Седемте чудеса станаха 21 Организацията се предаде пред протестите на Атина, Париж и Москва Организацията "Новите седем чудеса на света" тайно призна поражението си и се съгласи тихомълком да включи още 14 забележителности. Всяка от тях е с ранг на чудесата от великолепната седморка, но има неофициален статут. Организацията дори издаде сертификати за това. Пусна в продажба възпоменателни значки и плакети, които добави към серията на новите седем. Това дойде след мощните протести на Гърция, Франция и Русия, които не се съгласиха с оповестения на 7 юли списък и открито призоваха за бойкот на подредбата. САЩ пък се задоволиха с таен, но осезателен натиск. Според световните агенции американците са оказали най-решаваща роля в промяната на позицията.
ЮНЕСКО още преди да се проведе гласуването, не се съгласи с избора на нови седем чудеса. Според ООН 660 обекта са включени в списъка на световното културно наследство. Даже сайта си ЮНЕСКО започва с декларация, че няма нищо общо с новите седем чудеса. Официално те са Великата китайска стена, древният град Петра в Йордания, мавзолеят Тадж Махал в Индия, Колизеумът в Рим, пирамидите в древномексиканския град Чичен Ица, Мачу Пикчу в Перу и статуята на Христос в Рио де Жанейро. Към тях бяха прибавени още Акрополът в Атина, дворецът Алхамбра в Испания, комплексът Ангкор в Камбоджа, Айфеловата кула в Париж, "Св. София" в Истанбул, храмът Кийомизу в Япония, дворецът Кремъл и катедралата "Св. Василий Блажени" в Москва, замъкът "Нойншвайнщайн" в Германия, пирамидите в Гиза, статуите на Великденските острови, статуята на свободата в Ню Йорк, Стоунхендж в Англия, операта в Сидни и монументите в Тимбукту, Мали. Така вече се говори за великолепните 21 чудеса. Но това всъщност са финалистите за гласуването. След небивалия интерес и туристически наплив беше въпрос първо на пари и след това на чест да се приобщят новите забележителности към официалния списък. Според наблюдатели някои от тях заслужават много повече да са в първата седмица. Култовият пример са пирамидите в Гиза, победени от Чичен Ица. Египетските са били още в древните чудеса на планетата. А творенията на маите изненадващо ги изместиха. Дворецът "Алхамбра" в Гренада също бе победен от Мачу Пикчу в категорията, която в древността са заемали висящите градини на Семирамида във Вавилон. Американците пък бяха втрещени, когато разбраха, че Статуята на свободата бе изместена от статуята на Христос в Рио. Янките претендират, че тяхната е най-известната и посещавана скулптура на всички времена. Камбоджанците също бяха уверени, че Ангкор няма да бъде победен от Петра. Но се излъгаха.
Георги П. Димитров 
Замъкът на Вагнер е приказка от камък Луд крал претворява в него легендата за рицаря лебед
На магичната дата 7 юли бяха обявени новите седем чудеса на света. След бурни протести от отпадналите тихомълком неофициално бяха прибавени още 14 забележителности с ранг на чудеса. Така те стават 21. Едно от тях е замъкът "Нойшванщайн", построен от лудия баварски крал Лудвиг II и вдъхновен от оперите на Вагнер.


В сутрешната мъгла сякаш "Нойшванщайн" изплува от нищото с цялата си приказна хубост Замъкът "Нойшванщайн" е най-доброто творение на Рихард Вагнер, твърдят почитатели на гениалния композитор. Той е като излязъл от приказките за рицари, принцеси и феи. Тук всеки сантиметър от каменната постройка е вдъхновен от творчеството и най-вече от оперите на уникалния музикант. Самото име ("Нов лебедов камък") идва от мита за Лоенгрин - Рицаря лебед. Вагнер създава по него едноименната опера, а Чайковски пише балета "Лебедово езеро".
В основата на всичко обаче е лудостта на младия баварски крал, известен като Лудвиг II Безумни. Той наследява психическото разстройство от баща си Максимилиан II и 18-годишен се качва на престола му. Скоро обаче народът на Кралство Бавария разбира, че крушата не е паднала по-далеч от дървото си. Новият крал за няколко години губи две войни с Прусия - първо в съюз с Австро-Унгария, после с Франция. А с това губи и независимостта на Бавария. Това не му пречи да се отдаде на детските си фантазии и преклонението пред Вагнер. Композиторът извършва чудовищен труд, като събира немските, скандинавски и келтски легенди, някои от които превръща в опери. През 1869 г. започва строителството на "Нойшванщайн", което продължава 17 години. Негови архитекти са Едуард Ридел и Георг Долман.
Тронната зала е посветена на легендата за Пърсифал и търсенето на Свещения Граал. Облицована е с мрамор и наподобява строгата, но пищна подредба на византийските църкви. И най-вече на "Света София" в Константинопол. Таванът е като звездно небе, от което се спуска огромен канделабър с 96 свещи, тежащ повече от тон. Зад трона са нарисувани Исус, Дева Мария и Йоан Кръстител. Престолът е трябвало да е от злато и слонова кост. Лудвиг сам прави проекта за него, но той никога не е осъществен. Разположен е на платформа с изображенията на дванайсетте апостоли. В залата са нарисувани портретите на кралете Стефан от Унгария, Хенри IV, Казимир от Полша, Луи IX от Франция и Фердинанд от Испания. Под тях са позлатени фигури на лъвове, символизиращи мощта на Бавария. Залата за музикални изпълнения е на целия четвърти етаж на замъка. В нея има множество картини, огромни позлатени свещници и висящи полилеи.
Навсякъде са изрисувани митологически сцени с тайни окултни знаци и символи. Спалнята на краля е с мита за вечната любов на Тристан и Изолда. Кабинетът на Безумния е посветен на легендата за Танхойзер. Тук стените са с най-филигранната дърворезба. На тях са окачени гоблени, дело на Йозеф Айгнер.
Замъкът е строен 17 години. По ирония на съдбата Вагнер никога не го вижда. Лудвиг II пък живее в него едва 170 дни, след което умира мистериозно при разходка край близкото езеро Форген. "Нойшванщайн" и днес не е довършен. Той се намира в уникална местност на края на Бавария до границата с Тирол в Алпите. Наблизо е градчето Фюсен. А една от най-зашеметяващите гледки е на най-високия връх в Германия - Цугшпиц.
Най-прочутият замък в света дава идеята на Уолт Дисни за двореца на Снежанка и после става емблема на прочутото анимационно студио. "Нойшванщайн" е посещаван от над 1,3 млн. туристи годишно. Гидовете препоръчват красивите гледки през есента и зимата, когато всичко наоколо изглежда като вълшебна приказка.
Георги П. Димитров
Диамантени войници пазят храма на любовта

Киомизу е най-известният храмов комплекс в Япония Двойки от цял свят се събират в Киото, за да им се изпълнят желанията. В храмовия комплекс Киомизу има няколко камъка, изписани с любовни молитви. Поверието гласи, че влюбеният трябва да извърви определен брой стъпки със затворени очи и да се покачи на съответния камък, за да са благосклонни висшите сили към молбата му. Киомизу е едно от новите 21 чудеса на света. Но строежът му започва през 778 г., когато столица на Япония е древният град Нара. Край Киото са намерени извори. Смята се, че от тях тече най-чистата вода на света. Това веднага е свързано от будистката вяра с пречистването на съзнанието и търсенето на съвършената хармония на духа. Така в комплекса постепенно изникват над 30 постройки. Изградени са от дърво и камък. Всяка една от тях символизира различни фази от пътя на просветения дух.
През различните столетия храмовете са горели многократно. В 1633 г. шогунът Токугава предприема мащабно строителство и дава днешния облик на свещения комплекс. С негова заповед са оформени и градините, които се смятат за връх на японското майсторство. Те са красиви във всички сезони, но най-пъстри са през есента.
Изворите са "хванати" и пуснати да текат по тънки дървени тръби. Вярващи и любопитни пият вода от тях или се обливат с нея. Поверието обаче гласи, че тази вода е хубава само на място и не може да бъде пренасяна с чаши, шишета или други съдове.
Тук е осеяно с множество култови статуи от будистките легенди. Едни са обвити в папрат. Местните обичаи повеляват да бъдат преобличани периодично.
Прочута е портата Ниомон, пазена от две четириметрови фигури на кралете Дева. Смята се, че в тях има диаманти. Оттам идва и другото им название - диамантените воини.
Най-известната сграда в комплекса на бистрата вода, както се превежда Киомизу, е храмът Хондо. Архитектурата създава усещане, че постройката се рее във висините и лети. В нея е най-прочутият религиозен олтар в Страната на изгряващото слънце, достъпен и за простосмъртни хора. Там има много скулптури от будистката и шинтуистка митология. Като най-забележителната е на бога с единайсетте лица.
В комплекса е и пагодата Санджуното. Тя е на три етажа и е най-високата в Япония.
Георги П. Димитров
http://www.standartnews.com/ Извънземни и магове строят Стоунхендж Учени: Камъните не са влачени от хора, а от ледници
На магичната дата 7 юли бяха обявени новите седем чудеса на света. След бурните протести на отпадналите тихомълком към списъка бяха прибавени още 14 забележителности с ранг на чудеса. И така те стават 21. Едно от тях е Стоунхендж - мегалитният градеж от бронзовата епоха на 130 км югоизточно от Лондон.

Най-много хора вярват, че извънземни или древни магьосници са построили Стоунхендж. Това се е случило някъде между 3100 и 2200 години преди Христа. Но днес учените спорят даже по този въпрос - кога са били събрани на едно място мегалитите. Най-новите британски изследвания обаче твърдят друго. Неотдавна бе издигната теория, според която камъните в равнината Солсбъри на днешното английско графство Уилтшир са били домъкнати с помощта на ледници. Преди 5000 години по тези земи е имало все още огромни ледени късове. А на 380 км в Пресели, Уелс, са били огромните камъни. Те са били изкопани от земята и транспортирани чрез лед. Чрез геохимичен анализ е доказано, че каменните брадви, които са секли канарите, са изсечени в Пресели. "Голяма част от археологическите твърдения за Стоунхендж през последните години бяха базирани на предположението, че хората от Бронзовата ера са имали причина и технологическо знание как да транспортират огромните монолити. Това било добра хипотеза, която не е позволявала на фактите да се намесят в красивата приказка. Ледниците се движат много бавно, но славата им е перфектна, когато става въпрос за пренасяне на камъни от едно място на друго", казва със скептицизъм по въпроса геоморфологът д-р Брайън Джоунс.
В продължение на десетилетия Стоунхендж е изследван от стотици учени или обикновени ентусиасти. Никой от тях обаче не може да даде задоволително обяснение защо е издигнат строежът от многотонни канари. Нито защо те са били на това място. Най-много привърженици има теорията, че камъните са свързани с лятното слънцестоене на 22 юни.
Комплексът е съставен от четири каменни кръга. Външният е от вертикални стълбове, на всеки от които лежи плоча, съединена с останалите в окръжност. Тук всеки стълб тежи средно около 25 тона, а плочите са близо по 700 кг. Вторият кръг е от по-малки единични камъни, известни като менгири. В третия и четвъртия кръг камъните са в група, която напомня за подков. Цялото съоръжение е закопано в огромен земен вал, обграден от ров, запазен и до днес.
Комплексът е имал религиозни цели. Но точно какви, е въпрос на догадки. Не е ясно дали е служел за следене на Слънцето, Луната и звездите. Според привържениците на извънземната теория мегалитите са специален астрокомпютър, сочещ връзката с пришълците. В този район открай време се наблюдава засилена активност на НЛО. В близките жита всяка година тайнствено се появяват странни рисунки. Някои от тях са дело на шегобийци. Но повечето не могат да бъдат обяснени с обикновената човешка дейност.
Затова пък легендите свързват рицарите на Кръглата маса и търсенето на Свещения Граал със Стоунхендж. Смята се, че крал Артур е отишъл при големите камъни и там е засекретил информация за митичната си страна Авалон. Или пък че в Стоунхендж се крие тайната за откриването на Граала.
Георги П. Димитров
Търсят Атлантида на Великденския остров Гигантска екокатастрофа обрича на мизерия тайнствените туземци
На 7 юли бяха обявени новите седем чудеса на света. След бурните протести на отпадналите тихомълком към списъка бяха прибавени още забележителности с ранг на чудеса. И така те стават 21. Сред тях са и загадъчните статуи моаи от Великденския остров - едно от най-отдалечените кътчета на Земята.


Загадка остава как са изработвани и пренасяни до брега каменните великани В Тихия океан на 3600 км от най-близката суша се въздига тайнствен триъгълен къс земя. Местните го наричат Рапа Нуи - Голямата земя. Испанците му казва остров Пасха. А за останалите европейци той е Великденският остров. Създаден е от мощни изригвания и земетресения. В трите му краища има по един вулкан, а останалите кратери са 70. Но най-впечатляващото нещо са гигантските статуи моаи. Каменните великани са тук от векове и всичките са обърнати с гръб към морето. Някои надминават 10 метра и 90 тона. Част от тях върху главите си имат огромни червени шапки. Според изследователи това са корони на вождовете. Според други - космически скафандри.
Тези загадъчни статуи превръщат Великденския остров в една от най-забележителните туристически атракции. Споровете между учени и ентусиасти са големи и непримирими. Тук са търсени и намирани останките от легендарната Атлантида. Други пък са виждали присъствието на извънземни. Трети - на викинги и индианци.
Днес основните хипотези приличат на тъжна приказка за намерения и изгубен рай. За гигантска екокатастрофа, унищожила местната цивилизация още преди появата на европейци и американци, и превърнала туземците в зле изглеждащи диваци. Островът е открит от холандци на 5 април 1722 г. Денят е еврейската Пасха и затова празникът дава първото име на острова. После той е наречен Великденски по християнския еквивалент на Пасха. Холандците виждат гол остров, на който има само треви и ниски храсти. И никъде няма дърво. Сред посрещачите си те отличават три етнически групи - бели хора, полинезийци с по-светли кожи като тези на Маркизките острови и червенокожи като индианците. В най-големия пек туземците извършвали странни ритуали пред част от статуите. В следващите десетилетия островът е бил посещаван от англичани, французи, испанци. През ХIХ век перуанци отвличат големи части от населението и ги превръщат в роби. След това тук масова смърт са сеели още испанци, руснаци и североамериканци. В един момент жителите са станали от няколко хиляди на 111 души. Днес островът е част от територията на Чили. Безвъзвратно са изгубени повечето устни предания. А останалите писмени знаци и таблички десетилетия наред учените напразно се мъчат да разчетат.
От запазените легенди учени вадят извод, че през VII-VIII век островът е заселен от полинезийци, предвождани от Хоту Мату. Данните сочат, че поне 3-4 века по-рано на Рапа Нуи е имало хора. Тогава там е имало буйна тропическа растителност с много палми. Великденският и по-малките до него острови от незапомнени времена са царство на птиците и насекомите. Тук е пълно с подземни пещери, които хората от векове използват за укритие и жилище. До пристигането на европейците е имало ясно деление на касти, раси и властващи фамилии. Някъде през ХVI-ХVII век избухва поредица от вражди. Много моаи са унищожени и повалени. Очите им са избити, шапките свалени. Това пречи на учените днес да кажат как са правени статуите. Предполага се, че те са дялкани в кратерите или на възвишенията и са придвижвани до брега, като са ги търкаляли върху трупи на дървета. Това довело до екологична катастрофа и тотално обезлесяване.
В средата на миналия век норвежкият изследовател Тур Хейердал въздига тезата, че индианци от бреговете на Перу са първите заселници на острова. Той привежда за пример легенди от Андите и мита за Кон Тики - бога Слънце. Хейердал прави лодки от тръстика и достига успешно до Великденския остров.
Една от най-тачените традиции на Рапа Нуи е изпитанието за млади мъже и избирането на господар на птиците. Младежите всяка година са се хвърляли сред акулите и опасните течения до скалисто островче, където гнездят птици. Целта е да бъде донесено първото снесено яйце. Всички подмолни средства са позволени. Победителят и неговото семейство получават вечно признание и дял от реколтата грудки, приличащи на картофи.
От България до Великденския остров пътешествието е дълго и трудно. Обикновено е включено в туристически обиколки из Южна Америка и най-вече на метрополията Чили. Цените са около 2600 евро. А удоволствието е всеки сам да открие какво изобразяват моаи - богове, легендарни вождове, предци, атланти, извънземни хора или нещо друго.
Георги П. Димитров