Димитър Стефанов Снимка: Михаела Катеринска

В образованието има чудесни директори и инициативни педагози, но няма истински мениджъри, смята икономистът Димитър Стефанов

Юлиана Бончева

ВИЗИТКА
Доц. Димитър Стефанов преподава макроикономика в Стопанския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски". Той е първият председател на надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Беше депутат в 39-ото Народно събрание.

- Доц. Стефанов, какви са поуките от учителската стачка?
- Знаете ли как определиха кризата с ипотечните кредити в САЩ - нарекоха я wake up call ("зов за събуждане"). Нашата учителска стачка е същото - призив за реформи. Ако тази стачка не бъде разчетена като алармен сигнал и не последват категорични и бързи реформи, ще се стигне до развитие като онова през 1996-1997 г. И после реформи все пак ще има, но под натиска на кризата. Събуждане за реформи - това е.

-

Ако бяхте съветник на Станишев, Вълчев и Орешарски, притиснати от искане за 100% скок на учителските заплати, какво щяхте да им препоръчате?

-

Веднага ще ви посоча една нестандартна идея. Очевидно е, че скок със 100% е прекалено рязко, ударно повишение. А в икономиката резките движения не са полезни. За да няма шок, можеше да се договори "пакт за стабилност и реформи". Правителството казва на учителите: сега може да ви дадем 20% (или 50%) реално увеличение, а за останалите проценти ще получите лихвоносни ценни книжа. И в следващите години държавата ще изплаща тези облигации - от бюджетния излишък.

Така ще има плавност, няма да има резки движения. Няма да има изсипване на много пари накуп, повишението ще се разсрочи във времето и за 4-5 години ще се абсорбира от икономиката. Това е частта "стабилност" в пакта, но по-съществената част са реформите.

-	И какво трябва да пише в тази част от пакта според вас?
-	Сега се говори, че на директорите трябва да се даде по-голяма автономия. Според мен трябва да направим по-смела крачка - в училищата трябва да се вкарат квазисобственици. Нали все говорим за публично-частно партньорство - още следваща година да има програма за създаване на такива партньорства в училищата.
-	Как ще стане?
-	Може да се започне с няколко пилотни проекта, с няколко училища. Общината обявява конкурс, кани учителски екипи да поемат управлението на училището. На тези екипи може да се предложат договори - за 5, за 10 години, с клауза за последващо изкупуване. Идеята е да се поощрят инициативните. В София със сигурност ще се намерят много учители мениджъри.
-	И с какви пари ще работят?
-	Училището пак ще получава субсидия от бюджета, както и сега, но мениджърският екип, квазисобствениците със сигурност ще са по-мотивирани да управляват по-добре тези средства и да търсят и други източници.
-	Но как ще убедите предприемчивите учители да си "сложат главата в торбата" при положение, че не е ясно колко пари ще получи тяхното училище догодина и какво ще му хрумне на следващото правителство?
-	Точно затова ще се подписват дългосрочни договори и двете страни ще поемат съответни задължения.
-	Не е ли по-добре да се въведе ваучерната система - всяко дете получава ваучери и семейството избира къде да ги инвестира, а после бюджетът ги осребрява - превежда парите на избраното училище?
-	Това, което аз предлагам - да влязат квазисобственици, и ваучерната система могат да се допълнят, едното не пречи на другото. Така наистина ще се създаде конкуренция между държавни, общински и частни училища. И сега има чудесни директори и инициативни учители, но няма истински мениджъри. Същото е и в здравеопазването. Сега има медицински управител, но той е просто един от лекарите - кърпи положението и се надява на по-голям бюджет следващата година. Друго ще е, ако е мениджър на клиниката, ако е подписал 10-годишен договор с клауза за последващо изкупуване, ако на училищния директор и на най-предприемчивите преподаватели се даде подобна възможност... Държавата трябва да даде шанс, да събуди мотивация.

Някои казват - първо съкращения на излишния персонал, после реформи. Аз мисля, че бързо трябва да се задейства публично-частното партньорство, да се дадат повече правомощия на учителските екипи и те да решават кой е излишен и кой не. Не може министър или чиновник да хване ножицата и да каже - режем бройката на учителите в България примерно с 20%, а на чистачките и пазачите - с 50%. Не е правилно това механично рязане, мениджърът най-добре знае кой е излишен, кой е полезен и кой каква заплата заслужава.

-	Има ли полезен ход правителството, за да не заприлича страната ни на "мексиканска вълна" от стачки и митинги на недоволни от ниските си заплати групи?
-	Има два сценария. Единият е управляващите да продължат да отлагат непопулярните реформи. Другият е да започнат да ги правят. Интересното е, че и двата сценария може да им костват падане от власт.
-	Не е ли време за сериозна дискусия за бюджетния излишък - колко да е голям, как да се харчи и какъв процент да се спестява?
-	Практиката на трупане на огромни излишъци е порочна. Знаете ли, че ние сме по-зле от немците? Всеки западногерманец плаща данък "солидарност" за Източна Германия. А ние плащаме данък "стабилност", маскиран като бюджетен излишък. Ето, за тази година се очертава излишък от около 3 млрд. лева. Разделете го на 7.5 милиона българи, излиза по 400 лева на човек - от бебето до бабата.

Да не говорим, че по маастрихтските критерии, може да си позволим бюджетен дефицит - стига да не е над 3% от БВП. Значи, вместо да остави тези милиарди на разположение на хората, които са ги заработили, или да ги инвестира в магистрали, държавата ги събира под формата на данъци и ги замразява, трупа запаси. Защото имало голям дефицит по текущата сметка. А защо има такъв дефицит и как да го намалим? Разговорите спират дотук. Ето това е най-тревожното у нас - че няма сериозна дискусия по очевидните проблеми. Как ще стигнем до решения без спорове? Всички повтарят като заклинание "дефицит по текущата сметка", а никой не говори защо го има и как да го преодолеем. Борда или го критикуват безпринципно, или го бранят безкритично. А тази система трябва да се развие.

-	Интересно как би могла да се развие?
-	Първата стъпка е да въведем още един борд - имаме паричен, да въведем и фискален, защото излишъкът е точно това - фискален борд. Излишъкът обаче не е регламентиран. Сега правителството записва в бюджета 300 милиона, а той се оказва 3 милиарда лева. Защо да не фиксираме размера му със закон?
-	И какво ще спечелим с това?
-	Контрол и ред. Тогава министрите няма да се бият кой да излапа лъвския пай от излишъка, а гражданите няма да хранят напразни надежди, че доходите им може да бъдат вдигнати, като се бръкне в излишъка. Не забелязвате ли, че всички конфликти се въртят около този излишък. Най-добре е размерът му да бъде фиксиран и всичко да е ясно още с приемането на годишния бюджет.

Другото важно нещо е да се разработи стратегия за излизане от валутния борд, за да е ясен пътят и да няма изкушения.

-	Защо изход?
-	Изход - в смисъл да направим поносим дефицита по текущата сметка, да стопим дисбалансите, да увеличим спестяванията.
-	Как могат да се увеличат спестяванията?
-	Вече споменах един начин - вместо да раздаваш левове на учителите, даваш им облигации, които бюджетът ще изплаща през следващите години - така веднага правиш 1-2 милиарда спестявания. Управляващите непрекъснато говорят, че у нас била ниска производителността на труда. А къде им е стратегията за повишаване на продуктивността? Цялата администрация не ражда никакви идеи. Не можахме да превърнем системата на валутен борд от стратегия на стабилност в стратегия за растеж.

- И Естония е с валутен борд като нас, а има 10-11% годишен ръст, нали?

-

Точно така. Естония впрочем също има огромен дефицит по текущата сметка като нас, през последните години има и бюджетен излишък в рамките на 1.6 до 2.5%. Но Естония има двуцифрен ръст на икономиката, а ние сме с 5-6%. Защото нашето правителството набляга на стабилността, трупа излишъци и резерви, а не прави реформи.

При кризата от 1996 г. България извади голям късмет, защото се появи готова рецепта - валутният борд. Дойдоха и ни натикаха в гърлото лъжицата с горчивото лекарство, но то ни спаси. Така се случи и в Естония. Там обаче екипът, който въведе валутния борд, управлява от 1991 г. досега - повече от успешно. А у нас има чести смени на правителства и никаква приемственост. Затова дишаме праха на Естония.

-

Направете прогноза какво ще се случи у нас?

-

Възможно е да последва нова криза - спусъкът може да са лекарски или други протести, не зная, но ще има шок. Защото се поддържа стабилност на прекалено висока цена - с огромни излишъци, а в същото време остават гладни, недофинансирани здравеопазването, образованието. Най-големият проблем е, че трябва да се постигне обществен консенсус какво да се прави, но нямаме рецепта. Нашите университети не произвеждат идеи - къде са им рецептите? Какво прави БАН? Написа някакъв доклад по поръчка на президента и това е. БАН беше елитът, най-добрият в икономическата наука у нас, а сега просто оцелява. А къде е Централната банка? БНБ трябва да е генератор, мозъчен тръст за реформи. Но не е.

Кризите и недоволството раждат реформи, но е необходимо и лидерство. У нас кризата и недоволството са налице, но липсва лидерство.
segabg