Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2009 06:00 - Предсказанията на икономиста Кондратиев - Дългите вълни на общественото развитие
Автор: avangardi Категория: Технологии   
Прочетен: 5854 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 27.02.2009 06:10


Предсказанията на икономиста Кондратиев

Дария Клименко,
Российская газета

image

Николай Кондратиев

Снимка: РИА "Новости"

През 20-те години на ХХ век съветският икономист Николай Кондратиев е предсказал днешната световна криза. Именно Кондратиев става създател на теорията за динамичното развитие на стопанството, на цикличното развитие на икономиката.
Световната икономическа криза можеше да бъде предсказана, като се вземе за основа теорията на съветския икономист Николай Кондратиев. Като теоретик на ленинския НЕП, той анализира историята на икономиката от края на ХVIII век и открива редица тенденции. Теорията на Кондратиев обрисува влизането на САЩ във финансовата криза, която предизвика световен икономически спад. Сегашната ситуация в света, според теорията на Кондратиев, би могла да се нарече "зима" в икономиката, която може да продължи 20 години.
Николай Кондратиев е бил не просто бюрократ в постреволюционна Русия. Той е заемал важен пост във временното правителство на Александър Керенски, преди болшевиките да дойдат на власт. След това той основава влиятелната изследователска организация, Институт по конюнктурата, и става нейн директор и важен теоретик на Новата икономическа политика (НЕП) на Ленин.
Кондратиев е роден през 1892 г. в село Галуевская в Иваново-Вознесенска губерния. През 1911 г. той постъпва в юридическия факултет в Петербургския университет. През 1918-1920 г. Кондратиев се мести в Москва. От 1920 г. той работи в Народния комисариат по земеделие (където остава до 1923 г. като началник на управлението по селскостопанска икономия и политика, а след това и "учен специалист"). През 1928 г. Кондратиев е отстранен от длъжност, а през 1930 г. е арестуван по "делото на Трудовата селска партия" и на 26 януари 1932 г. е изпратен в концлагер.
Кондратиев е бил разстрелян на 17 септември 1938 година. След него е останала само една бележка до дъщеря му, в която той молил да не го забравят.
И той не е забравен. Теорията на Кондратиев не е била призната, докато създателят й е бил жив. Името му било реабилитирано едва през 1987 година.
Теорията на големите цикли на икономическата конюнктура на Кондратиев твърди, че "войните и революциите възникват на почвата на реални и преди всичко икономически условия... на почвата на повишаването на темпа и напрежението в стопанския живот, изострянето на икономическата борба за пазари и суровини... Социалните потресения възникват най-лесно именно по време на бурния натиск на новите икономически сили". Това е било написано през 1926 година. Но именно социалната неуреденост и стремежът тя да бъде по-бързо преодоляна тласкат икономиката в задънена улица.
Кондратиев изследвал икономиката от 1790 г. и изяснил, че всеки цикъл се състои от четири стадия. Те са подобни на годишните времена: "пролет" - бурно развитие на икономиката, "лято" - блаженството й, "есен" - страшен спад, и "зима", която застига икономиката въпреки усилията на държавата. Последната фаза може да продължи 20 години.
Сега, според последователите на Кондратиев, може да се говори, че лошите времена за икономиката са започнали през 2000 г., когато в САЩ заради неопределеността от президентските избори на финансовите пазари стана срив. След това последва есенната фаза от времето на Буш, която се съпровождаше от огромно, или както би казал Кондратиев, безнадеждно увеличаване на външния дълг.
Вълните на Кондратиев очевидно имат повече описателна ценност, отколкото предсказваща, отбелязва "Ню Йорк таймс". Показателно е, че икономическият спад през 2000 г. в САЩ бе предшестван от 25 г. непрекъснат икономически ръст. Преди това бе кризата от 1980-1982 г., която би рекордите на предшественика си от 1974-1975 г. и така нататък.
Но последната декада американската икономика наистина бе съпроводена от ръст на дълга и безнадеждни опити на държавата да подкрепи неустойчивото ниво на потребление. Именно така обрисуваше този стадий Кондратиев.
Все пак Дейвид Колендър отбеляза в интервю пред вестника, че Кондратиев малко е преувеличил влиянието върху икономиката на редица фактори. Той също така подчертава, че Великата депресия през 30-те години е била предсказана от Фридрих Хайек от Австрийската икономическа школа. Ето защо неговите последователи твърдят, че те са предсказали сегашната криза. При това Колендър изтъква, че различните икономически аутсайдери, последователите на оригинални теории, трябва да бъдат приемани съвсем сериозно, тъй като те помагат да се погледнат нещата от нов ракурс: "Най-страшното е, когато разработващите политика са убедени в правотата си".

Валерий Фадеев, главен редактор на сп. "Експерт":

Теорията на дългите вълни на Кондратиев съществува и тя много добре работи. И американските журналисти са направили много вярно, като най-накрая са се сетили, че за обясняването на кризата са необходими сериозни научни концепции, а не безкрайни разговори за грешките във финансовия сектор. Тази криза е много сериозна.
Колкото до Кондратиев, още през 1998 г. в "Експерт" беше публикувана първата статия на тази тема, в която бе написано, че икономиката на САЩ влиза в период на нестабилност и че сериозните проблеми са неизбежни, тъй като завършва дългата кондратиевска вълна. Ето че тя завърши.

26.02.2009




Дългите вълни на общественото развитие

Лъчезар ТОШЕВ

Теорията за дългите вълни е добре позната на икономисти и финансисти. За първи път цикличността в общественото развитие, преминаващо през почти еднакво дълги периоди на оживление и стагнация, е отбелязана в публикация на Николай Кондратиев през 1925 г. Кондратиев е бил министър на продоволствието в неколкодневното правителство на Керенски. Има нещастието да свърши живота си в болшевишки концлагер през 1938 г. Получил последователно две присъди, екзекуцията на “професора-кулак” е поискана лично от Сталин. Скалъпеното обвинение е за членство в нелегална работническо-селска партия.
Кондратиев е реабилитиран през 1987 г. В България през 1985 г. проф. Иван Николов издава брошура за теорията на Кондратиев и прогнозира, че започва вълна от промени, за които обществото трябва да е готово. Неговите идеи намират продължение в работите на холандците Гелдерен и Волф, австрийците Бишар и Клайнкхнет и редица западни учени - Шумпетер, Менш, Грахам, Зенге и др.
Цикличността в общественото развитие очевидно засяга не само икономиката и финансовата сфера, но и политическите процеси. Това е забелязал още самият Кондратиев, който по емпиричен начин е установил т. нар. дълги вълни, проучвайки последователността на историческите събития в един 200-годишен период. Според неговата теория една “дълга вълна”, включваща възходящ и низходящ период, формира цикъл, който се повтаря периодично, като описва синусуидна крива от възходящи и низходящи етапи. Един цикъл има продължителност 45-60 години - т.е. продължителността/дължината на вълната в едната посока е около 20 години с 2-3 “преходни” години в началото и края на периода.
Характеристика на възходящите вълни са големите обществени промени, движения, революции и реформи. По време на такива събития изкуствата и науката западат.
Обратно - при низходящата вълна хората все по-малко участват в обществени движения, наблюдава се стагнация, стремеж към сигурност, раждат се идеи за “здрава ръка”, авторитарни режими намират подкрепа у умореното от промени население. При низходящите вълни се наблюдава разцвет на науката и изкуствата, раждат се идеи, чиято реализация ще се извърши през следващия период. Така двете вълни се редуват и оформят циклите на обществено развитие.
Вътре в големите вълни има допълнителни флуктуации - средни и малки цикли. Малките цикли например са 3-5-годишни, а средните 7-11-годишни, но те се вписват в големите 40-45-годишни цикли.
Наблюденията (не само на Кондратиев, но и доста след неговата смърт) показват, че в общи линии няма отклонение в редуването на установената последователност.
Ако приемем, че дължината на вълната в едната посока е 20 години (с уговорката за преходните периоди в началото и края є), можем накратко и непълно да дадем примери от епохата на Френската революция до днес, които илюстрират казаното. Примерите не следват точно написаното от Кондратиев и са взети от енциклопедията без претенции за изчерпателност.

1784-1804 г. - възходяща вълна

1789 г.- свикване на Генералните щати във Франция.
1789 г.- начало на Френската революция.
1789 г.- приемане на Декларацията за правата на човека и гражданина.
1791 г.- крал Луи ХVI подписва първата Конституция.
1792 г.- сваляне на монархията и провъзгласяване на републиката.
1792-1795 г.- управление на Конвента. Якобински терор.
1795-1799 г.- управление на Директорията.
1796 г.- италианският поход на ген. Бонапарт. Обявяване на Цизалпийската република, Партенопейската република, Лигурийската република, република Лука.
1797 г.- походът на Бонапарт в Египет. Походът на Суворов в Швейцария и Италия.
1799 г.- завръщането му и участие в преврата от 18 брюмер.
1799-1804 г.- управление на тримата консули - Бонапарт е първи консул.
1804 г.- формален край на републиката.

1804-1824 г. - низходяща вълна

1804 г.- Бонапарт се обявява да император. Първа френска империя.
1804-1809 г.- Наполеон създава множество марионетни монархии.
1804 г.- във Франция е приет Наполеоновият кодекс.
1808-1814 г.- окупацията на Испания.
1812 г.- походът на Наполеон в Русия и отстъплението.
1813 г.- битката на народите при Лайпциг.
1814 г.- първа абдикация на Наполеон и реставрация на Бурбоните.
1814 г.- потушаване на движението на карбонарите в Италия.
1815 г.- 100-те дни и втора абдикация на Наполеон след Ватерло. Наполеон отказва на Лазар Карно да свика националната гвардия и
да възроди революцията, предава се на англичаните и заминава в изгнание на о. Света Елена.
1815 г.- Виенският конгрес - договор между тримата императори за
гарантиране на статуквото. Сред принципите, приети от Виенския
конгрес, е и този ,че големите държави решават съдбите на малките.
“Концертът на Европа”, дирижиран от “Великите сили”.
1815 г.- създаване на Германския съюз (вкл.Австро-Унгария) - до 1866 г.
1824 г.- Шарл Х става крал на Франция. Епохата “Метерних” (1815-1848).
Противопоставяне на либералните движения в Европа.

1824-1844 г. - възходяща вълна

1830 г.- Юлската революция във Франция. Сваляне на Шарл Х.
Луи Филип Орлеански -”Кралят - гражданин” става крал на Франция.
1830/31 г.- отделянето на Белгия като самостоятелна държава.
1838-1848 г.- движение на чартистите във Великобритания.
1845 г.- големият ирландски глад предизвиква масова миграция на ирландци в САЩ.
1848 г. - “Пролетта на нациите”- повсеместни обществени движения.
(Очевидно “Пролетта на нациите” се случва в неподходящо време, защото е потушена и няма обществена подкрепа.)

1844-1864 г. - низходяща вълна

1847-1848 г. - Гражданската война в Швейцария завършва с приемане на първата Федерална Конституция.
1848 г. - Февруарската революция във Франция. Втора република.
1848 г.- Маркс обявява “комунистическия манифест”-
1848 г.- революцията в Австро-Унгария сваля Метерних, който емигрира, но се завръща през 1851 г. и става съветник на императора.
1848 г. - жестоко потушаване на унгарската и полската революция (с участие на руски войски, защитаващи статуквото).
1851-1852 г. - Наполеон III взема властта (отначало като президент).
1852 г. - Втора френска империя (до 1870 г.).
1852 г.- революция в Бразилия.
1853-1856 г.- Кримската война (край на съюза на тримата императори).
1859 г.- войната на Наполеон III в Италия.
1866 г. - Австро-пруската война. Край на Германския съюз.

1864-1884 г. - възходяща вълна

1862 г.- начало на епохата “Бисмарк” (до 1890 г.), включваща и редица социални реформи.
1867-1871 г.- създаване на Северогерманския съюз (доминиран от Прусия).
1870 г. - Френско-пруската война. Край на Втората френска империя.
1870 г.- обединението на Италия - крал Виктор Емануил II.
1870 г.- началото на Бел Епок.
1871 г.- Парижката комуна.
1871 г.- Третата френска република.
1871 г.- създаване на Германската империя.
1875 г.- Въстанието в Босна.
1876 г.- Априлското въстание - България.
1877-1878 г.- Руско-турската война и създаването на княжество България.
1878 г.- Берлинският конгрес.
1881-1894 г.- Александър III - цар на Русия.
1881-1883 г. - суспендиране на Търновската конституция в България.
1885 г.- Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
1885 г.- Сръбско-българската война.

1884-1904 г. - низходяща вълна

1886 г.- детронирането на княз Батенберг. Политическа криза в България.
1899 г.- първата Хагска конференция.
1900 г.- разцвет на сецесиона - Арт Нуво.
1903 г.- потушаване на Илинденско-Преображенското въстание.
1904 г.- Руско-японската война.
1905 г.- потушаване на бунта в Москва.

1904-1924 г. - възходяща вълна на промени

1908 г.- България обявява своята независимост. Австро-Унгария анексира Босна.
1912 г.- Балканската война.
1913 г. - Междусъюзническата война.
1914-1918 г.- Първа световна война.
1918 г.- Болшевишката революция в Русия.
1918 г.- Брест-Литовски мирен договор. Появата на Литва, Латвия, Естония, Полша, Украйна, Армения, Финландия, Албания, Черна гора.
1918 г. - Чехословашкият национален съвет обявява независимост от Австро-Унгария, унгарският парламент обявява независимост на Унгария.
1918 г. - създава се Сръбско-Хърватско -Словенското кралство.
1919 г.- обявяване на Ваймарската република - край на германската монархия.
1919 г.- създава се Обществото на народите в Женева.
1915-1923 г. - вълни на бежанци:арменци - 1915 г., българи от Македония и Беломорска Тракия - 1918 г., руски бежанци -1918-1919 г., гръцки бежанци от Мала Азия - 1923 г.
1922 г.- Ататюрк обявява Турция за република.
1923 г.- военен преврат в България. Комунистически метеж в България.

1924-1944 г. - низходяща вълна

1925 г.- атентатът в църквата “Св.Неделя” в София.
1925 г.- обявяване на Албанската република.
1929 г.- голямата криза в САЩ.
1929 г.- едноличен режим на крал Александър и установяване на кралство Югославия.
1918 г.- период на болшевишки терор в Русия и налагане на тоталитарен режим, масови убийства, чистки, системата от лагери ГУЛаг.
1932-1933 г.- Гладоморът в Украйна.
1926 г.- появата на фашизма в Италия.
1930-1933 г.- победата на нацизма в Германия.
1934 г.- военен преврат в България и въвеждане на безпартиен режим с мажоритарни избори (запазва се правото на опозиция в парламента, избират се и опозиционни депутати).
1939-1945 г.- Втората световна война. Холокостът срещу евреите.

1944-1964 г. - възходяща вълна

1945 г.- край на Втората световна война.
1945 г.- приемане на устава на ООН.
1946 г.- речта на Чърчил в Цюрих за обединение на Европа.
1947 г.- планът “Маршал”.
1947 г.- Парижки мирен договор.
1947 г.- Индия и Пакистан стават независими.
1948 г.- приемане на Всеобщата декларация за правата на човека от ООН.
1948 г.- конгресът на Европейското движение в Хага.
1948 г.- създаване на държавата Израел.
1949 г.- създаване на Съвета на Европа - Лондон, 5 май, двореца “Сейнт Джеймс”.
1949 г.- създава се НАТО.
1949 г.- Китай става република.
1949 г.- Виетнам става независим.
1950 г.- речта на Роберт Шуман за създаване на Европейска общност за въглища и стомана (9 май).
1950 г.- приема се Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи - от Съвета на Европа.
1950-1953 г.- Корейската война.
1956 г.- Унгарската революция.
1956 г.- речта на Хрушчов срещу Сталин.
1957 г.- Римските договори - за Европейска общност за въглища и стомана и за ЕИО.
1960 г.- разпадане на колониалната система в Африка.
1960 г.- съветско-китайският разрив.
1961 г.- изграждане на Берлинската стена.
1962 г.- начало на студената война.
1962 г.- кубинската криза.

1964-1984 - низходяща вълна
Целият период е белязан от студената война.

1968 г.- създаване на доктрината “Брежнев”.
1968 г.- намесата на Варшавския договор за смазване на Пражката пролет.
1968 г.- студентските вълнения в Париж.
1969 г.- оттеглянето на ген. Шарл де Гол.
1978 г.- убийството на Георги Марков в Лондон.
1979 г.- войната в Афганистан.
1979 г.- масовото посрещане на папа Йоан-Павел II в Полша.
1980 г.- появата на профсъюза “Солидарност” в Полша.
1984 г.- начало на “възродителния процес” срещу българските турци.

1984-2004 г. - възходяща вълна

1985 г.- избиране на Михаил Горбачов за генерален секретар на СССР.
1988 г.- начало на перестройката.
1989 г.- разрушаване на Берлинската стена. Край на студената война.
1989 г.- обединение на Германия.
1989 г.- разпадане на комунистическата система - начало на демократизация на бившите сателити.
1990 г.- обединението на Германия.
1990 г.- кризата с отделянето на Литва, Латвия и Естония от СССР.
1991 г.- разпадане на СССР.
1991 г.- процес на разширяването на НАТО.
1991 г.- процес на разширяване на Съвета на Европа и ЕС.
1992 г.- България става член на Съвета на Европа.
1993 г.- Румъния става член на Съвета на Европа.
1992 г.- разпадане на Югославия (продължава и през 2007 и 2008 г.).
1992 г.- създаване на държавите Македония, Босна и Херцеговина,
Хърватска и Словения.
1993 г.- договорът от Маастрихт за Европейския съюз.
1995 г.- привеждане в изпълнение на Шенгенското споразумение.
2000 г.- срещата в Ница и решенията на Европейския съвет за разширение.
2000 г.- косовската криза.
2000 г. - Путин - президент на Русия.
2001 г.- кризата в Македония.
2002 г.- въвеждане на общата валута - евро.
2003 г.- приемане на проект за Европейската конституция.
2004 г.- подписване на Европейската конституция.

2004-2024 г. - низходяща вълна

2004-2008 г.- втори мандат на Владимир Путин. “Путинизация” на Русия. Охлаждане на отношенията с Европа и САЩ. “Газови конфликти” с Грузия, Украйна, Молдова и България. Смазване на опозицията на режима.
2005 г .- провал на ратификацията на Европейската конституция.
2005 г.- разширяване на ЕС с нови страни.
2007 г.- край на разширяването на ЕС с приемането на България и Румъния.
2007 г.- приемане на договора от Лисабон за реформиране на ЕС вместо Европейската конституция.
2007 г.- отделяне на Черна гора от съюза със Сърбия.
2008 г.- Косово обявява своята независимост.

Поява на все повече “лидерски партии” и “антисистемни” настроения, отказ на все повече хора от участие в демократичния процес, спад на активността при избори, обществена апатия, корупционни скандали.

КОМЕНТАР
Характерно и при двете вълни е, че не липсват обществени събития. Това, което е по-различно, е, че в единия случай събитията са резултат от масово участие на хората в събитията и инициатива “отдолу”, докато в другия случай хората се подчиняват на авторитарни водачи или тоталитарни системи. Във втория случай не се наблюдава сериозна трансформация на обществената организация. Характерното в този случай е,че хората могат да подкрепят реформи, насочени към по-голяма сигурност - за работните места и доходите, за здравеопазването, за образованието на децата. Тук влиза и борбата с престъпността и гарантирането на сигурността на имуществото и сигурността на личността, ефективното правосъдие и пр.
Освен това актуално остава и искането за справедливост.
След изтичането на този период или в неговия край отново се появява стремеж към реформи и промяна, която качествено преформулира обществените отношения - т.е. мирна или не дотам мирна революция.
_________________
Есть два мнения - мое и неправильное...



Тагове:   ОБЩЕСТВЕНОТО,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - ziklite na Kondratiev
10.02.2010 14:14
negovata teoriq e po skoro filosofiq otkolkoto 4ista ikonomika e da prodalgitelnosta na ziklite e po4ti vqrna no kakvo gi predizvikva e vaprosa.Koe poragda samiqt zikal tova e po vagno .Ne trqbva da se zabravq 4e silata na ikonomikata ne e v tova da predskazva stavastoto a da obqsnqva ve4e stanali sabitiq.Eto zasto neiniqt izsledovatelski podxod trqbva da se smeni.Toi ne raboti prosto analiti4nite instrumenti sa gresni.Osobenno sto se otnasq do Makro-Ikonomikata i neinite agregirani veli4ini.Nqma logika i e pogresno da se agregirat elementi 4iqto vremeva struktura e razli4na AD=C+I+G+NX vseki ot tezi elementi trqbva da se razbie na po malki .Kato se po4ne ot C -li4noto potreblenie trqbva da se izsledva ot to4ka izto4nika na sredstva za nego vremeto na polu4avane i sroka na izpolzvane na pridobitoto .Eto edna nasoka za Ziklite no da se agregira zqloto potreblenie <li4no> e neseriozno i izkrivqva sastoqnieto na ikonomikata. Goreposo4enoto ne e revolioziq vav ikonomikata a realnost.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 5334609
Постинги: 1781
Коментари: 9590
Гласове: 66692
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031