи в натура по реда на т.34 на §1 от ДР на ЗКПО, те се облагат с 10% ежемесечен данък, дължим до 15- то число на следващия месец (чл.204,т.2 и чл.210, ал.2 от ЗКПО). В случаите, при които не са оформени като социални разходи в натура, те се третират като разходи несвързани с дейността и следва да се посочат в увеличение на финансовия резултат. Освободени от облагане са само разходи за автомобили, с които се извършва превоз до труднодостъпни, отдалечени райони, без който данъчно задълженото лице не може да извършва икономическата си дейност.
С 10% ежемесечен данък се облагат и разходите за автомобили, използвани за представителни цели. В ЗКПО липсва дефиниция на понятието "представителни разходи", но като ориентир може да се ползва тази, дадена в чл.62, ал.1 от правилника по ЗДДС. Свързани с използване на автомобили са посрещането и изпращането на гости и делегации, деловите срещи и тържества, развлекателните мероприятия и екскурзиите.
Разходите за леки автомобила, ползвани за удовлетворяване на лични потребности на собственици, съдружници, управители, лица от персонала или трети лица, се третират като несвързани с дейността и се посочват в увеличение на финансовия резултат по реда на чл.26, т.1 от ЗКПО
http://www.monitor.bg/bussiness/article?sid=&aid=126889&cid=40&eid=1115.

Дългът по ипотеката се погасява от наследниците

В случай на отказ от имота той се продава от съдия-изпълнител и се удовлетворяват финансовите искания на банката

МАРИЯ РАДМИЛОВА

Открай време българинът е вярвал в максимата "Моят дом е моята крепост" и за разлика от много други нации държи да има собственост. Традицията повелява още къщата да остава на децата. Спецификата е, че когато имотът е купуван с ипотечен заем, по-често те стават не само наследници на собствеността, закупена от родителите им, но и длъжници на банката, ако кредитът все още не е погасен. Освен ако имотът изрично не е завещан на друго лице.
През последните 2 г. все повече стават българите, които купуват имот с ипотечен заем. Но за разлика от потребителските кредити, които са със срок за погасяване от около 5 години, ипотечните варират средно между 15 и 30 г. Срокът за откупуване на имота от една страна зависи от условията, предлагани от съответната банка. От друга - от възрастта на кредитоискателя. Всички финансови институции изискват към деня на погасяването на заема лицето да не е навършило 60 или 65 г. Тоест да бъде работоспособно и да е склонно да погасява задължението си към банката.
Понякога обаче животът поднася събития с неприятен или дори с фатален край. Какво се случва с имота му в такъв случай? Става ли той притежание на банката и кога?
В случай че лицето, теглило заема, има преки наследници, то имотът става тяхна собственост. Прехвърлянето става автоматично и не е необходимо да се пише изрично завещание или анекс към договора за ипотечния заем, казват от повечето банки.
"В случай че по ипотечният кредит няма съкредитоискател, какъвто най-често се явява съпругът, при настъпване на застрахователен случай вноските се поемат от наследниците. Това става, след като излезе удостоверението за наследници. Те стават собственици на имота, закупен с ипотечен заем, и погасяват вноските по него", коментират кредитни инспектори от "Пощенска банка". Но това е само в случай че няма изрично завещание. Защото, ако има такова, то е с преимуществена тежест пред банката, без значение дали в него се визират, да речем, преките наследници на този, който е теглил заема.
"Ако кредитополучателят не е написал изрично завещание, с което да прехвърли собствеността си на лица, различни от преките му наследници, то последните автоматично наследяват и дълга по заема", казват от Банка ДСК. За целта от банката не изискват да се пише изрично завещание или да се подписва допълнителен анекс към договора, с който се тегли ипотечният заем. При положение че преките наследници обаче не желаят или нямат възможност да погасяват вноските по кредита, той става притежание на банката. Или по-точно претенциите на финансовата институция се удовлетворяват чрез продажба на имота от съдия-изпълнител.
Значително по-добър вариант е освен стандартната полица по застраховката на имота кредитополучателят да си е направил и застраховка "Живот". В част от банките сключването на такава е задължително изискване. Други я предлагат като пожелателна или я рекламират като своеобразен бонус за клиента. Хубавото в този случай е, че при настъпване на нещастен случай поне част от кредита към банката може да бъде погасен от застраховката. В част от финансовите институции като ОББ и Уникредит Булбанк в случай на смърт на кредитополучателя целият размер на кредита и евентуалните направени разходи от банката се покриват от застрахователя. Именно с тази цел освен имуществена застраховка се сключва и полицата "Живот", казват от Уникредит Булбанк.

Длъжник се уведомява задължително преди публична продан на имот

Консулта подготви юристът Красимир Добрев

Имам заем, с който купих апартамент, и изпитвам някакви затруднения покрай изплащането, но със закъснения се справям. Въпреки това от седмици ме плашат, че ще ми изнесат жилището на публична продан и че дори няма да разбера как ще го загубя, ако не започна да връщам парите редовно. Възможно ли е наистина да се случи така, че аз да не науча - например да не получа някаква призовка или друг документ? Каква е процедурата в такива случаи?
В. Митев
София

Обичайно изнасянето на даден недвижим имот на публична продан се случва след изпълнително производство за събиране на паричен дълг, който не може да бъде покрит по друг начин. Това става задължително въз основа на издадено на някакво основание - съдебно решение, договор и др. Този способ се счита и за краен, извънреден.
Публична продан на недвижим имот е възможна и при други обстоятелства, напълно доброволни - например при делба, когато въпросният имот не може да се подели подходящо, не може да има парично уравняване на дела на този, на когото се възлага имотът, или когато наследодатели или съсобственици са решили така.
В следващите редове обаче ще става дума само за хипотезата, при която даден недвижим имот се излага на публична продан заради непогасен дълг и какво може да се направи за предотвратяването й. Този способ е част от изпълнителното производство, което е описано в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Той се използва от държавния или частния съдебен изпълнител. За да се пристъпи към изпълнение, е необходимо да има молба на заинтересуваната страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Тази молба се подава от т.нар от закона взискател (кредитор), или казано иначе - физическото или юридическо лице, което твърди, че му се дължи нещо и има достатъчно доказателства. И най-вече документът, доказващ претенцията и който по закон дава основание на съдебния изпълнител да започне процедурата.
При всички положения, преди даден имот да бъде изнесен за публична продан, съдебният изпълнител е длъжен да изпрати призовка за доброволно изпълнение. С нея се дава седемдневен срок за доброволно изпълнение. Тя трябва да съдържа означение на изпълнителния лист, името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение.
В седемдневния срок за доброволно изпълнение може да се направят няколко неща. Първо, да се изпълни задължението и да се покрие дългът. Второто пък ще е налице, ако длъжникът вече е погасил дължимото или части от него и това не е известно на органа по изпълнението. Тогава той ще може да възрази пред съдебния изпълнител. За да има ефект от това възражение обаче, е необходимо длъжникът да представи разписка от взискателя, надлежно заверена, че сумата е платена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е внесена за взискателя. Ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на кредитора, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него. В противен случай тя се приема за истинска. В тези хипотези - разписка, квитанция или писмо, съдебният изпълнител трябва да прекрати изпълнителното дело.
Третата възможност се появява, ако сумата се дължи на несъдебно основание, т.е. не е въз основа на съдебно решение, а например на запис на заповед, договор с нотариално заверени подписи, някакви извлечения от сметки или други извънсъдебни основания. Тогава в рамките на седемдневния срок може да се възрази, че сумата не се дължи, да се даде обезпечение и да се иска спиране на изпълнителното дело до изясняване на спора.
Ако длъжникът не се възползва от тези възможности, то тогава съдебният изпълнител възбранява имота - ако вече не го е направил по отделна, предишна процедура, после го описва и накрая го изнася на публична продан. Тук е важно да се отбележи, че съдебният изпълнител не може сам да реши да се приложи точно публичната продан за събирането на дълга. Това изрично трябва да е поискано от взискателя (кредитора).
И тук идваме до уведомяването на длъжника. Важно е да се види дали е връчена призовка за доброволно изпълнение. Такава се счита, че има, ако е връчена лично на длъжника или пък е удостоверено от свидетел, че той е отказал да я приеме. Възможно е тя да е оставена на някой от семейството - съпруг, пълнолетно дете. Ако обаче не е използван някой от тези способи и те не са удостоверени, може да се подаде жалба срещу действията на съдебен изпълнител, който е започнал процедурата по изнасянето на имота на публична продан. С тази жалба се иска да се спре изпълнителното производство. Тя се подава чрез съдебния изпълнител, който е длъжен да я препрати до окръжния съд по мястото на изпълнението.
Трябва да се внимава и за още една хипотеза. Така според чл. 327 от ГПК "ако местожителството на длъжника е неизвестно, районният съд по местоизпълнението по искане на държавния или частния съдебен изпълнител, след като се удостовери и служебно за това, назначава представител на длъжника". В този случай последният може дори и да не разбере за публичната продан. Липсата на местожителство обаче трябва да се докаже от изпълнителя - например чрез бележки от МВР и ЕСГРАОН. Ако няма такива официални доказателства, съдът ще откаже да назначи представител. Затова и трябва всичко с адреса и местожителството на длъжника да е наред, ако не иска в даден момент процедурите да вървят без негово знание и участие.

Как се спира незаконен строеж

Красимир Добрев

Всеки може да подаде жалба или сигнал до ДНСК, РДНСК или до общинската или районна администрация по местонахождение на имота

КРАСИМИР ДОБРЕВ

Срещу нас започнаха да строят нова кооперация. Според мен строежът е абсолютно незаконен, не отговаря на изискванията и нормативите. Поискахме да ни покажат документите, но не дадоха нищо. Къде мога да поискам поне да бъде спряно строителството, за да изясним истината?
К.М., Варна

За съжаление случаите като този стават все повече и повече. На много места се строи очевидно срещу всякакви норми, в непосредствена близост до съседни имоти, без необходими отстояния, на други пък видимо се нарушават санитарни, противопожарни нормативи, на трети не се спазват технологични правила, четвърти с неотговарящи на изискванията строителни материали, застрашаващи целостта на конструкциите, пети пък ги няма изобщо в плановете и т.н. Затова и много засегнати хора се чудят как и къде да се оплачат. Разбира се, има случаи, когато всичко е наред и всички документи са налице, а нормативите са изпълнени. В други обаче - и то по често, те се оказват прави в съмненията си. И тук възниква реалният въпрос какво трябва да направи човек, който се натъкне или е засегнат от незаконен строеж или на незаконни части от такъв.
В Закона за устройство на територията (ЗУТ) е създадена специална процедура за такива случаи. За да се стигне до нея обаче, е необходимо да се поясни какво според закона е незаконен строеж. Така според чл. 225., ал.2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва:
1. при несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план;
2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж;
3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект - тук се имат предвид нарушения на действащия подробен устройствен план или на изискванията за строителство, както и строежи, несъвместими с предназначението на територията или пък такива, нарушаващи строителните правила и нормативи, техническите, технологичните, санитарно-хигиенните, екологичните и противопожарните изисквания;
4. със строителни продукти, несъответстващи на съществените изисквания към строежите, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа.
Жалбата или сигналът (може да се наименова и по двата начина) за извършено незаконно строителство може да се подаде от всеки човек, фирма, неправителствена организация, гражданско сдружение и т.н. Те могат да бъдат подадени или по пощата, или лично в деловодството на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), в някоя от 28-те регионални дирекции за национален строителен контрол (РДНСК) или в общинска или районна администрация по местонахождение на съответния имот. Жалбата или сигналът трябва да са писмени, като обстоятелствата трябва да са описани в свободен текст. Към тях могат да бъдат приложени всякакви доказателства - документи, снимки, планове, решения, заповеди, разрешения, актове за собственост и др. Добре е жалбата или сигналът да съдържат трите имена на подателя, къде точно се намира незаконният имот, включително и като адрес, да се посочат, ако са налични и известни, и имената на собственика на имота. Хубаво е да се опише и строителството - кога е започнало, какво е, какви са подозренията и твърденията на жалбоподателя. Такса за подаване на сигнал не се събира.
След постъпването на жалбата или сигнала ДНСК, РДНСК или пък общинската или районната администрация е длъжна да извърши проверка - както на самия строеж, така и на документите, свързани с него. За целта законът им дава право на свободен достъп до строежите, които строителите са длъжни да им дадат. Те могат да искат за проверка и всички документи. В техните правомощия са и да искат справки и писмени обяснения.
Органите имат за проверка и произнасяне 1 месец. След това трябва писмено да уведомят жалбоподателя за решението - съответно отказ за спиране на незаконен строеж или пък заповед за спиране.
Ако при проверката не се установят нарушения, се съставя констативен протокол. После съответно се пише отговор на жалбоподателя, с който се отказва да се спре съответният строеж. Смята се, че този отказ не може да бъде обжалван по съдебен път.
Ако се установят нарушения, които да класифицират строежа или части от него като незаконен, започва процедура по спиране, а в определени хипотези и на премахване на съответния незаконен строеж. Така, ако общинска или районна администрация установи незаконност на строеж, то тя е длъжна в тридневен срок да прати преписката в ДНСК за образуване на преписка. Процедурата е същата като тази, която се води, ако незаконността се установи от самата ДНСК или нейна регионална дирекция. При нея се прави констативен протокол и се съставя акт. Последният се връчва на извършителя на незаконния строеж, който има 7 дни за възражения. Въз основа на протокола и акта от ДНСК или РДНСК се издава заповед за спиране на строежа и забрана за достъп до незаконния строеж (ако той не е завършен). Това означава, че строителите трябва да махнат от строежа и техниката, и хората. За разлика от отказа да се спре то заповедта за спиране може да се обжалва по съдебен ред от засегнатите - строител, инвеститор и т.н. Това става чрез жалба, която се подава чрез органа, издал заповедта.
Ако строежът е завършен и проблемите са неотстраними, то може да последва и заповед за премахването му. Ако пък заповедта за премахване не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от органите на ДНСК самостоятелно или съвместно с лица, на които това е възложено от началника на дирекцията. Принудителното премахване е за сметка на извършителя и в определени хипотези и на лицето, упражнило строителен надзор, строителя или проектанта.

много полезно и актуално!:)

поздрав!:)