2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 1646 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.10.2009 08:26
Тежко започва новата 6876 г. Есента бързо свършва и още в края на втория месец от началото на годината настъпва тежка зима. В края на октомври (= 1370 г. по грегорианския календар) дебели снегове затрупват Мизия. В Търновград старият цар Иван Александър, болнав още от дете, се чувства все по-зле. Прокоби се носят от двете страни на Хемус. На 17 февруари същата година (=1371 г.) царят издъхва, а на търновския престол се възкачва след сложни семейни борби Иван Шишман. В Сърбия още няколко месеца (до 4 декември) едва се удържа напълно обезсиленият втори и последен сръбски цар Стефан Урош. Решителните събития на Балканите се разиграват в земите южно от Стара планина, където властват братята Вълкашин и Иван Углеш. На 26 септември огромната им войска е неочаквано разгромена при Черномен - поражение, което вещае гибел на балканските християнски държави.
* * *
Кои са Вълкашин и Иван Углеш, засега не може да се отговори напълно категорично. Изглежда, че носят, в съответствие с българската царска традиция от Х в., двойни лични имена - едното получавано при раждането, а второто, християнско - при кръщаването им. Второто лично име на крал Вълкашин ("да е здрав и зъл като вълк") не е известно. Деспот Иван Углеш ни е познат от изворите винаги с двете си лични имена. Името, което получил още с раждането си - Углеш, е от старобългарската дума "онгл" - въглен.
Изворите винаги свързват името на Вълкашин с кралицата/царица Елена, поради което обективните изследователи основателно отдават шеметната му кариера на ясно изразената благосклонност на Иван-Александровата сестра. Едва 27-28-годишен, през 1345 г. Вълкашин със собствени средства започва истинско царско дело, свързано с огромни разходи - строителството на т. нар. Маркова обител при днешното с. Сушица, до Скопие. Малко по-късно, след 1350 г., като жупан на Прилеп сече монети заедно с брата на царица Елена деспот Иван Комнин Асен. Съвсем категорично, макар и изолирано, е едно сведение от септември 1365 г., когато брат му Иван Углеш, по това време велик войвода и управител на областта Прунея (Югоизточна Македония), е наречен "племенник" на владетелката на Сяр (по Хр. Матанов). Трябва да се добави непременно и лекотата, с която честолюбивата Елена отстъпва на деспот Иван Углеш през 1365 г. великолепното си княжество, добивано със зъби и нокти.
Ако можеше крал Вълкашин да не е близък роднина на царица Елена, тогава остава само да приемем непосредственото му участие в зачеването на престолонаследника Стефан Урош в самия край на 1335 г., защото само тези две причини могат да обяснят по-късната му близост с високопоставената българска колония в сръбския двор. Средновековната традиция за правенето на кариера не е с нищо по-различна от днешната и вариантите не са безкрайно много.
Дори при това бегло изброяване остава неясно защо двамата братя Вълкашин и Иван Углеш продължават упорито да се свързват с някакви Мърнявчевичи, според голословното твърдение на Мавро Орбини. Самият Паисий, който иначе ползва дубровнишкия историк като първостепенен източник по въпроса за двамата братя, се отделя от него и гради съвсем различна картина на категорична свързаност на краля и деспота със съвременния им български царски род. Друг е въпросът кой е "Вълкашиновият баща", споменат единствено в "История славянобългарска". Ясно е само, че това не може да бъде Елениният брат деспот Иван Комнин Асен, управител по повеля на цар Стефан Душан на Валона (днес в Южна Албания). Самият Вълкашин от своя страна е 10-12 години по-малък от Елена.
Дори и да продължим да упорстваме в подкрепата си за тезата на Орбини по въпроса за произхода на Вълкашин, тогава ще трябва да съчиним една съвсем невероятна история за участието на младия Вълкашин в почти фантастичното зачеване на дълго чакания Стефан Урош. Нека припомним, че когато първородният син на Стефан Душан бил само на 9 години, Вълкашин разполагал вече със значителни средства, за да гради една доста голяма църква, при това без да споменаваме отново за шеметната му по-сетнешна кариера.
Цели 5 години след сватбата си със Стефан Душан младата 20-25-годишна кралица не успяла да роди деца. Вече се водели преговори за нов брак на сръбския крал, когато почти по магически начин и съвсем навреме, навръх новата 6841 г. (= 1 септември 1336 г.), Елена ражда престолонаследника Стефан Урош. През цялото средновековие безродството е най-голямото проклятие за една жена. Ролята на мъжа при липсата на деца остава неизвестна за средновековния европеец. Дали Елена е била способна да си "помогне" при зачеването на престолонаследник? Имайки предвид решителния й характер, както и ексцентричността на майка й Кераца Петрица и под угрозата да довърши дните си в някоя затънтена обител или в най-добрия случай - върната при брат си в Търново, когото недолюбва, вероятно - да. Раждането на Стефан Урош наистина поразително съвпада с началото на възхода на Вълкашин, но все пак да предполагаме негово участие в зачеването на сръбския престолонаследник, би било наистина пресилено. Той, както и брат му са просто "племенници" на царицата.
* * *
Изглежда, че вече е дошло времето за преразглеждане на мястото на крал Вълкашин, на наследниците му и на събитията, свързани с тях в българската история. Въпреки отсъствието на категорични указания за Вълкашиновия произход в съвременните му извори всички исторически събития и извори насочват за неговата принадлежност към българския царски род - наследник на търновските Асеневци по женска и на видинските Шишмановци по мъжка линия. Време е голословните твърдения на Мавро Орбини, поне в българската историческа наука, никога повече да не намират място. Ако крал Вълкашин и брат му деспот Иван Углеш са от рода Мърнявчевичи, то тогава Барак Обама, вие и аз сме чистокръвни Асеневци.
След 2 години на 26 септември ще се навършат 640 години от битката при Черномен и това е добър повод да бъде подчертано нейното значение именно в българската история. Въпреки трагичния й завършек тази битка е част от героичните ни усилия за спиране на османската заплаха за Европа и това трябва да бъде дебело подчертано. Може би с тази задача би се нагърбило общинското ръководство в Свиленград, в чието историческо землище е мястото на битката, в сътрудничество със съвременните жители на близкото с. Черномен, намиращо се днес непосредствено оттатък българо-гръцката граница. Може би за това биха съдействали и някои държавни институции, ако намерят пролука в претрупаната си програма.
Извори
. . . Вукашиновият баща и Вукашина [Вълкашин], баща на Марко. Тоя Вукашин крал и Марко Кралевик били мъдри, храбри и красни човеци. Затова Стефан се почудил на тяхната осанка, умение и храброст. Той ги взел със себе си в Сърбия и имал Вукашин пръв след себе си и княз Лазара - втори . . .
При смъртта си Стефан поставил [начело] на своя дом и престол Вукашин. Тоя Вукашин не искал Стефановата царска титла и се подписвал "цар на гърците и българите". За това имало несъгласие и Вукашин жалел за своето българско кралство и царство. И той бил от рода на българските царе, бил сродник на Елена, Стефановата царица. Елена била дъщеря на българския цар Смилец. Този Вукашин убил Стефановия син Урош и станал сръбски и охридски крал. Върнал се в Охрид и Прилеп, заповядвал над сърбите и владял много места. Княз Лазар останал край Дунав и Шумадия и Морава и се съпротивлявал на Вукашин. Така сръбската земя се разделила на две за няколко години. И султан Мурад отишъл срещу княз Лазара с войска. Вукашин не отишъл на помощ на княз Лазар. Мурад убил княз Лазара на Косово поле и превзел най-напред неговата държава. След това крал Вукашин нападнал с войска турците и ги преследвал от Сърбия до Едрене [Одрин], но турците пак се засилили срещу Вукашина и го подгонили назад. Бил убит от своя слуга при Марица при Пазарджик. Марко сгрешил срещу своя баща Вукашин и баща му искал да го убие. Той избягал при турския цар в Едрене.
След убийството на Вукашин цар Баязид поставил Марко за малък паша в Прилеп и Охрид. Тоя Баязид, син на Мария, дъщеря на българския цар Александър, син на Шишман Константин, обичал Марко Кралевики по родство - както се рече, и Вукашин, и Марко били от Константиновия род.
Паисий Хилендарски, "История славянобългарска"
Карта 5. Югозападните български земи след Черноменската битка
Статията за битката при Черномен - 1371г. е допълнена със сведения за това сражение от Мавро Орбини и Лаоник Халкондил. Наред с бележката на монах Исая, Безименната бълг. хроника, турските автори Нашри и Саладин те дават едни от най-подробните описания за сражението. Проблемът е, че между сведенията има противоречия. Орбини се отличава особено от другите, макар и да цитира Халкондил. Но пък неговото описание съдържа много фактологически подробности.
2. разкази за художници avangardi-блог вълна
3. ДВУЕЗИЧНА БИБЛИОТЕКА с преводна литература
4. онлайн радио
5. Музика
6. 65 думи със специфичен правопис
7. impressio
8. обекти
9. сензация
10. новото познание
11. sofiadailyexpress
12. fakti.bg
13. Искам да знам
14. братле
15. изумително