Здравко Урумов е автор на трилогията “Духовни очи”. Не очаквайте биографични данни от мен, каза той за “Врачка”. Аз съвсем не се познавам: не зная кой съм, откъде идвам и закъде ще замина оттук. Пространството е моят свят и като Дух, олицетворяващ Живота, съм равен на Времето. Зная само, че тръгнах от безначалното Начало и че пътувам към безкрайния Край.
Днес разговаряме с писателя по темата: “Защо трябва да се изучава вероучение в училищата?”.

- Г-н Урумов, напоследък се води голяма полемика по медиите за това дали трябва в училищата да се въведе задължителното изучаване на предмета вероучение. Вие как мислите, необходимо ли е това?
- Разбира се, че е необходимо. Защото извън религиозния морал - морал в едно общество не може да има. Така е, защото вярата в Бога предпазва разума от грешки, а съвестта – от поквара.
- През 1947 година новата ОФ власт забрани изучаването на този предмет, понеже, според властимащите, религията била опиум за човешката душа. Нима това не е истина?
- Това е много груба грешка и тя трябва да се поправи след толкова години. Религията е връзката между Човека и неговия Сътворител. Най-ценното, което тя ни дава, е идеята за безсмъртието на човешката душа. Затова всяка една от трите основни религии – юдаизмът, християнството и мохамеданството, са хилядолетни и с тях не може да се бори и мери нито една социална доктрина.
- Бихте ли могли да говорите по-подробно по този въпрос, понеже читателите на “Врачка” ви вярват и уважават вашето мнение?
- Разбира се. Както знаем, човешкият дух, който не знае почивка, е изследвал всички кътчета на земното кълбо. В областта на техническия прогрес е достигнал твърде високи върхове, за които през изминалите векове дори не можеше да се мечтае. Накрая пое пътя и към Космоса: стъпи на Луната, създаде спътникови системи, засне цели звездни вселени и почти всички планети на Слънчевата система. Обаче при постигането на този удивителен прогрес станало ли е едно човешко същество по-щастливо? Определено – не! Хората пак продължават да страдат, престъпността се увеличава с всеки изминал ден. Безцелното съществуване кара младите да посягат към алкохола и наркотиците. Непрекъснато се водят напълно безсмислени войни, сълзи и кръв обливат цялата земя. Рушат се градове и държави, плач и ридания се чуват навсякъде. Земята, която някога Господ ни остави като райска градина, човешките страсти и алчност превърнаха в “долината на скърбите”. Защо? Защото всичко, което се прави “от човека - за човека” без Божията благословия, е крачка към пропастта. Защото науката днес е впрегната да носи материални облаги само на определен кръг от хора, но не облагородява човешките нрави, не възпитава човешката душа в любов и уважение към другия. Вярно е, че науката има много очи, но и многото очи, които не виждат, лишени от вътрешно духовно прозрение, обикновено работят в пълен мрак. А за да виждат, им е необходима вътрешна, духовна светлина, която да осмисли живота и труда на учените, на управляващия интелектуален елит въобще. Такава светлина може да им даде само религията – християнството и вероучението.
- Има ли Бог? Това е въпросът, който задали в сената на известния римски оратор Цицерон. Знаете ли какво е отговорил той?
- Знам, разбира се. Той казал: ”че Бог съществува, това е толкова ясно, че аз се съмнявам в нормалния разум на онези, които го отричат”. В света на грубия материализъм, в който продължаваме да живеем днес, има много известни учени, философи, политици, дори и учители, които се гордеят със своето безбожие и настояват децата им да не учат “Вероучение” в училищата, понеже тя, науката, вече била доказала, че Бог не съществува. Тогава какво да кажем за най-големите титани на човешката мисъл, като Виктор Юго, Достоевски и много други, които са били дълбоко вярващи хора? Разбира се, безбожието е старо колкото стар е и светът. Лъжат се ония, които мислят, че то е нещо ново, модерно, родило се в резултат на последните открития на науката. За такива духовни слепци още в старо време пророк Исая е казал: “Волът познава господаря си, а магарето – яслите на своя стопанин. Само човекът не познава Създателя си. Каква трагедия!…” Това е причината, поради която настоявам в училищата да започне да се изучава предметът “Вероучение”. Основната цел е очовечаването и изграждането на Човека в човека. Накрая като дълбоко вярващ християнин ще си позволя да завърша с думите на пророк Ездра, който, обръщайки се с молба към Всевишния, казал: “Господи, ако съм придобил милост към Тебе, прати ми Светия Дух да напиша всичко, което е било написано в света отначало, което е било написано в Твоя закон, за да помага на хората да намерят пътеката на спасението и онези, които искат да живеят в последни времена, да могат да живеят. (Ездра – 14:22 и 44).

Едно интервю на Теди КОЛЕВА