2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Прочетен: 1066 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.07.2007 12:13
Христо Фотев: Аз искам да повярвам, че съм жив!
"Най-поетичният поет" на нашето време вярваше в щастието и откриваше безсмъртни, нравствени хоризонти в прозаичното ни битие
Оля Обрейкова
На днешната дата - 27 юли, преди 5 години почина бургаският поет Христо Фотев. Тихо угасна звездата на "най-нежния, най-ранимия сред поетите" (по думите на Стефан Цанев), който сътвори завладяващи произведения на българската любовна лирика.
Христо Фотев
Без сънища и биография...
Без сънища и биография, щастливият
не предизвиква завистта ми!
Радва ме
щастливо осененият с прекрасното
доверие - със любовта на вещите!
О, гардероби и легла в усмивката
на нощите без сънища и викове!
Без бялото, студено пълнолуние
на луминала...О, сервизи сребърни -
тъй кротки във ръцете на щастливия!
(Самоубийствено чупливи в моите...)
Щастливи и покорни автомобили...
Щастливият не предизвиква себе си!
Върви той с часовете си по улици
и булеварди, както със момичета.
Щастливи телефони, вие вкусове
гласа му със перверзно удоволствие!
И без да иска, той възбужда странното
покорство на живота... и животът му
прилича на екскурзия до Атина...
(Аз може би греша - но не до толкова,
че да прекъсна.) И накрая - винаги
жената на щастливия е хубава!
Декоративно-рубенсова... Щастие!
Благодаря ти, щастие, за твоята
жестока съпротива... Невъзможно си!
Каквото да направя, ти си винаги
почти...зад милиметъра, секундата...
Там някъде зад думите, зад дните ми
и нощите ми... Как сияй животът ми
през гарите, летищата, квартирите...
Не мога да си го представя иначе!
В средата на живота си,аз, смешният,
съм между свойто щастие
и себе си!
За себе си скърбя - за щастливия!
Щастливи ли сте вий без мен наистина?
Роден е 1934г. в Истанбул и шестгодишен се премества със семейството си в Бургас. Завършва фабрично-заводското училище в Сливен, след което няколко месеца е моряк на риболовен кораб. Известно време е художник в стенописно ателие на дом "Украса" - Ямбол, след което става редактор на многотиражката на мина "Черно море" край Бургас.
Няколко години по-късно е член на СБП и е драматург в бургаския театър "А. Будевска". Става творчески секретар на Дружеството на бургаските писатели и главен редактор на алманах "Море". Автор е на множество стихосбирки, най-известните от които са "Баладично пътуване", "Лирика", "Сантиментални посвещения", "Обещание за поезия", "Литургия за делфините", "Венецианска нощ" и др. Множество са и наградите, които получава като признание за изключителния си поетичен талант - литературната награда на Бургас за книгата "Лирика" (1965), същата награда за "Сантиментални посвещения" (1967), и за книгата "Пристанище" (1969), литературната награда "Златен Пегас" (1994), званието "Почетен гражданин на Бургас" (1995).
Промените след 1989г., свързани с упадъка на културата, оказват погубно влияние върху жизнения път на поета. Последните години от живота си той прекара в неописуема мизерия - пенсията му е 50 лв., БТК го съди няколко пъти за неплатени сметки за телефон, жилището му е обирано от крадци. Паралелно с това в културните среди се носят митове и легенди за неговия алкохолизъм и разгулен начин на живот. Истината е, че единственият враг, с който се бореше Фотев, беше бедността - неговата материална бедност и духовната бедност на хората около него.
Творчеството на "мореплавателя" обаче се превърна в емблема на съвременната българска поезия. Стиховете на Фотев са подчертано лирични, в тях отсъства и най-малката помпозност, но затова пък са наситени от вътрешен драматизъм. В поезията му няма поза - всеки трепет е жигосал сърцето му, изпепелил е всяка фибра на тялото му. Същевременно стиховете му са изпълнени с прозрения за смисъла на живота.
Поетът търси отговори на екзистенциалните въпроси и нравствени дилеми в човешкия живот. Дори морето, възпято в творбите, не е обикновено море, а носи поетично-философка символика. Той отъждествява морето с щастието и с вечността. Морето сякаш е в сами него и тече във вените му, а това му дава да въздъхне: "На кораби приличаха жените, а живота ми на хаотично-празнично пристанище".
По думите на Недялко Йорданов, Христо Фотев е поетът, въвел Бургас в българската поезия. Бургас е едновременно "най-жестокия театър" и "града... - най-хубавия, с когото си приличаме", и пристан за вечно копнеещата душа. Безспорно Бургас е творческата муза на поета, градът, без който поезията на Фотев никога нямаше да бъде същата - толкова дълбока и чувствена.
Щастието за поета се крие и в любовта-най-висшето измерение на живота. Любовта към България, към бащата, природата, детството, към отминалите мигове, майката, свободата, но най-вече любовта към любимата. Жените имат достойно място в стиховете на Фотев. Неслучайно повечето критици сравняват по сила любовните Фотеви стихове с любовните стихове на Яворов, признат за виртуоз на българската любовна лирика. "Любов" е ключова дума за поезията на "вечния Ромео".Но любовта в никакъв случай не е сладникаво-захаросана, тя прорязва с острота и тялото, и душата, защото телесното и духовното са слети, неразчленими. За Фотев любовта е над всичко. Дори фината еротика има нравствени измерения в стиховете му.
Поетът истински копнее реалното пространство да се разтвори и отдолу да се покаже един по-красив, по-добър, по-съвършен и нежен свят. Стиховете му са вик към хората да се стремят да открият съвършенството в грубото, прозаично всекидневие, да открият истински красивото в простите, обикновени неща. Извечният стремеж на Фотев е той самият да бъде достоен за това "пространство", да е постигнал достатъчното, да се е запазил не материално, а духовно, за да може да извика: "Аз искам да повярвам, че съм жив!". Защото за поета "най-страшното не е смъртта ни, може би, ужасното е, че сме приживе в тъмната й пластика".
От цялата поезия на Фотев блика неистов стремеж да остане "жив" във вечността, та дори и само чрез стиховете си. А те представят света в цялата му красота, копнежа по отминалите мигове, цялото съвършенство на чувствата, творчеството на поета изтъква пълнокръвието на живота, като го противопоставя на смъртта.
Бургаският поет е безкрайно влюбен и вечно се стреми към "несъхранимото". Вероятно заради това поезията на Фотев има леко меланхоличен оттенък. Сякаш чрез стиховете си той иска да покаже безценните мигове в живота, да ги остави на хората в наследство и така да ги съхрани завинаги. За да живее и той винаги чрез тях.
Фотевата поезия носи безсмъртни нравствени послания за истински чувства, радости и тъга, които често ние, хората, заменяме с фалша на реалността. Единствено в поезията Фотев намира утеха за неспокойната си душа, превръща се в "рицар на белия лист", а химикалката става шпага. В живота Фотев се чувства сам и безпомощен, неразбран в своята безкрайна вселена от чувственост и тъга по отминалото.
Някои казват, че държавата е убила Христо Фотев, оставяйки го да потъне в немотия или да се надява на подаяния от фирми и институции, които използват името му с цел реклама. Но е факт, че във времето, в което властваха силовите групировки, един от най-талантливите ни поети беше оставен да умре физически и волният му дух да бъде сломен.
За щастие, Христо Фотев остана да живее завинаги чрез прекрасните си стихове.
27.07.2007
2. разкази за художници avangardi-блог вълна
3. ДВУЕЗИЧНА БИБЛИОТЕКА с преводна литература
4. онлайн радио
5. Музика
6. 65 думи със специфичен правопис
7. impressio
8. обекти
9. сензация
10. новото познание
11. sofiadailyexpress
12. fakti.bg
13. Искам да знам
14. братле
15. изумително