Българският Леонардо да Винчи бил изобретател, поет, драматург, алхимик, геолог, композитор, физико-математик, философ, есеист, музикант, естет...
Гений - луд, може, но луд - гений, никога!
Кирил Момчилов

Любезний ми читателю, сигурен съм, че в морето от вестници, в което плуваш от края на миналия и началото на новия век, такова заглавие не си срещнал. Но има такъв вестник! Той е "орган на гениите в България и по цялото земно кълбо, включително и на Канарските острови"... Не се усмихвай, защото издателите му го определят като "доста сериозен лист за наука, художество и брамбаизъм". Първият му брой е отпечатан преди повече от 70 години - през януари 1936-та. Излишно е да казвам, че е антикварна рядкост. По-важно е да знаеш, че ще излиза "веднъж на сто години"! Въоръжи се с търпение още тридесет години и чакай втория брой...
А сега да прелистим с тебе осемте пожълтели (не жълти, като на днешните български вестници) страници на брой 1, столетие Първо.
Както във всички сериозни вестници и тук уводната статия грабва нашия поглед - "Гениите и висшата хармония по меридианите". В нея дословно е казано: "Висшият духовен живот на земното кълбо, следователно и у нас, се ръководи от гениите и големите таланти. Гениите са самородни капризи на вселената, когато талантите са само едно предопределение. Гениите са отвлечени абстракции, когато талантите са метафизична категория и се явяват двояко: таланти в проекция и таланти на буци".
След тези определения на стр. 8 научаваме колко гении е имало на света по онова време: 3876, от които само двама са в ромбоидна система (според астрологията). Единият от тях е великият български изобретател Михаил Зидаров, роден в Стара Загора. По държави: Америка - 2438, България - 176, на последно 20-о място е Финландия - 6... Най-тежък мозък е имал Шилер, а най-лек - Пипин Късий (?). Както и можем да очакваме, големите страници на "сериозния лист" са посветени на най-големите български гении. От първата страница започват материалите за

МИХАИЛ ЗИДАРОВ
Българският Леонардо да Винчи, гений в ромбоидна система, изобретател, поет, есеист, драматург, алхимик, геолог, композитор, физико-математик, философ, въздържател, естет, музикант и любимец на нежния пол... Бил роден в егоистичната напаст на хора... само Агамемнон можел да му съперничи. Имал очите на Дионизи, силата на Меркурий, замаха на Пелопонеза... Този всемирен гений, роден в малка България, правилно е бил оценен от бележития физик и учен проф. Бахметиев още в началото на века... На 12 февруари 1924 г. в едно следобедно заседание Народното събрание разгледало и разисквало гениалните изобретения на г-н Зидаров, а поетът Рафаел Тошкин написал цяла поема под заглавие "Пред морските вълни", възпявайки мъдростта и делата на този гигант на човечеството.
"Считам се за скромен гений в областта на техническите изобретения. - изповядва се Зидаров. (На пук на всички свои врагове той очаквал Нобеловата премия и щял да я получи, твърдят редакторите). На въпрос: тиквата има ли витамини? геният отговаря: - Тиквата не съм изследвал още. Мога да кажа само за гроздето и марулята, които съдържат най-много хранителни вещества, усилващи половите сили.
-Има ли някаква връзка между гениалността и лудостта?
- Връзката е само привидна. Геният понякога може да бъде луд, но лудият да бъде гений - никога!
- От какво произхождение са циганите?
- Циганите са трети братовчеди на маймуните.

ИВАН ГРОМОВ
Той бил "голям български философ", внук на първия български свещеник за Източна Румелия поп Иван Громов. Роден бил на 5 септември 1885 г., а на другия ден било извършено Съединението на Източна Румелия и Княжество България. Започнала и Сръбско-българската война. По онова време валели звезди по целия Балкан, чийто произход науката не познава. Иван Громов бил автор на "Светлото бъдеще на България", "Един против всички" и "Камък за препъване".
От разговора с философа на стр. 3 научаваме за твърденията му: "Не е еретик оня, който подпали кладата и изгоря на нея, а оня, който направи това без да изгори." "Трудът е източник на благоденствие и ако някой има право на такова, той е оня, който е вложил труд в производството на блага". А идеалът му бил: "Да възтържествува братството и любовта на човек към човека, да се заличат нациите, като се възприеме само един език - есперантото. Да няма мое и твое..."
- Какъв е геният и неговите прояви? - питат философа.
- Онова, което геният твори е плод на усилията на другия в него... Но той не прави нищо повече от това, което сомнамбулът прави и може да има правото на автор. Властникът на която и да било държава в света не е неподвластен на властника на света.

КРЪСТЮ КРЪСТЕВ
Той пък бил "виден български поетичен гений, автор на 17 тома съчинения, познат критик, есеист". Поради липса на място тук съобщаваме само заглавията на три стихотворения от неговата "Антология на безсмъртния": "До милата ми майка", "Подвига на гения" и "Анатема до престъпната ми жена". Не можем да не цитираме поне един куплет от  "Геният и морската стихия", за което вдъхновението на поета е дошло от Михаил Зидаров:

Ела при нази, - не се плаши!
Апарат мощен ни построй,
С него силата ни отнеми
И с нея тъмни хижи осветли!...


ПИСМА ОТ ПРОВИНЦИЯТА
Както във всеки сериозен вестник и във "Вестник на гениите" редакторите са отделили място за информации и писма на читателите. Само че в случая, без да са видели вестника, пишат от Кърджали и Дядово, Пловдивско, пишат от Афтане (Недялско) и Пандаклий(Тенево), Ямболско. Съобщават за научни конференции и срещи на Михаил Зидаров, който запознавал селяните със седемте отрасли на науката, в които се бил впуснал неговият гений...
Прелюбопитна е и информацията за подписката на Международен комитет, който събирал волни пожертвования за
 
ПАМЕТНИК НА НЕЗНАЙНИЯ ИЗОБРЕТАТЕЛ
Намерението на този инициативен комитет било след време във всяка столица да бъде издигнат такъв паметник. Защо да няма? Само че и до сега не ни е известен някъде по света да има!... До отпечатването на втория брой на "Вестник на гениите", както посочихме в началото, има още 30 години. Ако доживеем до тогава, може и да видим снимка на такъв паметник.
На последната 8-а страница четем за "Вечер в чест на гениите", която редакцията на вестника щяла да устрои на 4 януари - събота. Вечерята-банкет трябвало да бъде в стъкления салон на ресторант "Балабанов", който се е намирал на улица "Раковска", недалеч от кинотеатър "Роял". Как ли е преминала? Не знаем и дали е имало въобще такава вечер...

НАЙ-ВАЖНИТЕ ОТКРИТИЯ
на Михаил Зидаров (1885-1967). Българският Едисон бил наистина известен изобретател между двете световни войни. Плодотворен бил първият период от творчеството му (1910-1930), когато пръв у нас конструира вълномотор. Изобретява помпи, но в условията на капитализма не могъл да реализира полезните си идеи, четем в един справочник за българските новатори. Осем от неговите  изобретения са посочени във "Вестник на гениите":
1. Вълномотор за използване силата на морските вълни за еленергия - изработен в 1906 г., представен в 1909 г. на изложба в Московската политехника, патентован през 1913 г. във Виена.
2. Разни помпи....
....
6. Печка.
7. Изобретение за моментално (внезапно) спиране на влакове, за избягване на катастрофи.
8. Евтина и бърза постройка (направа) на въздушен мост над Гибралтар, за да няма нужда от прокопаване на 48-километров подземен тунел на стойност до 7 милиарда лева.
За голямо съжаление ще разочароваме дамите, но нямаме никаква информация защо Михаил Зидаров е бил "любимец на нежния пол". Документирано е само, че когато е пребивавал в София, той е отсядал "в столичния хотел "Берое", в неговата обична стая на най-горния етаж, за да е по-близо до боговете". За днешните и бъдните поколения от него обаче са останали
 
"16 КАПИТАЛНИ СЪЧИНЕНИЯ" : -
1. "Изненади в медицината за добиване на младост, красота и полово усилване на мъжа",
2."Науката ще спаси човечеството"
3. "Нещастия и слава. Жертвите на науката" 
...
16."Спасението от сушата и добиването на милиарди приходи от плодородието с новите изобретения..." 


П.П. Прелиствайки страниците на "Вестник на гениите", съм длъжен да спомена колегите от редакционния комитет  - Жорж Нурижан и Тихомир Павлов, както и отговорния редактор на вестника Александър П. Петков. На тях дължим това уникално издание (както и да го оценяваме днес).

20.07.2007