Сенките на забравените ни прадеди автор: Труд,  

 

 

 

   

Днес точно в 12 ч ще свирят сирените. Официални и неофициални лица ще положат венци и букети пред паметниците на Ботев и на загиналите за свобода и независимост българи. Вечерта ще има заря там, където могат да си го позволят държавният или общинският бюджет. Или са намерили спонсор. Защото зарята е скъпо нещо. Сумата, необходима за няколко минути пръскащи се гроздове ракети, е с четири числа.

Ден на паметта имат всички цивилизовани народи. Сърбите например го празнуват на 31 май. На този ден при въстание срещу турците през 1809 г. бил избит голям въстанически отряд и от черепите на загиналите била изградена кула. Сърбите са я направили църква и там се кланят на героите си.

При нас празникът отначало бе ден само на Ботев и четниците му. После прибавиха и героите, сражавали се за независимост срещу турското робство. Последваха и загиналите в антифашистката съпротива. По едно време в списъка на липсващите герои включиха даже Людмила Живкова. Не че жената не е свършила полезни неща за българската култура, но все пак. Случаят създаде слуха, че е убита от КГБ, защото съветското ръководство не харесвало политиката й на отваряне към Запада.

Нещата вече изглеждат като във всяка нормална държава. Тачим всички - от кан Кубрат до генерал Владимир Стойчев, водил армията в последната мащабна война, в която сме участвали. С любопитство чакам дали в списъка ще влязат загиналите в Кербала. Според мен трябва.

Женевската конвенция за водене на война казва, че загиналите воини, независимо от каузата, заслужават почит. Затова на Запад в Нормандия слагат венци и на американците, загинали с хиляди на плажа “Омаха” и на враговете им от “Хитлерюгенд”. Мемориалите им, поддържани в изряден вид, са едни до други.

Днес ще се преклоним пред всички паметници на нашите герои в България. Посолствата ни в Сърбия, Хърватия, Букурещ и Будапеща (дано да се сетят) ще положат цветя пред мавзолеите и гробовете на смелите българи, погребани в тези страни. Но има няколкостотин паметника, пред които няма да аленеят рози и карамфили. Защото повечето от тях или са разрушени, или са край трудно достъпни места. И най-вече защото са в това държавно творение на Коминтерна, наречено Македония. Паметните знаци (гробища, мавзолеи, монументи) там наистина са твърде много. Според един стар списък на Министерството на отбраната са 471, според актуализиран - 505. В тях са погребани 18 000 български воини - от генерал до редник.

Понякога не проумявам защо българският политически елит с такава страст се е борил за Македония в т. нар. войни за национално обединение. Още в Балканската война печелим плодородните полета на Тракия, които са с излаз на Бяло море и плодородната част на Източна Македония. Те дават на кв. км 10 пъти по-голям доход от чукарите на Западна Македония, за които водим останалите войни. Обяснението може би е, че тракийските емигранти до войните си намират добра работа във Варненско и Бургаско (където има богати земи), а македонските идват в София и се намесват активно в държавните дела. В късо време те овладяват и медиите, армията, университета. Това мощно лоби има и въоръжена ръка (ВМРО) и диктува ходовете на българската политика в първата половина на ХХ век.

Така или иначе осеяли сме Македония с военни гробища и паметници. За невярване е, но сме почели всеки с мемориал. Някои са изградени още през 1917-1918 г., а други през 1941-1944 г., когато Повардарието бе част от България.

При комунизма тези гробища и паметници бяха разрушени или не се поддържаха. България не протестираше, за да не се развалят добрите отношения с Югославия. А и за официалната доктрина те бяха паметници на “царската” армия и на “царските” войници, загинали в “шовинистичните войни на монархията”.

Лошото е, че и сега не ни позволяват да ги възстановяваме. Позволиха на две места (в Ново село и Цапари) и спряха. Загиналите били окупатори за македонците на времето, а днес, макар и мъртви, продължавали да завладяват парче по парче Македония с надгробните си кръстове. Това поведение на скопските власти не пречи нашите политически мъже да повтарят като папагали, че подкрепяме безрезервно Македония за НАТО и ЕС.

И все пак днес ще се поклоним поне на един паметник в Македония. Край с. Дряново, Кавадарска околия, в едно лозе близо до главния път Скопие - Прилеп местни българи откриха преди месец полуразрушен паметник мавзолей. Под него са погребани 193 български войници, починали от раните си в устроената тук през 1915-1918 г. военно-полева болница на 8-а Тунджанска дивизия. Мъжете и момчетата, както личи от списъка, са от Тракия, Мизия и Македония.

Със съдействието на посланика ни в Македония ген. Михо Михов и с щедрото спонсорство на г-н Максим Михайлов, бизнесмен от гр. Свети Влас, и адвокат Анани Константинов от Кюстендил паметникът бе реставриран и поне на него в Деня на героите (така наричам аз 2 юни) загиналите воини ще бъдат почетени с цветя, вино и свещички.

Бог, но и народът, й да пази България.

Д-р Божидар ДИМИТРОВ

загинал в Балканската война 1913 г. и погребан във войнишки гроб в Сръбско (Не зная кой е града, за да положа цветя на гроба, а така много искам да науча мястото. Някъде в архивите имах малка снимка, която медицинска сестра е изпратила от болницата на прабаба ми с ковчега преди погребението), и на всички
негови бойни другари по орис - ще запаля за утеха свещи-ца в памет на всички загинали и смирено ще промълвя: „Амин”!

паднали за свободата ни!
Мечна и свелтла памет за прадядо ти ,скъпо приятелче,значи в кръвта ти има жилка бунтовна?:)
Прегръщам те !:)

ВИНАГИ АВАНГАРДНА ... ЯРКА И ПОКЛОН!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Да, Илиана, родовете ми и помайчина и по бащина линия са от бунтовните жилки...
Вторият съпруг на прабаба ми е бил също опълченец в Руско-турска война (1877-1878) Иван Нойков.
Прабаба ми останала вдовица с 3 деца - баба ми е била на 2 годинки, когато загива баща й.
Вторият й съпруг, също вдовец с 2 деца, се събрали за да превъзмогнат мизерията и глада.
Така отгледали петте си деца, с много лишения и труд. Той събирал дърва и продавал по къщите, за да изкарва прехраната за всички.
Какво знаем ние за живота, та така лесно хабим и пропускаме всяка минута от него, като вода през отворените пръсти на дланта си...
Мир на праха им, на всички знайни и незнайни войни, загинали по бойните полета за свободата на нашата Родина!

Поклон пред подвизите Ви, поклон пред прекършения Ви полет заради Родината!

Дори за Великден специално отидох до о.Тасос, за да видя от къде дядо ми е избягал с плуване от плен. От Тасос до Кавала са 10-12 км. и те са ги преплували през нощта. Какви мъже,а !!

02.06.09
автор: Труд,
СКОПИЕ - Македонското правителство забрани възстановяването на паметника на полк. Коста Каварналиев и Фердинандовата чешма край Дойран, предаде агенция “Фокус”.

Скопие ни изпрати писмо, в което в шест точки се обяснява защо посолството ни не може да започне възстановяването на паметниците.

Обещание по македонски

“Македонското правителство навлиза в рискована територия, подобно шикалкавене не носи нищо добро”, заяви пред “Труд” евродепутатът Евгени Кирилов. И добави: “При визитата си в началото на април бяхме сдържани. Но българските граждани не могат да бъдат обиждани - живи или мъртви, по този начин. Европейските стандарти не се нуждаят от специални споразумения, те просто се спазват. Не виждаме специални споразумения нито с Гърция, нито с Германия... Т. е. става дума за специално отношение към България. И вече трябва да преосмислим формулировката “безрезервна подкрепа” за Македония (за стремежите на Скопие да се пришие към евроатлантическото семейство - б. р.). Трябва да кажем това, което от дълго време премълчаваме.”

Добра воля? Край Вардара няма...

Той заедно с колегата си Николай Младенов от ГЕРБ получи в началото на април т. г. “топъл прием” в Македония. Постановката на Скопие беше: “Правим комисия, проблемите се решават за две седмици.” Обещанията бяха дадени от зам.-министъра на труда и социалните грижи Петър Попарсов и външния министър Антонио Милошоски.

...и албанска музика

Кой ще попита македонския посланик в София защо Скопие атакува България, гневи се читател, следящ “еднопосочната връзка” в отношенията с Бившата югославска република Македония. “Тия хора в София няма ли да се научат да взимат решения в стил: “И отговорот требе да биде “Да!”?”.Друг ценител на македонска душевност пожела на Скопие просто решение - затваряне на границата с България и албанска музика.

автор: Труд,
От една седмица граничните полицаи на съседна Македония са озверели по отношение на своите сънародници, които имат и български паспорти.

В неделя вечер свидетел на подобно отношение стана и политологът Огнян Минчев. Пред него млад македонец не е бил допуснат да пресече границата, тъй като не носел националния си паспорт от Бившата югославска република Македония.

Война на световете

Гледащата към ЕС и НАТО Македония вкарва в сила от 1 юни т.г. допълнение и изменение към закона за чуждите граждани. Според него поданиците на БЮРМ с двойно гражданство трябва да носят при преминаване на държавните й граници и македонския си документ.

Само че мярката се прилага от седмица време - само срещу българите от Македония. Така е на ГКПП “Станке Лисичково”, провери кореспондентката ни в Благоевград Иванка Лалева. Това е станало причина за образуване на опашки и разправии по граничните ни пунктове с Македония.

На “Станке Лисичково” в неделя сутринта две македонки, които имали и българско гражданство, не били допуснати да влязат в България. Те показали нашите документи за самоличност, но македонските власти им поискали да покажат и македонските паспорти. Стигнало се до рев и обяснения. Едната жена успяла да се промъкне до българския пункт на Станке Лисичково. Граничните служители направили справка и от македонска страна им било съобщено, че имат въведени нови изисквания за преминаване на границата с България. Скопие вече иска всички, имащи двойно гражданство, да носят у себе си и македонските паспорти.

Не държава, а бунище

“Ова не е дръжава, а гюбринья. Мож да нечем македонски паспорт - защо че ми е? Как че ни спират и вращат. Мамицата му!”

Такива ругатни огласят от два-три дни македонския ГКПП “Деве баир”, констатира кореспондентът ни в Кюстендил Кирил Фалин. Десетки преминаващи с двойно българско гражданство са спирани от граничните власти с категоричното изискване да покажат и македонския си паспорт. Иначе не могат да влязат в България.

“Това е произвол и пълно безумие. Пътувам от Германия и никъде не ми искаха македонския ми паспорт. Само на ГКПП “Деве баир” се заядоха и ме върнаха. Отивахме с жена ми в Кюстендил да вземем нейната лична карта - става и тя български гражданин. Толкова го чакахме този момент. Бесен съм. Жена ми има временна виза за България и мина. Пратих я с колата до Кюстендил, а аз вися тук и ми идва да убия някого”, недоволстваше в жегата Игор К. (31) от Скопие. От 5 г. той работел в автобизнеса. Имал пътуване за Мюнхен, а след това за България. Но уви!

Според спрени на “Деве баир” македонци с българско гражданство въведената промяна в граничния режим от страна на властите в Скопие цели повече хора да остават в страната и да не пътуват.

“Ама кой ще им седи тука? Средната заплата за Македония е 1000 денара, колкото 15 евро или 30 български лева. Живее ли се с тези пари? Затова всеки търси начин да се изнася. Българското гражданството ти дава възможност да пътуваш и работиш в цяла Европа”, пали си скопянинът Игор. “Тая държава никога нема да влезе в Европа”, мрачно прогнозира македонецът.

На “Деве баир” получили телеграма в петък, 29 май, да не пускат хора с българско гражданство, ако не показват и македонското си тескере. Не всички наши оттатък границата обаче знаели за новото правило. И почнали да ги връщат. И “Деве баир” опустя.

Македония не ни уведомила

Промяната в закона за статута на чуждестранните граждани и режима за преминаване на македонската граница влиза в сила от 1 юни т.г., но България не е уведомена.

“Добрият тон, етиката, толерантността и уважението - всичко това изискваше да бъдем уведомени предварително за новата мярка. Такива едностранни действия определено са в техен ущърб - доколкото се стремят към ЕС. И България - като член на ЕС - обеща до края на годината пътуването на македонски граждани за страните от Съюза да бъдат прехвърлено в друг, по-облекчен режим, вкл. и да бъдат премахнати визите.

Ние - МВнР, лобираме в техен интерес. И убеждаваме другите евродържави, че това би било положително решение. Не сме обмисляли промяна на политиката ни - като подкрепа на Македония - в желанието й да влезе в европейското семейство след последните им стъпки. Това е деликатен въпрос.” Това заяви пред репортер на “Труд” говорителят на МВнР Драговест Горанов.