Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.11.2007 06:51 - Почетоха паметта на капитан I ранг Георги Купов - Навършват се 95 години от удара на “Дръзки” по “Хамидие”
Автор: avangardi Категория: Технологии   
Прочетен: 2838 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 16.11.2007 06:59


Почетоха паметта на капитан I ранг Георги Купов 

Агенция “Фокус” припомня:

Георги Купов е военен деец, майор (посмъртно - капитан I ранг). Роден е на 18 октомври 1884 г. във Варна. Завършва Машинното училище в същия гр. и постъпва на служба във флота. По време на Балканските войни 1912-1913 г. е в портова рота на Морската минна отбрана. След включването на България в Първата световна война е командир на миноносец. По-късно е назначен за нач.-щаб на флота.
Георги Купов умира на 21 януари 1959 г.

Под звуците на Представителния военноморския духов оркестър строени под конец млади матроси в синьо-бели униформи от фрегатата “Дръзки” отдадоха почетен караул на военен ритуал-панихида за откриването на паметник-барелеф на героя от Балканската война мичман I ранг (посмъртно - капитан I ранг) Георги Купов. Това бе един от кулминационните моменти от честването на 95-ата годишнина от началото на Балканската война.

image

Мичман І ранг

Георги Купов


На церемонията присъстваха командващият Генералния щаб ген. Златан Стойков, зам.-министърът на отбраната Симеон Николов, командващият ВМС Минко Кавалджиев, бригаден адмирал Георги Митев, капитан II ранг Панчо Панчев - командир на новия кораб “Дръзки”. Почетен представител бе и адмирал Добрев, дългогодишен командващ Военноморските сили.
“Лично съм погребвал Купов, когато дойдохме тук през април, беше 1959 г., страшен студ. Той беше невероятен човек, бях сразен от смъртта му, тогава цяла България загуби един истински герой”, развълнувано разказва адмирал Добрев, който е един от инициаторите на възпоменателната инициатива. Идеята е на Клуба на морските офицери от запаса и резерва в София и на клона на Съюза на възпитаниците на Морското училище в столицата.
Събрахме се и решихме, че е срамота да оставим в тъмнина този подвиг, разказва о.з. полк Георги Методиев. Поискахме съдействие от командващия ВМС вицеадмирал Минко Кавалджиев. Той прие веднага идеята и не само заработи за нея. Така бяха предприети конкретни действия за увековечаване на паметта на командира на легендарния български торпедоносец “Дръзки”.
Дойдох тук да потърся гроба, разказва адмирал Добрев. Много добре си спомнях мястото. И какво да видя - запустяла тревясала земя, добре че на едно дърво имаше некролог на Победа Купова (дъщерята на Георги). Там са погребани синът на капитан I ранг Купов - Воин, съпругата Йорданка и сестрата на съпругата му. Затова бяха заградени две гробни места на фамилията Купови. Бях поразен, в първия момент си помислих, че този гроб е затрит и някой го е купил, но от управата на Централни гробища ме увериха, че няма такова нещо. Слава Богу, с помощта на дарители от Бургас и Русе се проектира и изгради нов надгробен паметник на пустеещото гробно място. Така монтирахме един голям надгробен паметник на героя от Балканската война и един по-малък - за родствениците му.
Патриотичното начинание стана възможно благодарение на дарителството на господата Роберт Радославов - изпълнителен директор на корабната компания “Руби шипс” (Русе), Драгомир Кочанов - изпълнителен директор на Параходство “Българско речно плаване” (Русе) и Колю Петров - управител на “Стоунс комерс” (Бургас).

Поли БОЯНОВА
В: Над 55
 image

image 
Още за командира на "Дръзки" мичман I ранг Георги Купов

 

Успешната атака на отряда български торпедоносци срещу турския крайцер „Хамидие” на 8/21 ноември 1912 г. е не само най-популярният епизод от участието на българския военен флот в Балканската война, но и може би най-ярката страница в българската военноморска история. Събитието, влязло в учебниците по история на България, е обект не само на научни изследвания, но и на множество популяризаторски публикации. В хода на научно изследване на българската периодика от 1912 до 1939 г. по въпроси, свързани с морската ни история, бяха издирени над 60 публикации, интерпретиращи атаката, а те несъмнено са много повече. При подобна популярност трудно може да се посочи нещо ново, неизвестно, освен да се изкаже съжалението, че с чисто пропагандни цели понякога дори и това събитие се преиначава и интерпретира по съвсем некоректен начин.

И ако водените от високопатриотични подбуди автори на вестникарските публикации в „Утро” и „Дневник”, както и на популярната през 1912 г. пощенска картичка, обявяват „Хамидие” за потопен от торпедото на „Дръзки”, то подобна констатация няма място в официално издание на българските ВМС на английски език, появило се на бял свят през 2004 г. Разбира се, не прави чест и на ръководството на морския музей в Истанбул, където на видно място е поставена картина, на която е изобразен крайцерът „Хамидие”, с обяснението, че корабът се оттегля след успешна бомбардировка на Варна през 1912 г.

image

Мичман І ранг

Георги Купов

И все пак, оказва се, че нещо ново по въпроса може да се каже, без това да има претенции да променя същността на епизода, анализиран досега на базата на доказаните исторически факти. Във всички досегашни публикации, без каквото и да е изключение, се твърди, че командирът на торпедоносеца „Дръзки” Георги Купов има званието мичман I ранг, съответстващо на днешното старши лейтенант. Така е и в официално заверения препис от вахтения журнал на торпедоносеца „Дръзки”, който се съхранява във Военноморския музей - Варна.

image

Мичман І ранг Георги Купов и съпругата му Йорданка, 1911 г.

В официалния служебен списък на известния ни морски офицер, съхраняван в Централния военен архив – Велико Търново, обаче черно на бяло е записано, че с височайша заповед по Действащата армия № 47 от 15 октомври 1912 г. мичман I ранг Георги Купов е произведен в чин лейтенант, съответстващ на днешния капитан-лейтенант. С други думи повече от три седмици преди атаката срещу „Хамидие”, Георги Купов е вече лейтенант, а не мичман I ранг. В това няма нищо необичайно, след като званието "мичман I ранг" му е присвоено на 18 октомври 1908 г. – точно четири години по-рано. Пак по това време той е и временен командир на торпедоносеца „Строги”.

Загадката може да се обясни с писаните и неписаните закони, по които тогава е действала българската военна бюрокрация. Първият запис в служебния списък е, че това звание е дадено на Купов от 30 декември 1912 г., но той е зачеркнат. С друг почерк са уточнени два момента от кариерата на офицера. Със заповед по флота той е назначен за временен вахтен началник (днес – помощник-командир) на торпедоносеца „Дръзки” от 7 март 1912 г., но заема тази длъжност на 26 април с. г., когато се завръща от отпуск. За постоянен вахтен началник на същия кораб е назначен на 17 септември, във връзка с мобилизацията. Вероятно заповедта за производството на мичман I ранг Купов по-горно звание е пътувала твърде дълго от София до Варна (според първия запис – от 15 октомври до 30 декември) и това е оставило за поколенията едно малко недоразумение, защото след 1947 г., а и до ден днешен, званието мичман във флота не е офицерско, а старшинско.

image

Факсимиле от уводен

материал на в. "Утро", бр. 640, С., 10.11.1912 г.

И нещо друго интересно. Лейтенант Купов става постоянен командир на „Дръзки” едва на 27 ноември 1913 г. За „награда” след успешната атака срещу „Хамидие” през март 1913 г. той е снет от „Дръзки” и назначен за минен офицер на небоеспособния учебен крайцер „Надежда”.

image

image

Факсимиле от вахтения журнал на торпедоносеца "Дръзки" за дните 7 – 8 ноември 1912 г.

Популярна карикатура, разпространявана като пощенска картичка у нас след победоносната атака срещу "Хамидие".

Като някаква компенсация може да се смята това, че още на 2 август 1913 г., вместо през октомври с. г., му е дадено една година старшинство в чин лейтенант.

Странни са приумиците на тогавашните флотски началници и кадровици. Георги Купов завършва едногодишния Минен офицерски клас в Кронщад (Русия) през октомври 1908 г., с което става един от най-подготвените наши офицери в областта на използването на торпедното оръжие (тогава торпедото се нарича самодвижеща се мина). Въпреки това от ноември 1909 до май 1910 г. той е изпратен на служба в Минната част на Дунавската флотилия, чиито кораби нямат на въоръжение торпеда... Не са долюбвали кадровиците Купов. Званието капитан I ранг той получава посмъртно.

Атанас Панайотов

доктор по история

Военноморските сили организират днес военен ритуал и панихида за откриване на паметник-барелеф на гроба на капитан I ранг Георги Купов, съобщи Пресцентърът на МО. Ритуалът, който е в рамките на честванията на 95-ата годишнина от Балканската война, ще започне в 15.00 ч. на Централните софийски гробища, парцел № 30, ред 14, гроб 6.

 

 

image

В морския музей в Истанбул е поставена картина, на която е изобразен крайцерът "Хамидие", с обяснението, че корабът се оттегля след успешна бомбардировка на Варна през 1912 г.

http://bgarmy.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/theme?THEMEID=90662

Атаката на торпедоносеца "Дръзки" срещу турския крайцер "Хамидие" през Балканската война


image След поражението при Одрин и значителните материални загуби турската армия изпитвала голяма нужда от нова техника, боеприпаси и продоволствие. Помощта, която Австр-Унгария и Германия изпращали стигала до румънското пристанище Кюстенджа. От там ценните товари трябвало да бъдат превозени до Цариград, а единствения начин бил това да стане по море. За целта били наемани египетски товарни параходи, охранявани от бойни кораби. В същото време съвсем реална била опасността от турски бомбардировки и десант по българските брегове - блокадните действия започнали още със самото начало на войната. Стигнало се до там, че на 15 октомври 1912 г. командира на крайцера "Хамидие" Хюсеин Рауф бей поискал Варна и Балчик да се предадат, като в противен случай щели да бъдат разрушени. За щастие това не станало. Поради малката далекобойност на бреговата артилерия и несъвършената техника в мобилизационния план било заложено дозорната служба във Варненския залив и по крайбрежието, от Шабла до Емине, да се води от отрядът от шест торпедоносци.


На 7 ноември в щаба на флота се получило сведение, че от Кюстенджа за Цариград тръгват два египетски кораба. Бреговите постове потвърдили движението на турски военни кораби край Калиакра и веднага била издадена заповед торпедоносците да излязат и заловят или потопят вражеските кораби. Допълнително било разпоредено да не се чакат други нареждания, а да се действа според обстоятелствата. В 22:30 отрядът, състоящ се от флагмана "Летящи", "Смели", "Строги" и "Дръзки" излязъл през северния проход на минното заграждение и при пълна светомаскировка се отправил да пресече пътя на конвоя. Командир на отряда бил кап. II ранг Димитър Добрев. Половин час след полунощ на 32 мили от Варна, в дясно от курса бил забелязан силуета на голям кораб. Постепенно се разузнава, че това е един от крайцерите "Хамидие" или "Меджидие". В 00:40 от флагмана е подаден сигнал за атака и 5 минути по-късно от разстояние 500-600 метра "Летящи" дава първия торпеден залп.

 
В този момент започнала ожесточен артилерийски обстрел от "Хамидие". От по-близка дистанция атаката провели и "Смели" и "Строги", като "Смели" получил попадения в борда си от избухнал наблизо 155-мм снаряд. Било повредено рулевото му устройство и кораба започнал да се върти надясно, изчезвайки от погледа на следващия го "Строги". Това създало твърде критична ситуация, тъй като притеклите се на помощ турски контраминоносци също открили силен огън по нашите кораби. Така под противниковите изстрели, в продължение на половин час матросите поправяли пораженията, минали на ръчно управление и се отправили към сборния пункт след атаката.

 Последен от отряда торпедо пуснал "Дръзки", командван от мичман I ранг Георги Купов. Изстрелът бил даден от дръзкото разстояние 50-60 метра и бил единственият успешен. Няколко секунди след него избухнал силен взрив и над "Хамидие" се издигнал висок воден стълб. Крайцерът бил уцелен в носовата част, получил пробойна от около 10 кв.м., и само тихото море го спасило от потъване. Имало и 8 убити и 30 ранени. В атаката "Дръзки" получил само едно попадение от шрапнел в димохода си. След кратък артилерийски двубой той също се отправил към сборното място. На сутринта отряда се прибрал във Варна. В битката българските моряци дали само един ранен - подофицер-артилерист от "Смели".


image Тази морска победа на българския флот над многократно превъзхождащ го противник нанесла сериозен морален и материален ущърб на турския флот. Тежко повреден и полупотънал "Хамидие" е провлачен до Цариград. Това станало с кърмата напред, тъй като носовите отсеци били запълнени с вода, която покривала бака на кораба.

***


image На 15 октомври 1942 г. поради неправилно съхранение на барут на борда на "Дръзки" става взрив и торпедоносеца потъва на кея във Варна. Скоро ремонтиран той отново влиза в състава на ВМФ. През 1950 . е бракуван и разоръжен, след което е използван за плаваща мишена. След няколко години, във връзка с наближаващата 45-годишнина от торпилирането на "Хамидие" се ражда идеята корабът да бъде превърнат в музей. Но по това време "Дръзки" е подходящ единствено за вторични суровини - натоварените за претопяване останки са в района на гара Горна Оряховица. Върнати са само димохода, едно оръдие и някои по-дребни атрибути, които са монтирани на еднотипния торпедоносец "Строги". На 21 ноември 1957 г. командващият ВМФ контраадмирал Бранимир Орманов открива Тържествено кораба-музей "Дръзки" в района на Военноморския музей във Варна. На откриването присъства и о.з. кап. I ранг Георги Купов, командир на "Дръзки" в онази нощ.


varna.info.bg/1912.htm


Тагове:   капитан,   навършват,   ранг,


Гласувай:
0



1. miroslavavramov - Iglika,
16.11.2007 11:51
Колкото и да не ти се иска историческата истина е в полза на Крайцера Хамидие. След като е повреден от торпедоносецът Дръзки той започва да обстрелва жилищните квартали на Варна. Тогава българският морски флот телефонира на турският с молба да спрат обстрела, срещу което България обещава безпроблемното изтегляне на крайцера от нашите води.
цитирай
2. анонимен - Роберт
24.11.2007 19:12
Що за врели некипели! На крайцерът "Хамидие" изобщо не му е било до обстрел на Варна след сериозната повреда в носовата част. Много ми е интересно как през 1912 г нашия флот ще телефонира на "Хамидие". Досега съм чувал много патриотични, но неверни истории. Тази прави забележително изключение - тя е и непатриотична и невярна.
Корабът "Хамидие" се прибира в пункта си за базиране, застава на доков ремонт и след като той завършва, осъществява забележителния си рейд в Средиземно море, където потопява гръцкия спомагателен крайцер Македония, шест транспортни кораба и обстрелва крепостта Скутари в Адриатическо море. За турския флот "Хамидие" е кораб-герой. Така че на 7-8 ноември 1912 г. нашият флот побеждава един много достоен противник. С това успешната атака срещу "Хамидие" става една от най-славните страници в историята на нашия флот.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 8279561
Постинги: 1977
Коментари: 10400
Гласове: 95541
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031