Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
18.08.2008 14:10 -
Моята домашна юфка и спомена за отминали времена - да видим кой меси и точи...
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 10027 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 18.08.2008 15:40
Прочетен: 10027 Коментари: 11 Гласове:
1
Последна промяна: 18.08.2008 15:40
В детството ми правехме домашна юфка всяко лято - в големи количества, за цялата зима!
Баба ми точеше, а аз "простирах" листите върху чаршафи на двора, да съхнат първо на слънцето, при което се напукваха и завиваха. После ги печахме на фурна. После в годините и аз се включих в точенето. Това бе знаменит ден за мен от лятната ваканция...О, времена!...
Спомням си - да съм била на 5-6 години. Баба ми всяка неделя точеше баница. А аз умирах от желание да се включа в правенето й. За да има малка точилка за мен - взеха от една закачалка пръчката предвидена за закачане на панталон - и ето ти моята точилка. За тава - една чиния от алпака. Първата вита баница наредих. Изпекоха и двете баници. Събра се семейството около масата в неделния обед. Всички започнаха от моята баница и започнаха едни хвалби за моя труд , че моята баница е по-хубавата и по-вкусна от бабината. За пръв път баба ми не се сърдеше, че хвалеха майсторлъка на друг. Чувството беше невероятно. След това всяка баница и баклава ставаше задължително и с моето участие.
А какви баклави правеше баба ми, да си оближеш пръстите. Дядо ми й беше направил специална медна тава, после калайдисана за баница и баклава. Имаше тънка и дълга точилка, която пазя и използвам до днес. Такива на пазара вече няма 1,5 м дълга и 1-1,5 в диаметър. И тя й беше правена от дядо ми. С нея тя майстореше тънки и прозрачни листа, които накъдряше в тавата със зигзаобразни движения. За баклавата разточваше 40 листа. Поливаше я с разтопено масло, при което се чуваше лек пукот от корите и се разнасяше една омайваща миризма на топло масло и препържени кори. Те паразовяваха, избистряха се до прозрачни и се навиваха в крайчетата на нарязване. Мяташе се във фурната и се наблюдаваше зорко да стане златиста. През това време се вареше и сиропа й.
Колко дълго ми се виждаше времето докато стане готова, напоена за ядене... Цяло денонощие.
Е, аз направих вчера
моята домашна юфка с:
3 л. прясно мляко - 40 яйца
2 пакета грис
4-6 ч. л. сол
8-10 кг. брашно
Трябваше да сложа (но нямах изгорени дърва) - може и без нея...
3 водни чаши пепелна вода
/Приготвя се като 2 лъжици дървесна пепел се заливат с вряла вода, изчаква се да изстине и да се утаи и се използва бистрата течност като се излива внимателно. Тази вода е като консерватор - не позволява да се въдят буболечки в юфката при по-дълъг престой/. Ние не ги оставяме да завъдят буболечки:)
НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ Разбиват се яйцата, добавя се млякото, солта, (пепелната вода) и част от брашното. Разбърква се добре и се сипва грисът, после останалото брашно за да се омеси твърдо тесто.
За по-лесно първо се омесва тестото с 20 яйца и се слага в тава набрашнена и се покрива с влажна кърпа за да не изсъхва тестото и да хване кора. Почива около 30 мин. През това време се омесва и тестото от останалите 20 яйца.
Започва се от първото тесто. Непрекъснато се ръси на масата брашно. Аз си разпределих тестото на 20 добре омесени топки (1 яйце - 1 кора).
То се точи на кори, дебели 1-2 мм.
Корите се сушат на слънце върху чаршафи. Натрошават се или се нарязват на ленти и се запичат до зачервяване в тава в умерена фурна.
Съхраняване:
Готовата юфка се запазва добре дълго време в сухи памучни торби или в голяма тенджера за курбан, завита с кърпа под капака за уплътняване.
Жал ми е като си помисля колко невероятни традиции, рецепти и какво ли още не,
ще си заминат безвъзвратно и ние не се грижим да ги продължим...
Днес съм разбита, но много щастлива.
Да ви е сладко, ако решите да последвате примера ми!:)
Баба ми точеше, а аз "простирах" листите върху чаршафи на двора, да съхнат първо на слънцето, при което се напукваха и завиваха. После ги печахме на фурна. После в годините и аз се включих в точенето. Това бе знаменит ден за мен от лятната ваканция...О, времена!...
Спомням си - да съм била на 5-6 години. Баба ми всяка неделя точеше баница. А аз умирах от желание да се включа в правенето й. За да има малка точилка за мен - взеха от една закачалка пръчката предвидена за закачане на панталон - и ето ти моята точилка. За тава - една чиния от алпака. Първата вита баница наредих. Изпекоха и двете баници. Събра се семейството около масата в неделния обед. Всички започнаха от моята баница и започнаха едни хвалби за моя труд , че моята баница е по-хубавата и по-вкусна от бабината. За пръв път баба ми не се сърдеше, че хвалеха майсторлъка на друг. Чувството беше невероятно. След това всяка баница и баклава ставаше задължително и с моето участие.
А какви баклави правеше баба ми, да си оближеш пръстите. Дядо ми й беше направил специална медна тава, после калайдисана за баница и баклава. Имаше тънка и дълга точилка, която пазя и използвам до днес. Такива на пазара вече няма 1,5 м дълга и 1-1,5 в диаметър. И тя й беше правена от дядо ми. С нея тя майстореше тънки и прозрачни листа, които накъдряше в тавата със зигзаобразни движения. За баклавата разточваше 40 листа. Поливаше я с разтопено масло, при което се чуваше лек пукот от корите и се разнасяше една омайваща миризма на топло масло и препържени кори. Те паразовяваха, избистряха се до прозрачни и се навиваха в крайчетата на нарязване. Мяташе се във фурната и се наблюдаваше зорко да стане златиста. През това време се вареше и сиропа й.
Колко дълго ми се виждаше времето докато стане готова, напоена за ядене... Цяло денонощие.
Е, аз направих вчера
моята домашна юфка с:
3 л. прясно мляко - 40 яйца
2 пакета грис
4-6 ч. л. сол
8-10 кг. брашно
Трябваше да сложа (но нямах изгорени дърва) - може и без нея...
3 водни чаши пепелна вода
/Приготвя се като 2 лъжици дървесна пепел се заливат с вряла вода, изчаква се да изстине и да се утаи и се използва бистрата течност като се излива внимателно. Тази вода е като консерватор - не позволява да се въдят буболечки в юфката при по-дълъг престой/. Ние не ги оставяме да завъдят буболечки:)
НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ Разбиват се яйцата, добавя се млякото, солта, (пепелната вода) и част от брашното. Разбърква се добре и се сипва грисът, после останалото брашно за да се омеси твърдо тесто.
За по-лесно първо се омесва тестото с 20 яйца и се слага в тава набрашнена и се покрива с влажна кърпа за да не изсъхва тестото и да хване кора. Почива около 30 мин. През това време се омесва и тестото от останалите 20 яйца.
Започва се от първото тесто. Непрекъснато се ръси на масата брашно. Аз си разпределих тестото на 20 добре омесени топки (1 яйце - 1 кора).
То се точи на кори, дебели 1-2 мм.
Корите се сушат на слънце върху чаршафи. Натрошават се или се нарязват на ленти и се запичат до зачервяване в тава в умерена фурна.
Съхраняване:
Готовата юфка се запазва добре дълго време в сухи памучни торби или в голяма тенджера за курбан, завита с кърпа под капака за уплътняване.
Жал ми е като си помисля колко невероятни традиции, рецепти и какво ли още не,
ще си заминат безвъзвратно и ние не се грижим да ги продължим...
Днес съм разбита, но много щастлива.
Да ви е сладко, ако решите да последвате примера ми!:)
аз ползвам пепелява вода. Иначе, изпълнението е същото, но без грис. Стават много вкусни и не текливи. :)
цитирайно като се съхраняват правилно и без нея стават.
А иначе си беше истински ритуал. Трудно е за самичък човек, но съпругът ми помогна в простирането. Измори се, но е много доволен, защото обича вкуса на домашно приготвените юфки. Правила съм и без грис. Също са много вкусни и се точат по лесно, защото е еластично тестото. Но с грис набъбват при варенето повече.
цитирайА иначе си беше истински ритуал. Трудно е за самичък човек, но съпругът ми помогна в простирането. Измори се, но е много доволен, защото обича вкуса на домашно приготвените юфки. Правила съм и без грис. Също са много вкусни и се точат по лесно, защото е еластично тестото. Но с грис набъбват при варенето повече.
На мене се падаше "честа" да браня съхнещата юфка от птиците. Може би за това моите спомени не са особено приятни. Да седя до юфката вместо да играя...
цитирайПриех, когато трябваше да имам свой дом, точилката от баба, тънка и дълга, а не новата, която беше като всички от магазина, от пазара... Юфка не съм правила, но всички видове баници, кори за лазаня и каквото се сетите и се приготвя по метода на точене, все с тази невероятна, от единия край леко отчупена, но незаменима домашна помощница, стара точилка... Илка, ще си копна твоята рецепта, барабар с технологията и с допълненията от коментарите при теб! Благодаря на всички ви! И много, и сърдечни поздрави!
цитирайв тестените изделия и туршиите, но дядо ми беше незаменим майстор в ястията - той беше, който ми предаваше тънкостите в супите, ястията, скарата, готвенето на дивеч и в това, кое с каква напитка върви. Но те ловджиите, а той бе такъв, си разбират от занаята по приготвянето на специалитетите.
цитирайи на мен ми се играеше, но когато ставаше въпрос за такава домашна работа, винаги съм предпочитала да съм набъркана в кухнята. Винаги ми беше хубаво да бъда част от подготовката и правенето на зимнината, а после да почерпя приятелите на улицата с това което сама съм направила. Така и до ден днешен продължавам да правя и лютеницата. Съседите идват и започва великото опитване на вкус и готовност с намазана филия от горещата смес в тавата. Весело е, когато покрай работата става и раздумката.
цитирайнаистина и за мен дома е в това да можеш да въртиш и точилката, и лъжицата, да ушиеш, да оплетеш, да
умееш да ... завъртиш и задържиш топли и сговорни семейните връзки. Едното без другото трудно се постига. Затова и аз поех като наследство, това което са ми предали моите баби и дядовци, майка и баща.
Опитвам се да го предавам и на децата си.
цитирайумееш да ... завъртиш и задържиш топли и сговорни семейните връзки. Едното без другото трудно се постига. Затова и аз поех като наследство, това което са ми предали моите баби и дядовци, майка и баща.
Опитвам се да го предавам и на децата си.
защото не живеех постояно на село, възприемах престоя ми като време за игра. Не че не съм помагала с каквото мога и ръкойки съм събирала и картофи съм сяла, а обирането на овошките беше моя работа(бях най-голяма от всичките братовчедки). Накара ме да си спомня летните ваканции прекарани на село...
цитирайа всичко това правехме в града. Тогава нямаше блокове. Бяха къщи с дворове. Сега на нашата улица останаха няколко къщи едната от които е и нашата, заобиколена от всички страни с блокове. Взех решение тази година така да си останем - никога да не се включваме в ново строителство. Друго си е да излезеш на дворчето сред цветята.
цитирай
10.
анонимен -
victorankov@gmail.com
18.08.2008 21:20
18.08.2008 21:20
Здравей!
Нещо ми напомня тази твоя домашна юфка, споменът е чудесен, свързан е с моята баба от Тулча и един морски град, наречен Круни, Круной, Дионисополис... , за да стигне до Балчик.
Какви спомени само може да предизвика една юфка! По този повод те каня на гости в своя чисто нов блог, който датира от днес (morningseeker.wordpress.com|, за да ти разкажа и аз някои интересни неща, например за борша по моряшки.
Бъди здрава,
В.
цитирайНещо ми напомня тази твоя домашна юфка, споменът е чудесен, свързан е с моята баба от Тулча и един морски град, наречен Круни, Круной, Дионисополис... , за да стигне до Балчик.
Какви спомени само може да предизвика една юфка! По този повод те каня на гости в своя чисто нов блог, който датира от днес (morningseeker.wordpress.com|, за да ти разкажа и аз някои интересни неща, например за борша по моряшки.
Бъди здрава,
В.
възползвах се от поканата и съм тук в morningseeker.wordpress.com!!!
Поздравявам Ви за рождението на вашия блог. Първите постинги ме заинтригуваха и ще се радвам да ви бъда чест гост.
Колкото до българина, че е подозрително и мнително същество - времената го направиха такъв. Вземат ли да те хвалят, сигурно ще ти искат нещо. Никой не обича да му казват „Много си тъп, братче”! Хората са напатени. Не могат да отворят сърцата си.
За това пък вие увлекателно разказвате.
От мен домашните юфки, а от вас разказите!
Поздрави и успех на блога ви.
Дълги години да се срещаме тук и да отбелязваме със свещичка и торта годишнините!
Наздраве и късмет - И.
цитирайПоздравявам Ви за рождението на вашия блог. Първите постинги ме заинтригуваха и ще се радвам да ви бъда чест гост.
Колкото до българина, че е подозрително и мнително същество - времената го направиха такъв. Вземат ли да те хвалят, сигурно ще ти искат нещо. Никой не обича да му казват „Много си тъп, братче”! Хората са напатени. Не могат да отворят сърцата си.
За това пък вие увлекателно разказвате.
От мен домашните юфки, а от вас разказите!
Поздрави и успех на блога ви.
Дълги години да се срещаме тук и да отбелязваме със свещичка и торта годишнините!
Наздраве и късмет - И.
Търсене
Блогрол
1. Магическо Прозорче към света в блог.бг - по азбучен ред
2. разкази за художници avangardi-блог вълна
3. ДВУЕЗИЧНА БИБЛИОТЕКА с преводна литература
4. онлайн радио
5. Музика
6. 65 думи със специфичен правопис
7. impressio
8. обекти
9. сензация
10. новото познание
11. sofiadailyexpress
12. fakti.bg
13. Искам да знам
14. братле
15. изумително
2. разкази за художници avangardi-блог вълна
3. ДВУЕЗИЧНА БИБЛИОТЕКА с преводна литература
4. онлайн радио
5. Музика
6. 65 думи със специфичен правопис
7. impressio
8. обекти
9. сензация
10. новото познание
11. sofiadailyexpress
12. fakti.bg
13. Искам да знам
14. братле
15. изумително