Защо Бог ме е създал такава мислеща натура, толкова вглъбена в живота и неговия смисъл,  защо ме е направил толкова уязвима и критична? Самотен е не този, който бяга от хората, а този, от когото хората бягат. А при мен не е така - винаги е пълно с хора и с много приятели!? И въпреки това се чувствам самотна... Как да се преборя с вечните тревоги, с вечните размисли и незатихваща жажда за нещо по-добро? Оставам  сама на този свят... боря се него, опълчвам се, надхитрям го, но да излея чувствата си - не мога, защото не искам да проявя слабост - човешката слабост, присъща на всеки един от нас!

 

Искам те, Живот проклет!

Искам те, Живот проклет!
И напук ще те живея.
Превърни ме ако искаш в лед.
Аз във теб ще се разлея.


Искам те, Живот проклет!
В тебе ще се скитам.
Стискай гърлото ми ако щеш.
Пак за теб ще дишам.


Искам те, Живот проклет!
Нали си единствен?!
Ще вървиме с Теб напред
в този свят разлистен.


13.04.09г. автор: anelim68

---

Нещата, които Не искам да правя:

-НЕ искам да остарявам.
Не физически. Това се случва с всеки. Природен закон без компромиси.
НЕ искам да загубя интерес към живота и да живея без да може да ме развълнува нещо. Само със спомените си. Не ме е страх от смъртта. Страх ме е от безмисленото съществуване.

-НЕ искам да загубя никого от близките си. Знам, че все някога ще се случва, но се моля тези мигове да се отдалечат, колкото се може по-далеч във времето.

-НЕ искам, ако някога пак срещна любовта, да я оставя да си отиде.Каквото и да ми струва.

-НЕ искам никога повече да виждам отчаяние и мъка в детски очи. Децата са единственото нещо, за което мога да завидя на някого.
Детските очи са най-верния индикатор на света наоколо. Когато са тъжни, нещо не е наред с нас възрастните.

-НЕ искам никога да се налага да взимам решения за съдбата на друг човек. Дори, когато си мисля, че е за доброто на този човек.

-НЕ искам да оставам никога сам. Човек може да е сам и сред хиляди хора. Всеки има нужда понякога от това, но само за минута, час, ден. Иначе е наказание. Виждал (а) съм такива хора.

-НЕ искам да предавам или да бъда предаден от приятел. Всеки сам избира приятелите и враговете си. Досега съм успявал с избора. Освен веднъж и Не искам да се повтаря.

-НЕ искам да правя компромиси със съвестта си. Всеки ден се съобразявам със мнението на хората, около мен и си намирам извинения да замълча за да не обидя някого, да не направя нещо, което мисля, че е правилно, но НЕ искам. НE искам да го правя повече!

Сигурно ще го допълвам с времето, но този път ще го чета всеки ден.
Защото това са нещата, които НЕ искам.

06.02.2009год. - Владимир Иванов (krizt)

Ужасно предъвквана тема в блога през последните два години. Повторенията тук плашат.

...горното относно заглавието!

Относно "не искам" две неща се припокриват. А именно, ако имаш много приятели, то е защото правиш компромиси със съвестта си. Напоследък чета често в блога - нали се повтарят до болка постингите тук - как "Някой" е започнал да казва,к аквото иска и приятелите му са намалели значително. Но пък са по-стойностни. И "Някой" е доволен от това.
Така че не знам дали си струва да се радваш, че твоите приятели не си отиват. Моите си отиват и не съжалявам. Остават само тези, които не са напудрени. Дай Боже, искрени.

Така се чувствам лично и това беше за да пусна духа от бутилката... След което леко ми олекна!
Извинявай, че те натоварих:-)

Забелязвам приливите, когато постинг излезе на първа страница:-)
и отлив, когато започнат да бълват малоумни олигофренчета (платени подстрекателчета).
Тогава плъховете напускат кораба:-)
Като казвам приятели - го казвам за истинския си живот, реалния, всекидневния.
Дори понякога се смеем, че офисът ми се казвал "При Странджанката":-)))
Можело по 30-тина бобчета да сваря на чорба, но за всички имало по всяко време!
При мен вратите на дома ми и офиса ми са широко отворени за всички и по всяко време, когато решат да ме навестят!!!