Създават “заразата”, за да брани авторските права Зевзек измислил компютърния вирус 25 години пакостниците мъчат програмистите
Те са най-големият ужас на компютърните специалисти. Всеки ден нанасят щети за стотици хиляди (понякога - даже милиони) долари. И непрекъснато се появяват все по-коварни...
От години даже в нашето доста изостанало откъм технологии общество съществува своеобразен ореол около словосъчетанието "компютърен вирус". Това се дължи на все по-голямата значимост на новите технологии както на работното място, така и в свободното време. Самата идея, че всички важни фирмени файлове или снимки от последната почивка на морето могат просто да изчезнат, стряска мнозина. Изненадващо или не, но тази параноя ни съпътства вече 25 години.
Всичко започва през 1982 г., когато 15-годишният Ричард Скрента написва малка програма шега, работеща на компютрите Apple II (първообраз на родния "Правец-8"). Бъдещият IT специалист я прикрепя към игра, като при 50-ото й стартиране се изписва стихотворение, посветено на вируса.
"Клонър", както се нарича творението на Скрента, се разпространява чрез инфектирани дискети, но реално не нанася щети на компютърната система. Това може да не е първата практическа демонстрация на това как една програма може да съществува чрез друга, но със сигурност е първата, направена извън стерилните условия на компютърната лаборатория. Разпространението и поведението на програмата довеждат до аналогията с биологичното понятие за зараза. Терминът "компютърен вирус" се появява във фантастиката още от 1972 г. а Фред Коен го въвежда в научните среди през 1984 г. С течение на времето приликите между реална и виртуална епидемия стават все повече и повече.
Пример за това е първият вирус, който атакува доминиращата днес PC платформа. Той се появява през 1986 г. под името Брейн. Негови автори са Басит и Амхат Алви от Пакистан, които се занимавали с разработката на медицински софтуер. В желанието си да защитят своята работа от пиратство те написват зловредна програма, която инфектира дискети и е придружена със своеобразна тяхна "визитка", в случай че някой иска да изчисти компютъра си от вируса. Братята остават изключително изненадани, когато на дадените от тях номера започват да се обаждат хора от цял свят и се виждат принудени да си прекъснат телефона заради непрекъснатите заплахи и "благопожелания" на жертвите. По-късно Алви обясняват пред "Тайм", че са създали вируса единствено с цел да се борят с нарушителите на авторското право.
Първоначално вирусите се  разпространяват основно чрез дискети.
През 80-те години потребителите активно обменят файлове и програми чрез преносими носители без гаранция за произхода на информацията. Скъпоструващи приложения се копират и предават от човек на човек навсякъде по света. Този наглед примитивен път на информацията все пак гарантира разпространението на зловредните програми, пример за което е Брейн. Дискетите с неясно съдържание често още в момента на своето поставяне в компютъра стартират зловреден код или поне съдържат наглед безопасни програми с опасен "скрит товар".
Вирусите във вида, в който ги познаваме, датират от края на 80-те и началото на 90-те години. По това време набират популярност BBS мрежите, позволяващи на потребителите им да четат новини и да обменят информация с помощта на своя модем. Опасните програми от типа "Троянски кон" атакуват пробни и пиратски копия на програми и любителите на последната версия на дадено приложение или търговците на софтуер.
Налагането на продуктите на "Майкрософт" като стандарт за компютрите довежда до нова вълна от зарази. Това се дължи на грешки в операционната система Windows и Microsoft Office. В особено голям проблем се превръщат т. нар. макровируси, които заразяват документи заради технология, позволяваща вграждане на изпълним програмен код в тях. Офис пакетът на "Майкрософт" е наличен и за компютрите "Епъл Макинтош", поради което опасността засяга и тях.
Операционните системи от типа на "Линукс" са значително по-безопасни от Windows поради факта, че потребителят няма непрекъснат достъп до системните настройки. Въпреки това теоретически всяка операционна система, позволяваща стартиране на външни програми, е податлива на вируси.
Към края на 90-те години интернет става масово явление в много държави по света и създателите на вируси се ориентират към нови и много по-опасни начини за разпространяване на своите творения. Наглед безобидни електронни писма могат да съдържат препратка към заразена с вирус страница или даже той да е прикрепен към съобщението като "снимка", "банково извлечение", "еротичен видеоклип" и прочее. Много потребители се доверяват на зложелателите и зарази като I Love You вземат милиони жертви.
През 80-те години вируси пишат талантливи млади програмисти, които искат тяхното послание да бъде чуто, специалисти с неясно чувство за хумор или хора с чисто лични мотиви да изтрият файловете от този или онзи компютър. В наши дни инфекциите костват милиони, а разработката им е достигнала до равнището на самостоятелно звено от организираната престъпност. Зловредните програми
крадат банкови пароли блокират действието на фирмени сайтове или криптират информацията на хард диска, любезно предлагайки ви да платите някому определена сума, за да спасите информацията си. За да бъдат толкова ефективни, вирусите са еволюирани до степен, значително доближаваща поведението им до биологичните форми на живот - те мутират, крият се от потребителя и заразяват файлове, без да променят структурата им.
Борбата с виртуалните зарази се води непрекъснато още от 1988 г., когато е създадена първата антивирусна програма. Специалистите от антивирусните компании се стараят час по-скоро да изолират новите опасности, за да могат да спасят информацията в милиони компютри. Уви, най-често вирусите са един ход напред.
Явор Николов

Тук вируси няма.