Наречени от науката „неуместни”, тези артифакти не се вписват в установения образец на нашата праистория, а по-скоро навяват мисълта за напреднали цивилизации, съществували много преди сформирането на известните ни древни култури. Въпреки, че подобни открития с присъщата им сложност са добре документирани, повечето историци предпочитат да ги замитат под чергата на човешката история, правейки я все по-„гърбава” и по-неудобна за ходене. Но за разсъдливия Homo sapiens е трудно да не забележи, че подобни неуместни артифакти са в противоречие с известната консервативна картина за нашето антично минало.
Човечеството е започнало от примитивното и постоянно е вървяло нагоре в развитието си – това е неизменният отговор, предлаган от всеки съвременен музей и исторически учебник. Повечето от запазените в археологическите и геоложки архиви находки са старателно подредени, за да съответстват на този общоприет и праволинеен възглед за нашето минало. При все това, съществуват много археологически артифакти, които ни предлагат съвсем различно обяснение за това, какво наистина е станало.
Тези загадъчни артифакти потвърждават древни легенди и предания, които описват човешката история не като линеарна, а като циклична. Забравени епохи и бивши светове са се издигали и падали на големи цикли през милиони години, но са останали загубени за нашата памет, освен посредством митовете и откриваните удивителни предмети.
Ето десетте най-неуместни артифакти, и това, което те разкриват за нашето неизвестно наследство.

1. Батериите на Вавилон

През 1938 г. австрийският археолог д-р Вилхелм Кьоних открива в килера на музей предмет, който ще промени драстично всички концепции за древната наука. Намереното от него, датиращо от преди две хилядолетия, петнадесетсантиметрово гърне от ярка жълта глина, съдържа меден цилиндър с размери 13 на 4 см. Краят на медния цилиндър е запоен с оловно-калаена сплав в съотношение 60:40, равняваща се на най-добрата съвременна сплав. Долната част на цилиндъра се помества в легло от гофриран меден диск и е запечатана с нещо подобно на смола или асфалт. Друг изолационен слой асфалт запечатва върха на цилиндъра и крепи неподвижна желязна пръчка, изправена в центъра на медния цилиндър. По пръчката има доказателства за разяждане от киселина. Имайки познания в областта на механиката, д-р Кьоних се досетил, че тази конфигурация на глиненото гърне не е случайна, и всъщност не е нищо друго, а древна батерия. Древната батерия в музея на Багдад, както и другите такива, открити в Ирак, датират от Партианската персийска окупация, между 248 г.пр.н.е. и 226 г.сл.н.е.. Освен това Кьоних намира в музея на Багдад посребрени медни вази, изкопани близо до шумерски останки в южен Ирак, датиращи от поне 2500 г. пр.н.е.. Когато бивали леко потупани, вазите отделяли прах от синя патина, характерна за галванизирано до мед сребро. Оказва се, че притежаваните от персийците батерии са наследени от съществувала преди тях цивилизация на територията на Близкия изток.

2. Електронни тръби
наподобяват кинескоп

На различни места в бившия Птолемичен храм на Хатор в Дендера, Египет, има странни стенни гравюри, които египтолозите не могат да обяснят с традиционните религиозно-митични понятия, но за които електроинженерите имат доста съвременна интерпретация. В една от стаите най-горният панел изобразява египетски свещеници, намиращи се в близост да нещо като правоъгълни тръби, и извършващи различни специфични манипулации. На всяка тръба има изображение на змия, продължаващо вътре в тръбата. Шведският инженер Хенри Киелсон отбелязва в своята книга „Изчезнала технология”, че тези змии се транслират от йероглифите като „сереф”, означаващо „да свети”, като той смята, че те символизират някаква форма на електричество. В горната дясна част на тази сцена има кутия, намираща се върху изображението на египетския бог Aтум-рa, което отъждествява тази кутия с източник на енергия. Към кутията е привързан преплетен кабел, който инженерът по електромагнетика Алфред Д. Билек определя като точно копие на инженерните схеми, използвани днес за изобразяване на сноп от проводници на електрически ток. Кабелът излиза от кутията, преминава през цялата основа на рисунката и завършва в тръбните обекти. Всеки от тези обекти е опрян на колона, която Билек оприличава на високоволтов изолатор. Тръбните обекти доста наподобяват на телевизионни кинескопи, впечатление, което не е далече от истината, тъй като електронният специалист Н. Захариус идентифицира тези обекти като електронни кутии, предвестниците на съвременния кинескоп. На други рисунки се виждат мъже и жени, седящи под тръбите с протегнати ръце и събрани длани, което означаващо, че са в състояние на приемане. Интересно, какъв вид радиационна операция е била извършвана тук?

3. Колона от неръждаема стомана

Свидетелство за древни металургични умения съществува в Делхи, Индия, където се намира така наречената Колона Ашока. Тя е висока около 7 метра, има диаметър 40 сантиметра и тежи около 6 тона. Направената от солидно ковано желязо колона е изградена от експертно споени дискове. Надпис в основата й представлява епитаф към цар Чандра Гупта II, който умира през 413 г.сл.н.е..Въпреки, че възрастта на колоната е доста над едно и половина хилядолетие, нейният химически състав е забележително добре съхранен. Гладката й повърхност е като полиран месинг, по който могат да се видят само няколко случайни драскотини и ерозии. Загадката се състои в това, че всеки еквивалент на желязото, изложен на дъждовете, ветровете и температурите на индийските мусони в продължение на повече от 1600 години, щеше вече много отдавна да се е превърнал в ръжда. Производството на желязо и технологиите за неговото съхранение са далеч извън възможностите на човека от V век. Вероятно колоната е много по-стара, може би на няколко хиляди години. Кои са били загадъчните металурзи, направили това чудо, и какво е станало с тяхната цивилизация?

4. Калкулатор,
компютър или...

Няколко дни преди Великдена на 1900 г. гръцки водолази, събиращи морски сюнгери, открили близо до малкия остров Aнтикитера останките на древен кораб, пълен с бронзови и мраморни статуи, както и с разнообразни артифакти, датирани след това от периода между 85-та и 50 г.пр.н.е..
Сред находките била малка безформена бучка от кородирал бронз и изгнило дърво, която била изпратена заедно с другите артифакти за по-нататъшно проучване в Националния музей в Атина. Скоро след като дървените фрагменти изсъхнали и се съсухрrли от излагането им на въздуха, бучката се отворила, разкривайки очертанията на система от зъбни колела, наподобяващи тези на съвременен часовник.
През 1958 г. д-р Дерек Дж. де Сола Прайс успешно възстановил външния вид на тази машинка и нейното използване. Системата от зъбни колела пресмятала годишното движение на Слънцето и Луната. Подреждането на колелата показва, че предавките могат да бъдат лесно придвижвани напред и назад с различна скорост. Оказало се, че устройството било не часовник, а по-скоро нещо като калкулатор, който може да покаже местоположенията на небесни тела в миналото, настоящето и бъдещето.
Много вероятно е устройството да произхожда от време, много преди това на гърците, и от земя, далечна и неизвестна за нас днес.

5. Полет в древен Египет

През 1898 г. в гробницата на Па-ди-Имен в северна Сахара, Египет, бил открит необикновен крилат обект, датиращ от около 200 г.пр.н.е. По времето, когато странният артифакт бил изпратен в Музея на Кайро, на съвременната авиация все още й предстояли няколко години за да се появи.
Седемдесет години по-късно, д-р Kахлил Месиха, египтолог и археолог, проучвал музейна изложба на статуетки от птици. Оказало се, че докато повечето от експонатите били действително скулптури на птици, артифактът от Сахара не бил. Той притежавал характеристики, които не се срещат при птиците, а са част от съвременен самолетен дизайн. Д-р Месиха, бивш ентусиаст по самолетни модели, незабавно разпознал самолетните отличителни черти и убедил египетското Министерство на културата да го проучи.
Направен от много светъл явор, самолетният макет тежи 14 грама и е с прави, аеродинамични криле, простиращи се на около 20 сантиметра. В опашката на самолета, посредством жлеб се вмъква прецизно част, наподобяваща опашната перка на съвремененните самолети. Нормалната самолетна версия на макета би могла да лети с тежки товари, поддържайки скорост между 72 и 105 км в час. Което не е известно обаче, е какъв е бил източникът на енергия на този летателен апарат. В този си вид, моделът ще е съвършен безмоторен самолет.
Въпреки че е над 2 000-годишен, той се рее на значително разстояние само при леко поклащане на дланта. Напълно възстановени копия от материала балса пътуват дори още по-надалече.  Mесиха забелязва, че древните египтяни често са правели умалени модели на всичко, за което са имали познания от всекидневния си живот, и са ги поставяли в своите гробници, храмове, кораби, колесници, погребани слуги, животни и т.н..
Сега, когато е намерен модел на самолет, Mесиха се учудва дали някъде под пясъците на пустинята все още може да се намират останките на безмоторни самолети с действителните им размери.

Страницата подготви Желязко Тенчев - http://www.duma.bg/2007/0707/210707/index.html