Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.07.2007 07:04 - Загадката на чиниите от Пазарджик
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 661 Коментари: 0 Гласове:
1



Истинската история - Загадката на чиниите от Пазарджик
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2710§ionid=5&id=0001501

image

Пазарджишкото съкровище е от XII в . , било е собственост на проедъра Константин Аланос. Не може да се каже по какъв начин той се сдобива с това нечувано богатство от златни и сребърни чинии, след като по това време и императорът не е можел да притежава такива.

 

В началото на XX и в началото на XXI в. уникални съдове са изнесени от България. Гърция е съгласна само с част от тези факти

Иван Петрински

В късната есен на миналата година наистина голяма новина размъти главите и на професионалисти, и на любители. Предложеното за продажба в Лондон сребърно блюдо, изглежда, произхождаше от района на Пазарджик. По-късно стана ясно, че още десет такива съда се намират в Гърция, а девет от тях са били предложени за откупуване на три големи музея - Византийския и християнски музей в Атина, Музея на византийската култура в Солун, както и на частния "Бенаки музеум". Трите музея образуват своеобразен консорциум, за да съберат нужната сума. Известно е, че до края на 2003 г. сумата не е била платена. Колегите в трите музея мълчат мъченически, когато стане дума за парите, което си е съвсем в реда на нещата. В други музеи говорят под сурдинка, че сумата е в долния регистър на седемцифрените числа. Което разделено на девет е много малко, но към това трябва да се прибави и размерът на огромните комисиони, които взимат големите антикварни къщи. Така сметката всъщност излиза. Чух също, че сумата все още не е платена изцяло, но дори за Гърция това ми се струва невъзможно след четири години. Кой знае. . .
Преди 3 години публикацията, че чиниите се намират в Гърция, е направена скоростно, което показва ясна държавна намеса. Авторки са две значими имена в съвременното гръцко изкуствознание - Анна Балиан и Анастасия Драндаки.
Световната научна общественост научи с възхита, но и с изненада за това откритие. Не само защото съдове от този тип са само няколко в света, но и поради изключителната запазеност на паметниците, които са преминали професионална реставрация и консервация, преди да бъдат предложени за продан. Ако наистина съкровището е новооткрито в района на Пазарджик, то трябва да си зададем и въпроса кой е реставрирал чиниите и блюдата? В България ли е станало това?
Публикацията на изкуствоведките представлява професионално съставена история на придобиването. Впрочем всички музеи съставят легенди за част от ценните си експонати, за да опазят истинската им история по една или друга причина. Има само един факт, който никой не си позволява да променя - местонамирането. Първо, защото това може да бъде разобличено, и второ, защото паметникът става неизползваем научно.
Според гръцката версия днешният собственик на десетте предложени за откупуване съда ги наследява от баща си. Баща му от своя страна ги купил през 1937 г. за 15 000 английски лири от някой си англичанин А. Бъри, който от своя страна живял до 1922 г. в Измир, а след това се преместил в Патра. Бъри споделил при продажбата местонамирането на съкровището - района на Татар Пазарджик в съвременна България.
Впрочем на въпроса на "Интернешънъл хералд трибюн" от 22 май 2007 г., цитиран от "Хеленик нюз ъф Америка" под заглавие "Български реликви предизвикват международно боричкане", къде са били съдовете през всичките тези години, Анна Балиан отговаря
"ако знаех... щях да бъда Шерлок Холмс".
Предложените за откупка девет съда са блюда и чинии от високопробно сребро - от 94% до 96 %. Изглежда, че тези съдове са от една колекция с три съда, които наистина са открити до Пазарджик през 1903 г. и се съхраняват в Кабине де медай в Париж. От същата находка, но изглежда, от новото попълнение е и съдът, предложен на търг в Лондон през ноември миналата година.
Към тази изумителна колекция е сигурно, че има още един съд, който обаче е останал у собственика си и не е предлаган за продажба. Тази чиния със сигурност може да се разглежда като исторически извор, тъй като на дъното й е врязан надпис на средногръцки "Господи, помагай на проедъра Константин Аланос". Надписът е по широко разпространена стандартна формула с добавка на името и титлата, вероятно на притежателя на съда, а изглежда и на цялата колекция, и разчитането му не отнема повече от минута. Остава да се намери "само" отговор на въпроса

"Кой е Константин Аланос?"

Авторките на предварителната публикация за съкровището съвсем основателно смятат, че не е задължително добавката след личното име да е фамилия, а може и да е указание за етническата принадлежност на въпросния Константин. Вероятно, без те да са се спирали на този пример, основание за това им дава името на една византийска императрица - Мария (Марта) Аланска, съпруга на Михаил VII Дука (1071-1078) и дъщеря на грузинския цар Баграт IV. Тук авторките са допуснали сериозна грешка, "превеждайки" ни "алани" като "грузинци", сигурно подведени от прозвището на императрицата. Разбира се, не можем да допуснем, че високообразованата цариградска аристокрация не е знаела разликата между грузинци и алани, които при това са се намирали на североизточната граница на империята. Поради което трябва да допуснем, че императрицата е получила прозвището си заради своите алански роднини - най-малкото баба й е от аланския княжески род.
Средновековна Алания е могъща и богата държава, чийто разцвет трябва да отнесем в Х-ХII в. Наследници на страшните воини - аланите, днес са ираноезичните осетинци, а средновековна Алания днес е наследена от две малки държавици - Северна Осетия, в състава на Руската федерация, и Южна Осетия, която след 1992 г. обяви своята независимост от Грузия и потвърди тази си независимост, както и желанието си за обединение със Северна Осетия наскоро чрез референдум.
И така, независимо дали ще преведем името на собственика като Константин Аланина или Константи Алански, несъмнен е етническият му произход. Издирването на лицето Константин Аланос във византийските извори не дава резултат.
Особено значимо е участието на аланите в историята на Второто българско царство. През 1307 г. няколкостотин алани след битката при Галиполи са приети от цар Тодор Светослав и са заселени на седем дни път от Одрин. Според едно малко по-късно свидетелство през 1323 г. няколкостотин алански конници, отбранявали Пловдив под командването на Иван Русина. Следователно Тодор Светослав

заселил аланите някъде между Пазарджик и Пловдив,

т.е. точно на местонамирането на съкровището.
Титлата "проедър" Константин получил очевидно на византийска служба. Самата титла възниква сравнително рано като висока почетна титла. През ХI-ХII в. тя вече е силно девалвирала, както винаги се случва.
В предварителното научно съобщение, което привежда в известност Пазарджишкото съкровище, последният десети съд, с апотропейния надпис, е датиран от авторките едновременно с останалите девет съда. Други подобни на съкровището находки от България са останали непознати на авторките или пък са останали непожелани като сравнителен материал. Тъй като украсната структура на съда с надписа е очевидно различна и като имаме предвид подобен материал от фондовете на българските музеи, то категорично трябва да датираме десетия съд с няколко десетилетия по-късно от останалите девет. Така заравянето на съкровището ще трябва да е станало по-късно, а не при събитията около 1204 г. и изглежда, ще трябва наистина да се свърже именно с годината 1307.
Не може да се каже по кое време Константин Аланос се е сдобил с нечувано богатство, под формата на чинии и блюда, което не можел да притежава и императорът. През 1347 г. на пира в чест на коронацията на Йоан VI Кантакузин използвали само глинени и оловни съдове, отдавна нямало други. Много е вероятно Константин Аланос да се е заселил в България заедно с оцелелите алани от битката при Галиполи и по благоволението на цар Тодор Светослав между Пазарджик и Пловдив през 1307 г. По някаква причина, а в Средновековието такива дал бог, се е наложило да прибере на сигурно в земята съкровището си.
Според наличните данни съкровището трябва да е извадено на два пъти - три съда през 1903 г., днес в Париж, и 10 или повече съда през 2001 г., които сега се намират съответно - 9 в музея "Бенаки", един в частна колекция в Гърция и един или повече - във Великобритания. Изваждането на съкровище на части не е рядкост - съкровищата от Долище, Рогозенското съкровище.

Днес

сме длъжни да направим, струва ми се, някакви изводи от целия този случай. Могат да произлязат например от дребния на пръв поглед факт, че той стана обществено достояние 3 години (!) след излизането на предварителната публикация за съкровището, при това благодарение на ровенето в обявите за нови търгове на запалената по археологията журналистка от "24 часа" Йовка Димитрова. Сигурно щеше да е доста по-лесно да се прави опит тези съдове да се върнат в България, когато все още не са били платени от гръцките музеи, но това можеше да стане, ако в България научната литература пристигаше навреме.
Дори след избухването на скандала през късната есен на 2006 г. археолозите, които се занимават с тази проблематика, се снабдиха самостоятелно, кой както можа, срещу доста пари със сборника, но държавата отново си направи оглушки.
Така де, за какво ни е наука?! Нали в бъдеще ще трябва само да оправяме леглата на чужденците. За това книги не трябват.
-------------
Атина: Нашето съкровище e друго

Атина не възнамерява незабавно да върне на София чиниите от византийската епоха, които българското правосъдие поиска. Това съобщи един от представителите на гръцки музей и посочи, че Гърция не разполага с достатъчно доказателства, че те са били обект на трафик, пред агенция Франс прес.
"Ако българската страна ни представи доказателства, че тези съдове са били откраднати през последните десетилетия, очевидно, че ще ги върнем, но за момента случаят не е такъв", посочи Ангелос Деливориас, директор на музея "Бенаки" в Атина. Миналата седмица българската прокуратура поиска от Гърция да й върне девет чинии, които Гърция е получила през 2003 г. и излага в три музея. "Очевидно има объркване, защото предметите, които ние притежаваме, ако наистина идват от България, са открити през 1903 г., време, през което не е имало законодателство за борба с трафика на антики", коментира още Деливориас.



image

 

 



image

 

 



image

 

 



image

 

 



image

 

 



image

 

 





Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 8305328
Постинги: 1978
Коментари: 10400
Гласове: 95674
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031