Неизвестен портрет на Никола Вапцаров

Испанската художничка Мануела Амо Надал изваяла образа на големия български поет преди повече от 20 години

Песен за човека         Автор: Avangard Номер: #469088 Категория: Разное Дата создания: 07.12.2007 - 17:20:30 Посмотреть плэйкаст в новом окне

Копие на неизвестен досега живописен портрет на Никола Вапцаров, рисуван преди повече от 20 години, е изпратил испанският писател Мануел Муньос Идалго на поета Лъчезар Еленков и неговата съпруга - преводачката Тамара Такова.
В писмо до двамата Идалго разказва историята на своето откритие. През 1980 г. той като съставител и редактор издава на испански език сборника "Антология мнима", в която са включени емблематични стихотворения от Никола Вапцаров в превод на кубинските поети Хосе Мартинес Матос и Педро де Ора. Едновременно с редакторството Муньос Идалго илюстрира книгата със свой графичен портрет на Вапцаров. Малко след излизането на книгата той я подарява на испанската художничка Мануела Амо Надал, като й разказва за живота и творчеството на гениалния българин.
Много по-късно Идалго научава, че вдъхновена от съдбата на Вапцаров Надал е изваяла неговия портрет. По всяка вероятност освен разказа за "певеца на Пирин" тя е имала пред себе си и небезизвестната негова фотография от пролетта на 1933 г., на която Вапцаров е с брада и романтично аскетично излъчване. Художничката го е изобразила с перо в ръката и букет от рози, с характерен експресионистичен рисунък. Освен портрета на големия български поет Мануела Амо Надал е създала още една картина по неговото стихотворение "Не бойте се деца", която досега не е открита от близките на художничката.
Мануел Муньос Идалго е не само голям поет и писател. Той е известен у нас със своите сборници и преводи, посветени на България. Миналата година в Мадрид излезе книгата му "Гласът на паметта" за културата на нашата страна. Големият приятел на България е автор и на пиесата "Св. Кирил и Методий", играна също в Мадрид, почетен член е на Съюза на българските писатели.
Огромна репродукция и подробна информация за неизвестния портрет на Никола Вапцарв са публикувани в новия брой 1 на вестник "Моята вяра" от 2007 г. В изданието е представен нов превод от поета Найден Вълчев на поемата "Анна Снегина" от Сергей Есенин; разказ на Атанас Наковски; статия от Лъчезар Еленков за кирилицата като нова азбука на ЕС, информация за предстоящото излизане на книгата "Подвижни пясъци" от Красин Кръстев на португалски и др.

 Текст към илюстрацията:

 "Никола Вапцаров", Мануела Амо Надал  31.01.2007
http://www.duma.bg/2007/0107/310107/kultura/cul-2.html

Вяра - Никола Вапцаров - 7 декември 1909 г. в гр. Банско         Автор: Avangard Номер: #466483 Категория: Разное Дата создания: 04.12.2007 - 19:35:11 Просмотров: 1   Комментариев: 0  Посмотреть плэйкаст в новом окне

Ярослав Смеляков.
Избранные произведения в двух томах.
Москва, "Художественная литература", 1970.

НА РОДИНЕ НИКОЛАЯ ВАПЦАРОВА
Перо мое не в чернилах,
а в крови...
Николай Вапцаров

Собравшись как-то второпях,
не расспросивши никого,
мы у Вапцарова в гостях,
в квартире маленькой его.

Уже прошло немало лет,
давно то время вдалеке,
когда явился нам поэт
на нашем русском языке.

Как подобает, прибран дом
и свет в окошках золотой,
но что-то странное кругом,
какой-то воздух неживой.

На полке книги так стоят
от корешка до корешка,
как будто много дней подряд
не прикасалась к ним рука.

И непонятна нам сперва
еще особенность и та,
что не горят никак дрова,
не раскаляется плита.

Пол по-музейному блестит,
официальна тишина,
и, как на сцене, говорит
трагичным шепотом жена,

Я вроде суеверным стал,
чего на ум-то не придет?
Хозяин сильно запоздал,
домой, наверно, не придет.

Уж много лет тому назад
его прикончили враги.
По лестнице не прозвучат
его спешащие шаги.

Его напрасно не зови,
а лучше подойди к бюро:
оно и вправду все в крови,
его поэзии перо.

Никола Вапцаров

Никола Вапцаров е роден на 24 ноември / по нов стил 7 декември/ 1909 г. в гр. Банско. Учи в Разложката гимназия през 1924 - 26 г. след което продължава в Морското училище във Варна /1926-32 г./ През 1932 г. плува на кораба "Бургас" с който посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа. От края на 1932 г. работи във фабриката на братя Балабанови "Българска горска индустрия" АД в с. Кочериново. Уволнен е през 1936 г. През 1934 г. става член на БКП, а през следващата година става член на РК на БКП. След продължителна безработица работи последователно в железниците и в Софийския общински екарисаж. За активното си участие в Соболевата акция през 1940 г. е арестуван и интерниран за три месеца в гр.Годеч. През 1940 г. излиза единствената му приживе издадена стихосбирка "Моторни песни". През есента на 1941 г. става член на Военния отдел на ЦК на БКП. Като помощник на Цвятко Радойнов е отговарял за минно-подривната дейност и връзките на централното ръководство с провинцията. Арестуван е през март 1942 г. Съден е по процеса на ЦК на БРП и е осъден на смърт. Разстрелян е на 23 юли 1942 г. в София заедно с Антон Иванов, Г.Минчев, П.Богданов, А.Попов и Ат.Романов.

http://www.bsp.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0326&n=000009&g=&vis=000057

16.09 14:25 - Вяра, надежда, любов... и още нещо - 17 септември

Във всички стихотворения, ако се прочетат внимателно, ще видите, че точно описва днешното време. Ето една малка част:
Работиме много,
работим от сутрин до здрач,
но хляба е малко,
но хляба не стига деца.
И други, не само това. Безкрайно го уважавам, може би, бих го нарекла - пророка на нашето време.
Успешен ден. Нина

Има толкова съвременно излъчване. Много е въздействащ.
Поздрави :)))

Благодаря за материала!
Толкова много харесвам творчеството му!:))Винаги съм намирала нещо много смислено и ценно,поне за мен.Портрета много ми допада.
Поздрави!

Вапцаров... е... неповторим...!!! :)
Хубав ден! :)))

поне завършвам поста оптимистично
с Песен за човека!

и затова съм горд, че с дядо ми са били най-добрите приятели!!!

докоснали до великия българин Вапцаров.
А при теб ще се разказва от поколение на поколение!