http://www.tayni.net/drugi.html
Когато човек празнува, прави главно три неща. Той пее, танцува, но преди всичко и най-напред – яде и пие. Е, понякога прави и още нещо важно, но то е най-вече след празника и като негово продължение.

Така че има ли маса, отрупана с ястия и питиета и с насядали около нея хора, има и празник. Няма ли – няма празник.. И откак свят светува е все така. А защо е така, рядко някой се запитва… а и като че ли не трябва.

Но тук има и някои “скрити” особености и някои особени тайни, та не е съвсем безполезно да ги имаме предвид понякога. За какво става дума ли? Когато човек отваря своята уста да погълне залък или глътка, в същото време и паралелно с това, благодарение на един вътрешен синергизъм, в една или друга степен, той отваря и останалите свои “врати и канали” – на физично, психично, духовно, биологично и всякакво друго ниво – за възприемане и поглъщане. По този начин падат защитните бариери между сътрапезниците, техните души се отварят една към друга, енергийните системи се свързват, започва едно взаимно проникване (и преливане). Създава се общо информационно и енергийно поле, “атмосферата” е вече задушевна, общуването се улеснява, разговорите “текват” някак си. Затова има и толкова много кафенета, барове, ресторанти и тем подобни заведения – те са местата за създаване на общи полета между хората.

Подобна е и причината в традициите на българите и на почти всички народи да е заложено: цялото семейство да вечеря наведнъж. Защо… и какво става в случая ли? Ето какво: като се свържат отделните енергийни и информационни системи в една обща система, семейството започва да функционира като единен организъм, силно се заздравяват връзките между неговите членове, то става задружно и сплотено. Сиреч: семейната трапеза е мястото, където става общосемейната “сглобка”, така да се каже. А като се сетим, че някога софрите и масите са били кръгли, а не квадратни или правоъгълни (в кръга енергията тече плавно и без прекъсване, той е символ на слънцето и същевремено форма за привличане на неговите вибрации); като имаме предвид и специалното участие на домакинята (майката, съпругата) - с приготвянето на храната, начините на приготвяне и съпътсващите в случая нейни чувства и мисли; като добавим накрая и традиционната обща молитва преди хранене, която е вид най-висша медитация и вгражда тук нещо най-специално - можем да си представим, че в течение на хилядолетия и за огромен брой хора храненето е било истинско свещенодействие. За разлика от днес, за съжаление, когато тъй често всеки обядва (вечеря) там където му падне и тъй както му падне. И многобройните последици тук никога не закъсняват.

Значи важно е какво има на масата, но по-важното е то да е споделено… за да бъде споделено и другото – най-финото, което може да се чуе или не, да се вкуси или не, да се докосне или не… и идващо от света на видимото и невидимото. Но в такива случаи никак не е изключено да стане и беля. Особено тогава, когато между сътрапезниците има дори и един човек, таящ в себе си зловредни мисли и намерения, или пък – ако той просто е твърде различен от тебе (от другите). Тогава може да стане тъй, че взаимното енергийно и информационно проникване (и преливане) да има силно негативни последици, поне за един от компанията. Последици, касаещи здраве, социално положение, енергийно равновесие и изявяващи се във всякакъв род сътресения и “удари” на съдбата. Затова и основно правило на знаещия човек е: никога да не сяда на една маса и да не консумира каквото и да е заедно с непознати или с хора, които не са му особено приятни. Или пък – в чиято компания усеща някакъв вид напрежение, неудобство или просто липса на уют. Дори и когато става въпрос за едното кафе само.

От много време насам важна и задължителна част от “обсадата”, която всеки мъж предприема по отношение на харесваната от него жена е да я покани в ресторант или в друго развлекателно заведение. Там той поръчва различни неща, черпи я, а скритият тук смисъл... и резултат е, че когато тя отваря своята уста да погълне това или онова, в същото време, волно или неволно, се отварят и другите нейни канали за проникване и поглъщане. А оня, който получи съгласието й тя да консумира същото, което и той самият консумира (желае да консумира), може да е сигурен, че“крепостта” е вече превзета.

Но подобно е и когато се върши обратното – когато, например, с приготвената от жената и по неин вкус храна, тя храни и мъжа до себе си. Тогава неусетно, но необратимо тя преодолява всякакви негови несъгласия и различия, като го моделира според своите си разбирания, представи и желания. И в повечето случаи - без да подозират и двамата какво всъщност става на едно друго "място" и на едно друго ниво.

Ще ми се и да вметна накрая, че никак не случайно почти при всички влюбени двойки, когато останат насаме, действа непредолимото взаимно желание (и удоволствие) да се хранят един друг взаимно, както се хранят бебета.

Тъй че все пак : Наздраве! И добър апетит!

 ТАЙНИ НА ИМЕТО

  ИМЕТО на човек и на всяко друго същество (или същност) е сложно съчетание от звуци, писмени знаци и проникващи вибрации, посредством които то действа като носител на закодирана информация и лъчиста енергия със строго определана честота и посока. И колкото пъти то бива казано, написано, прочетено или помислено, толкова пъти онзи (онова), на когото (на което) принадлежи получава нов и специален тласък. И този "тласък" непрекъснато оформя и извайва, оформя и извайва, та лека-полека съответният човек (същество, фирма, начинание, намерение, творение…) все повече “заприличва” на своето име, придобивайки неговите "очертания" и характеристики. С други думи, от памтивека името е било и продължава да е най-употребяваната и действена мантра и поради това – основен регулатор в съдбата на всеки човек. И онзи, който, по една или друга причина е променял своето име, неизбежно и категорично се е убеждавал в горното, чрез последвалите съдбоносни промени към добро или зло и изразяващи се в цяла верига от драстични събития. Старите българи отлично познавали тайната сила на името и така стигнали до идеята да “узаконят” запазената и до днес традиция да кръщават децата си на дядовци и баби – нещо, което липсва, да речем, в традиците на други народи. По същество това бил езотеричният отпор на нашите предци срещу многовековната тирания, както – и начин за оцеляване в нейния мрак. Предаването и приемането на личните имена през поколение (от дядовци и баби на внуци) е съдействало и съдейства да бъде повторено много от съдбата на вече миналите през проверката на времето. Така голям брой от рисковете на бъдещия човек бивали избягвани в аванс, още с именуването. Но… онова, което помага в робски години, не е най-полезно в други времена, тогава то ограничава и спъва естествения процес към личностно развитие и многообразие. Тогава приемствеността може да се осигурява най-добре посредством едно и също и неизменно в течение на много поколения фамилно име - чрез екгрегора на целия род - и чрез много и разнообразни, свободно избирани лични имена. Както, междувпрочем, правят най-напредналите и свободни народи. Днес в България е добила популярност следната практика: при избора на име да се взема само началната буква от имената на дядовци и баби. Всъщност тук има не малко здрав смисъл, тъй като в началната буква е закодирано най-важното – творческата (генеративна) сила. А това ще рече: послужилата начална буква за главен ориентир при избора на ново име оставя траен “отпечатък” в бъдещето - дори чак в децата и внуците на новороденото. Тъй че този метод наистина силно съдейства за трансфер на генетична и друга информация през поколенията. Друга разпространена практика е съобразяването с църковния календар и датата на раждането. В този случай се получава така, че всеки роден на определена дата и кръстен на светеца, честван на същата дата, “влиза” в Неговото мощно информационно и енергийно поле – нетленно през вековете. А съвпадението на датите се явява необход имата тук “входна врата”. Но пак е нужно родителите (създателите) да имат последната думата при избора. В най-ново време нуждите на Интернет-общуването непрекъснато налагат да се измислят прякори (никове), чрез които участниците се легитимират във виртуалното пространство. Но малцина имат представа какво всъщност вършат. Ако имаха такава представа – че с подобен свой акт могат да преобърнат живота си с краката нагоре или обратното – най-малкото биха се отнасяли далече по-сериозно. А достатъчно е да хвърлим най-бегъл поглед върху само един от многобройните форуми, за да разберем колко опасна безотговорност цари там. И същата или подобна е “картината”, за съжаление, и когато се измисля име на всичко друго – фирма, начинание, творение… Днес много млади българи, подгонени от бедността и нуждата, тръгват на Запад, за да опитат късмета си там. Но никак не е излишно да знаят, че ако собственото им име не се среща сред населението на съответната страна, онова, което ги чака е изолация… депресия и трудно преодолима носталгия. И това е така, защото съимениците, без значение какви и къде, създават заедно общо информационно и енергийно поле, което "храни" всеки от тях поотделно. В крайна сметка важните съображения при избора на име за дете - за каквото и за когото и да е - могат да са не едно или две. Но най-важното е: името да звучи приятно за ушите на съответните родители или създатели; да им харесва; да ги изпълва радост, когато го произнасят. И не на последно място – да имат усещането, че то най-точно съответства на детето (делото, начинанието). Всичко друго са само подробности, където обаче, една консултация с компетентен човек, познаващ в дълбочина езотеричната сила на имената – за да бъдат “осветлени” основните и конкретни възможности и варианти – би могла да е неизразимо полезна. Защото името може да бъде най-надежден помощник, но така също то може да е и непреодолима бариера по житейския друм. И от нас зависи какъв ще ни е изборът и как той ще се прояви. Лекуване чрез името       ТАЙНИ НА БЪЛГАРСКОТО ХОРО